Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
Гр. Перник, 31.01.2024 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд- Перник, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на
прокурор Красимир Тренчев от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа
докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 205 по описа за 2023 година на
Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 225 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „****“ АД с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. **** ****, представлявано
от изпълнителния директор инж. Ч.К.С.против Решение № 380 от 17.10.2023 година,
постановено по АНД № 924 по описа за 2023 година на Районен съд- Перник.
С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление (НП) № 29 от 15.02.2023 година, издадено от инж. И.М.П.- директор
на Регионална инспекция по околната среда и водите- София, с което на „****“ АД
с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, **** на основание
чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за нарушение
по чл.123в, т.2, във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната
среда, като е намален размерът на имуществената санкция от 20 000
/двадесет хиляди/ лева на 10 000 /десет хиляди/ лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районният
съд е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд за процесуална
законосъобразност на административнонаказателното производство и конкретно:
неустановено нарушение на правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН при съставяне на акт
за установяване на процесното нарушение /АУАН/, във връзка с броя на
свидетелите по същия; неустановено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
касателно датата на извършване на процесното нарушение и непосочване на периода
на извършване на същото поради липса на посочен начален момент; неизпълнено
изискване на чл.42, т.7 от ЗАНН поради непосочване на ЕГН на свидетеля,
подписал АУАН; издаване на НП в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН поради
неизвършване на изискващата се проверка за законосъобразност на АУАН, липса на
преценка на събраните доказателства и несъбиране на допълнителни такива,
невземане предвид на възраженията на наказаното лице и предприетите от
дружеството действия. Жалбата съдържа и твърдения за неправилно възприета от
районния съд фактическа обстановка поради несъбрани доказателства относно извършване
на процесното нарушение. В тази връзка се твърди, че пред районния съд не е
установено, че дружеството не изпълнява Условие 9.3.1, във вр. с Условие
9.3.1.1 и Условие 9.2 от Комплексното разрешително. С тези доводи иска от съда
да отмени оспореното съдебно решение, респективно да отмени и като
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока
по чл.213а, ал.4 от АПК не е депозирал отговор.
В проведеното съдебно заседание на 24.01.2024 година
касаторът, редовно призован се представлява от юрисконсулт С. който поддържа
касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени решенето на
районния съд и да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба – Директор на РИОСВ -
София, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г.Г.,
която оспорва жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което да
остави в сила обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
В проведеното съдебно заседание на 24.01.2024 година
представителят на Окръжна прокуратура - Перник намира касационната жалба за
неоснователна и предлага решението на районния съд да бъзе оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Административен съд - Перник, касационен състав като
прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки
нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от лице по чл.210, ал.1 от АПК, за което постановеното решение е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена служебна проверка на основание чл.218,
ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съображенията за
това са следните:
На 06.07.2022 година експерти към РИОСВ - София са
извършили планова проверка на площадката на **** по повод изпълнение на
условията от КР № 53-Н1/2014 година, актуализирано с Решение № 53-Н1-И0-А1/2021
година като установили наличие на неорганизирани емисии от покрива на котлен
цех, в който са разположени трите парогенератора, експлоатирани от дружеството.
Праховите емисии с кафяв прах излизат от процепи, дупки и неуплътнени участъци
от покрива на котлен цех и по този начин влошават качеството на въздуха в
района. От технологичните параметри за работата на инсталацията е видно, че на
06.07.2022 година в **** самостоятелно се експлоатира единствено парогенератор
№ 5 с обща топлинна мощност 111,9 MW, а в представеният от дружеството дневник е отразено, че
на 06.07.2022 година няма аварийни ситуации с горивната инсталация и
прилежащите към нея съоръжения. Тези констатации са обективирани в Констативен
протокол № 3-КР № 53-Н1/08.07.2022 година /лист 18 от АНД № 924/2023/.
Въз основа на така установените факти, старши експерт в
отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ /ККФОС/, дирекция
„ Контрол и превантивна дейност“ /КПД/ при Регионална инспекция по околната
среда и водите – София е издал Акт за установяване на административно нарушение
№ 153/2022 година от 16.08.2022 година, с който се прима, че „****“ АД в
качеството си на оператор на горивна инсталация в атмосферния въздух не е
изпълнило задълженията си по Условие 9.3.1 „Всички емисии на вещества от
инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през
изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“, във връзка с Условие 9.3.1.1.
„Всички емисии, формирани от експлоатацията на инсталацията по Условие 2, които
са установени извън технологичния им път от горивните камери на
парогенераторите до съответното изпускащо устройство да се считат за
неорганизирани“, с което е нарушено правилото, регламентирано в чл. 123в, т.2,
във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда. АУАН е връчен
на изпълнителния директор на 16.08.2022 година, който го е подписал с
възражение. /лист 16 от АНД 924/2023/.
Срещу така издадения АУНА от страна на касатора в
законоустановения за това срок е депозирано Възражение с вх.№ 16223 от
24.08.2022 година, в което са оспорени констатациите, обективирани в акта /лист 15 от АНД № 924/2023/.
Въз основа на установеното директорът на РИОСВ - София е
издал Наказателно постановление № 29 от 15.02.2023 година, с което на „****“ АД
с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, **** на основание
чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за нарушение по чл.123в,
т.2, във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда. /лист 7 от
АНД № 924/2023/.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-
Перник, който с Решение № 380 от 17.10.2023 година, постановено по АНД № 924 по
описа за 2023 година на съда го е изменил. Районният съд е приел, че АУАН е
съставен от компетентен за това административен орган и съответства на
изискванията, предвидени в чл. 42 от ЗАНН, а така също и че оспореното
наказателно постановление е издадено от компетентен за това орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на предвидената процедура със
съдържание, посочено в нормата на чл.57 от ЗАНН при наличие на изискуемите за
издаването му предпоставки. Счел е, че от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установена
отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата е приложена съответна
правна норма. Приел е, че за извършеното нарушение е наложено предвиденото по
вид в закона административно наказание, но съобразявайки се с разпоредбата на
чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е изменил същото като го е намалил от 20 000
лева на 10 000 лева.
Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови
писмени доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК касационната
инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационно
основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Решението е правилно, порази следните доводи:
При спазване на принципа на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр.
с чл.84 от ЗАНН районният съд правилно е установил фактическата обстановка.
Събрал е писмени и гласни доказателства, относими към всички обстоятелства,
предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата
съвкупност. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Правилен и съответстващ на закона е изводът на съда, че
административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите
го процесуални правила. Процесният АУАН е съставен от компетентен за това орган
и съдържа всички законоустановени за това реквизити, подписан от
актосъставителя и свидетелите и то лице, което е законен представител на
дружеството- нарушител. Въз основа на АУАН е издадено оспореното наказателно
постановление, което също съответства на изискванията, предвидени в чл.57, ал.1
от ЗАНН, предвид което доводите на касаторът в за допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила в хода на развилото се
административнонаказателно производство, завършило с издаване на обжалваното
наказателно постановление са неоснователни.
Предвид установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка, съответстващ на закона е изводът на Районен съд - Перник
за осъществяване на състава на административното нарушение по чл.123в, т.2 от
ЗООС. Тази разпоредба гласи, че „операторът на инсталацията е длъжен да
изпълнява условията в комплексното разрешително“, а е видно, че дружеството е
нарушило Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително № 53-Н1/2014 година,
актуализирано с Решение № 53-Н1-И0-А1/2021 година на изпълнителния директор на
ИАОС, според което „Всички емисии на вещества от инсталацията по
Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите
устройства, описани в Условие 9.2“, във връзка с Условие 9.3.1.1. „Всички
емисии, формирани от експлоатацията на инсталацията по Условие 2, които са
установени извън технологичния им път от горивните камери на парогенераторите
до съответното изпускащо устройство да се считат за неорганизирани“.
В тази връзка, не се споделя оплакването от касатора, че
оспореното решение е постановено при неизяснена и непълна фактическа
обстановка, тъй като не са били събрани всички относими към спора
доказателства, а тъкмо обратното - първоинстанционният съд е направил пълен и задълбочен
анализ на представените и приобщени по делото доказателства, като е взел
предвид документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, като
едновременно с това е отчел и свидетелските показания.
Въз основа на събрания и проверен доказателствен
материал, районният съд правилно е приел за установено, че касаторът е извършил
описаното в наказателното постановление деяние, с което е нарушил разпоредбата
на чл.123в, т.2 от ЗООС, поради което правилно и законосъобразно спрямо него е
образувано административнонаказателно производство и е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като в съответствие с това му е
било наложено административно наказание, което е правилно определено по вид и
съответства на предвиденото такова за съответното административно нарушение.
Като е приел, че размерът на наказанието не е съобразен с критериите по чл.27
от ЗАНН съдът е изменил същото, като го е намалил на 10 000 лева.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон и не са налице релевираните в касационната жалба основания за неговата
отмяна, поради което решението следва да
бъде оставено в сила.
Относно разноските:
Предвид липсата на претенции съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд-
Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 380
от 17.10.2023 година, постановено по АНД № 924 по описа за 2023 година на
Районен съд- Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/