Решение по дело №1154/2019 на Районен съд - Търговище

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 86                                               25.02.2020 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд – Търговище                                                                         единадесети състав

На тридесети януари                                                               две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1154 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК, обективно съединен с осъдителни искове с пр. осн. чл.240,ал.2 от ЗЗД и чл. 79,ал.1 от ЗЗД.

          Ищецът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от С.Н. и И.Г.-управители, действащи чрез юрисконсулт Р.И., твърди в исковата си молба(и в уточнителните молби), че по силата на Договор за потребителски кредит № ********** от 25.04.2018г., сключен с ответника  М.С.С. с ЕГН ********** ***, ищецът предоставил на ответника паричен заем в размер на 600лв. за срок от 11 месеца, с размер на месечна вноска от 66,40лв., ГПР 49,88%, ГЛП 41,17%, при лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита в размер на 730,40лв. Ищецът твърди още, че кредитополучателят е подписал и Споразумение за допълнителни услуги към договора за кредит, по което за закупения пакет допълнителни услуги ответникът следвало да заплати сумата от 660,55лв., разсрочена на вноски от по 60,05лв. месечно, при което общото задължение по договора възлиза на 1390,95лв. и общ размер на погасителната вноска 126,45лв. Излага, че длъжникът не е изпълнявал точно задълженията си по договора, поради което съобр. т.12.3 от ОУ към него, е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, за което кредиторът не е необходимо да уведомява длъжника, но въпреки това до него е изпратено писмо за настъпилата предсрочна изискуемост, като и след това същият не е изпълнил задълженията си по договора, при което ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 342/29.03.2019г. , пост. по ч.гр.д. № 580/2019г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за главница в размер на 600лв.; предявил е и осъдителни искове за сумата от 130,40лв. договорна лихва от 06.06.2018г. до 14.08.2018г. и за сумата от 660,55лв. възнаграждение за пакет допълнителни услуги, за които също се твърди предсрочна изискуемост от 14.08.2018г.; претендира законната лихва и разноските в заповедното и в настоящото производство.В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Постъпили са писмени молби от процесуалния му представител юрисконсулт Р.И., с които се иска разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца; исковите претенции се поддържат изцяло, като се иска уважаването им, ведно със законните последици, претендират се разноските в заповедното и в исковото производства.

            В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор(и допълнителен такъв) от адв.П.Н. -ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, въведено е възражение за липса на данни прекратяването на договора, респ. обявяването на предсрочната изискуемост да е доведено до знанието на длъжника; оспорва се дължимостта на възнаграждението за пакета допълнителни услуги, като същото се счита уговорено в противоречие със закона-ЗПК и добрите нрави.В съдебно заседание възраженията се поддържат от особения процесуален представител на ответника адв.П.Н. -ТАК, която пледира за отхвърлянето на установителния иск като неоснователен, доколкото предсрочната изискуемост не е надлежно съобщена на ответника; счита, че уговорката за заплащане на сумата на възнаграждение за допълнителни услуги е нищожна, като противоречаща на закона и пледира за отхвърлянето на исковете изцяло.

          След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          От Договор за потребителски кредит № ********** от 25.04.2018г., се установява, че ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 600лв. със срок на кредита 11 месеца и с размер на месечна вноска от 66,40лв., ГПР 49,88%, ГЛП 41,17%, при лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита в размер на 730,40лв. Съгл.  съдържанието на ОУ към договора, в т.12.3 е уговорено, че при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо кредиторът да изплаща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или др. под. От Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано от ответника, се установява задължение на кредитора да предостави на длъжника по искане на последния и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в следното :  1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Посочено е  още, че кредитора предоставя правото на длъжника да се възползва от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгл. уговореното в ОУ, срещу задължението на длъжника да заплати на кредитора възнаграждение за предоставянето, респ. възможността за предоставяне на тези услуги в размер на 660,55лв.От съдържанието на ОУ към договора, в частта, касаеща посочените допълнителни услуги, за същите са установени различни условия с оглед срока на договора, както и на необходимите документи и доказателства, при предоставянето на които от длъжника, последният може да поиска от кредитора съответната услуга, като при одобрение на заявлението от страна на кредитора, страните подписват споразумение. На следващо място, в т.12.4 от ОУ е уговорено, че при прекратяване на договора в хипотезата на автоматична предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.От преводно нареждане от 25.04.2018г. се установява, че ищецът е превел на кредитополучателя сумата от 500лв.; приложени са и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и искането за отпускане на кредита, подадено от ответника до ищеца, ОУ и погасителен план(за срока на договора с първа вноска на 05.06.2018г. и последна на  05.04.2019г. с вноска по кредита 66,40лв., вноска по пакета доп. услуги 60,05лв. и общ размер на месечна вноска 126,45лв.), извлечение от сметката на ответника, от която е видно, че същият не е внесъл никакви суми по договора, както и уведомително писмо от 01.03.2019г. до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията, като от пощенското съобщение е видно, че пратката е останала непотърсена от получателя.

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

           Предявеният  установителен иск за съществуване на вземане за главница в размер на 600лв. по Договор за потребителски кредит № ********** от 25.04.2018г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-29.03.2019г., е обоснована с неизпълнение на задълженията на ответника да заплаща дължимите месечни вноски по договора за повече от тридесет календарни дни и настъпилото по силата на т.12.3 от ОУ автоматично прекратяване на договора, считано от 14.08.2018г., при което ищецът претендира последиците от това прекратяване, изразяващи се в дължимост на останалата част от непогасената главница.По делото не се оспорва обстоятелството, че ответникът е сключил процесния договор, като се е задължил по него за заплащане на дължимите суми. Възражението на процесуалния представител на ответника адв. П.Н.-ТАК  за липса валидно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, съдът приема за основателно, доколкото липсват доказателства уведомително писмо от 01.03.2019г. до длъжника да е достигнало до него, тъй като, видно от отбелязването на куриера, пратката е останала непотърсена, респ. обявяването на предсрочната изискуемост съставлява едностранно изменение на договора по см. на чл.20а от ЗЗД и може да породи целените правни последици само ако волята на кредитора е достигнала до знанието на ответника, което не е установено по делото,  но това обстоятелство, не е достатъчно, за да обоснове неоснователност на установителния иск, поради следното: Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, крайният падеж е уговорен на   05.04.2019г., т.е. изискуемостта на краен падеж е настъпила в хода на заповедното производство, представляващо част от настоящото, при което следва да бъде съобразено от съда като факт, настъпил в хода на процеса, на осн. чл. 235,ал.3 от ГПК.

        На следващо място, доколкото правоотношението между страните касае потребителски заем, то същото попада под правната регламентация на ЗПК, като в разпоредбата на чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, а съобразно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Съгласно практиката на ВКС в решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО, ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност, като в тази връзка, съдът приема следното: В случая, видно от съдържанието на договора, страните са уговорили освен сумата на самия кредит и възнаградителната лихва, още и допълнителни услуги със „споразумение за допълнителни услуги“, което е част от договора за кредит, но дължимата по същото сума(660,55лв., надхвърляща размера на кредита от 600лв.) не е включена в ГПР, макар да има характер на разходи, които са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК-над петкратния размер на законната лихва( ОЛП + 10 пункта, който в периода на договора е 10% годишно, респ. петкратния размер се равнява на 50%), поради което е заобиколено ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК , при което клаузата, касаеща определянето на ГПР е нищожна, на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК, което от своя страна обуславя недействителността на самия договор, на осн. чл. 22,ал.1 от ГПК, респ. на осн. чл. 23 от ЗПК ответникът дължи само главницата в размер на 600лв., изискуема на краен падеж-05.04.2019г., обуславящо основателността на предявения установителен иск за дължимостта й, ведно със законната лихва от 29.03.2019г., за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 342/29.03.2019г. , пост. по ч.гр.д. № 580/2019г. в тази част, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК (в този см. ТР №8/02.04.2019г. по т.д.№8/2017г. на ОСГТК).

          По предявения осъдителен иск за заплащане на 130,40лв. договорна лихва за периода от 06.06.2018г. до 14.08.2018г., съдът приема следното: Доколкото съдът приема, с оглед изложеното по-горе, че процесният Договор № ********** от 25.04.2018г. е недействителен, на осн. чл. 22,ал.1 от ЗПК, а съгл. чл.23,ал.1 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, приема, че предявения осъдителен иск за заплащане на договорна лихва в размер на 130,40лв. за периода от 06.06.2018г. до 14.08.2018г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на осн. чл.23,ал.1 от ЗПК във вр. с чл. 240,ал.2 от ЗЗД.

           По предявения осъдителен иск за сумата от 660,55лв. възнаграждение за допълнителни услуги по споразумението към същия Договор за потребителски кредит № ********** от 25.04.2018г., съдът приема следното: доколкото съдът приема , че е налице недействителност на договора за кредит, то и сумата за заплащане на допълнителните услуги е недължима, обуславящо неоснователността на иска и отхвърлянето му, на осн. чл. 23,ал.1 от ЗПК вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.Но дори и при наличие на действителен договор, сумата би била недължима и поради следното:  Видно от съдържанието на споразумението за допълнителни услуги, изброените услуги са няколко,  но в случая дори не става ясно и каква част от сумата в общ размер на 660,55лв.  се дължи за всяка от услугите, нито дали такива изобщо са предоставяни от ищеца. На следващо място, посочените като услуги възможности не са свързани с каквито и да е негативни последици за кредитора при неизпълнение, както и с никакви права на длъжника в тази връзка, а възнаграждението за същите надвишава размера на самата заемна сума, сочещо, че с уговарянето им се нарушават принципите на добросъвестността и добрите нрави, поради което съдът счита споразумението, с което са уговорени за нищожно, на осн. чл. 26,ал.1, пр. трето  от ЗЗД.

          По разноските:Ищецът е претендирал разноските в заповедното и в настоящото производство, представяйки списък по чл. 80 от ГПК, като исковият съд дължи произнасяне по това искане. С оглед изхода от спора, съдът приема, че от разноските в заповедното производство в размер общо на 178,63лв. ищецът има право на такива в размер на 76,81лв., а от разноските в исковото производство в размер общо на 621,37лв. има право на разноски в размер на 267,19лв., или общо 344лв.,  определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.В тази връзка, съдът приема за неоснователно възражението на адв.П.Н.-ТАК за недължимост на разноските от 200лв., посочени от ищеца в списъка по чл. 80 от ГПК като депозит за вещо лице, доколкото същите касаят депозита за назначаване на особен процесуален представител на ответника.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  съществуването на вземане в полза на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от С.Н. и И.Г.-управители, действащи чрез юрисконсулт Р.И., против М.С.С. с ЕГН  ********** ***,  за сумата от 600лв.(шестстотин лв.), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 25.04.2018г., ведно със законната лихва от 29.03.2019г. до изплащане на задължението, за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 342/29.03.2019г. , пост. по ч.гр.д. № 580/2019г. в тази част, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от С.Н. и И.Г.-управители, действащи чрез юрисконсулт Р.И., против М.С.С. с ЕГН  ********** ***, осъдителен иск за заплащане на сумата от 130,40лв. договорна лихва за периода от 06.06.2018г. до 14.08.2018г. по Договор за потребителски кредит № ********** от 25.04.2018г.,както и осъдителен иск за заплащане на сумата от 660,55лв. възнаграждение за допълнителни услуги по споразумение към Договор за потребителски кредит № ********** от 25.04.2018г., като неоснователни, на осн. чл. 79,ал.1и чл. 240,ал.2 от ЗЗД вр. чл. 23,ал.1 от ЗПК.

           ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН  ********** ***, да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от С.Н. и И.Г.-управители, действащи чрез юрисконсулт Р.И., разноски в заповедното производство в размер на 76,81лв., и в исковото производство в размер на 267,19лв., или общо 344лв.,  определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                                      Съдия: