Разпореждане по дело №39399/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9199
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Неда Неделчева Табанджова Заркова
Дело: 20211110139399
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 9199
гр. София , 02.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ в закрито заседание на втори
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Частно
гражданско дело № 20211110139399 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „ФИРМА за издаване на заповед за изпълнение срещу
Д. КР. АС. за вземане в размер на 457,52 лева – главница по Договор за паричен заем №
3667613 от 30.10.2019г., ведно със законна лихва от 01.06.2021г. до изплащане на вземането,
договорна лихва за периода от 12.11.2019г. до 31.03.2020 г. в размер на 34,58 лева,
мораторна лихва от 01.04.2020г. до 27.04.2021 г. в размер на 40,72 лева, разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 27,00 лева, възнаграждение по гаранционна сделка в
размер на 187,90 лева, както и разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на
25,00 лева и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, както и за разноските.
По отношение на претендираното възнаграждение.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането
за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.
В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат
от договор за паричен заем, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва
да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за „възнаграждение по
гаранционна сделка“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу
заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение.
Описанието на услугите не е ясно и точно определено, като не става ясно за конкретната
услуга какво възнаграждение се дължи, а това изискване е задължително съгласно чл. 10а,
ал. 4 ЗПК. Отделно от това, същите услуги съставляват по същество такива свързани с
усвояването и управлението на кредита, за което законът императивно забранява
заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От изложеното следва, че се касае
за претенция, която по същество прикрива истинската цел на клаузата, която е свързана с
увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
1
обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК).
По отношение на претендираната такса разходи.
Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това
вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект
това не е никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото
наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от
забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за
забава, за което се издаде заповед за изпълнение. Ето защо съдът приема, че процесната
клауза преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По
тази причина тя също е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва
да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о./ Ето защо заявлението в посочените части
следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. на СРС №22824/05.07.2021г. подадено от „ФИРМА
срещу Д. КР. АС. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране в
размер на 27,00 лева, възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 187,90 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2