Р Е Ш
Е Н И Е
№ 136
гр.Габрово,27.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
:В.ГЕНЖОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря.В.Килифарева ...., като разгледа
докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 119 по описа за 2019 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.
и С.С. чрез проц. им представител адв. М.против решение № 36/21.01.2019 г. ,
постановено по гр. Дело № 299/2018 г. по описа на Районен съд Севлиево в частта
му, с която е отхвърлен предявения установителен иск, като неоснователен.
В жалбата се твърди, че ответникът
по делото не бил направил възражение за придобиване на имота по давностно
владение, тъй като в първото по делото съдебно заседание, проведено на
19.09.2018 г. не е направено такова възражение. Ответникът бил въведен в имота чрез
съд. изпълнител през 2018 г., а за периода до 2007 г. имота се е владеел от
ЕТД”С.” ООД, което дружество нямало връзка с ответника, а след 2007 г. до 2018
г. от ищците по делото. Неправилно било
прието от съда, че ответното дружество е придобило имота по давностно владение
и поради това, че е признато за собственик на процесната сграда на 2.02.2017 г.
по силата на представения нот.акт № 73/2.02.2017 г., съставен по писмени
доказателства. Необосновано и в противоречие със закона съдът по свой почин
въвеждал възражението за давност, без такова да е било направено от ответника,
тъй като давността не се прилага служебно. На ответника било признато правото
на собственост върху имота въз основа на
писмени доказателства, а не по обстоятелствена проверка за давност. Освен това
не било доказано, че ответникът е направил волево изявление за своене и че е
владял имота само за себе си отблъсквайки владението на другиго. Голословно
било твърдението на съда, че „С. -5”ЕООД установило фактическа власт въз основа
на договор от 7.09.2005 г. за продажба на търг на 100% от дяловете на „С.”, тъй
като процесната сграда не била включена в капитала на дружеството, а съдът
неправилно приел този факт за безспорно установен. Неправилно било прието също,
че нот.акт № 73/2.02.2017 г. имал
обвързваща доказателствена сила, тъй като той се считал за верен до доказване
на противното с влязло в сила решение в исково производство. В настоящото
исково производство било оспорено придобивното основание и съществуването на самото
право, като оспорващата страна провела успешно опровергаване на констатациите
на нотариуса, след като съдът приел за установено, че ответника не е придобил
собствеността върху сградата на основание договор от 7.09.2005 г. Тъй като в
нотариалния акт липсвало основание давностно владение, като с факта на
позоваване пред нотариуса на договора от 7.09.2005 г. като придобивен способ,
ответника не е придобил правото на собственост по давностно владение.
Иска се да бъде отменено решението в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск за бъде
уважен. На основание чл.573 ал.2 ГПК да бъде отменен издадения констативен
нотариален акт за собственост.
В срок е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, с който жалбата се оспорва и се излагат подробни
съображения относно нейната неоснователност. Неоснователно било твърдението за
липса на направено възражение за придобиване на имота по давностно владение,
тъй като било налице изявление още с отговора на допълнителните становища на
ищците. Искът бил и недопустим, тъй като ищците не доказали правният си интерес
от предявяване на исковете против дружеството. Сградата била общинска
собственост и е актувана като такава с АОбС № 25/6.11.1996 г. Постройката била
включена в капитала на дружеството, записана в дълготрайните активи под № 89 -
хале – катинари цех 400. Неподкрепено с доказателства било твърдението, че
ищците са владели сградата до 2016 г., когато я завладяли неправомерно и са
отстранени с влязло в сила решение.
Постъпила е въззивна жалба и от „С.
- 5” ЕООД против № 36/21.01.2019 г. , постановено по гр. Дело № 299/2018 г. по
описа на Районен съд Севлиево в частта му, с която е признато за установено, че
дружеството не е придобило собствеността върху сградата на основание договор от
7.09.2005 г. за продажба на търг между Община Севлиево и „С.-5” ЕООД на 100% от
дяловете на „С.”ЕООД и са разпределени разноските. Неправилно било прието, че
към момента на търга -2005 г. продавачът Община Севлиево, съответно „С.”ЕООД с общинско
имущество, не е собственик на сградата, след като тя е била актувана като
държавна собственост през 1994 г. и общинска през 1996 г. освен това към 2005
г. „С.” ЕООД бил собственик на постройката и по давност – от построяването й
през 1988 г. и не прекъсвано от съдебни
актове необезпокоявано владение.
Иска се да бъде отменено решението в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
Писмен отговор по жалбата не е
постъпил.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а
разгледано по същество правилно.
Пред първоинстанционният съд са предявени отрицателен
установителен иск и инцидентен отрицателен установителен иск за собственост.
Ищците А.С.С. и С.А.С. твърдят, че ответника "С.-5"
ЕООД, се легитимирал като собственик на имот - промишлена сграда на един етаж,
с кадастрален идентификатор 65927.501.4203.2 по кадастралната карта и регистри на
град Севлиево с адрес град Севлиево, ул. Т.със застроена площ ЗП - 367 кв. м.,
съгласно документ за собственост, сграда представляваща: хале механична
обработка, на един етаж, с масивна конструкция със ЗП 388,00 кв. м., построена
през 1988 г., разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор
65927.501.4203 чрез констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по писмени доказателства № 73, том I, peг. № 1 257, дело № 45 от
02.02.2017 г. на пом. нотариус по заместване при П.Д.— нотариус с район на
действие PC Севлиево, peг. № *** на НК. Ответникът не бил собственик на
описания имот. Община Севлиево продала с приватизационна сделка № 161 от
07.09.2005 г. 100% от дяловете на „С." ЕООД Севлиево на ответника по
делото „С.-5 " ЕООД град Севлиево. Процесната сграда била актувана с акт
за общинска собственост № 25 от 06.11.1996 г. на името на ЕТД „С." ООД
град Севлиево, а не на името на „С." ЕООД град Севлиево, поради което тя
не била включена в дяловете на „С." ЕООД Севлиево. Ищците твърдят нищожност
на договор за продажба чрез търг от 07.09.2005 г., с
който Община Севлиево без съгласието на собственика на земята продала незаконно
построената процесна сграда в ищцовия имот. Процесната сграда била построена
през 1986 г., поради което било невъзможно същата да бъде включена в акт № 1347
от 8 юли 1981 г., с който Община Севлиево актувала за държавна собственост
имоти, които били предоставени за оперативно управление на ДПП "ИЛЬО
ВЛАЕВ" Севлиево. С акт № 1948 от 14 ноември 1994 г., Община Севлиево
актувала имота на ЕТД "С." ООД Севлиево, като сочела, че бивш
собственик на имота е ДПП „Ильо Влаев", но в приложения списък съгласно писмо № 1317 от
16.10.1979 г. на недвижими имоти предоставени в оперативно управление на ДПП
„ИЛЬО ВЛАЕВ" Севлиево този имот не фигурирал, защото сградата била
построена по - късно. След осъществена по съдебен ред реституция на земята,
Община Севлиево била длъжна да върне имота и да отпише построената върху нея
постройка независимо от нейния статут. Общината следвало да отпише сградата от
актовите книги за собственост на предприятието, което впоследствие
приватизирала. Приватизационната сделка била недействителна, тъй като „С."
ЕООД Севлиево не била собственик на имотите посочени в Акт за общинска
собственост № 25 от 06.11.1996 г., а като такъв било посочено ЕТД „С."
ООД. Освен това сградата не била включена в приложения списък съгласно писмо №
1317 от 16.10.1979 г. на недвижими имоти, предоставени в оперативно управление
на ДПП „ИЛЬО ВЛАЕВ" - същата била построена през 1986 г. и актуването й
като общинска през 1996 г. в акт за общинска собственост № 25 на името на ЕТД „С."
ООД било само едно записване въз основа, на което не можело да се придобиват
собственически права. Налице била хипотезата на извършена продажба на недвижим
имот от несобственик на трето лице, поради което приобретателят не можел да
придобие повече права от своя праводател и щом последният не бил собственик на
имота, то и купувачът не ставал негов
собственик. Построената едноетажна постройка — бивш „цех за катинари" със
застроена площ от 388 кв.м. представлявала „незаконен строеж", тъй като
била построена в имота без учредено право на строеж, без разрешение за строеж и
без необходимите строителни книжа, а това обуславяло приложението на чл. 2, ал.
6 от ЗОСОИ - отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия
промените се уреждали съгласно чл. 73 и чл. 74 от ЗС. Твърди се, че в случая на
държавата било отречено правото на собственост върху построената сграда, поради
което такива права нямал и ответника. Актуването на сградата в актовете за
държавна собственост не узаконявало незаконното строителство като способ за
придобиване на собственост върху имота. Макар и узаконим по смисъла на чл. 226 ЗУТ незаконния строеж се узаконявал на името на собственика на земята, на името
на лицето, което имало право да строи в чужд имот по смисъла на специалния
закон.
В съставения констативен нотариален акт за
собственост на ответника не били посочени доказателства, от които да се направи
заключение за наличие на оригинерни способи за придобиване правото на
собственост. Сградата, предмет на производството, не представлявала
самостоятелен обект на собственост и по отношение на нея се прилагало правилото
на чл. 92 ЗС на общо основание. Правата на ищците засегнати от отричаната
собственост на ответника включвали също така и наличието на пречка за
упражняване собственическите права върху земята на ищците в пълен обем. Ищците
оспорват верността на издадения констативен нотариален акт за собственост . Предявяват
инцидентен установителен иск за установяване, че с посоченият договор за
продажба „С.-5" ЕООД град Севлиево не може да се легитимира като
собственик на процесната промишлена сграда, тъй като била извършена продажба от
несобственик - Община Севлиево на трето лице - купувач „С.-5" ЕООД
Севлиево, поради което приобретателят не ставал собственик на сградата, който
спор бил преюдициален.
Иска се да бъде постановено на решение, с което да се
признае за установено между ищците и ответника, че ответника не е собственик на
подробно описания по – горе имот, с кадастрален индентификатор 65927.501.4203.2
по кадастралната карта и регистри на град Севлиево.
В писмения отговор
се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърдят, че
исковете са недопустими поради липса на правен интерес от страна на ищците. Ответното
дружество притежавало множество доказателства, че е собственик на процесната
сграда. Със закупуването на 100% от дяловете в капитала, се закупувало цялото
предприятие по смисъла на Търговския закон и купувачът, като едноличен
собственик на капитала ставал универсален правоприемник на всички активи,
имущество, права и задължения на предишното дружество „Спектьр" ЕООД, като
ползвал и изтеклата от 1988г. в полза на праводателя му придобивна давност от
когото закупил имота. Дружеството владеело имота безпрепятствено от 2005 г. и
го придобило, освен по сделка, и по давност.
С договор от 07.09.2005 г. Община Севлиево продава на
„С.-5 " ЕООД гр. Севлиево 100% от дяловете на „С." ЕООД гр. Севлиево.Неразделна
част от договора е Приложение 1, съдържащо опис на недвижимите имоти, където е
отразена сграда – хале без терен на ул. Т.в гр. Севлиево.
С нотариален акт № 73 от 02.02.2017 г ответното
дружество е признато за собственик по писмени доказателства на недвижимия имот,
предмет на спора.
Безспорно е между страните, а това се установява от
влязлото в сила решение № 18/31.01.2000 г., постановено по гр. д. № 469/1999 г.
на РС – Севлиево, частично изменено с
решение № 339/22.01.2001 г., постановено по гр. д. № 284/2000 г. на ОС –
Габрово, че „С." ЕООД гр. Севлиево е осъдено да предаде владението на А.С.С.
и С.А.С., на дворното място, върху което е изградена сградата предмет на настоящото
производство по предявен иск по чл. 108 ЗС.
С решение № 140/06.12.2016 г., постановено по д. №
1109/2016 г. на ВКС, II г.о., е отхвърлен иска с правно основание чл. 109 ЗС за
премахване на процесната сграда, тъй като въпреки, че е изградена без строителни книжа, което определя
нейният характер като незаконен строеж, построен в реституиран по ЗВСОНИ
парцел, в случая са приложими чл. 73 ЗС и чл. 74 ЗС, но не и чл. 109 ЗС.
Установено е по делото, че през 2016 г. ищците
завладяват постройката, като сменят катинара и нанасят в нея свои вещи. Поради
това с влязло в сила решение № 113/22.06.2017 г., постановено по гр. д. №
338/2017 г. на РС – Севлиево са осъдени да предадат на „С.-5 " ЕООД
сградата, предмет на настоящото производство.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза и другите писмени доказателства
е установено, че в кадастралния план на гр. Севлиево от1979г. процесната сграда
не е нанесена, в кадастралния план от 1991 г,
сградата е нанесена като съществуваща, поради което същата е построена в
периода от 1979 г. до 1989 г. Съобразно приложен по делото АОбС №
25/06.11.1986г. сградата е построена през 1986 г.. В архива на Община Севлиево не са открити проекти и
разрешение за строеж, както и доказателства, че постройката е приета от
приемателна комисия.Към 07.09.2005 г.
сградата е била без документи за построяването й, като това я определя като
строеж без строителни книжа, но отговаряща на условията на §16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ като търпим строеж, който не подлежи на премахване и забрана за ползване. Процесната
сграда е включена в активите на ДПП „Ильо Влаев" гр. Севлиево с
постояването през 1988 г. С решение № 34/29.06.1989 г. на ОбНС гр. Севлиево ДПП
„Ильо Влаев" гр. Севлиево се включва в общинска фирма „С."
регистрирана през 1989 г. На общинска фирма „С." се предоставя уставен
фонд в размер на 4936 хиляди лв., като правоприемник на ДПП „Ильо Влаев"
гр. Севлиево. По - късно с решение № 1062/27.05.1992 г. по ф. дело № 542/1992г.
на ГОС Общинска фирма „С." е преобразувана в „С." ЕООД с общинско
имущество. С акт за държавна собственост № 1948/14.11.1994 г. е актуализирано
имуществото на дружеството, като е включено хале механична обработка 388 кв.
м., построено през 1988 г., с акт за общинска собственост № 25 от 06.11.1996 г.
процесната сграда е актувана като общинска собственост - хале механична
обработка 388 кв. м. в баланса на ДМА на ДПП „Ильо Влаев", сградата е
записана като сграда производствена, ул. „Т." № 14 катинари, в опис на
недвижимите имоти на фирма ЕТД „С." ООД гр. Севлиево към 01.01.1994 г.
като хале - мех. обраб. катин. и ключ. за велосипеди на един етаж, 388 кв. м.,
строена 1988 г.В описа на недвижимите имоти, към договора за продажба от
07.09.2005 г. е включена като сграда - хале без терен-механична обработка в гр.
Севлиево на ул. „Т." със застроена площ от 388 кв. м., построена през 1988
г, сградата е част от активите на дружествата и е включена в капитала на ответното дружеството.
Пред първоинстанционния съд е
разпитан св.А.Б., зет на ищците.Той твърди, че имотът
на ул. „Т.“ някога бил завзет и не бил отчуждаван, през 2002 г. след няколко
години дела, бил възстановен на собствениците.В имота имало вода и всяка година
ходели да го почистват, направили нов канал и ограда с мрежа около 2004 г., а
след това градина. Ползвали имота след 2003 г., в началото само за дървения
материал. Там имало цех и съборили оградата за да паркират колите си. По късно
направили бетонна ограда, което приключило през 2016 г.С ръководителите на „С.“ имало проблеми защото
свидетеля им махал катинарите, а те махали неговите.Почти никой нямал достъп до
сградата освен г-н П. от „С.” до миналата година. С него си разменяли
ключовете, той късал катинара на свидетеля и слагал негови и за цеха и за
оградата ставало това няколко пъти. Не по - малко от три пъти си сменяли
ключовете през реиода 2004 г. – 2016 г. От
2005 г. до 2016 г. свидетеля можел да влиза в сградата, тъй като от дружеството
му дали ключ. През цялото време, от страна на управителя се демонстрирало, че
сградата е негова и свидетеля и ищците след около 2007-2008 г., считали, че постройката
е на дружеството.
Свидетеля М.Х.познава ищците по делото. Имота на ул.
„Т.1“ им бил възстановен отпреди 15-16 години, след което преди около две
години те направили подобрение – боядисана
ограда, зеленчукова градина, зелена площ с цветя. Свидетелят не знае
какво представлява сградата в имота, не бил влизал в нея никога, не знае и кога
е построена. В имота освен собствениците на земята и техни близки, не бил
виждал никой друг да влиза.
Разпитан е и св. М.М., който работел през 1986 г. ДПП
„Ильо Влаев“, когато започнал строежа на сградата- катинарен цех на площадката
в двора на „Ильо Влаев“. Цехът бил
строен по стопански начин със средства на самото предприятие, не бил възлаган
на друг строител, през 1988 г. обекта бил предаден, доставили машини и
започнали производството на катинари, а през 1990 г. станали реформи и от „Ильо
Влаев“ предприятието станало „С.“.
Свидетелят Ю.М.работи от 2001 г. в „С.“ ЕООД, с
управител Х.П.Х., като главен инженер, запознат е със сградите, които са
собственост на дружеството. От както е във фирмата в цеха държали бюра,
шкафове, екипировка, леярски принадлежности и инструменти, които ползвали по –
рядко. За сградата имало ключ във фирмата и свидетеля имал достъп до цеха,
ходил там сам или с управителя до преди две години, когато установили, че
катинара е сменен и не успели да влезнат в сградата, имало хора, които
разчиствали двора.За периода от 2001 г. до около две години не знае друг освен
представители на дружеството, да има ключ и да е влизал в сградата.В сградата
имало вещи само на фирмата. Последният път когато свидетеля ходил в цеха, около
2016 г., в сградата бил и г-н П., трябвало по принудителен начин да влязат, тъй
като вратите били заключени.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Безспорно е между страните по делото, а това се
установявава и от събраните писмени доказателства, че ищците С. са собственици
на недвижимия имот, върху който е изградена процесната сграда, а също и
придобивното основание - разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, приложима
доколкото във влезлите в сила съдени решения е прието, че за дворното място не
е имало отчуждаване по предвиденият от действащата нормативна уредба ред. Това
обстоятелство обуславя наличие на правен интерес за предявените искове за
ищците, тъй като всеки собственик на недвижим имот, в който е построена сграда,
може да установи по съдебен ред, че тази сграда не е собствена на определено
лице, като предяви иск срещу него. Правният интерес на ищците от водене на
отрицателен установителен иск произтича и от от твърденията на ищците, че са собственици на имота, в който се
намира спорната сграда, предмет на констативния нотариален акт в полза на ответника, чието претендирано право се отрича от ищците. Касае се за материална легитимация на
страните, обосноваваща произнасяне по същество на спора дали ответникът
притежава или не отричано от ищците право,
обективирано в нот. акт № 73 от
2.02.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. При отрицателния установителен иск нуждата от
защита се поражда при неоснователно претендирано от другата страна право, което
ищецът по този иск отрича и то препятства упражняването на неговите права.
Преценката за правния интерес от предявяването на иска е конкретна и се
определя от твърденията на ищеца в исковата молба. В разглежданата хипотеза
ищецът обосновава интереса си от предявения отрицателен установителен иск с
твърдения, че е собственик на недвижим
имот, в който без строителни
книжа с режим на търпимост, е построена процесната сграда. Съгласно дадените
с ТР № 8/ 27.11.2013 г. на ВКС- ОСГТК задължителни разяснения, правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато: 1/ ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва, или 2/ позовава се на фактическо състояние, или 3/ има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая е налице третата хипотеза, доколкото ищците са собственици на дворно място в което е
извършено строителство, без следващите се документи и определено като търпим
строеж.
Безспорно е установено по делото, че процесната
сграда е изградена в периода от 1979 г. – 1989 г. и за нея има издаден акт за
държавна собственост от 1994 г., а през 1996 г. акт за общинска собственост. По отношение на постройката не е установено наличие
на редовни строителни книжа. Съгласно заключението на вещото лице, изготвило
съдебно - техническата експертиза, сградата отговаря на условията на §16, ал. 1
от ПР на ЗУТ за търпим строеж, допустима е в градоустройствено отношение, както
по сега действащите норми, така и по нормите за строителство в периода от 1979
г. до 1989 г. Тъй като в архива на Община Севлиево не са намерени строителни
книжа и не са представени доказателства за наличие на такива, както и
постройката да е приета от приемателна комисия, към 07.09.2005 г. сградата следва
да бъде определена като незаконна по смисъла на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. Съгласно
тази разпоредба отношенията между собственика на реституирания имот и строителя
се уреждат съгласно разпоредбата на чл.73 ЗС и чл.74 ЗС – по правилата на
недобросъвестното владение. Изложеното налага извода, че към 7.09.2005 г.
праводателя на ответника е бил приравнен на недобросъвестен владелец, но не и
собственик на сградата. Поради това проводателя на ответника по договора за
продажба чрез търг от 07.09.2005 г. не е станал собственик на сградата, чрез
преобразуване и включване в капитала му на процесната постройка, доколкото
същата е в приложното поле на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 вр. ал. 3 вр. с чл.2
ал.6 от ЗВСОНИ. Преди 1997 г. не е текла и придобивна давност за процесният
имот, по силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, поради което не може да се приеме, че „С.”ЕООД
е станало собственик на имота и по давност преди 07.09.2005 г.
Изложеното налага извод, че ответника „С.-5"
ЕООД не е придобил от „С." ЕООД,
собствеността върху процесната сграда, по договора от 07.09.2005 г. за продажба
чрез търг на 100% от дяловете на „С." ЕООД, тъй като към момента на
продажбата праводателят не е бил неин собственик. При така изложените факти,
съдът прави извода, че към 7.09.2005 г.
не е съществувало признатото от нотариуса право на собственост върху процесната
сграда на основание договор за продажба от 7.09.2005 г. и акт за частна общинска
собственост № 25/6.11.1996 г. в нот.акт
№ 73/2.02.2017 г. Поради което и на основание чл.537 ал.2 ГПК
нотариалният акт следва да бъде отменен.
В настоящият процес ищецът изобщо отрича правото на
собственост на ответника, поради което ответника следва да изчерпи в това
производство всички основания, на които неговото право би могло да се породи. В
тази връзка ответното дружество прави възражение за придобиване на спорната
постройка и чрез давностно владение.
Съгласно чл. 79,
ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя (чл. 68 ЗС). В разпоредбата на чл. 69 от ЗС е регламентирана оборима
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по
естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си.
В производството
по отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича правния му интерес и което в случая е доказано, а ответникът-
фактите, от които произтича правото му и в случая ответното дружество се
позовава на приватизационна сделка, покупко-продажба, както и на давностно
владение, продължило повече от 10 години и досега.
Придобивната
давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона период от време. Нормативната й уредба е в
разпоредбите на чл. 79-86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност, включващ като елементи изтичането на определен
в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Съгласно
разпоредбата на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално
определение на правния термин владение се извличат двата основни признака на
владението като юридически факт: обективен - упражняване на фактическа власт
върху вещ и субективен - държане на
вещта като своя, които следва да са осъществени едновременно. Освен главните
признаци на владението, следва да са осъществени и допълнителните му признаци,
които конкретизират и допълват първите: владението да е постоянно и
непрекъснато; да е несъмнително, спокойно, т. е. придобито без насилие и да е
явно, т. е. да не е установено по скрит начин.
При съвкупната
преценка на доказателствата, настоящия състав на въззивния съд намира, че е
основателно възражението на ответника за придобиване собствеността върху
процесния имот на основание давностно
владение в продължение на по-вече от 10 години. В конкретния случай са
налице взираните в закона предпоставки, след като ответното дружество владее
процесния имот, упражнява фактическата власт още от 2005 год., включен
е в активите на дружеството.Постройката се владее несъмнено, необезпокоявано и явно от ответното дружество до 2016 г., което се
установява от свидетелските показания по делото на свидетелите, които имат непосредствени впечатления. Така свидетеля Ю.М., като работник от 2001 г. в „С.“
ЕООД, а след това при ответника „С.-5" ЕООД установява, че в процесната
сграда – цех а ул. „Т.“ държали бюра, шкафове, екипировка, леярски
принадлежности и инструменти, които ползвали по- рядко. Този свидетел влизал в
сградата от 2001 г. сам или с управителя, като за това ползвал ключове,
оставени в офиса на ответника. Така бил организиран достъпа до цеха до 2016 г.,
когато установили, че катинара е сменен и не успели да влязат в сградата.
Свидетелят заявява, че за периода от 2001 г. до 2016 г. не знае друг освен
служителите на ответника да е имал ключ от цеха. Не са налице противоречия на
показанията на свидетеля М. и с показанията на свидетеля М., който дава
сведения за един по – ранен период. В показанията си св. Х. сочи, че знае имота
на ул. „Т.1“, който бил възстановен на ищците преди 15-16 години. Преди около
две години те направили подобрения – боядисана
ограда, зеленчукова градина, зелена площ с цветя. Свидетелят не знае
какво представлява сградата в имота, не е влизал в нея никога, не знае и кога е
построена. В дворното място освен собствениците на земята и техни близки, не
бил виждал никой друг да влиза. Този
свидетел не може да даде никакви сведения относно владението върху сградата, но
установява, че ищците са разработити незастроения имот едва преди около две
години.
По делото е разпитан като св. А.Б., който е в близки
родниниски връзки с ищците по делото. Неговите показания са в противоречие с
тези на всички останали свидетели, а освен това и вътрешно противоречиви и
взаимно изключващи се, поради което съдът не ги цени. По делото е установено,
че между страните са водени няколко съдебни дела относно незастроения имот, но
предмет на нито едно от тях не е била собствеността на сградата, построена в
него, поради което няма основание да се приеме, че давността е прекъсвана или
спирана на някои от основанията, предвидени в ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че „С.-5 "
ЕООД гр. Севлиево е придобило по давност в периода 2005 г. – 2016 г., след
установяване фактическа власт въз основа на договора от 07.09.2005 г. за
продажба чрез търг на 100% от дяловете на „С." ЕООД, собственост по давност върху процесната
сграда, поради което искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
До същите крайни изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба на А. и С.С..
Съдът намира за неоснователно възражението, че
първоинстнационният съд се е произнесъл относно придобиване на сградата по
давностно владение от ответника без да е направено от него такова възражение.
След първоначалната размяна на книжа, определения докладчик е приел направения
отвод. При разглеждане на делото от новоопределения докладчик с разпореждане №
474/30.03.2018 г. исковата молба е
оставена без движение с указания за отстраняване на констатирани нередовности.
След отстраняване на нередовностите, с разпореждане № 652/22.05.2018 г. е
разпоредено да се връчи препис на ответника, като му е указано в едномесечен
срок да подаде писмен отговор, разяснени са и последиците от неподаването му.
На 15.06.2018 г. с вх. № 2385 е постъпил писмен отговор от ответното дружество/
л.120 от делото/. С отговора е направено изявление, че дружеството е владяло
безпрепятствено от 2005 г. процесната сграда и я е придобило освен по сделката
и по давност.
Неоснователно е и възражението, че ищците са
придобили процесната постройка чрез непрекъснато давностно владение в периода
от 2007 г. до 2018 г. Доказване наличието на предпоставките за придобиване
на имота по давност е в тежест на ищците, които се
позовават на възражението, по общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК. Те следва
да установят, че са упражнявали владение върху спорния имот, непрекъснато,
необезпокоявано и явно, с намерение да го своят за посочения период. Както по - горе в мотивите си, съдът подробно е
изложил, не се събраха категорични доказателства за наличие на такова владение.
В тази насока са само показанията на св. Б., които са в противоречие с
останалите доказателства по делото. Не е без значение и обстоятелството, че по
всички водени между страните дела, предмет не е била процесната сграда, а само
дворното място. Едва през 2016 г., когато ищците го завладяват, с влязло в сила
решение са отстранени .
Относно възражението за обвързващата доказателствената
сила на констативния нотариален акт. Целта на производството по чл. 587 ГПК е да
снабди молителя с документ за доказване на правото на собственост. Дейността на
нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите
нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически
факти, а се произнася по съществуването на едно право. Поради това, съдържащата се в
нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на
собственост, е правен извод на нотариуса, а не удостоверен от
него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален
акт, определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Това не означава, че няма никакво доказателствено
значение.
Като резултат на
специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.
587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Правният извод на нотариуса
за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се
отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта,
когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на
правото на собственост. В случая
констативният нот.акт е издаден на основание чл.587 ал.1 ГПК, поради което
следствие на уважаване на иска същият да бъде отменен, което
първоинстанционният съд е пропуснал да направи.
По възраженията във въззивната жалба на „С. -5” ЕООД
гр. Севлиево, че неправилно било прието, че към момента на търга -2005 г.
продавачът Община Севлиево, съответно „С.”ЕООД с общинско имущество, не е
собственик на сградата, след като тя е била актувана като държавна собственост
през 1994 г. и общинска през 1996 г. Освен това към 2005 г. „С.” ЕООД бил
собственик на постройката и по давност – от построяването й през 1988 г. и
непрекъсвано от съдебни актове необезпокоявано владение.
Актуването на
сградата, като държавна, а след това и като общинска собственост, само по себе
си не е достатъчно, без посочване на конкретно фактическо основание. При липса
на доказателства, че спорният имот е придобит от държавата чрез настъпване на
канкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ,
представеният акт за държавна собственост и след това за общинска собственост,
не е в състояние да легитимира общината като собственик на процесния имот.
Съгласно трайната практика на ВКС и нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ (редакция към бр. ДВ
бр. 107/97 г.), за имоти, които подлежат на възстановяване по ЗВСОНИ, какъвто е
процесния, изтеклата до 22.11.1997 г. придобивна давност не се зачита и започва
да тече от деня на влизането в сила на разпоредбата
- 22.11.1997
г., като с обратна сила се заличава изтеклата придобивна давност до този
момент, а от тази дата започва да тече нова давност и тя може да бъде само 10
годишна и към 2005 г. не е изтекла. Поради това възражението е неоснователно.
С оглед изхода на спора, разноски следва да останат
за страните така както са направени.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/21.01.2019 г., постановено
по гр.д. № 299/2018 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево.
На основание чл.537 ал.2 ГПК ОТМЕНЯ констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по писмени
доказателства № 73, том I, peг. № 1 257, дело № 45 от 02.02.2017 г. на пом.
нотариус по заместване при П.Д.— нотариус с район на действие PC Севлиево, peг.
№ ... на НК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на
РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: