ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 07.06.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на седми
юни две хиляди двадесет и първа година в следния състав
СЪДИЯ
: МАРИЯ БОЙЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 5 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е по предявени от
синдика на “И.**” АД (в
несъстоятелност), ЕИК *******, против ответниците В.С.
А.- С.и “И.**” АД (в
несъстоятелност) иск с правно основание чл. 647,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, при условията на евентуалност иск с правно основание чл.
647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.
135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ да бъде обявена за
относително недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на “И.**” АД (в несъстоятелност) следната сделка: запис на
заповед, издаден на 15.02.2018 г. от “И.**” АД в полза на В.С. А.- С.за сумата от
625 807,40 лева.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 15.04.2019 г. длъжникът “И.**” АД е подал
молба по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на
дружество. Твърди, че с Решение № 2095/22.11.2019 г. по т.д. № 681/2019 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-21 състав, е открито производство по несъстоятелност по
отношение на “И.**” АД, с начална
дата на неплатежоспособността – 31.12.2012 г., и дружеството е обявено в
несъстоятелност, като поради липса на средства производството по делото е
спряно на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Твърди, че същото е възобновено с
решение № 145/21.01.2020 г. по горецитираното търговско дело.
Твърди,
че на 15.02.2018 г. ответникът “И.**” АД, чрез изпълнителния директор И.Г.С., е издало процесния запис на заповед, с който безусловно се е
задължило да заплати на ответника на В.С. А.– С.сумата от 625 807,40 лева,
с падеж 15.02.2020 г., без разноски и протест. Твърди, че последната е
предявила вземането си по записа на заповед в производството по несъстоятелност
на ответното дружество. Твърди, че в молбата за предявяване на вземания
ответницата С., предвид абстрактния характер на вземането по записа на заповед,
е описала каузално правоотношение, което синдикът не въвежда и не сочи в
настоящото производство. Твърди, че вземането не е прието от синдика съгласно
списък на неприетите вземания в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в
Търговския регистър с вписване № 20200619160743.
По
главния иск синдикът твърди, че е налице извършена от длъжника “И.**” АД безвъзмездна
сделка, доколкото записът на заповед по дефиниция е едностранна безвъзмездна
сделка. Твърди, че е налице свързаност между ответниците по смисъла на §1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ, тъй като
към датата на издаване на
менителничния ефект членове на съвета
на директорите на “И.**” АД са И.Г.С. и “ЕЙ-Д.К.” ЕООД, представлявано от Г.Г.С.,
която е в роднинска връзка с В.С. А.– С.. Твърди, че е налице и свързаност по
§1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като И.С.е акционер в ответното дружество,
притежаващ 67 756 акции с право на глас (18,49% от капитала на
дружеството), а ответникът В.С. А.– С.е акционер, притежаващ 70 707 акции
с право на глас (19,29% от капитала на дружеството). Твърди, че сделката е
извършена на 15.02.2018 г., т.е. в подозрителния тригодишен срок преди подаване
на молбата по чл. 625 от ТЗ на 15.04.2019 г.
По
първия предявен при условията на евентуалност иск ищецът твърди, че е налице
безвъзмездна сделка, която уврежда кредиторите, тъй като с процесния запис на
заповед длъжникът се е задължил да заплати парична сума от 625 807,40
лева, с което се засягат материалните интереси на кредиторите в производството
по несъстоятелност. Твърди, че длъжникът и ответника С.са свързани лица по
смисъла на §1, ал. 1, т. 1 и съответно §1, ал.1, т. 5 от ДР на ТЗ. Твърди, че
сделката е извършена на 15.02.2018 г., т.е. в подозрителния двугодишен срок
преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ на 15.04.2019 г.
По
втория предявен при условията на евентуалност иск ищецът твърди, че искът се
предявява от синдика, който действа в качеството на процесуален субституент на
кредиторите на несъстоятелното дружество. Твърди, че от момента на издаване на менителничния ефект за сумата от 625 807,40 лева
дружеството се е разпоредило с актив от своя патримониум.
Твърди, че записът на заповед е увреждащо разпоредително действие по отношение
на кредиторите на “И.**” АД, което затруднява удовлетворяването им от
имуществото на длъжника и обективно уврежда кредиторите на несъстоятелното
дружество. Твърди, че записът на заповед е едностранна сделка, доколкото с него
е поето задължение единствено от издателя да плати уговорената сума, а не е
налице насрещна престация, поради което същата е довела до намаляване на
активите на издателя, увреждайки кредиторите му. Твърди, че предвид участниците
в атакуваното действие под знание за увреждането по смисъла на чл. 135 от ЗЗД се
приема знание на физическите лица от състава на съответния орган, които
управляват и представляват юридическото лице. Твърди, че в случая е приложима презумпцията
за знание за увреждането, поради свързаността на лицата по нея. Твърди, че не
следва да се доказва знание у ответника С., тъй като сделката е безвъзмездна.
Сочи също, че тя е живеела на съпружески начала с дългогодишния директор на “И.**” АД – Г.С.до
момента на смъртта му през 2015 г., а от 07.08.2017 г. в управлението на
несъстоятелното дружество участва дъщерята на ответницата С.посредством
дружеството “ЕЙ-Д.К.” ЕООД. Твърди,
че доколкото дружеството е било в състояние на неплатежоспособност от
31.12.2012 г., то е налице знание на ответницата за увреждащия характер на
сделката от 15.02.2018 г. Твърди, че допълнителен аргумент за това е и
акционерното участие на ответницата в несъстоятелното дружество в размер на
19,29% от акциите с право на глас.
Твърди,
че предвид абстрактния характер на сделката в настоящото производство не следва
да бъзе изследвано каузалното правоотношение, във връзка с което тя е
извършена.
В
дадения срок ответникът “И.**” АД (в несъстоятелност) не е депозирал отговор на
исковата молба.
Ответникът
В.С. А.– С.подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове
като недопустими и неоснователни. Сочи, че не е налице правен интерес от
предявените искове, тъй като съгласно чл. 614, ал. 1 от ТЗ масата на
несъстоятелността не включва задълженията на длъжника. Сочи, че с предявените
искове не се иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на конкретна правна сделка с имуществени права
от масата на несъстоятелността, която уврежда кредиторите, а на сделка, с която
длъжникът се е задължил спрямо ответника С.. Сочи, че се касае не до намаляване
на актива на дружеството, а за увеличаване на пасива, които са различни
понятия. Сочи, че дори да бъде обявен за недействителен процесният запис на
заповед, това няма да доведе до попълване на масата на несъстоятелността. Сочи,
че това задължение може да бъде оспорено с отрицателен установителен иск, но не
и чрез конститутивни искове по чл. 647 от ТЗ и чл.
135 от ЗЗД.
Сочи,
че доколкото съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на
ответницата срещу списъка на неприетите вземания, то тече срока за предявяване
на установителен иск по чл. 694 от ТЗ, какъвто щял да се предяви. Сочи, че с
предявените от синдика искове по същество се излагат съображения за недължимост на предявеното от ответницата С.вземане в
производството по несъстоятелност, което е предмет на иска по чл. 694 от ТЗ.
Сочи, че предявявайки исковете по чл. 647 от ТЗ и чл. 135 от ТЗ синдикът
недобросъвестно цели блокиране на бъдещото производство по чл. 694 от ТЗ, което
счита за недопустимо и за злоупотреба с процесуални права. Сочи, че поради това
настоящото производство следва да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1
от ГПК.
Прави
искане, ако горното не бъде прието, то да бъде спряно производството по
настоящото дело до приключване на производството по установителния иск с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, който ще предяви за установяване на
вземането си срещу несъстоятелния длъжник “И.**” АД (н.).
По
главния иск ответникът оспорва наличието на фактическия състав. Сочи, че
предмет на иска не е сделка, с която несъстоятелният длъжник се е разпоредил
със свое имущество, а е сделка, с която той е поел задължение към свой
кредитор. Ответницата сочи, че издаденият запис на заповед обезпечава
изплащането на наследствения й дял от общия размер на паричните средства,
предоставени на дружеството длъжник под формата на заеми от наследодателя й Г.С.,
починал на 04.04.2015 г., които не са върнати от длъжника и до момента на
подаване на отговора на исковата молба. Сочи, че записът на заповед съдържа
всички изискуеми от закона елементи, действителен е и е годен от формална гледна
точка да породи целения правен ефект.
Сочи,
че наследодателят Г.С., който е притежавал 71,76% от акциите с право на глас в
несъстоятелното дружество, е предоставял заеми на същото. Сочи, че съгласно ГФО
към 31.12.2017 г. дружеството е оповестило заеми, дължими на наследниците на Г.С.,
в размер на 1 823 хил. лева, при годишен лихвен процент от 5 на сто. Сочи,
че съгласно удостоверение от 01.11.2019 г., издадено от “И.**” АД, към
31.10.2019 г. дружеството има непогасени парични задължения към наследниците в
общ размер на 2 778 229,52 лева.
Сочи,
че поради това процесната сделка не е безвъзмездна, а възмездна такава, с която
се обезпечава изпълнението на непогасените задължения на дружеството длъжник към
наследниците на Г.С.в общ размер на 2 778 229,52 лева. Сочи също, че
с оглед отпускането на заемите в периода до 04.04.2015 г. – смъртта на Г.С., то
сделката е извършена извън подозрителния тригодишен период.
По
първия предявен при условията на евентуалност иск, освен гореизложеното относно
оспорването на безвъзмездния характер на атакуваната сделка, не е налице и увреждане
на кредиторите, доколкото не се намалява имуществото на длъжника. Сочи, че
сделката обезпечава вземания, които са възникнали преди повече от две години
преди датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.
По
втория предявен при условията на евентуалност иск оспорва наличието на
увреждане на кредиторите, тъй като с атакуваната сделка не се намалява
имуществото на длъжника.
Ответникът
С.претендира направените по делото разноски.
В
дадения срок ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
При
служебно извършената проверка за допустимостта на предявените искове съдът
намира следното:
В случая конститутивните искове са
предявени във връзка с производството по несъстоятелност на ответника “И.**” АД
(несъстоятелност). Съгласно чл. 649, ал.1 от ТЗ, искове по чл. 647 от ТЗ и по
чл. 135 от ЗЗД, свързани с производството по
несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки
кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на
производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Съгласно чл. 649, ал. 2 от ТЗ, синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочения
иск осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.
В
случая решението на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ за откриване на
производството по несъстоятелност на ответника “И.**” АД (в несъстоятелност) е постановено на 22.11.2019 г. по търговско дело № 681/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав. Производството
по несъстоятелност е възобновено с решение от 21.01.2020 г., обявено в
Търговския регистър на 21.01.2020 г., от когато в случая се отчита срока по чл.
649, ал. 1 от ТЗ.
Исковата молба е подадена на 31.12.2020 г., т.е. в рамките на преклузивния срок, и от активно легитимирано
лице – синдика на несъстоятелното дружество, вписан в Търговския регистър към
датата на подаване на исковата молба.
В производството
по несъстоятелност по Търговския закон синдикът разполага с правомощия за
попълване на масата на несъстоятелността, включително и с право да завежда
искове във връзка с това. Тези действия синдикът извършва в интерес на и спрямо
кредиторите на масата на несъстоятелността. Поради това отменителни
искове и искове за прогласяване на нищожност на действия и сделки, заведени от
синдика, имат действие по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Отменителният иск по
принцип предоставя на кредитора правото да претендира обявяването за недействителни
спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда. Основният отменителен иск е уреден в нормата на чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск, actio Pauliana). Разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД се намира
в раздел “Общи правила”
в глава “Обезпечение на вземанията”,
непосредствено след общия принцип на чл. 133 от ЗЗД, че цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори. Предвид систематичното тълкуване на нормата
на чл. 135 от ЗЗД същата се явява обща и следва да се прилага наред с
разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД. Законът по ясен начин определя, че цялото
имущество на длъжника служи за обезпечение на кредитора, а при накърняване или увреждане
на кредиторовия интерес може да се стигне до
завеждане на иск по чл. 135 или чл. 134 от ЗЗД.
Исковете по чл. 647, ал. 1, т. 1 от ТЗ и по чл. 647, ал. 1, т. 6
от ТЗ се явяват специални спрямо
Павловия иск по чл. 135 от ЗЗД, като конкретните фактически състави са уредени
в Търговския закон. Тези искове, както и искът по чл. 135 от ЗЗД, свързани с
производството по несъстоятелност, могат да бъдат предявени от синдика и целят
попълване на масата на несъстоятелността. Съгласно нормата на чл. 614, ал. 1 от ТЗ, в масата на несъстоятелността се включват имуществените права на длъжника
към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и
тези, придобити от длъжника след датата на решението. С оглед на това масата на
несъстоятелността може да се определи като съвкупност от имуществените права на
длъжника, като същата служи за справедливо удовлетворяване на неговите
кредитори. В същата не са включени задълженията на длъжника (пасивите).
Задълженията на длъжника към неговите
кредитори, т.е. вземанията на кредиторите му подлежат на предявяване в производството
по несъстоятелност в определените от закона преклузивни
срокове и ако бъдат приети и не се стигне до оздравяване на длъжниковото
предприятие, се удовлетворяват именно от осребряването на масата на
несъстоятелността. Включването им в изготвения от синдика списък на приетите
вземания, респ. неприемането им от синдика, може да бъде оспорено по
предвидения в закона ред – чрез възражение по чл. 690 от ТЗ, съответно с
предявяването на установителен иск по чл. 694, ал. 1 – 3 от ТЗ.
В аспекта на посоченото по-горе
масата на несъстоятелността следва да се разбира като парично оценимите права
на длъжника. Попълването на масата чрез предявени от синдика искове цели да
бъдат върнати в имуществото на длъжника имуществени права, с които последният
се е разпоредил, при определени от закона хипотези и в подозрителни периоди
преди подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ. По този начин се постига увеличаването
на имуществените права на длъжника, които да бъда послужат за удовлетворяване
на неговите кредитори, каквато е целта на отменителните
искове в производството по несъстоятелност, включително свързания с
производството по несъстоятелност иск по чл. 135 от ЗЗД вр.
с чл. 649 от ТЗ. Това следва и от систематичната уредба на същите в Търговския
закон - Глава четиридесет и първа “Попълване на масата на
несъстоятелността. Охранителни мерки”, раздел I
“Попълване на масата на несъстоятелността”.
В случая с предявените при условията
на евентуалност искове се атакува запис на заповед, издаден от длъжника. Със
същия за длъжника е възникнало едно задължение в неговия патримониум.
Дори хипотетично да се приеме, че записът на заповед бъде обявен за относително
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността, то това няма
да доведе до връщане на имущество, което да бъде осребрено, и съответно до
попълване на масата на несъстоятелността. Твърдяното от синдика
увеличаване на задълженията на дружеството длъжник е без правно значение за
спора по чл. 647, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ТЗ и по чл. 135 от ТЗ. Оспорването на
качеството на едно лице като кредитор, респ. установяване на кредиторовото му качество, се постига по друг ред в
производството по несъстоятелност, както е посочено по-горе. Поради това съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявените конститутивни искове против ответниците
В.С. А.- С.и “И.**” АД (в
несъстоятелност) и същите се явяват недопустими (така
в Определение № 134/14.03.2017 г. по ч.т.д. № 407/2017 г. по описа на ВКС, Т.К,
II Т.О., с което не
е допуснато касационно обжалване на Определение № 695/28.10.2016 г. по ч.т.д. №
580/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено Определение
№ 1882/02.06.2016 г. по т.д. № 1413/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна).
По изложените съображения съдът
намира, че на основание чл. 130, изр. първо от ГПК исковата
молба заедно с приложенията следва да бъде върната, а производството по делото
- прекратено.
По разноските:
Съгласно чл.
649, ал. 6 от ТЗ, в производствата
по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят
предварително; ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират
от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от
масата на несъстоятелността.
Съгласно цитираната
норма и предвид прекратяването на производството по делото несъстоятелния
длъжник следва да бъде осъден да заплати съответната държава такса.
Предварително внесената държавна такса не подлежи на връщане и при
прекратяването на производството, независимо от основанието за това.
Прекратяване на производството поради недопустимост на иска, какъвто е
настоящият случай, е приравнено по правни последици относно дължимостта
на държавната такса на отхвърлянето на иска (така в Определение № 394 от
09.07.2018 г. по т.д. № 1426/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.;
Определение № 22 от 25.01.2013 г. по т.д. № 119/2012 г. по описа на ВКС, Т.К.,
І Т.О.; Определение № 1057/27.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1190/2017 г. по описа на
САС, Т.О., 9 състав, недопуснато до касационно обжалване с Определение №
339/07.07.2017 г. по ч.т.д. № 1189/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).
Поради
изложените съображения и поради прекратяването на производството по делото, на
основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ длъжникът “И.**” АД (в несъстоятелност) следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса от 25 032,30 лева.
Ответникът В.С. А.-
С.претендира разноски по делото, но не представя доказателства за извършването
на такива, поради което не му се присъждат разноски в настоящото производство.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 307520/31.12.2020 г., подадена от синдика на “И.**” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, против ответниците В.С. А.- С.и “И.**” АД (в несъстоятелност), ведно с приложенията.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 5/2021 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
ОСЪЖДА “И.**” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски
градски съд държавна такса в размер на 25 032,30
лева (двадесет и пет хиляди и тридесет и два лева и тридесет стотинки).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :