ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 919
гр. Бургас, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500160 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК, вр.чл.121 ГПК и е образувано по
частната жалба на „СЕАСТАР УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИЯТ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД
ШИРКЕТИ” ЕООД, държава: Република Турция, рег.№ 0757068704100001, ф.д.№ 8981-
12053/2018 г. Република Турция, гр.Одрин, ж.к.”/В.Център/, квартал Сабуни, ул.”Фил
Йокушу” № 2, чрез адв. Мариян Веселинов Маринов от ВАК, против Определение №
4228/06.12.2021 г. по гр.д.5497/2021 г. по описа на Бургаски районен съд, с което съдът е
оставил без уважение искането на частния жалбоподател и ответник по делото „СЕАСТАР
УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИЯТ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ ЕООД, за прекратяване
на делото поради липса на международна компетентност на българския съд за разглеждане
на исковете, за прекратяване на делото и изпращането по подсъдност на окръжен съд и за
прекратяване на делото и за изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон и немотивирано.
Относно приетата от съда компетентност на българския съд се твърди, че са
правилни изводите на съда, че относно компетентността на съда е приложим КМЧП, но са
неправилни изводите, че предпоставките на чл.4, ал.1 т.1 и т.2 са приложими алтернативно, а
не кумулативно. Твърди се, че за да е допустимо разглеждането на делото от българския съд,
предпоставките по чл.4, ал.1, т.1 и т.2 КМЧП трябва да са налице кумулативно, каквото
обстоятелство в случая не е налице.
Относно родовата подсъдност се твърди, че неправилно съдът е приел, че искът
му е родово подсъден, предвид разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК и цената на иска - 17 827
евро, равностойни на 34 866,97 лв - главница и 301,90 евро, равностойни на 590,47 лв -
лихви за забавено плащане, ведно с законна лихва. Твърди се, че макар ищецът да
претендира всяка от сумите по представените с исковата молба отделни проформа фактури,
изрично е обосновал в иска си, че е налице едно правоотношение по силата на което се
претендират сумите, съотв.сумите се претендират въз основа на един фактически състав и в
този случай цената на иска следва да се преценява въз основа на всички вземания по този
фактически състав.
1
Относно местната компетентност се твърди, че с оглед разпоредбата на чл.107,
ал.2 ГПК, коята предвиждаща приложение на правилото по чл.107, ал.1 ГПК и към
ответник, който не пребивава в пределите на Република България, а по аналогия с чл.5 ГПК
- към ответник, който е чуждестранно юридическо лице, с известен адрес е по регистрация
на седалището, но няма клон или поделение на територията на Република България, искът
следва да се предяви пред съда, където е постоянния адрес на представителя или
пълномощника и само, ако няма такъв - по постоянния адрес, респективно по седалището на
ищеца. Твърди се, че в случая представител на ответника по чл.32 ГПК е управителят на
дружеството, който обаче има постоянен адрес в гр.Сливен, поради което делото следва да
се прекрати и да се препрати на местно компетентния съд, съобразно постоянния адрес на
представителя на ответника - гр. Сливен.
Претендира се съдът да отмени обжалваното определение и в зависимост от
постановеното – да прекрати делото, поради липса на компетентност на българския съд; да
прекратите делото и същото бъде изпратено на Окръжен съд - Бургас, който е родово
компетентен; да прекрати делото и същото бъде изпратено по компетентност на местно
компетентния съд в гр.Сливен.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
В законовия срок против частната жалба не е постъпил писмен отговор от
ответника по нея и ищец по делото – „Бургаски корабостроителници“ ЕООД, ЕИК
*********.
С оглед твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството е образувано по исковата молба на „БУРГАСКИ
КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“ ЕООД за осъждане на „СЕАСТАР УЛУСЛАРАРАСЪ
НАКЛИЯТ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ ЕООД, със седалище в гр. Одрин, Турция,
представлявано от Иван Симеонов Димитров, да заплати на ищеца кейови такси и
предоставени услуги на моторен влекач AMBRUS в общ размер на 17 827,20 евро,
равностойни на 34 866,97 лв – главница, 301,90 евро, равностойни на 590,47 лв - лихви за
забавено плащане, както и законна лихва върху главницата от завеждането на иска до
окончателното плащане. Исковата молба е предявена пред Бургаски окръжен съд, пред
който е образувано т.д.267/2021 г.
След оставяне на исковата молба без движение, по указания на съда ищецът е
конкретизирал петитума на исковата молба, като е уточнил, че се претендират: кейови такси
в общ размер от 10 200 евро (12 240 евро с ДДС) с левова равностойност - 19 949,47 лв
(23 939,36 лв с ДДС); за потребена електроенергия – общо 4 656 евро (5 587,20 евро) с
левова равностойност – 9 106,34 лв (10 927,61 лв с ДДС(; и за мораторни лихви - 301,90 евро
с левова равностойност – 590,47 лв, като всички претенции представляват „задължения на
м/в Амбрус“.
С Определение № 176 от 05.07.2021 г. по т.д.267/2021 г., БОС е приел, че
съгласно исковата молба и уточнението й от 29.06.2021 г., са предявени три обективно
кумулативно съединени осъдителни иска за заплащане на парични задължения на ответника
към ищеца, породени от престой на м/в „Амбрус“, IMO 75145658 на кей на пристанище
„Бургаски корабостроителници“, всеки от които е с цена под 25 000 лв, поради което, по
аргумент от чл.104, т.4 ГПК, са родово подсъдни на районен съд. Ето зако съдът е прекратил
производството по делото и е изпратил делото на Бургаски районен съд.
След образуване на производството пред Бургаски районен съд като
гр.д.5497/2021 г., поредно уточняване на исковете и връчване на исковата молба на
ответника „СЕАСТАР УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИЯТ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“
2
ЕООД, по делото е депозиран от него писмен отговор на исковата молба, с който са заявени
възражения, че искът е недопустим поради липса на компетентност на българския съд, тъй
като поради това, че ответникът няма обичайно местопребиваване, седалище според
устройствения си акт, или местонахождение на действителното си управление в Република
България, не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.4, ал.1, т.1 и т.2 от
КМЧП. На второ място е заявено възражение и относно родовата подсъдност на спора –
предвид „цената на предявения иск – 17 827 евро, равностойни на 34 866,97 лв“, поради
което се твърди, че искът е подсъден като първа инстанция на окръжен съд. На последно
място е оспорена и местната компетентност на Бургаския районен съд с твърдението, че
поради това, че дружеството няма регистрирано седалище и адрес на управление в
Република България, местнокомпетентният съд е в гр.София. Заявено е оспорване на иска и
по същество.
С обжалваното определение БРС е оставил без уважение искането на ответника
по делото „СЕАСТАР УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИЯТ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“
ЕООД, със седалище в гр.Одрин, Турция, представлявано от Иван Симеонов Димитров, за
прекратяване на делото поради липса на международна компетентност на българския съд за
разглеждане на исковете, за прекратяване на делото и изпращането по подсъдност на
окръжен съд и за прекратяване на делото и за изпращането му по подсъдност на Софийски
районен съд. Съдът е изложил съображения, че независимо от това, че по отношение на
кораба има постановен арест, доколкото това е сторено по друго дело - за обезпечаване на
друг иск, разпоредбата на чл.7, ал.1 от Международната конвенция за арест на кораби е
неприложима, поради което е приложим КМЧП, според който български съд е компетентен
да разгледа спора, защото международната компетентност на българския съд не е обвързана
от кумулативното наличие на визираните в т.1 и т.2 на чл.4, ал.1 КМЧП предпоставки. По
отношение на родовата компетентност съдът е приел, че предявените искове за главници и
този за мораторна лихва, са с цена под 25 000 лв, поради което подлежат на разглеждане от
районен съд. По отношение на местната компетентност съдът е изложил съображения, че
разпоредбата на чл.107 от ГПК е неприложима, защото е насочена към ищеца и му указва
реда за процедиране, когато ответникът е с неизвестен адрес, а в случая местно компетентен
съд следва да е съдът по местонахождение на пристанището, където се дължат таксите и
стойността на услугата, за които се предявяват исковете, в който смисъл е Определение №
19 от 9.01.2013 г. на ВКС по ч.т.д.809/2012 г., I т.о.
Съдът намира обжалваното определение за допустимо, а по същество – и за
правилно по следните съображения:
Настоящият състав споделя крайните изводи на първоинстанционния съд, че
компетентен да разгледа повдигнатия спор е българският съд, макар по съображения,
различни от изложените от първоинстанционния съд.
С оглед твърденията в исковата молба и последващите й уточнения, настоящият
състав приема, че предявените искове за кейови такси и за потребена електроенергия,
представляващи „задължения на м/в Амбрус“, представляват парични задължения на
ответника към ищеца, породени от престой на м/в „Амбрус“, IMO 75145658 на кей на
пристанище „Бургаски корабостроителници“, вследствие ареста на кораба, постановен с
Определение № 836 от 31.08.2020 г. по ч.т.д.346/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд и
издадената на основание на това определение обезпечителна заповед (л.38 от т.д.267/2021 г.
но БОС). След като процесните задължения са във връзка и последица от ареста на кораба,
според настоящия състав, те имат характера на морски искове по смисъла на Кодекса на
търговското корабоплаване и на чл.1, ал.1 б.“l“ (по отношение на иска за заплатена
електроенергия) и б.“n“ (по отношение на иска за кейови такси) от Международната
конвенция за арест на кораби. Ето защо настоящият състав приема, че приложими в случая
са Кодекса на търговското корабоплаване и Международната конвенция за арест на кораби,
3
тъй като те са специални по отношение на КМЧП.
Съгласно чл.7, ал.1 от Международната конвенция за арест на кораби съдилищата
на държавата, в която е извършен арест или е предоставена гаранция за освобождаване на
кораб от арест, имат правомощията за решаване на случая по същество, освен ако страните
не се договорят или не са се договорили да предадат спора на съд в друга държава, който да
осъществи тази юрисдикция, или на арбитраж. В случая никоя от страните не твърди да е
уговорено спорът да се разглежда от съд в друга държава или от арбитраж, поради което,
доколкото арестът на м/в „Амбрус“, IMO 75145658 е извършен в Република България,
компетентен да разгледа спора относно кейовите такси и доставените услуги на кораба за
престоя му на Специализирано пристанище „Бургаски корабостроителници“, част от
Пристанище Бургас, след извършения арест на кораба, е именно българският съд.
По отношение на възражението за родовата подсъдност на исковете, съдът
споделя изводите на БОС в определение № 176 от 05.07.2021 г. по т.д.267/2021 г., както и на
БРС – в обжалваното определение, че се касае не за един иск с цена 17 827 евро,
равностойни на 34 866,97 лв, а за обективно съединени искове, всеки от които – с цена на
иска под 25 000 лв, поради което, по аргумент от чл.104, т.4 ГПК, исковете са подсъдни като
първа инстанция на районен съд. Според настоящия състав, макар и двете искови претенции
(за заплатена ел.енергия и за дължими кейови такси) да произтичат от един и същ
юридичести факт – престой на кораба в пристанището вследствие на арест на кораба,
фактическият състав, който трябва да се изследва за всяка от двете претенции е различен,
поради което съдът приема, че не е налице един иск, а два обективно съединени иска.
Съдът намира за неоснователно и последното възражение в частната жалба – че
искът е подсъден по правилата на местната подсъдност, не на Бургаски районен съд, а на
съд в гр.Сливен, където е постоянният адрес на управителя на ответното дружество.
Възражение за местна неподсъдност на иска ответникът може да заяви,
съгл.чл.119, ал.4 ГПК, най-късно в срока за отговор на исковата молба. В случая, с отговора
на исковата молба ответникът действително е заявил възражение за местна неподсъдност,
но искайки делото да се изпрати на местнокомпетентния съд в гр.София, позовавайки се на
обстоятелството, че ответникът няма регистрирано седалище и адрес на управление в
Република България. Едва с частната жалба се заявява искане делото да се изпрати на
местнокомпетентен съд в гр.Сливен, позовавайки се на чл.107, ал.2, вр.чл.1 ГПК, поради
което съдът намира заявеното с частната жалба искане за изпращане на делото на
местнокомпетентния съд в гр.Сливен, за преклудирано. Независимо от това, следва да се
отбележи, че настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че доколкото в
случая се касае за ответник - юридическо лице със седалище в чужбина, той няма основание
да се позовава на разпоредбата на чл.107 ГПК, тъй като тази разпоредба е насочена към
ищеца и му указва реда за процедиране, когато ответникът е с неизвестен адрес, какъвто не е
настоящият случай. Ето защо съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че
местно компетентен съд следва да е съдът по местонахождение на пристанището, където се
дължат таксите и стойността на услугата, за които се предявяват исковете. В този смисъл е и
цитираното от първоинстанционния съд Определение № 19 от 9.01.2013 г. на ВКС по
ч.т.д.809/2012 г., I т.о.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4228/06.12.2021 г. по гр.д.5497/2021 г. по
описа на Бургаски районен съд, с което съдът е оставил без уважение искането на частния
жалбоподател и ответник по делото „СЕАСТАР УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИЯТ ТИДЖАРЕТ
ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ ЕООД, за прекратяване на делото поради липса на международна
компетентност на българския съд за разглеждане на исковете, за прекратяване на делото и
изпращането по подсъдност на окръжен съд и за прекратяване на делото и за изпращането
му по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5