Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на шести февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 7459 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание
чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД с цена на иска 9600,00 лв. и чл.86 ЗЗД с цена на
иска 801,60 лв.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от И.г. ООД, ***, със седалище и адрес на управление:***,
*** против ***, ***, със седалище и адрес на управление:***., в която твърди,
че през периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г. “И.Г.” ООД извършило услуги
на ответното дружество „***” ЕООД, изразяващи се в технически консултации и
надзор по строителството на фуражен завод в гр.Добрич. Твърди, че след
приключване на работата и нейното приемане от ищеца, му издали Фактура № 112/
22.12.2017 г. за сумата от 9 600.00 лева с включен ДДС, която била подписана от
представляващото ответника лице. Твърди, че дължимата по тази фактура сума не
им е изплатена до датата на подаване на настоящата искова молба. Твърди, че на
20.07.2018 г. чрез куриерска фирма изпратили покана за доброволно плащане на
сумата от 9 600 лева на ответника, с която го поканили в срок до 06.08.2018 г.
да заплати дължимата сума по посочената във фактурата банкова сметка. ***, че
същата му е била връчена на 21.07.2018 г., но от негова страна не последвала
никаква реакция. Твърди, че с неизпълнението на задължението си за заплащане на
предоставените му услуги ответникът изпаднал в забава и на основание чл.86 от ЗЗД, им дължи законната лихва върху главницата от 9 600.00 лева считано от
22.12.2017 г. до 17.10.2018 г., чийто размер по изчисление с лихвен калкулатор
възлиза на 801.60 лева. Моли, ответника „***” да бъде осъден да заплати на
ищеца главницата от 9 600.00 лева ведно със законната лихва върху нея от
подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху главницата за периода
от 22.12.2017 г. до 17.10.2018 г в размер на 801.60 лева. Претендира
направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в която взема становище, е иска е
допустим, но неоснователен. Твърди, че „ ***„ЕООД никога не е имал договорни
отношения по възлагане на каквито и да било услуги по строителен надзор, за
който и да е обект както с ищеца, така и с фирми извършващи строителен надзор.
Излага съображения, че съгласно ЗУТ строителния надзор се осъществява на
основание договор сключен от Инвеститора с фирми и /или лица вписани в
регистъра и получили лиценз от ДНСК. Твърди, че затова и няма как „***„ЕООД в
качеството си на строител да сключва с когото и да било договор за строителен
надзор на обектите, които строи. Твърди, че справка в публичния регистър на
ДНСК сочи , че „ И.Г. „ ООД не е вписана в регистъра на лицата извършващи
дейностите съгласно чл.167, ал.2 от ЗУТ, поради и което е недопустимо да
извършва документираната с фактурата услуга. Твърди, че на обект фуражен завод
гр.***строителния контрол е осъществяван от фирма „***” ООД по договор с
инвеститора, а не с тях като строител. Твърди, че в счетоводството на фирмата
липсват данни и счетоводни записи, за каквито и да било взаимоотношения с тази
фирма, още повече да е налична неплатена каквато и да е сума към нея. Твърди,
че процесната фактура никога не е предоставяна в дружеството, поради и което за
нея узнават едва в хода на настоящия процес. Предвид това и оспорва верността
на същата. Твърди, че обективираните в същата услуги по строителен надзор не са
извършвани и не са предоставени такива на ответника, не е налице правна сделка
с ищеца и не е предаден резултата от работата, който е фактическото основание
за възникване на задължението. Твърди, че нямат сключен договор с ищеца, от
които да е видно какво му е възложено да изпълни по смисъла на чл. 258 от ЗЗД.
Твърди, че алтернативно и ако ищеца е изпълнил някакви услуги, за които счита,
че му се дължи някакво възнаграждение, то те не произтичат от посоченото във
фактурата правоотношение и същият следва да докаже основанието и дължимостта
им. Излага съображения, че ищецът черпи основание на иска си позовавайки се на
издадената от него фактура като счита, че същата е достатъчна да обективира
задължение за плащане. Твърди, че постоянната и непротиворечива практика на
съдилищата обаче е, че фактурата не доказва изпълнение, нито реалността на
обективираната с нея доставка на стоки или услуги. Фактурата по правното си
значение е първичен счетоводен документ по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за
счетоводството. Последния съдържа указания относно реквизитите на първичните
счетоводни документи, което е наложило и безспорния извод, че фактурата е
просто документ, осчетоводяващ по задължителен начин дадена стопанска операция.
Счита, че от гледна точка обаче на действащото в РБългария облигационно и
търговско право фактурата не представлява нищо повече от едностранно писмено изявление
на нейния издател, а едностранните изявления от своя страна не създават
договорни връзки. Излага съображения, че договорни връзки съгласно чл.8 от ЗЗД
се създават именно от договора, дефиниран като "съглашение между две или
повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между
тях". Именно в двустранния характер на договора, в насрещното съвпадение
на воли се състои смисъла и предмета на договора. Твърди, че смисъла на
фактурата се състои в това да попълнят правилно името на задълженото лице, ЕИК
и адрес и останалите реквизити, за да се избегнат санкции при проверки от НАП
за неправилно водена счетоводна документация. Твърди, че задължението произтича
от това, за което са се договорили страните, че ще изпълнил ищеца и ще се заплати
от тях, а не от това , за което някой едностранно е преценил, че трябва да
издаде фактура. Твърди, че приложената по делото фактура служеща като основа на
претенцията на ищеца не доказва какво като вид и количество работа е извършил
ищеца, за да може да се установи и стойността на същата. В исковата молба ищеца
сочи, че фактурата е подписана от представляващия дружеството и е изпратил и
покана за плащане и прилага някакъв нечетлив документ, от който изобщо не може
да се разбере какво е изпратено, до кого и кой го е получил. Липсват обаче в
исковата молба твърдения и не се сочат доказателства за основания подлежащ на
доказване факт, а именно: кога, как и по какъв начин е предоставил в
счетоводството на дружеството процесната фактура и какви документи доказващи
изпълнението му придружават същата. Не се излагат твърдения в какво се състоят
строително надзорните услуги които е извършил, каква е конкретно извършената
работа, на кой или как е предал или предавал резултата от работата си през
периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г., какви специалисти е ползвал ищеца и
по колко часа и как по същество е изпълнил описания във фактурата строителен
надзор. Твърди, че закона не забранява издаването на фактура, но поставя
изискване за документална обоснованост на сделката. В случая, видно към
исковата молба не са приложени никакви доказателства за изпълнението от ищеца
на някакви услуги. Твърди, че такива и на ответника не е известно да има
извършени и сам по себе този факт опровергава твърдяното изпълнение на възложената
незнайно каква работа. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.266,
ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Предвид липсата на доказателства по делото както за извършена работа, така и за
приемането на същата, счита, че иска се явява недоказан и от там и
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен от съда. Твърди, че
удостовереното във фактурата не отговаря на действителното фактическо
положение, тъй-като *** обективно не е сключвал договор за строителен надзор и
услуги с ищеца, не е налице изпълнена и предадена работа, от което следва че и
не дължи претендираната сума. По отношение искът за лихва за забава излага
съображения, че допустим, но неоснователен. Твърди, че при липса на задължение
за плащане, няма как да са изпаднали и в просрочие. Твърди, че на основание
чл.84, ал.2 ЗЗД ответника изпада в забава от поканата. Твърди, че съгласно
приложената по делото покана, отправена от ищеца до ответника, в която е даден
срок за плащане до 06.08.2018г. и поради което едва от 07.08.2018г. може да се
твърди, че е налице забава, поради което иска евентуално би бил основателен до
размер от 261,95 лв., а за разликата до
предявения размер от 801,60 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Фактура № ***/22.12.2017г., тя е издадена от И.Г. ООД в качеството на доставчик на Х.И. ЕООД в качеството на получател за „Консултантска услуга-технически консултации и надзор по строителство на Фур.завод гр.***в периода 01.01.2017г.-30.11.2017г.“ на стойност 8000 лв. и 1600 лв. ДДС- общо 9600,00 лева. Фактурата е подписана от получател Б.И., чийто подпис не е оспорен в хода на съдебното производство като неавтентичен. Посочено е плащане с платежно нареждане. Не е посочена дата на плащане.
Видно е от Покана без посочена дата от И.Г. ООД до Х.И. ЕООД, е посочено, че Х.И. ЕООД има неплатено задължение към И.Г. ООД по фактура № 112/22.12.2017г. в рамер на 9600 лв. за извършени консултации и надзор по строителството на фуражен завод в гр.***през периода 01.01.2017г. до 30.11.2017г. Отправено е искане в срок до 06.08.2018г. да бъде заплатена сумата по описаната фактура. От приложения служебен бон на Еконт /л.5 от делото/ се установява, че на дата 20.07.2018г. И.И.И. е изпратил до Х.И. ЕООД писмовна пратка с обратна разписка.
От Дневник за покупките на Х.И. ЕООД се установява, че за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество Фактура № ***/22.12.2017г., издадена от И.Г. ООД за сумата от 9600 лв.
От Разрешение за ползване № СТ-05-434/18.04.2018г. е видно, че е разрешено ползването на Фуражен завод, силозно стопанство и обслужващи сгради с местонахождение: ПИ с идентификатор 72624.603.345 по КК и КР на гр.Добрич, промишлена зона Запад. В разрешението е посочено, че искането на възложителя е придружено с окончателен доклад на *** ООД.
Видно от Диплома серия А83 №***, от ВМЕИ В.И.Ленин- София, по специалността Хидралвика и пневматика, на И.И.И. е призната квалификация Машинен инженер.
От Справка за актуално състояние на всички трудови договори за периода от 01.01.2017г. до 31.11.2017г. за И.Г. ООД се установява, че в посочения период три лица са били в трудово правоотношение с ищцовото дружество- И.И.И., П.Г.И. и В.И.Л..
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно
основание чл.79, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД с цена на иска 9600,00 лв.
Съгласно чл.258
ЗЗД с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. В чл.266, ал.1,
изречение първо ЗЗД
е предвидено, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата
работа. Задължение на поръчващия е да приеме извършената работа. За целта
същият е снабден с възможността да я прегледа и да направи възражения за
неправилно изпълнение, ако има такива. За явните недостатъци той трябва да
уведоми изпълнителя при предаване на работата, а за т.нар.скрити недостатъци -
тези, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно - веднага след откриването им. Съгласно чл.264, ал.3
ЗЗД, ако поръчващият не
направи такива възражения, работата се счита приета и се дължи възнаграждението
по чл.266, ал.1
ЗЗД. Задължението за
плащане на възнаграждение не се погасява и при изпълнение с недостатъци, само
че в този случай за възложителя възникват правата по чл.265, ал.1
ЗЗД, едно от които той
може да осъществи по свой избор. Тези права възникват само при условие, че
възложителят е направил своевременно възраженията си по чл.264, ал.2
ЗЗД.
В практиката на ВКС се приема, че договорът за
консултантски услуги представлява вид договор за изработка /чл.258 и сл. ЗЗД/,
имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд /р. по т.д 239/2012 г. на ВКС, І ТО, р.№ 71/03.06.2009 г. по т.д. №
767/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 5/15.03.2010 г. по т.д. № 390/2009 г. на ВКС, І
ТО/. Договорът за консултантски услуги няма изрична нормативна уредба и
законово изискване за писмена форма като условие за действителност на сделката.
Съдът намира, че от представената по делото Фактура № ***/22.12.2017г.
се установи, че между страните по делото И.г. ООД в качеството на изпълнител и Х.И.
ЕООД в качеството му на възложител е сключен договор за изработка, по силата на
който изпълнителя се е задължил да предостави на възложителя „Консултантска
услуга-технически консултации и надзор по строителство на Фур.завод гр.***в
периода 01.01.2017г.-30.11.2017г.“ при
цена в размер на 8000 лв. и 1600 лв. ДДС- общо 9600,00 лева. Фактурата е
подписана за получател от Б.И., чийто подпис не е оспорен в хода на съдебното
производство като неавтентичен. Не се оспорва и се установява от приложеното по
делото Удостоверение от АВ Търговски регистър, че Б.И. И.е ***на капитала, ***и
представляващ ответното дружество.
Съгласно трайната практика на ВКС /решение №51 от 10.12.2012г. по гр.д. №962/11г. на ВКС, решение № 166/26.10.2010г. по т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение №96/26.11.2009г по т.д. 380/2008г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение №42/19.04.2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС, ІІ т.о. и др./, фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на предмета на сделката, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
Не се спори между страните, че процесната фактура не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество. Отрицателния факт(липсата на счетоводно записване), обаче не съставлява доказателство, а е липса на доказателство за каквото и да било. Доказателство би могло да бъде само налично счетоводно записване, а липсата на счетоводно записване може да бъде само основание за ангажиране на административно наказателна отговорност по ЗСч., ако разбира се, се установи, че не е осчетоводена дадена стопанска операция и съответният ѝ първичен счетоводен документ. Неоснователни са възраженията на ответното дружество, че процесната фактура не е постъпвала в ответното дружество. Видно е, че тя е подписана от представляващия ответника Б.И., а не от лице без представителна власт. В този случай е неприложима и нормата на чл.301 ТЗ и ответника е узнал надлежно за издадената фактура в момента на подписването ѝ от представляващия дружеството.
Съдът намира за установено по делото, че работата е
предадена и приета. Този факт се установява от Фактура № ***/22.12.2017г. На представената по делото фактура е положен
подпис от представляващия ответното дружество. Не се събраха доказателства
ответника да е направил възражения за неточно изпълнение веднага след узнаване
на фактурата нито на по-късен етап. Фактурата е издадена и подписана на
22.12.2017г., като в нея е отразено, че е предоставена консултантска услуга
–технически консултации и надзор по строителство на фур.завод гр.***в периода
01.01.2017г. до 30.11.2017г. Фактурата е подписана след изтичане на срока за
предоставяне на услугата-предаване на трудовия резултат, поради което съдът
приема, че подписа на възложителя, положен върху фактурата, която е издадена
след срока за предоставяне на услугата доказва предаването и приемането на
предоставената услуга. Последователна е практиката на ВКС, че двустранно
подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на конкретната сделка има
доказателствено значение за сключен договор за изработка и е основание за
плащане на уговореното възнаграждение; тя може да бъде ценена и като
доказателство за приемане от поръчващия на фактически извършените работи,
независимо от липса на подписан приемо-предавателен протокол- Решение 138 от
17.10.2011г. по т.д.№ 728/2010г. на ІІ т.о. и Решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д.
333/2011г на ІІ т.о.
Съдът намира за неоснователни възраженията за липса на
служители, в трудово правоотношение с ищцовото дружество и за липсата на тяхна
квалификация за извършване на услугата, предмет на процесното правоотношение
между страните. По същество възраженията в този смисъл могат да бъдат отнесени
към възражение за неизпълнение на задължението на ищеца по процесния договор за
изработка. Както беше посочено по-горе сключването и изпълнението на договора
за изработка се установи от приетите по делото доказателства. Фактурата е
подписана от представляващия ответното дружество на дата 22.12.2017г. и не се
ангажираха доказателства да са направени възражения за неправилно изпълнение на
работата. Съгласно чл.264 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако
изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата
се счита приета.
Не се спори между страните и носещия доказателствената
тежест ответник не доказа, че е извършил плащане на претендираната сума в
размер на 9600,00 лв. По изложените съображения съдът намира искът за
основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер като
ответника бъде осъден осъден да заплати на ищеца сумата от 9600,00 лв. по фактура
Фактура № ***/22.12.2017г., издадена за извършена Консултантска
услуга-технически консултации и надзор по строителство на Фур.завод гр.***в
периода 01.01.2017г.-30.11.2017г.
По искът с правно основание чл.86 ЗЗД
В решение № 158 от 07.11.2013г. по т.д. № 1128/2012г. на
ВКС, ТК, I т.о. е прието, че след като задължението на възложителя по договор
за изработка е станало изискуемо с приемането на извършената работа, издаването
на фактура от изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги
на възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението му, тъй
като той вече е настъпил. Прието е, че в такава хипотеза издадената и приета
фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение по
чл.84, ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава. Даденото
разрешение обвързва изпадането на възложителя в забава по отношение на
изискуемо задължение за плащане на възнаграждението по чл.266, ал.1 ЗЗД с
изпращането на покана по чл.84, ал.2 ЗЗД, характера на каквато може да има и
изпратена до длъжника данъчна фактура. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба
предвижда предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на
задължението за заплащане на възнаграждение за извършената по договор за
изработка работа, но не определя срок за изпълнение на това задължение. Поради
това, при липса на уговорен от страните срок за заплащане на възнаграждението,
съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. /Решение
№69/27.07.2015 по дело №119/2014 на ВКС, ТК, II т.о./ В настоящия случай
съдът намира, че представената и подписана фактура, доколкото в нея не се
установява срок за плащане по нея, а само е посочено, че следва да бъде
заплатена чрез „платежно нареждане“, без да е посочена „дата на плащане“,
не представлява покана за извършване на
плащането. Ищеца се позовава на отправена до ответника покана, за което е
представил писмена покана/л.4 от делото/ и копие от служебен бон от Еконт, от
който не може да бъде установено, че ответника е получил поканата, поради което
съдът приема, че ответника е изпаднал в забава едва с получаване на препис от
исковата молба и предявената претенция с правно основание чл.86 ЗЗД се явява
изцяло неоснователна в предявения си размер от 801,60 лв. и като такава следва
да бъде отхвърлена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1172,61
лв. съразмерно с уважената част на претенцията.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да
бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 65,51 лв. съразмерно с отхвърлената
част на претенцията.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД,
***,
***, със седалище и адрес на
управление:***
да плати на И.г. ООД, ***, със
седалище и адрес на управление:***, *** сумата от 9600,00 лв., в едно със законната лихва върху сумата от 17.10.2018г.
до окончателното ѝ изплащане, дължима по Фактура № ***/22.12.2017г., издадена за
извършена Консултантска услуга-технически консултации и надзор по строителство
на Фур.завод гр.***в периода 01.01.2017г.-30.11.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.г. ООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, *** против ***, ***, със седалище и адрес на управление:*** иск с
правно основание чл.86 ЗЗД да бъде осъден ответника да плати на ищеца сумата от 801,60 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от
9600 лв. по Фактура № ***/22.12.2017г. за периода от 22.12.2017г. до
17.10.2018г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на управление:*** да плати на И.г.
ООД, ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***
сумата от 1162,71 лв. направени по делото разноски за държавна такса, и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И.г. ООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, *** да плати на ***, ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 65,51
лв. направени по делото разноски за
държавна такса, и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: