Р Е Ш Е Н
И Е
№_______
гр. Варна,_______2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на трети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като
разгледа докладваното
от съдията Ганчева адм. дело N 2694 по
описа на Административен съд Варна за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.49,ал.3 от Закона за частната охранителна дейност.
Образувано е по жалба на „Викинг инс 2001“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. ПЗ
„Метро“, бул. „///“ № //, ет.//, офис /, представлявано от управителя Д.П.Д.
против Заповед № 3286з-3243/16.08.2019 г. издадена от директор на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР,
с която е отказано издаването на лиценз за извършване на частна охранителна
дейност на "Викинг Инс 2001", ЕИК по Булстат *********.
В жалбата се поддържа, че оспорения акт е
нищожен - издаден от некомпетентен орган, по делото липсват доказателства
Директора на Главна дирекция "Национална полиция" да изпълнява
функции по издаване, съответно постановяване на отказа за издаване на лицензи
за извършване на частна охранителна дейност. Излагат се доводи и за
незаконосъобразност на заповедта. Неправилно ответника е приел, че са налице
предпоставките на чл. 47 т.5 б."д" от ЗЧОС. Д. Дочева е едноличен
собственик и управител на "Викинг Инс 2001" ЕООД е била едноличен
собственик на капитала на "Викинг Инс" ЕООД, за което е издадена
Заповед № 3286з-4804/22.11.2018 г. на Директора на ГДНП - София. За да са
налице предпоставките посочени в оспорения акт, следва заповедта за отнемане на
лиценз да не е отменена по надлежния ред. Този елемент от фактическия състав не
е налице. Заповед № 3286з-4804/22.11.2018 г. не е връчвана на нейния адресат и
не е влязла в сила. За тази заповед служеща като фактическо основание за
издаване на оспорения акт жалбоподателя е разбрал случайно, тя не е влязла в
сила, а е обжалвана по надлежния ред. Предвид изложеното моли да се отмени
оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з.
процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ответника, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата. Съгласно представените по делото доказателства комисар
Терзийски е заемал длъжността директор на Главна дирекция "Национална
полиция", поради което акта е издаден от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия. Заповедта съдържа всички изискуеми от закона реквизити,
при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Моли да се отхвърли
жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
след като се запозна с представените доказателства и като съобрази приложимите
правни разпоредби установи следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е насочена срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, в срока
по чл.149,ал.2 от АПК и от лице с правен интерес от предприетото оспорване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По
основателността на жалбата:
От
приложеното по делото Удостоверение от МВР - Главна дирекция "Национална
полиция" е видно че Х Т към 16.08.2019 г. е заемал длъжността Директор на
Главна дирекция "Национална полиция".
На
23.07.2019 г. е депозирано заявление от Д.Д., едноличен собственик и управител
на "Викинг инс 2001" ЕООД до Директора на Главна дирекция
"Национална полиция" с искане да бъде издаден лиценз за извършване на
частна охранителна дейност по чл.5 ал.1 т.4 от ЗЧОД на територията на цялата
страна.
След
извършена служебна проверка е установено, че Д.Д., е била управител и едноличен
собственик на капитала "Викинг инс" ЕООД, с ЕИК 10365176, за което е
издадена заповед № 3286з-4804/22.11.2018 г. от Директора на Главна дирекция
"Национална полиция" за отнемане на притежаваните лицензи за извършване
на частна охранителна дейност.
На 16.08.2019 г. е издадена Заповед № 3286з-3243/16.08.2019 г., от
Директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която на осн.
чл. 47 т.5 б. "д" от ЗЧОД, предвид установяванията от служебната
проверка е отказано издаване на лиценз за извършване на частна охранителна
дейност на "Викинг Инс 2001" ЕООД.
При извършена справка в Търговския регистър
се установява, че Д.Д. е едноличен собственик на капитала и управител на "Викинг Инс
2001"ЕООД от 25.05.2019 г.
От справка в Търговския регистър се
установява, че управител на "Викинг - Инс" ЕООД е Д.Д., същата е била
и едноличен собственик на капитала на дружеството до 28.05.2019 г.
С писмо изх. № 328600-21417 от 21.03.2018 г.
е изпратено съобщение до управителя на "Викинг Инс" ЕООД за започване
на производство за отнемане на лицензи за извършване на частна охранителна
дейност. Писмото е върнато с отметка - непотърсено. Инициирана е процедура по
поставяне на съобщение по чл. 26 ал.1 от АПК.
На 22.11.2018 г. е издадена заповед
№3286з-4804/22.11.2018 г. с която са отнети лицензи за извършване на частна
охранителна дейност № 2629/20.12.2013 г. за извършване на дейност по чл. 5 ал.1
т.4 от ЗЧОД, № 1163/8.06.2007 г. за
извършване на дейност по чл. 5 ал.1, т.2 ЗЧОС, № 421/12.11.2004 г.
за дейност по чл.5 ал.1 т.1 ЗЧОД.
Заповедта е оспорена пред АС - Варна. С
решение № 1254/27.08.2020 г., постановено по адм.д. № 2557/2019 г. жалбата на "Итали СП" ЕООД с
предишно наименование "Викинг Инс" ЕООД е отхвърлена. При извършена
служебна проверка в деловодната система на АС - Варна се установи, че съдебния
акт е влязъл в сила.
Горната фактическа обстановка се установява
от представените с административната преписка писмени доказателства, както и от
представените в съдебно заседание писмени документи.
Предвид установеното от фактическа страна, в
предмета на съдебна преценка съгласно чл. 168 ал.1 от АПК, по съществото на
правния спор, съдът прецени следното:
Съгласно чл. 40
лиценз за извършване на частна охранителна дейност се издава от директора на
Главна дирекция "Национална полиция" на Министерството на вътрешните
работи (МВР) или от оправомощено от него длъжностно лице. Оспорения акт е издаден от Христо Терзийски, видно
от представеното по делото удостоверение лицето, към датата на издаване на акта
е заемал длъжността директор в Главна дирекция "Национална полиция, поради
което акта е издаден от компетентен орган.
Обжалваният
акт е издаден при спазване
изискванията на чл.
59 от АПК за форма, същия е в писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч.
правни основания за издаването му. Фактическите
основания за издаване на заповедта се съдържат в административната преписка неразделна част от
същото приобщени към доказателствения материал по делото.
Предвид изложеното, не са налице основания за незаконосъобразност
по чл.
146, т. 1-3
АПК
за отмяна на заповедта.
По материалната законосъобразност на заповедта:
Като правно основание за издаване на акта е посочена
нормата на чл. чл. 47 т.5 б.“д“ ЗЧОД, съгласно който органът по чл. 40 отказва
издаването на лиценз с мотивирана заповед, когато физическо лице, регистрирано
като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена
отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското
дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорен съдружник в
командитно или събирателно дружество е
било през последната една година преди акта на съответния компетентен
орган член на управителен или на контролен орган или неограничено отговорен
съдружник в дружество, на което е било отнет лиценз за извършване на частна
охранителна дейност, освен ако актът за отнемане на издадения лиценз е било
отменен по надлежния ред.
От събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че Д.Д. през
последната една година е била управител и едноличен собственик на капитал на
ЕООД „Викинг Инс“ ЕООД, на което дружество е отнет лиценза със заповед №
3268з-4804/22.11.2018 г. Факта, че заповедта за отнемане на лиценз не е влязла
в сила към момента на постановяване на оспорения акт е ирелевантен. Това е
така, тъй като нормата на чл. 47 т.5 б.“д“ от ЗЧОД изисква към момента на
постановяване на отказ да е налице издаден административен акт за отмяна на
лиценз, а не той да е влязъл в сила. От събраните по делото доказателства се
установи, че заповед № 3268з-4804/22.11.2018 г. е обжалвана пред АС – Варна,
като с решение № 33/14.01.2020 г. и решение № 1254/27.08.2020 г. по адм.д. 2557/2019
г. жалбата на „Викинг Инс“ ЕООД е отхвърлена. Решенията са влезли в законна
сила, първото на 6.02.2020 г., а второто на 13.10.2020 г.
Предвид горното и
при извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав
приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. По посочените
съображения и след цялостна служебна проверка на оспорената заповед настоящия
съдебен състав достига до извод, че заповедта е законосъобразна и правилна,
издадена при спазване на материалноправните разпоредби, процесуални правила и в
съответствие с целта на закона. Не са налице пороци, водещи както до нищожност,
така и до унищожаемост, поради което подадената срещу нея жалба следва да се
отхвърли, като неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4
от АПК, жалбоподателят дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.
Така
мотивиран и на основание 172,ал. 2 от АПК, Административен съд- гр. Варна, двадесет и
втори състав
ОТХВЪРЛЯ
жалба на „Викинг инс 2001“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. ПЗ „Метро“,
бул. „///“ № //, ет.//, офис /, представлявано от управителя Д.П.Д. против Заповед
№ 3286з-3243/16.08.2019 г. издадена от директор на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР,
с която е отказано издаването на лиценз за извършване на частна охранителна
дейност на "Викинг Инс 2001", ЕИК по Булстат *********.
ОСЪЖДА „Викинг инс 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ж.к. ПЗ „Метро“, бул. „///“ № //, ет.//, офис /,
представлявано от управителя Д.П.Д. да плати в полза на Главна дирекция
„Национална полиция“ сторените по делото разноски в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: