и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 79/18.10.2006 г., постановена по НОХД № 644/2006 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимата Стежана Тенева Митева от гр.Кърджали, за виновна в това, че на 04.05.2006 г. в гр.Кърджали причинила на Рада Маринова Лесинска от гр.Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в навлизане на въздух и излив на кръв в дясната половина на гръдната кухина, довело до разсройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54, ал.1 от НК, я е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил е също подсъдимата да заплати на Рада Лесинска сумата в размер на 800 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, като е отхвърлил предявения иск за имуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението, в размер на 600 лева, като неоснователен. Подсъдимата Митева е осъдена също така да заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 32 лева, както и направените по делото разноски в размер на 219 лева. Постановено е също отнемане в полза на държавата на веществено доказателство – 1 бр. бастун, след влизане на присъдата в сила. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Стежана Тенева Митева от гр.Кърджали, която я обжалва като неправилна в гражданската й част. Моли да бъде намалена присъдената сума за причинени неимуществени вреди, тъй като към подсъдимата били отправени обиди, а също така била безработна, финансово затруднена, имала болен родител и две деца. В съдебно заседание жалбодателката не се явява. Представлява се от адв.Белев, който поддържа жалбата и счита, че на практика присъдата в обжалваната й част била лишена от всякакви мотиви. Съдът се базирал единствено на съдебно-медицинската експертиза и на практиката на съдилищата, като нямало доказателства, че именно в този размер следвало да бъде уважен гражданския иск. Като не били събрани подобни доказателства, съдът следвало да отхвърли гражданския иск. Моли в обжалваната част присъдата да бъде отменена и гражданския иск да бъде отхвърлен. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като правилна и законосъобразна. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е събрал всички необходими и поискани от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. Пред настоящата инстанция нови не бяха събрани. С оглед на всички събраните по делото доказателства се установява фактическа обстановка едентична с установената от първоинстанционния съд, а именно: Подсъдимата Снежана Митева и св.Рада Лесинска живеели в съседство, като не били в лоши отношения, въпреки, че тръбите за обратните води от къщата на подсъдимата били включени в канализацията на свидетелката и често тоалетната на последната се запушвала, поради което многократно бащата на подсъдимата й отпушвал тръбите за обратни води. На 03.05.2006 г. св.Лесинска видяла, че отново отпадните води преливали и казала за проблема на подсъдимата, която в този момент излизала от къщата на двора си, но последната не й обърнала внимание. На следващия ден - 04.05.2006 г. около 13,00 часа свидетелката видяла, че отпадните води продължават да преливат и тъй като забелязала, че подсъдимата простира пране, решила да отиде в дома й, за да намерят решение на проблема. Междувременно подс.Митева се била прибрала в къщата, но видяла св.Лесинска в двора им, като настоявала да разрешат проблема, подсъдимата взела един дървен бастун и отишла до свидетелката с думите: „Сега ще видиш ти откъде идва! Те ще ме притесняваш ли?”, след което започнала да я удря с бастуна по тялото и главата. Свидетелката започнала да вика и се опитала да се защити, но подсъдимата продължила да я удря. По същото време св.Кирил Назъров, който живеел в съседство, чул писъците на св.Лесинска, излязъл на двора и видял, че подсъдимата нанася удари върху свидетелката и продължила, дори когато последната излязла извън двора Ú. Св.Назъров извикал на подс.Митева да спре побоя и влязъл в дома си, за да съобщи за случилото се на баща си. Междувременно подсъдимата се прибрала, а свидетелката седнала на оградата. Случилото се било видяно и от свидетелите Светослава Славчева и Марин Митрушев, които в този момент се намирали в дворовете на къщите си в близост до инцидента. От съседни къщи наизлезли и други хора, които видяли св.Лесинска да лежи на земята и да охка, като била със силно затруднено дишане. Съседите качили пострадалата на пристигналия полицейски автомобил и я транспортирали до болницата. Подс.Митева предала на полицейските служители с протокол бастуна, с който нанасяла ударите на пострадалата. Видно от заключението на вещото лице д-р Маринов по приетата от съда съдебномедицинска експертиза №61/2006г., на пострадалата Рада Маринова Лесинска е било причинено: отоци и кръвонасядания по главата, гърба и дясната предмишница; счупване на четвърто дясно ребро; навлизане на въздух и излив на малко количество кръв в дясната половина на гръдната кухина /хемопнемвоторакс/, като последното е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а счупването на четвърто дясно ребро до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. В съдебно заседание вещото лице допълва, че единият бял дроб на пострадалата бил напълно изключен от процеса на дишане и била извършена манипулация, изразяваща се в източване на въздух от гръдната кухина, къдато бил навлязъл, от което увреждане могла да настъпи и смърт. Описаното отговаряло по време и начин на съобщеното от пострадалата. От заключението по назначената и изготвена съдебно-психиатрична-психологическа експертиза №93/2006 г. се установява, че подс.Стежана Митева не страда от разстройство на възприятията, при което да се нарушава правилното отношение на субекта към външния свят; не било установено разстройство на способността на осъзнаване на постъпките, както и признаци, нарушаващи оценъчната способност на лицето; налице било разстройство на личността от тип емоционално-нестабилна личност – импулсивен тип, но разстройството на чувствителността и повишената раздразнителност не били на патологична основа; нямало разстройство на волевата способност за овладяване на реакциите и освидетелстваната била в състояние да разибира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, за което е предадена на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че именно подс.Снежана Митева е автор на извършеното престъпление. Основание за такъв извод дават показанията на всички разпитани по делото свидетели – Лесинска, Назъров, Славчева и Митрушев, които съдът кредитира изцяло като последователни, логични и безпротиворечиви, както и събраните веществени и писмени доказателства по делото, от които по категоричен начин се установява, че именно подсъдимата е нанесла удари по тялото и главата на пострадалата Лесинска и един от тези удари в тялото е довел до причиняване на средната телесна повреда. Междувпрочим това обстоятелство не се и оспорва от подсъдимита. Или от изложеното следва извода, че подс.Стежана Митева е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 04.05.2006 г. в гр.Кърджали причинила на Рада Маринова Лесинска от гр.Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в навлизане на въздух и излив на кръв в дясната половина на гръдната кухина, довело до разсройство на здравето, временно опасно за живота, както обосновано и правилно е приел Кърджалийския районен съд. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, обективиран в действията на подсъдимата. Извършителката е съзнавала общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и пряко е желаела тяхното настъпване. При определяне вида и размера на наказанието на жалбодателя Митева първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на дееца. Съдът е определил наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложил наказание към минимума, а именно 6 месеца “лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил за срок от 3 години, предвид, че са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане и най-вече, че за поправянето на подсъдимата не е наложително, същото да бъде изтърпяно ефективно. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимата деяние и би оказало възпитателно и предупредително въздействие както спрямо личността й, така и по отношение на останалите членове на обществото. Обоснован и законосъобразен е и извода на съда, че с оглед характера на телесните увреждания и свързаните с тях претърпени от пострадалата болки и страдания, които са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимата, сумата от 800 лева е тази, която е достатъчна да ги обезщети. Пострадалата е жена в напреднала възраст – 92 годишна, което обстоятелство е довело до продължителен възстановителен период, наложило се е и хоспитализация, причинените увреждания, подробно описани по-горе, са множество, а не единствено процесното съставомерно деяние. Причинените болки, страдания и неудобства са били значителни и са продължили дълго във времето, поради което намаляването на присъденото обезщетение, както се иска с въззивната жалба, би било неоправдано и в разрез с принципа за справедливост. С оглед на изложеното наведените в тази връзка доводи във въззивната жалба се явяват неоснователни. Предвид изхода на делото, подсъдимата правилно е осъдена да заплати и направените по делото разноски от 219 лева, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 32 лева. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 79/18.10.2006 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 644 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |