Определение по дело №2086/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Ф.А., роден на ***г., гражданин на Турция, със съдебен адрес ***. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат И. ***.

Ответник по частната жалба е директора на РД Автомобилна администрация Бургас, ул.Генерал Владимир Вазов 14. Ответникът по частната жалба не взема участие в настоящото производство.

Жалбата е насочена срещу определение № 2244/09.10.2023г. по АНД № 4124/2023г. на Районен съд Бургас, с което жалбата по която е образувано делото е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Ф.А. срещу наказателно постановление № 22-0000884/15.09.2023г., издадено от директора на РД Автомобилна администрация Бургас, с което на А. е наложено административно наказание глоба 500лв. за извършено административно нарушение по чл93Б ал.7 т.3 от Закона за автомобилните превози.

За да прекрати производството по делото с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 15.09.2023г. Ф.А. бил водач на автобус с рег. № Х 0216 МА от категория МЗ, стопанисван от Арда-Тур ЕООД. Чрез това превозно средство А. превозвал пътници по линия Русе – Есхишехир (Турция). Бил спрян за проверка на главен път Е87, в района на м.Босна, при което се установило, че водачът не е ползвал дневна почивка най-малко девет последователни часа, като е ползвал такава с два часа и шест минути по-малко. Именно за това деяние на място му бил съставен приложения по преписката акт за установяване на административно нарушение, незабавно след което било издадено и обжалваното наказателно постановление № 22-0000884/15.09.2023г., издадено от директора на РД Автомобилна администрация Бургас. Приложена е справка, от която се установи, че наложената с наказателното постановление глоба е заплатена на същата дата, а именно на 15.09.2023г.

При тези обстоятелства първоинстанционният съд приел, че са налице предпоставките по чл.79Б ал.1 и 2 от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно които в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, при което наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г. Така съдът приел, че наказателното постановление е влязло в сила – основание за прекратяване на производството по подадената срещу него жалба.

Постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно.

Жалбоподателят не оспорва установените факти, но прави оплакване, че като чужд гражданин, невладеещ български език, не е имал назначен преводач за ефективно участие в административнонаказателното производство и упражняване на правото на защита. Сочи, че не може да се приеме правен извод за отказ от право на жалба при условията на чл.79Б от ЗАНН, тъй като заплащането на глобата по постановлението е било с цел отпадане на последствията по чл.106а ал.1 т.3 б.Г от Закона за автомобилните превози и освобождаване на автобуса, чрез който да се продължи изпълнението на превозния курс. В тази връзка в частната жалба се сочи като приложимо правилото, че не може да се счита, че дадено лице се е отказало от право, ако не е знаело за съществуването на това право и свързаното с него производство – възприето в решение на ЕСПЧ по делото Шмит срещу Латвия, пар.96. Оплакването е неоснователно.

Производството по ЗАНН, за разлика от това по сочения в жалбата като приложим НПК, не е строго формално, а облекчено, предвид лекия (непрестъпен) характер на наказваните правонарушения. Това не означава, че провежданата процедура може да бъде на неразбираем за привлеченото към отговорност лице. В производството по ЗАНН не е налице формално задължение на органа да назначи преводач, но е задължително органа лице да се увери, че привлеченото към отговорност лице разбира за какво деяние е привлечено към отговорност, какви са предвидените в закона последици от това деяние, както и какви са способите за реална и ефективна защита. Тези изисквания в случая са били изпълнени.

По преписката липсват данни привлеченото към отговорност лице да не е разбирало български език. Участвало е в процедурата, подписало е съставените документи. В тази връзка, както сам твърди в жалбата си водачът А., се е свързал с длъжностно лице от дружеството, опериращо с автобусната линия, обяснило е адекватно ситуацията и незабавно е получило необходимото съдействие (заплащане на глобата) за освобождаване на автобуса и продължаване на транспорта на пътниците. Всичко това сочи, че привлеченото към отговорност лице не е имало нужда от преводач и ефективно е упражнило правата си на място при извършването на проверката и другите служебни действия, включително е бил наясно и с последиците от незабавното плащане на глобата. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел за приложима нормата на чл.79б ал.1 и 2 от ЗАНН, като е прекратил производството по делото.

Предвид изложеното настоящата инстанция прие, че обжалваното определение е постановено в съответствие със закона, поради което на основание чл.236, вр. с чл.221 ал.2 АПК следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2244/09.10.2023г. по АНД № 4124/2023г. на Районен съд Бургас, с което жалбата по която е образувано делото е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: