Р Е Ш Е Н И Е № 204/15.11.2021 г.
15.11.2021г., гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав
На
двадесет и втори октомври две хиляди двадесет
и първа година
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
Велина Митева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
административно дело № 224 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.
145 и сл. от АПК, във вр.
с чл. 215 от Закона за устройство на територията.
Делото е образувано по жалба на С.С.Г. *** против Заповед № З-562 от 09.07.2021г. на Кмета
на община *, с която му е наредено да премахне установен незаконен строеж „Полумасивна сграда“ в УПИ XII-254,
кв. 37 по плана на с. *, общ.*, с административен адрес ул. *.
В жалбата се сочи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните
норми и с несъответствие с целта на
закона. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, не се явява представлява
се от адвокат А.С., редовно упълномощена.
Поддържа изцяло депозираната жалба. Представя
подробни писмени бележки. Иска присъждане на разноски.
Ответната страна, Кмет на Община *,
редовно призован, в съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт В.-И.,
намира, че заповедта е законосъобразна, а жалбата неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
ЯАС,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено
следното:
Предмет на настоящото административно
дело е контрол по законосъобразност на Заповед № З-562 от 09.07.2021г. на Кмета
на община *, с която е наредено
оспорващия да премахне установен
незаконен строеж „Полумасивна сграда“ в УПИ XII-254, кв. 37 по плана на с. *, общ.*, област
Ямбол с административен адрес ул. *.
Производството по издаване на оспорения акт е започнало във
връзка с жалба с вх. № С-3 от
26.01.2021г. от С.Г.Д. от гр. * за незаконно строителство в имот с адрес ул.*.
Видно от констативен акт № 1 от 27.04.2021г. е извършена проверка на строежа„ Полумасивна
сграда“ в УПИ ХІІ 254, кв. 37 по плана на с. *, община *. Посочено е, че имотът
е собственост на С.С.Г.-съгласно нот.акт
№ 32, т. ІІІ, д. 799/1985г., както и че същия е възложител и строител на
незаконния строеж. Установено е, че не са предоставени строителни книжа и
документи. Констатирано е още, че строежът е пета категория, на границата с УПИ
ХІІІ 255, кв. 37 по плана на с. *, изпълнен от метална конструкция и ограждащи
стени на север и запад със сандвич панели, на изток тухлена зидария, на юг
долепен до масивен гараж. Покривът е двускатен със
сандвич панели. Размерите на сградата са 6.20м/8.30м и приблизителна височина
3.80м. Строежът е изпълнен през 2009г.
като установени нарушения в констативния акт е посочено, че е установен
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, изградената „полумасивна сграда“ е без необходимите по ЗУТ строителни
книжа. За нарушени са посочени разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1
от ЗУТ. Посочено е още, че предвид установените нарушения на посочените
нормативни разпоредби констативния акт е основание за започване на адм. производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за издаване на
заповед за премахването на строежа. Констативния акт е връчен на оспорващия в присъствието на
двама свидетели, а в указания 7 дневен срок не са постъпили възражения по него,
за което е съставен констативен протокол от 10.05.2021г. от служители от
„ТСУЕП“ при община *.
Въз основа на гореизложените обстоятелства е издадена процесната заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж „Полумасивна сграда“ в УПИ ХІІ 254, кв. 37 по плана на с. *,
община *, ул.* с извършител С.С.Г., тъй като са
събрани доказателства че строежът е незаконен, като извършен без одобрени инвестиционни
проекти и без разрешение за строеж.
Видно от фактическите основания в оспорената
заповед адм. орган
не е изследвал приложими ли
са хипотезите на параграф 16 от ПР на
ЗУТ и на параграф 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Липсва такова изследване и в представения
по делото констативен протокол.
По делото е
представена адм. преписка по издаване на оспорената
заповед. Освен това в качеството на свидетели са разпитани Г. Г. К., С. Ж.С. и Й.К.Й..
И тримата посочиха, че познават С.Г.. Процесната
сграда я помнят, от преди 1990г. в с. *. Била
паянтова конструкция от ламарини, метална конструкция и се намирала на
северната част на гаража в имота на С. ***. Тя била с метална конструкция с
ламарини и на по-късен етап може би след 2000 г. и по-късно подменили ламарините
с други нови материали, т.е. ламарината е подменена със сандвич панели след
2000 г. Свидетелят С. си спомня, че като се върнал от казармата 1984 г. я правили
процесната постройка. Свидетелят Й. посочи, че дъщеря му се е родила на 3 август 1985 г., от
тогава помни сградата. Била с масивни метални носещи конструкции и с ламаринен
покрив и странично с ламарина. В по-късен период я сменили със сандвич панели.
По делото е
назначена и изслушана СТЕ, с вещо лице строителен инженер, чиято експертиза е
приета по делото, като неоспорена от страните. Според вещото лице процесната постройка представлява едноетажна сграда,
правоъгълна в план, с изцяло стоманена конструкция с ограждане от двете страни
и покритие от термопанели, ограждане от изток с
тухлена зидария. Помещението на постройката е свързано от юг с помещение на
масивен гараж. Като сграда с изцяло стоманена конструкция постройката е от
групата на масивните сгради. Като елемент на застрояването, според вещото лице
представлява допълваща сграда, допустима по действащия ПУП.
Становището на
вещото лице е, че процесната сграда е строена,
най-вероятно, в периода 2008-2009 г. Основанието за това заключение е, че през
2003 г. е искана виза за проектиране от главния архитект на община *. Такава
виза е издадена. Тогава са се подписали декларации между съседите за
разполагане на уличната регулация на тези допълващи сгради. Първоначално е
построена сградата на гаража, която не е
предмет на делото, но е част от регулационната линия. Впоследствие е построена
и процесната сграда, използвана като работилница.
Счита, че постройката е била допустима към момента
на построяването й на основанието на одобрената квартална
разработка от главния архитект на общината и тъй като в периода след 2003 г.,
тогава когато е представена разработката, няма изменение на ЗУТ в разпоредбите
касаещи този вид обекти, счита, че
постройката е допустима според действащите разпоредби на ЗУТ към момента
на изграждането й и към настоящия момент.
Вещото лице
уточнява, че от скицата на община * се вижда, че на регулационната линия има означение на
сградите на гаража, дворна тоалетна и друга паянтова сграда, но във вида, в
който е в момента работилницата не може да се отговори дали тя е съществувала
от 86 г. В момента вижда тази сграда със стоманена конструкция, изграждане и
покритие от термопанели.
Вещото лице
уточни, че визата обхваща един участък от регулационната линия със съседния
поземлен имот 255 и в това петно, което е отразено се включва и гаража и
построената работилницата.
Според вещото лице, за
допуснатото от Главния архитект на Община * застрояване по смисъла на чл.41
ал.2 от ЗУТ е издадена виза, при което е спазено изискването на чл.42 ал.2 от ЗУТ по отношение разполагането на гаражи и работилници между улицата и
основното застрояване. Според
заключението на вещото лице инж. Б. постройката е допустима по действащите в
момента разпоредби на ЗУТ.
Вещото лице представи заключение,
което се възприема от съда като обективно, прието без възражения от страните.
Към заключението на вещото лице са
представени: извадка от плана на с.*, одобрен
със Заповед № 188/20.10.1969 г., Декларация с № 513 от 12.06.2003 г. за
съгласие на наследниците на А.С.К., собственици на парцел XIII-255 за
построяване от С.С.Г. на гараж на междинната граница,
Декларация № 514/12.06.2003 г. от С.С.Г., като
собственик на УПИ ХП-254, за съгласие на наследниците на А.С.К.. На 18.07.2003
г. гл.архитект на Община * е издал Виза за разработка на ПЗ във връзка с чл.41
и чл.110 от ЗУТ. Като петно за застрояване, на скицата е отразен участък от
западната регулационна линия, от уличната регулация, до съществуващата лятна
кухня.
Видно от адм. преписка на Община *
по издаване на оспорената заповед, не е проведена процедура по изследване
търпимостта на процесната постройка.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна с правен интерес от обжалването. Съдът приема, че е налице депозирана
редовна и допустима жалба. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, по следните съображения:
С оглед разпоредбата на чл. 142 АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 АПК без да се ограничава само с тези,
посочени от оспорващия.
Предмет на обжалване е Заповед № З-562
от 09.07.2021г. на Кмета на община *, с която с оглед чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено оспорващия да премахне установен незаконен строеж „Полумасивна сграда“ в УПИ XII-254,
кв. 37 по плана на с. *, общ.*, с административен адрес ул. *.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган, но в противоречие материалноправните
разпоредби по издаването й. Заповедта е издадена на основание разпоредбата на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която
за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района)
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на
незаконни строежи, извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Издаването й
се предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен етап в
административната процедура, съгласно чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е редовно
съобщен. Видно от адм. преписка на Община * по
издаване на оспорената заповед, не е проведена процедура по изследване
търпимостта на процесната постройка. Не е направена
констатация за това и в констативния акт.
Оспореният акт не е в съответствие и
с целите на закона /ЗУТ/ - недопускане на незаконно строителство и премахване
на същото при законосъобразно процедиране и отчитане на релевантните
положителни и отрицателни предпоставки за постановяването на заповед за
премахване. За пълнота на изложението, следва да се посочи следното: При преценката дали един строеж е незаконен
или не, извън липсата на строителни книжа за обекта, следва административният
орган да установи всички относими към индивидуализацията на строежа факти, сред
които факти е и времето на извършване на строителството. Времето на изпълнение
на строежа е от съществено значение за преценката на приложимите към него
момент нормативни разпоредби по отношение на действащите към него момент строителните
правила и нормативи, както и по отношение действащия към него момент подробен устройствен план, с оглед и преценката за търпимост на
строежа и възможността за узаконяването му. А търпимостта представлява
отрицателна предпоставка за пристъпване към премахване на незаконните строежи.
В случая, липсата в заповедта на мотиви в този аспект също представлява
нарушение на формата на акта, вследствие нарушение на административнопроизводствените
правила. Трайно в съдебната практика се приема, че с оглед времето на
извършване на строителството, статутът на един строеж дали е търпим или не
следва да се направи от административния орган при издаване на заповедта за
премахване и от съда – при оспорване на заповед за премахване. Мотивите на административния акт по отношение на основания
въпрос за търпимостта на процесната постройка
не могат да бъдат заместени с тълкувания или съждения от страна на съда,
или страните в процеса. Последното
нарушава правото на защита на засегнатия от издадения акт лице. С оглед гореизложените обстоятелства, съдът намира, че
е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по издаване на оспорения
индивидуален административен
акт и е достатъчно само по себе си основание за неговата отмяна.
В неоспорената от страните и приета
по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна е посочено, че е изготвена след оглед на процесния обект
и посещение в техническата служба на
Община *. Вещото лице е установило, че основното застрояване в поземления имот
включва едноетажна полумасивна жилищна сграда. Жилищната
сграда е разположена като свободностояща в
централната част на поземления имот. Като пристройка от запад, към жилищната
сграда е изградена едноетажна лятна кухня. По западната граница, започвайки от
уличната регулация, са разположени гараж, процесната
стопанска постройка-работилница и дворна тоалетна.На плана на с.*, одобрен със
Заповед № 188/20.10.1969 г.са показани съществуващата жилищна сграда, лятна
кухня, две паянтови сгради и дворна тоалетна на западната регулационна линия.
По
време на огледа на вещото лице е предоставена Декларация с № 513 от 12.6.2003
г. за съгласие на наследниците на А.С.К., собственици на парцел XIII-255 за
построяване от С.С.Г. на гараж на междинната граница.
Предоставена му е и Декларация № 514/12.06.2003 г. от С.С.Г.,
като собственик на УПИ ХП-254, за съгласие наследниците на А.С.К. да построят
гараж на междинната граница. На 18.07.2003 г. гл.архитект на Община * е издал
Виза за разработка на ПЗ във връзка с чл.41 и чл.110 от ЗУТ. Като петно за
застрояване, на скицата е отразен участък от западната регулационна линия, от
уличната регулация, до съществуващата лятна кухня.
От
състоянието на сградата, констатирано при огледа (на видовете работи, степен на
корозия и др.) според вещото лице може да се направи извода, че сградата на
работилницата е строена в периода 2008-2009 г., тъй като в община * липсват данни за годината на построяване. Изводът на вещото лице е, че процесната
сграда представлява елемент на допълващото застрояване - работилница. За
допуснатото от Главния архитект на Община * застрояване по смисъла на чл.41,
ал.2 от ЗУТ е представена виза № 309/07.07.2003 г. При
това е спазено изискването на чл.42, ал.2 от ЗУТ, по отношение разполагането на
гаражи и работилници между улицата и основното застрояване.
Цитираните чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 разпоредби на ЗУТ са в сила от 2003 г.
(ДВ бр.65) и са в сила и сега. Т.е. те са били в сила при изграждането на
постройката през 2008- 2009 г. В този смисъл според вещото лице постройката е
била допустима по действащите разпоредби на ЗУТ, както и към разпоредбите към
момента на построяването й (2008-2009 г.).
Адм. орган, освен че не е изследвал търпимостта на
постройката, не е изложил в пълнота и фактологията касаеща процесната постройка.
Никъде във фактическата част на заповедта не е коментирал издадената виза от
гл. архитект на община *. Следователно адм. орган
не е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за случая, с оглед чл. 35 от АПК. С
оглед гореизложените обстоятелства, съдът намира, че
е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по издаване на оспорения
индивидуален административен
акт и е достатъчно само по себе си основание за неговата отмяна. А основен
принцип заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК е, че
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
Според разпоредбата на чл. 41 ал. 1
от ЗУТ : „Допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от
спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на
основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план“. А според чл. 41, ал. 2:“Когато
допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен
план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и
проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно
или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани
поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия
подробен устройствен план.“ Според чл. 42, ал. 2 от ЗУТ „Постройки на допълващото
застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги,
не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите
на основното застрояване“.
Безспорно по делото се установи, че
за извършеното строителство липсват строителни книжа и документи за
изграждането му, както и че според свидетелите процесния
обект го помнят от преди 1987 г., но като паянтова сграда с метална
конструкция. А изграждането с термопанели е станало
на един по-късен етап. В този смисъл
свидетелските показания са кореспондиращи едни с други и непротиворечащи се. Съдът
намира, че с оглед изявленията на свидетелите,
може да се приеме, че до момента
на изграждането с термопанели, процесната сграда е била търпим строеж по смисъла на
параграф 16 от ЗУТ, според който „Строежи, изградени до 7 април 1987 г.,
за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване“. От разпита на свидетелите се установи безспорно,
че процесната сграда е строена преди 7 април 1987г. А през 2008-2009г. е извършено изграждане с термопанели, но при запазване на металната конструкция, в
съответствие с правилата и нормативите съгласно този закон, поради което не
подлежи на премахване.
Следователно, обстоятелството, че е
последвала реконструкция с термопанели, се потвърди и
от свидетелите, и от вещото лице, но това е станало при условията на чл. 41,
ал. 2 и при спазване на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.
В
административното и съдебно производство по премахване на незаконни строежи
търпимостта на строежа подлежи на изследване и доказване на общо основание с
всички допустими доказателствени средства.
Задължението е както за органите на общината, така и за съда. Както безспорно
се събраха доказателства, че процесната постройка
дори и да е съществувала във вид на метална конструкция, то след 2003г. е
изградена с термопанели при условията на допълващо
застрояване. В този смисъл постройката е била допустима по действащите
разпоредби на ЗУТ, към момента на построяването й/2008-2009г., за която година вещото лице, изхожда от обстоятелството,
че е издадена виза № 309 от 07.07.2003г., както и от състоянието на сградата констатирано
при огледа, степен на корозия и т.н./.
Обсъдени в
съвкупност всички доказателства, ангажирани по делото налагат категоричен и
еднозначен извод, че процесната постройка е
претърпяла реконструкция, като от метална такава, е изградена с термопанели, подробно описана по горе. Макар и да е
извършено след 2003г., процесната сграда е елемент на
допълващо застрояване, допуснато от гл. архитект на общината по см. на чл. 41,
ал. 2 от ЗУТ, за което е представена виза № 309 от 07.07.2003г.,
при спазване на изискването на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.
Следва да се
приеме, че извършеното изграждане на постройката със термопанели,
доколкото се касае за допълващо застрояване, попада в приложното поле на чл.147
ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.42 от ЗУТ, при които не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти за издаване на строително разрешение.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства по категоричен начин се обори изложеното от адм.
орган в заповедта, че е налице незаконен строеж, който да подлежи на
премахване.
Ето защо,
съдът намира обжалваната заповед за незаконосъобразна, поради което ще следва
да бъде отменена. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от
пълномощника на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната
страна ще следва да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски общо в
размер на 960 лева, от които 10 лева – държавна такса, 200 лева – за
вещо лице, адвокатско възнаграждение в
размер на 750лева. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност
на възнаграждението на адвоката.
Същия е съобразен с предвидения такъв по
Наредба № 1за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд
– Ямбол
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на С.С.Г. ***
Заповед
№ З-562 от 09.07.2021г. на Кмета на община *, с която му е наредено да премахне
установен незаконен строеж „Полумасивна сграда“ в УПИ
XII-254, кв. 37 по плана на с. *, общ.*, с
административен адрес ул. *.
ОСЪЖДА
Община * да заплати на С.С.Г. с ЕГН: ********** *** сумата от 960
/деветстотин и шестдесет/ лева, представляваща
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете