Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 151
Гр. Перник, 22.07.2021 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: И.И.
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия И.И.
административно дело № 175 по описа за 2021 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно
– осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на „***“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
представлявано от управителя Е.Р.Г. против Ревизионен акт №
Р-22001420001661-091-001 от 06.10.2020 година, издаден от И.М.Р.– възложил
ревизията и Б.М.Я.– ръководител на ревизията, в частта, който с Решение № 163
от 29.01.2021 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ София е изменен
установения резултат по ЗДДС за внасяне за данъчния
период месец април 2017 година, като е определен в размер на 2 348.63 лева,
ведно със съответните лихви, за данъчния период месец юни в размер на 3 152.31
лева, със съответните лихви, за данъчния период месец юли 2017 година в размер
на 2 835.29 лева, ведно със съответните лихви и за данъчния период месец
август 2017 година в размер на 3 638.40 лева, ведно със съответните лихви,
съответно е потвърден за установени резултати по ЗДДС за данъчните периоди
месец януари, месец февруари, месец март и месец май 2017 година. Въз основа на постановеното решение на директора на
„ОДОП“ София на НАП, на ревизираното дружество са установени задължения по
Закона за данък върху добавената стойност, вследствие на отказано право на
данъчен кредит в общ размер на 19 915.16 лева, от които 14 820.93 лева
главница и 5 904.23 лева лихва по фактури за доставки, издадени от ****
ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, **** ЕООД ****ЕООД.
Жалбоподателят твърди, че така оспорения Ревизионен акт,
изменен с Решение № 163 от 29.01.2021 година на директора на дирекция „ОДОП”
София е постановен при неправилно приложение на материалния закон, тъй като е
налице реалност на доставките, както и са свързани с икономическата дейност на
ревизираното дружество. В подкрепа на тези твърдения се прилагат към подадената
жалба фактури, договори и други съпроводителни документи. Твърди се, че са
налице кумулативните изисквания за правото на данъчен кредит по фактурите,
които са издадени от дружествата доставчици. Жалбоподателят моли съда да отмени
ревизионния акт в оспорената част като незаконосъобразен, неправилен и
необоснован.
В проведеното съдебно заседание на 28.06.2021 година,
жалбоподателят „***” ЕООД, редовно призован се представлява от адвокат И.И. ***,
който поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност
на издадения ревизионен акт в оспорените части. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски в размер на 1 050 лева.
В проведеното съдебно заседание на 28.06.2021 година,
ответникът по жалбата – директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ София, редовно
призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от 25.06.2021
година от процесуалният представител на ответника – юрисконсулт М.М., с която моли
съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 144.00 лева.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235,ал.2
от ГПК, вр. чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с
активна процесуална легитимация в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК, поради което
следва същата да бъде разгледана, съобразно изложените в нея доводи.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Със Заповед за възлагане на ревизията №
-22001420001661-020-001 от 23.03.2020 година, издадена от И.М.Р.на длъжност Началник
на сектор при ТД София на НАП на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е
възложено да бъде извършена ревизия на „***” ЕООД като е предвидено ревизията
да приключи в срок от три месеца от връчване на цитираната заповед, т.е. до 23 юни
2020 година. Връчването е направено на 23.03.2020 година, което се установява
по приложената към делото разписка.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизия № Р-22001420001661-020-002 от 22.06.2020 година на основание чл. 112, ал. 1, т. 1, чл. 113, ал.
3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът на ревизията е бил продължен до 23.07.2020
година.Връчването е направено на 24.06.2020 година, което се установява по
приложената по делото разписка.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизия № Р- 22001420001661-020-0003 от 15.07.2020 година, издадена от И.М.Р.на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е
продължен срокът на ревизията до 21.08.2020 година като връчването е направено
на 06.08.2020 година.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен
доклад /РД/ № Р- 22001420001661-092-001 от 04.09.2020 година. В него е отразено,
съответно е направено предложение за установяване на ДДС за внасяне заедно с лихвите,
които са следствие на отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал.
1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 от ЗДДС за декларирани доставки от ****
ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, **** ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, за периоди и
по фактури, които са подробно описани в ревизионния доклад. Установено е, че
основният предмет на дейност на настоящия жалбоподател е осъществяване на
физическа охрана, лична персонална охрана и охрана със сигнално – охранителна
техника. Ревизираното лице „***” ЕООД е вписано в Търговският регистър на
Агенцията по вписвания на 10.12.2010 година, с управител Е.Р.Г. с изцяло внесен
капитал в размер на 5 000 лева. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от
20.08.2007 година. Видно от приложената към делото преписка и съдържащите се в
нея документи, а също и от констатациите, които са направени в ревизионния
доклад дружеството притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност
№ 1125 от 19.03.2007 година /охрана на имущество на физически и юридически
лица/, лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 1239 от 11.01.2008
година /лична охрана на физически лица/ и Разрешение № 01668 от 17.11.2010 година
за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър
за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна
съобщителна мрежа от подвижна радиослужба. Задълженото лице прилага двустранна
форма на счетоводно записване, като счетоводно записване е в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството. В следствие на направената ревизия е
установено, че дружеството „***” ЕООД се намира в търговски отношения с девет
дружества. В следствие на това са предприети процесуални действия, изразяващи
се в насрещни проверки на тези дружества. Установено е следното в дневника на
продажби на тези дружества: 1.В дневника за продажби на **** ЕООД са отразени
следните фактури: фактура № ********** от 12.04.2017 година /ДО 3 340.00 лева и ДДС 668.00
лева/. 2.В дневника за продажби на ****ЕООД са отразени следните фактури:
фактура № 436 от 31.08.2017 година /ДО 2 100.00 лева и ДДС 420.00 лева/. 3.
В дневника за продажби на ****ЕООД са отразени следните фактури: фактура № 256 от
08.05.2017 година /ДО 875.00 лева и ДДС 175.00 лева/. 4. В дневника за продажби
на ****ЕООД са отразени следните фактури: фактура № ********** от 02.02.2017
година /ДО 5 630.90 лева и ДДС 1 126.18 лева/, фактура № **********
от 01.02.2017 година /ДО 3 690.00 лева и ДДС 738.00 лева/, фактура №
********** от 06.02.2017 година /ДО 5 978.30 лева и ДДС
1 195.66 лева/, фактура № ********** от 07.02.2017 година /ДО 7 200.80
лева и ДДС 1 440.16 лева/. 5. В дневника за продажби на ****ЕООД са
отразени следните фактури: фактура № ********** от 07.10.2017
година /ДО 89.00 лева и ДДС 17.97 лева/,
фактура № ********** от 30.09.2017
година /ДО 1 062 лева и ДДС 212 лева/, фактура № ********** от 07.10.2017 година /ДО
208 лева и ДДС 41 лева/, фактура № ********** от 30.09.2017 година /ДО 59.00 лева
и ДДС 11.00 лева/. 6. В дневника за продажби на ****ЕООД са отразени следните фактури: фактура №********** от 11.04.2017 година /ДО
3 282.00 лева и ДДС 656.40 лева/, фактура № ********** от 28.06.2017
година /ДО 1 180.00 лева и ДДС 236.00 лева/, фактура № ********** от
01.06.2017 година /ДО 1 150.00 лева и ДДС 230.00 лева/, фактура № ********** от
09.06.2017 година / ДО 1 230.00 лева и ДДС 246.00 лева/, фактура № **********
от 30.06.2017 година /ДО 1 460.00 лева и ДДС 292.00 лева/, фактура № **********
от 28.07.2017 година /ДО 1 090.00 лева и ДДС 218.00 лева/, фактура № **********
от 17.07.2017 година /ДО 1 410.00 лева и ДДС 282.00 лева/, фактура № **********
от 01.08.2017 година /ДО 1 260.00 лева и ДДС 252.00 лева/, фактура № **********
от 11.08.2017 година /ДО 1 320.00 лева и ДДС 264.00 лева/, фактура № ********** от
31.08.2017 година /ДО 1 824.00 лева и ДДС 364.80 лева/, фактура № **********
от 22.08.2017 година /ДО 1 380.00 лева и ДДС 276.00 лева/, фактура № **********
от 27.10.2017 година /ДО 1 529.00 лева и ДДС 305.80 лева/, фактура № **********
от 26.10.2017 година /ДО 1 298.00 лева и ДДС 259.60 лева/, фактура № **********
от 25.10.2017 година /ДО 1 294.00 лева и ДДС 258.80 лева/, фактура № **********
от 19.10.2017 година /ДО 1 306.00 лева и ДДС 261.20 лева/, фактура № ********** от
12.10.2017 година /ДО 639.00 лева и ДДС 127.80 лева/, фактура № ********** от
11.10.2017 година /ДО 1302.00 лева и ДДС 260.40 лева/, фактура № ********** от
09.10.2017 година /ДО 1239.00 лева и ДДС 247.80 лева/, фактура № ********** от
05.10.2017 година /ДО 1922.00 лева и ДДС 384.40 лева/, фактура № ********** от
03.10.2017 година /ДО 2 499.00 лева и ДДС 499.80 лева/, фактура № **********
от 02.10.2017 година /ДО 651.00 лева и ДДС130.20 лева/, фактура №********** от
06.10.2017 година /ДО 1 326.00 лева и ДДС 265.20 лева/.
7. В дневника за продажби на **** ЕООД са отразени следните фактури: фактура № ********** от 28.04.2017 година /ДО
900.00 лева и ДДС 180.00 лева/, фактура № ********** от 30.06.2017 година /ДО 3 984.00
лева и ДДС 796.00 лева/, фактура № ********** от 16.06.2017 година /ДО 4 000.00
лева и ДДС 800.00 лева/, фактура № ********** от 02.06.2017 година /ДО 1 996.00
лева и ДДС 399.20 лева/, фактура № ********** от
04.07.2017 година /ДО 1 000.00 лева и ДДС 200.00 лева/, фактура № **********
от 28.07.2017година /ДО 4 000.00 лева и ДДС 800.00 лева/, фактура № **********
от 30.08.2017 година /ДО 3 666.67 лева и ДДС 733.33 лева/, фактура № **********
от 31.08.2017 година /ДО 3950.83 лева и ДДС 790.17 лева/, фактура № **********
от 31.08.2017 година /ДО 2 000.00 лева и ДДС 400.00 лева/. 8. В дневника
за продажби на ****ЕООД са отразени следните фактури: фактура № ********** от
25.01.2017 година /ДО 3 950.70 лева и ДДС 790.14 лева/,
фактура № ********** от 30.01.2017
година /ДО 2 715.97 лева и ДДС 543.19 лева/, фактура № ********** от
01.03.2017 година /ДО 4 560.70 лева и ДДС 912.14 лева/, фактура № **********
от 06.03.2017 година /ДО 4 630.50 лв. и ДДС 926.10 лева/, фактура № **********
от 07.03.2017 година /ДО 3 308.80 лева и ДДС 661.76 лева/. 9. В дневника
за продажби на ****ЕООД са отразени следните фактури: фактура № 00000094 от
28.04.2017 година /ДО 900.00 лева и ДДС 180.00 лева/, фактура № 0000103 от 04.07.2017
година /ДО 1 000.00 лева и ДДС 200.00 лева/, фактура № 00000106 от
28.07.2017 година /ДО 4 000.00 лева и ДДС 800. 00 лева/, фактура №
00000109 от 30.08.2017 година /ДО 3 666.67 и ДДС 733.33лева/ и фактура №
********* от 31.08.2017 година /ДО 3 950.83 лева и ДДС 790.17 лева/, с
които се твърди че са доставени съответните услуги, които са подробно описани в
ревизионния доклад, с начислен ДДС в общ размер на 21 139.03 лева. С оглед на
събраните доказателства е направен извод, че не се доказва по несъмнен начин
извършването на реални доставки, като предпоставка за възникване и упражняване
на правото на данъчен кредит по фактури издадени от цитираните дружества за
данъчния период от 01.01.2017 година до 31.12.2017 година.
Срещу ревизионния доклад е постъпило възражение с вх. № 53-00-119##7
от 23.09.2020 година на основание чл. 115, ал. 5 от ДОПК в законоустановения за
това срок, с което от страна на „***” са оспорени констатациите, които са
установени с ревизионен доклад №
2200142001661-092-001 от 04.09.20120 година.
Въз основа на издадения Ревизионен доклад в срока по чл. 119,
ал. 2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р- 22001420001661-091-001 от 06.10.2020
година. С процесният РА е установено, че липсват доказателства за реалността на
доставките от посочените дружества за цитирания вече данъчен период, като не е
признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 21 139.03
лева на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и
чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионния акт е бил
обжалван от ревизираното дружество в цялост, тъй като със същия е било отказано
приспадане на данъчен кредит, възлизащ в общ размер на 21 139.03 лева за
посочения данъчен период (от месец януари 2017 година до месец октомври 2017
година). Ревизионният акт е бил обжалван преди директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно – осигурителна практика” при ЦУ на НАП.София с жалба с вх. №
53-06-9776 от 25.11.2020 година.
В развилото се производство по административен ред са
били представен и писмени доказателства, а именно фактурите, които вече бяха
описани по – горе, а също така и договори, които са сключени между
жалбоподателя и дружествата, които се явяват доставчици по тях. Като писмени
доказателства, които са от значение за доказване на реално осъществената
услуга, която е необходима предпоставка, за да бъде признато правото на
приспадане на данъчен кредит можем да посочим на първо място следните писмени
доказателства: между „***” ЕООД и ****ЕООД е бил сключен договор за превоз на
товари от 02.01.2017 година, който е бил със срок на изпълнение една година,
т.е. до 02.01.2018 година. Предмета на договорът бил превоз на товари и хора по
предварителна заявка от товародателя. В изпълнение на това е подадена заявка за
автомобилен превоз. За осъществената доставка от страна на изпълнителя по
договора същият е издал фактура № ********* от 25.01.2017
година, като към същата са прикрепени четири на броя пътни листи, които отразяват
направените курсове, както и е посочена датата и часа на излизане от гаража на
МПС, с което е осъществен превоза, а също така и датата и часа на неговото
прибиране. Посочени са и километражи. Същото важи и за фактура № ********* от
07.03.2017 година, към която отново имаме прикрепени пътни листи, в които се
описва подробно датата и часа на напускане на гаража и връщането му в него,
километража. Между „***” ЕООД и ****ЕООД на 03.01.2017 година е бил сключен
договор за комплексно почистване на МПС, сгради и т.н., като в договора не
фигурира краен срок, което означава, че договорът е бил сключен като безсрочен.
В изпълнение на задълженията си по този договор, доставчикът е осъществил
договорената услуга. Същият е издал фактура № ********* от 30.01.2017 година,
като към същата е прикрепен приемо – предавателен протокол. В този приемо –
предавателен протокол имаме подробно описание на дейността, която е извършена,
мярка, количество, единична цена, както и фактура № ********** от 01.03.2017
година към която отново имаме приемо – предавателен протокол, в който отново по
надлежен начин са описани мярката, количеството и единичната цена. Между „***”
ЕООД и ****ЕООД на 01.08.2016 година е бил сключен договор за превод на хора и
товари, който е безсрочен. Издадена е фактура № ********* от 02.02.2017 година,
към която са прикрепени пътни листи, като отново са посочени необходимите
реквизити в тях; фактура№ ********* от 06.02.2017 година, с прикрепени към нея
пътни листи; фактура № ********** от 07.02.2017 година, с прикрепени към нея
пътни листи. Между „***” ЕООД и ****ЕООД на 01.09.2016 година е сключен договор
за почистване на МПС и сгради. В изпълнение на задълженията си изпълнителя по
договора е осъществил договорената услуга, като същият е издал фактура № 20000000085
от 01.02.2017 година, към която има приемо – предавателен протокол, в който са
описани мерките, количеството и единичната цена. По делото е приложена фактура
№ 00000039 от 17.05.2017 година, издадена от **** ЕООД, във връзка с
осъществена услуга – реконструкция на офис мебели. По делото е приложена и
фактура № ********* от 08.05.2017 година, издадена от ****ЕООД, във връзка с
предоставена услуга, изразяваща се в облепване с рекламно фолио. Между „***“
ЕООД и **** ЕООД е сключен договор за извънгаранционно сервизно обслужване и
ремонт, автотенекеджийски и автобояджийски услуги, включително подмяна на авточасти,
възли, детайли и консумативи, доставки и монтаж на нови автомобилни гуми, на
леки, товарни и специализирани автомобили, които са собственост на възложителя,
във връзка с което са издадени следните фактури: фактура № ********** от
11.04.2017 година; фактура № ********* от 01.06.2017 година; фактура
№********** от 09.06.2017 година; фактура №********** от 28.06.2017 година;
фактура № **********
от 30.06.2017година; фактура №********* от 17.07.2017 година; фактура № **********
от 28.07.2017 година; фактура №
********* от 01.08.2017 година; фактура № ********** от 11.08.2017 година;
фактура № ********* от 22.08.2017 година и фактура №
********* от 31.08.2017 година. Към тези посочени фактури има приложени приемо
– предавателни протоколи със следните номера: № **********, №
*********, № **********, № **********, № **********, № *********,
№ **********, № *********, № **********, № ********* и № *********, в които има
описание на мярката, количеството и единичната цена. Между „***” ЕООД и ****е
сключен договор с предмет изработка на рекламни материали от 01.04.2017 година.
От изпълнителя по договора, който се явява доставчик на услугата са издадени
няколко фактури, като към всичките има приложени приемо-предавателни протоколи с №*********; №*********; №*********;
№*********; №**********; №*********; №*********; №00000011; №*********, в които
има описание на мярката, количеството и единичната цена. Въз основа на всички
тези документи следва, че реално доставките, за които са били сключени въпросните
договори, фактурите, които са били съставени във връзка с тях и останалите
съпътстващи документи по безспорен начин доказват за реалност на осъществените
доставки. Същото важи и за посочените други дружества, с които „***” ЕООД е
било обвързано. Тук трябва да се посочи, че предвид характера на доставките,
които са извършени, не се изисква лицата, които реално осъществяват тези
доставки да притежават някакви специални качества и знания, за да се счита че
същите биха могли, респективно не биха могли да осъществят това, което е било
предвидено в тези договори, а още повече не е изключена възможността тези
доставки да се извършват и от самите управители на съответните фирми без да е
нужно в тях да са били наети работници по трудов или граждански договор, т.е в
зависимост от характера на тези доставки това не би следвало да се яви пречка
за това да се счита, че тези доставки реално са били извършени. От друга
страна, макар към посочените по – горе две фактури, издадени от **** ЕООД и ****ЕООД
да няма съпътстващи документи, то това не следва да се разглежда отново като
пречка за приемане на реалността на осъществената услуга, защото от характера
на тези услуги се стига до извода, че те не изискват съставянето на такива
съпътстващи документи.
С Решение № 163 от 29.01.2021 година, постановено в срока
по чл. 155, ал. 1 от ДОПК
от директора на „ОДОП“ София същият е изменил Ревизионния акт, който е бил
обжалван пред него, както следва: за месец април 2017 година е изменил размера
на данъка, който трябва да бъде внесен от 3 005.03 лева в размер на 2 348.63 лева; за месец юни размерът на данъкът е изменен
от 4 156.31 лева на 3 152.31 лева; за месец юли от 3 335.29 лева на 2 835.29 лева и
за месец август от 4 154.40 лева на 3 638.40 лева. Със същото решение
ревизионния акт е бил отменен в частта, касаеща месеците септември и октомври
2017 година, а в останалата част е бил потвърден изцяло, а именно за данъчните
периоди: месеците януари, февруари, март и май 2017 година.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от
страните заключение на вещото лице П.Д.К., по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза. Вещото лице е направило подробен анализ на поставените въпроси и в
заключителната си част е дало следните отговори на поставените въпроси: по
въпрос едно, а именно дали са отразени посочените фактури в дневника за
продажби на посочените доставчици – отговорът е положителен. На втория въпрос
вещото лице е отговорило, че е налице плащане от страна на жалбоподателя към
съответния доставчик. На следващия въпрос отговорът в депозираното пред съда
заключение е, че всички разходи са били осчетоводени и това е станало въз
основа на всички съпроводителни документи, които са били предоставени.
Счетоводните записвания на разходите, които са осъществени от жалбоподателят
изцяло съответстват на нормативните изисквания. И на последно място, според
заключението на вещото лице жалбоподателят не е осъществил последващи доставки,
които полежат на облагане с ДДС. Така даденото заключение настоящия съдебен
състав го кредитира, като компетентно, обективно и напълно кореспондиращо на
приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник като извърши цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, достигна до
следните правни изводи:
Ревизионния акт е издаден от компетентен орган в
съответствие с изискването на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и в предвидената в чл. 120,
ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити,
установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК, а именно
посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговия номер и
датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията,
посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на
ревизионното производство (извършени са били насрещни проверки на доставчиците
и е извършено посещение в офиса на ревизираното лице), посочени са подробно
мотиви за издаването на акта, съдържа се разпоредителна част, в която са
определени задълженията на ревизираното лице, посочено е пред кой орган и в
какъв срок ревизионния акт може да бъде обжалван, съдържа се и подпис на
издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към
ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него.
Ревизионният акт е издаден в сроковете, предвидени в чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Производството е протекло при спазване на всички процесуални правила и не са
били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
нарушаване на нормите, които го регламентират. Тъй като в ДОПК не се съдържат
правила относно разпределяне на доказателствената тежест, то на основание § 2
от ДР на ДОПК се прилагат разпоредбите на АПК, а именно тежестта на доказване е
на страната, за която актът поражда благоприятни последици. В този смисъл в
тежест на жалбоподателят е да направи пълно и главно доказване. В случая са
налице доказателства от страна на жалбоподателят, които да доказват, че е
налице реалност на услугата.
От приобщените доказателства се установява, че заповедта
за възлагане на ревизията, заповедите за нейното изменение, ревизионния доклад
и ревизионния акт са подписани от издателите им с валиден към момента на
подписването електронни подписи, които съответстват на изискванията на ЗЕДЕП.
От това следва, че оспореният ревизионен акт отговаря на
изискванията на закона относно материалната компетентност на издателя му,
процесуалната законосъобразност
обоснованост. От тук следва, съдът да се произнесе по въпроса, дали така
издаден настоящият индивидуален административен акт съответства на
изискванията, предвидени в материалния закон.
Органите по приходите по реда на чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК и чл. 56, ал. 1 от ДОПК
са изискали и събрали при проведеното ревизионно производство от ревизираното
лице писмени доказателства. Съдът вече взе становище по въпроса на
представените писмени доказателства в приложенията по настоящото
административно дело, съдържащи по административната преписка. Въз основа на
всички тези доказателства съдът следва да приеме за установено, че данъкът по
смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС
по издадените от цитираните дружества фактури (които бяха подробно посочени) е
начислен, а също и че фактурите съответстват на изискванията към фактурите и
задължителните реквизити по чл. 114 от ЗДДС и чл. 79 от Правилника за прилагане
на ЗДДС. Вещото лице също, по категоричен начин в заключението си установява,
че е налице извършено плащане от страна на жалбоподателя към съответния
доставчик, а това означава, че съответните данъци и данъчни основи, посочени
във всяка една от фактурите са били платени.
В случая правото на приспадане на данъчен кредит по
посочените фактури е отказано, поради отсъствие на доказателства, които да
установят реално осъществяване на извършените услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.
Органите по приходите са направили извод, че към момента на извършените плащания
данъчното събитие не е сигурно, че е било осъществено, а данъчното събитие е
моментът на извършване на услугата. В хода на съдебното производство се събраха
достатъчно доказателства, които не бяха оспорени от ответника по жабата и които
по категоричен начин водят до оборване на приетите от ревизиращия екип
констатации. До тези изводи съдът стига след анализ на приемо – предавателните
протоколи към процесните фактури, които са издадени в изпълнение на множество
договори, които са сключени между жалбоподателят и доставчиците в изпълнение на
предмета на договорите.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставката на услуги е
всяко извършване на услуга. В случая на дружеството – жалбоподател е отказано
право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 19 915.16 лева,
от които 14 820.93 лева главница и 5 904.23 лева лихва (след Решението,
с което са направени корекции по отношение на ревизионния акт) по цитираните
вече фактури. От анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност може да се направи еднозначен извод, че процесните фактури
удостоверяват осъществени облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал.
1 от ЗДДС, които са надлежно документирани с първичен счетоводен документ, и
които са осчетоводени на база същите, по които е начислен правомерно данък, и
които формират данъчен кредит, които подлежи на приспадане по смисъла на чл. 68,
ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя.
В разпоредбите на ЗДДС подробно са описани
предпоставките, които трябва да са налице, за да се стигне до приспадане на
данъчен кредит. Законът изисква кумулативното наличие на следните условия –
доставката да бъде осъществена между регистрирани по ЗДДС лица, да е облагаема
с данък върху добавената стойност, предметът по която се използва за целите на
извършени от получателя облагаеми доставки и да бъде удостоверена по някой от
начините, които са посочени в разпоредбата на чл. 71 от ЗДДС, като счетоводният
документ трябва да бъде отразен в дневника за покупки за съответния данъчен
период и размерът на данъчният кредит трябва да е включен в справката –
декларация за същия период. В настоящия случая, от събраните в хода на
административното и съдебното производство доказателства е видно, че всички
изискуеми от закона предпоставки, които обосновават наличието на правото на
приспадане на данъчен кредит са налице. От тълкуването на разпоредбата на чл. 68
– чл. 71 от ЗДДС се стига до извода, че правото на приспадане на данъчен кредит
за задълженото лице възниква, когато то е получило стоката или услугата по
доставка, която отговаря на останалите предвидени в ЗДДС изисквания и е била
документирана и осчетоводено по предвидени от нормативната база ред. По
категоричен начин законодателят в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
изисква доставката, за която възниква правото на данъчен кредит да бъде реално
извършена. От това произтича и самият смисъл на данъчния кредит, а именно
субектът да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия данък и той да
бъде поет от крайния потребител на услугата.
В разглеждания случай притежаването на данъчния документ
по чл. 71, т. 1 от ЗДДС,
определените по родови признаци вещи по предоставените описи в приемо – предавателните
протоколи, пътните листи сочат на осъществявате на предпоставките да приспадане
на данъчен кредит. При този извод за реалност на доставките правото на
приспадане на данъчен кредит не може да бъде отказано и съобразно практиката на
СЕС.
В
подкрепа на изложеното е и практика
на СЕС по Решение от 13.02.2014 година по
дело С-18/13, Решение от 6 септември 2012 година
по дело С-324/11 и Решение от 21 юни 2012 година
по съединени дела С-80/11 и С-142/11, от които се извеждат
предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит, като в случая е доказано реалното осъществяване на доставките, съответно правото на данъчен кредит не може да
бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална
обезпеченост на доставчиците и непредставянето на доказателства за транспорт,
доказателства за счетоводно отразени в счетоводствата на доставчиците разходи
във връзка с доставките, освен ако приходната администрация докаже, че самото
данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то
знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с
ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата
доставки. Анализирайки доказателствата по делото и
безспорното установяване по спорните
доставки е получен и приет от РЛ, се налага извода,
че административният
орган е нарушил принципите за обективност и служебно начало, обективирани в чл.
3 и чл. 5 от ДОПК, тъй като не са изяснени в пълнота
необходимите факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на
публичните вземания.
Както
нееднократно се сочи в съдебната практика съставяните между данъчните субекти
документи, обективиращи развитието на отношенията помежду им, съставляват в по – голямата
си част частни документи, подписани от представляващите дружествата, страни по
съответното правоотношение, но това не е пречка същите да бъдат кредитирани от
състава на съда, още повече в случаи като процесния, в които те не са били
оспорени от процесуалния представител на директора на Дирекция
„ОДОП“
София в по реда и в преклузивния за това срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка
с § 2 от ДР на ДОПК, поради което и се ползват с придадената им закона формална
доказателствена сила и в този смисъл в битието им на „частни
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица“ – чл. 180 от ГПК. В посочения смисъл е съдебната
практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 4405 от
06.04.2021 година, постановено по адм. дело № 10 521/2020
година, състав на VІІІ отделение и Решение № 7236 от 15.06.2021, постановено по
адм. дело № 10 151/2020 година, състав на VІІІ отделение.
С
оглед така установените факти е
доказано предаването и получаването на стоката/услугата
от доставчиците на жалбоподателя и използването им в независимата икономическа
дейност на дружеството.
Поради всичко изложено по – горе се налага изводът, че
процесните фактури, които са издадени от **** ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД,
****ЕООД, **** ЕООД и ****ЕООД за данъчните периоди от месец януари 2017 година
до месец август 2017 година удостоверяват осъществени облагаеми доставки по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, които са надлежно документирани с първични
счетоводни документи, и които са осчетоводени на база същите, по които е
начислен правомерно данък и които формират данъчен кредит за приспадане по
смисъла на закона, който неправилно е отказан на получателя, поради което така
постановения отказ следва да бъде отменен.
С оглед на изложените мотиви настоящият съдебен състав
намира, че обжалвания ревизионен акт се явява неправилен и незаконосъобразен,
поради неправилно приложение на материалния закон и като такъв следва да бъде
отменен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направено искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски следва да се уважи, като ответника по жалбата му заплати сумата в общ
размер на 1 050 лева, от които 50 лева платена държавна такса и 1 000
лева платен депозит на вещо лице.
С оглед изхода на делото направено искане от страна на
процесуалния представител на ответник за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се остави без уважени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1
от ДОПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-22001420001661-091-001 от 06.10.2020 година, издаден от И.М.Р.–
възложил ревизията и Б.М.Я.– ръководител на ревизията, в частта, с който е определен резултат по ЗДДС, за внасяне на данък за данъчните периоди от месец
януари 2017 година до месец август 2017 година в общ размер на 19 915.16 лева, от които 14 820.93 лева
главница и 5 904.23 лева лихва по доставки извършени от **** ЕООД, ****ЕООД,
****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, **** ЕООД и ****ЕООД, като незаконосъобразен
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „***“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
представлявано от управителя Е.Р.Г. съдебни разноски в размер на 1 050.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: