№ 3907
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100505031 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД срещу
решение № 2807/20.02.2025 г. по гр.д. № 10018/2024 г. по описа на СРС, 55 състав, с
което са отхвърлени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от
„Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗД „Бул Инс“ АД, за осъждането на ответника да
заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 331,19 лв., с включени в нея
ликвидационни разноски от 15 лв., представляваща регресна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № *********/2021, образувана за вреди
по лек автомобил марка „Фолксваген Поло“, с рег. № ****, причинени при ПТП,
настъпило на 05.08.2021 г. в гр. Разград, на ул. „Дунав“, причинено виновно от водача
на л.а. марка „Ауди А6“, с рег. № ****, застрахован при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 22.02.2024 г., до окончателното заплащане на сумата;
76,31 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 24.02.2022 г. - 20.02.2024 г.
Жалбоподателят - „Дженерали Застраховане“ АД, твърди, че решението е
неправилно. Твърди, че по делото е доказано виновен за ПТП да е бил и водачът на
1
лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****, поради което счита, че ответникът, като
застраховател на гражданската отговорност на посочения водач, дължи възстановяване
на половината от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат
уважени. Претендират разноските.
Ответникът по жалбата – ЗД „Бул Инс“ АД, оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Дженерали Застраховане“ АД с
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 331,19 лв., представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка
„Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
05.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 22.02.2024 г., до погасяването, както и сумата в размер на 76,31 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 24.02.2022 г. до
20.02.2024 г.
Ищецът – „Дженерали Застраховане“ АД, твърди, че в качеството си на
застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за
реализирано на 05.08.2021 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 632,38 лв.
Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има и водачът на
застрахования при ответника – ЗД „Бул Инс“ АД, по застраховка „Гражданска
отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение
на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за половината
от платената сума, предвид съпричиняване от страна на водача на застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил, както и за сумата в размер на
15 лв. – ликвидационни разходи. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата сума,
поради което претендира същата, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до погасяването. Претендира също така мораторна лихва в
размер на 76,31 лв. за периода от 24.02.2022 г. до 20.02.2024 г. Претендира разноските
по производството.
С решение № 2807/20.02.2025 г. по гр.д. № 10018/2024 г. по описа на СРС, 55
състав, исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
2
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно вината за настъпване
на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, което е
било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 05.08.2021 г., на
05.08.2021 г., около 10,15 часа, лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № **** се е
движил в гр. Разград по ул. „Дунав“, като на кръстовището с ул. „Иван Вазов“ водачът
на посоченото МПС е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, вследствие
на което е реализирано ПТП с навлезлия на кръстовището от ул. „Иван Вазов“ и при
наличието на пътен знак „Б2“ („Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“)
лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****. Видимите щети по двете МПС са, както
следва: по отношение на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № **** – предна
лява врата, заден ляв калник, задна броня; по отношение на лек автомобил „Ауди А6“
с рег. № **** – предна броня, преден десен калник и десен фар.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява идентичен на
посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение,
че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на „Дженерали Застраховане“ АД и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по
отношение на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № **** се намират в пряка
причинна връзка с настъпилото на 05.08.2021 г. ПТП.
От показанията на разпитания свидетел О.С.Г. – водач на лек автомобил „Ауди
А6“ с рег. № **** при настъпване на ПТП, се установява идентичен на описания в
двустранни констативен протокол механизъм на ПТП. Съгласно показанията на
свидетеля Г., същият е навлязъл от път без предимство на регулирано със светофар
3
кръстовище, като е забелязал, че светофарът, регулиращ трафика по пътя с
предимство, е с червен сигнал и автомобилите са спрели, поради което е навлязъл на
кръстовището от пътя, който е бил без предимство, като е бил ударен от друг
автомобил, който е преминал на червен сигнал на светофарната уредба.
С оглед показанията на свидетеля Г., съставения двустранен констативен
протокол за ПТП, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза
съдът намира за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на
05.08.2021 г., около 10,15 часа, лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № **** се е
движил в гр. Разград по ул. „Дунав“, като на кръстовището с ул. „Иван Вазов“ водачът
на посоченото МПС е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, вследствие
на което е реализирано ПТП с навлезлия на кръстовището от ул. „Иван Вазов“ и при
наличието на пътен знак „Б2“ („Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“)
лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****.
При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът
на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ****, тъй като същият е преминал с
управлявания от него автомобил през кръстовище, регулирано със светофар, на червен
сигнал на светофарната уредба. Възражението на ответника за съпричиняване е
неоснователно, тъй като не се доказва по делото ПТП да е настъпило и в резултат на
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****. Това е
така, тъй като от показанията на свидетеля Г. се установява, че същият е спрял на
знака „Б2“ („Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“) управлявания от
него автомобил, огледал се е, като е забелязал, че светофарът, регулиращ трафика по
пътя с предимство, е с червен сигнал и автомобилите са спрели, поради което е
навлязъл на кръстовището от пътя, който е бил без предимство. Ето защо, поведението
на посочения водач на МПС е било съобразено с изискванията на ЗДвП. Следва да се
посочи също така, че на основание чл. 7, ал. 2 ЗДвП, когато има несъответствие между
светлинните сигнали и пътните знаци относно предимството, участниците в
движението са длъжни да се съобразяват със светлинните сигнали, поради което в
случая изцяло виновен за ПТП е бил водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с
рег. № ****, доколкото кръстовището, освен със знаци, е било регулирано и със
светлинни сигнали, поради което всички водачи на МПС, преминаващи през
кръстовището, е следвало да се съобразяват със светлинните сигнали на светофарната
уредба.
Следователно, искът с правно основание чл. 411 КЗ и обусловеният от него иск
с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло, тъй като по делото се
доказва, че изцяло виновен за ПТП е бил водачът на лек автомобил „Фолксваген
Поло“, с рег. № ****, застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
4
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2807/20.02.2025 г. по гр.д. № 10018/2024 г. по
описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза
на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5