Р Е Ш
Е Н И Е
№ 295
гр. Севлиево
13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на четиринадесети октомври
през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ИВЕЛИНА
ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 503 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че е бивш служител
на ответното дружество по трудов договор от 2004 г. На 14.11.2018 г. на ищеца
са връчени заповед и предизвестие, с която на осн.чл. 328, ал. 1, т. 2 , пр. 2
от КТ трудовото правоотношение между страните се прекратява поради съкращаване
на щата след извършен подбор по чл. 329 КТ. Ищецът не е обжалвал заповедта за
уволнение. След малко повече от два месеца /след като е изтекъл двумесечният
срок за обжалване на заповедта/, ищецът е научил, че ответникът е публикувал на
24.01.2019 г. обява за работа за длъжност, съответстваща изцяло по наименование
и длъжностна характеристика със заеманата от него. Ищецът приема тези действия
на ответното дружество за недобросъвестни и счита, че е бил подведен за
истинските мотиви за съкращението. Работил е в ответното дружество 14 години,
изпълнявал е съвестно трудовите си задължения, никога не е бил наказван дисциплинарно,
а всъщност работодателят му е търсил и намерил начин да се „отърве“ от него,
като съкрати щата. Ищецът счита, че тези действия на работодателя представляват
злоупотреба с права по смисъла на чл. 8 от КТ, тъй като обективно не е имало
нужда от съкращаване на щата, а желаната цел е била прекратяване на трудовото
правоотношение конкретно с ищеца. Тези действия на работодателя са причинили на
ищеца неимуществени вреди – причинени душевни терзания, чувство за безпомощност
и непълноценност, чувство на обида и несправедливост спрямо него – които той
оценява на 1000 лв. и моли съда да уважи иска ведно със законната лихва от
предявяването му.
Обективно кумулативно съединен с иска за
неимуществени вреди е и иск за имуществени вреди с цена 4 174,32 лв. Ищецът
счита, че в резултат на злоупотребата с право при прекратяване на трудовото му
правоотношение е бил лишен от процесната сума, тъй като работодателят е имал
право да прояви инициатива и да предложи на работника прекратяване на трудовия
договор на осн.чл. 331 КТ и на осн.чл. 331, ал. 2 КТ да му изплати обезщетение
по този текст – не по-малко от четирикратния размер на последното получено от
работника месечно брутно трудово възнаграждение. Цената на този иск е разликата
между тези четири месечни брутни възнаграждения и полученото от ищеца
обезщетение в размер на 2,4-кратното брутно такова. И тази сума се претендира
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност е предявен иск за неоснователно обогатяване с цена
4 174,32 лв. Ищецът твърди, че ответникът неоснователно се е обогатил за
негова сметка със сумата в резултат на извършена злоупотреба с правото на
прекратяване на трудовия му договор, като сумата е образувана както е посочено
по-горе по иска за имуществени вреди.
Ищецът претендира разноските по делото.
Ответникът е представил писмен отговор в законния
месечен срок и в него оспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги
отхвърли. Твърди, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с
ищеца и не е злоупотребил с права по смисъла на чл. 8 от КТ. Счита, че за ищеца
не са настъпили каквито и да е вреди от уволнението – имуществени и/или
неимуществени, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между
уволнението и твърдените вреди. Неоснователен е и евентуално предявения иск.
Претендира разноските по делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Между страните няма спор, а това се установява и
от приложените от тях писмени доказателства – трудов договор № 283 от
19.10.2004 г., предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение и заповед
№ 169 от 13.11.2018 г. за прекратяване на трудово правоотношение на осн.чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ / л. 4, 5 и 6/, че са били в трудовоправно
отношение, прекратено от 15.11.2018 г. Заповедта за прекратяване не е била
обжалвана и е влязла в законна сила. Мотивите, поради които ищецът не е
обжалвал заповедта и които са описани в исковата молба, са ирелевантни и затова
съдът не следва да ги обсъжда.
Ответникът признава, че на 24.01.2019 г. е
публикувана негова обява за работа на длъжност, каквато преди това е заемал
ищецът. И тъй като обявата е публикувана дни след изтичане на срока за
обжалване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, у ищеца се
е породило съмнението, че обективно не е имало нужда от съкращаване на щата, а
„желаната цел“ е била прекратяване на конкретното трудово правоотношение с
него. Именно затова той се позовава на злоупотреба с право от страна на
работодателя и предявява исковете за имуществени и неимуществени вреди,
настъпили от тази злоупотреба при прекратяване на трудовото му правоотношение.
Съдът счита, че на първо място следва да отговори
на изявленията на пълномощника на ищеца от писмената защита за „крайно
противоречивите и според нас – неадекватни действия на съда“, че предмет на
претенцията не е искане за отмяна на уволнението, а искане за установяване на злоупотреба
с право. Съдът няма да използва подобни квалификации, тъй като неговите
действия по делото са видни и мотивирани, но само отново ще повтори, че никога
и по никакъв повод не е приемал, че някой от предявените искове е за отмяна на
уволнението като незаконосъобразно. Напротив, точно поради това, че не се касае
за трудов спор, ищецът беше задължен да внесе д.т. В доклада съдът изрично е
приел, че предявените искове са с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД
и е посочил, че ищецът се позовава на злоупотреба с правото на прекратяване на
трудовия договор и е указал на ищеца, при разпределение на доказателствената
тежест, че оборването на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ е в негова тежест.
Всъщност може да се допусне, че пълномощникът на ищеца приема за „неадекватни“
действията на съда и във връзка с направените от него доказателствени искания,
отразени в определение № 787 от 20.09.2019 г., за които съдът ще се произнесе
по-долу.
За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната
отговорност на юридическо лице, трябва да бъдат доказани кумулативно елементите
от фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, а именно: извършено
противоправно деяние /действие или бездействие/ от лице, изпълняващо възложена
му от ответното дружество работа; причинени
вреди – имуществени и/или неимуществени; вина на причинителя и причинна връзка
между увреждащото деяние и вредите; размера на исковете. Доказателствената
тежест е върху ищеца, който следва да обори и презумпцията за добросъвестност
при осъществяване на трудовите права и задължения по чл. 8, ал. 2 КТ, тъй като
той се позовава на злоупотреба с права от страна на работодателя при издаване
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
От анализа на наведените от ищеца твърдения и
направените искания е видно, че противоправното деяние се изразява в издаване
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните чрез
съкращаване на щата, без да е имало обективна нужда от такова и че целта е била
прекратяване на трудовото правоотношение конкретно с ищеца. Този извод е направен
от него след обява за същата длъжност, която той е заемал, публикувана след
изтичане на двумесечния срок за обжалване на заповедта.
За да приеме и обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението на
ищеца за злоупотреба с право. В случая е въведено твърдение, че „обективна
нужда от такова съкращаване на щата не е имало, а желаната цел е била
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца“. Като конкретен факт, от
който да се направи подобен извод, ищецът посочва обявата, публикувана на
24.01.2019 г. Съдът обаче е на категоричното становище, че този факт не води до
извод за недобросъвестно изпълнение на трудови права от страна на работодателя,
имащи характер на злоупотреба с право. Това е така, защото само работодателят
може да прецени от какви длъжности се нуждае дружеството и налага ли се
съкращаване или откриване на даден щат. Очевидно е, че съдебна намеса в този
процес не може да има, каквато е и трайната съдебна практика.
Едва в о.з. при посочване на доказателствените си
искания и какво ще установява с тях, ищецът за първи път посочи нов факт,
свързан със злоупотреба с право от страна на работодателя – недобросъвестност
при формиране на критериите за подбор, имало ли е намаляване на работата и
обективно ли са посочени оценките за всеки от седемте работници, между които е извършен
подборът. Този нов факт е извън допустимите нови факти и обстоятелства по
смисъла на чл. 147 ГПК, поради което не може да бъде обсъждан и да се събират
доказателства по него. Или иначе казано, за да е допустимо изследването на
фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с
право, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежния ред. А в
исковата молба не се съдържат твърдения, факти и обстоятелства, свързани с
извършения подбор, с критериите, с лицата, които са включени в подбора. Точно
затова съдът не допусна доказателствените искания на ищеца, касаещи
установяване на законността на извършения подбор.
Следва да се отбележи също, че обсъждайки
злоупотреба с право поради липса на обективна нужда от съкращаване на щата,
ищецът твърди, че „законът дава правото на работодателя да прояви инициатива и
да предложи на работника прекратяване на трудовия договор по чл. 331 от КТ“,
последица от което би било получено от него обезщетение не по-малко от
четирикратния размер на последното брутно трудово възнаграждение. Съдът се
затруднява как да тълкува това съждение на ищеца, тъй като то е абсурдно както
от правна, така и от житейска страна. Ясен и категоричен е текстът на чл. 311,
ал. 1 КТ, че по този ред може да се прекрати трудов договор, но само и
единствено по решение/инициатива на работодателя и приемане от страна на
работника. Никой друг, вкл. и съдът, не може да инициира това право, което е
дадено само на работодателя. Затова липсата на инициатива за този вид
прекратяване на трудов договор не подлежи на обсъждане и не може да бъде факт,
обстоятелство, касаещо наличие на злоупотреба с право от страна на
работодателя.
Мотивиран от горното съдът счита, че ищецът не
установи първият от елементите на непозволеното увреждане – противоправно
действие от страна на работодателя, изразяващо се в злоупотреба с правото му да
прекрати трудовия договор между страните чрез съкращаване на щата.
Липсата на един от кумулативно задължителните
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане е основание за
отхвърляне на предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди. Все пак съдът ще отбележи, че ако може да се приеме, че ищецът е изпитал
определени душевни терзания, то категорично липсват доказателства за имуществени вреди. Тези вреди не могат да
бъдат определени чрез размера на обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ, тъй като не
се касае за такъв вид прекратяване на трудовия договор. Съдът само ще напомни,
че при съкращаване на щата работникът има право на парично обезщетение при
безработица, изплащано от НОИ и целта му е да подпомогне работника финансово и
да му даде възможност да потърси нова работа. Обезщетението не е незначително
по размер, особено за хора, работили на висока заплата.
Отхвърлянето на двата иска по чл. 49 ЗЗД е
основание съдът да се произнесе и по евентуално предявения иск за неоснователно
обогатяване с цена 4 174,32 лв. Според ищеца ответното дружество се е
обогатило неоснователно за негова сметка, като си е спестило разходи и
прекратявайки трудовия договор чрез симулиране на съкращаване на щата, не му е
изплатило исковата сума, определена по чл. 331, ал. 2 от КТ.
Съдът счита, че и този иск е неоснователен и
недоказан, тъй като не е установена злоупотреба с права от страна на
работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение. На работника са
изплатени обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение
на конкретното основание по чл. 328 КТ. Не съществува законова възможност за
изплащане на обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ, поради което не може да се
приеме, че работодателят се е обогатил за сметка на работника.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на спора разноски се дължат само на
ответника по делото. Той е направил искане за разноски по списък по чл. 80 ГПК
– л. 62. Претендира се адвокатски хонорар в размер на 4793,99 лв. с ДДС и се
прилага доказателство за изплащането му.
В о.з. пълномощникът на ищеца направи възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и правното основание е чл. 78,
ал. 5 ГПК.
На първо място съдът ще отбележи, че по делото не
е представен договор съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, в който да е определен
размерът на възнаграждението на упълномощеното адвокатско дружество.
Представени са само две пълномощни – л. 40 и 42, а претендираното от списъка по
чл. 80 ГПК възнаграждение е посочено във фактурата от л.63 и преводното
нареждане от л. 64, от което е видно, че сумата по фактурата е изплатена на
22.08.2019 г. ведно с възнаграждения по други дела.
Както е посочено в ТР № 6/13 г. – т. 3 „Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото“, като съдът следва да съобрази конкретни обстоятелства,
касаещи казуса.
Безспорно на първо място е цената на иска, която по двата главни иска е
общо 5174 лв. Минималното адвокатско възнаграждение се дължи по чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/04 г. на Висшия адвокатски съвет, която не е
отменена с решение на ВКС /както посочи пълномощникът на ищеца/. С решение №
9273 от 27.07.2017 г. по адм.д.№ 3002/15 г. на ВАС ІІІ о., в сила от 23.05.2017
г., е отменена разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, но тя не касае
настоящия казус. С оглед цената на иска минималното адвокатско възнаграждение е
в размер на 588,70 лв. Изплатеното от ответника възнаграждение е повече от осем
пъти над минимума.
Следващият критерий е фактическата и правна
сложност на делото. Съдът е на становище, че след отстраняване на
нередовностите по исковата молба и уточнителните молби, предметът на делото е
изяснен и казусът не следва да бъде квалифициран като такъв с висока сложност.
Двата обективно кумулативно съединени иска са с едно материалноправно основание
и не висок претендиран размер. По делото се проведоха две съдебни заседания и се разпита един свидетел.
Ответникът не направи доказателствени искания, а писмената му защита е кратка и
препраща към писмения отговор.
Съвкупната преценка на посочените по-горе
обстоятелства води до извод, че са налице изискванията на чл. 78, ал. 5 от ГПК
и че заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът счита, че е налице несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, което е основание за намаляване на адвокатския хонорар. В
действителност, заплатеното възнаграждение е почти равно на цената на исковете.
Затова молбата на ищеца ще бъде уважена и съдът ще присъди по-нисък размер на
разноските, а именно 600 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Б.Б.К. ЕГН **********
*** против „ИДЕАЛ СТАНДАРТ – ВИДИМА“ АД
ЕИК ********* със седалище гр.Севлиево и адрес на управление ул.Марин Попов №
53, представлявано поотделно от В.А.Г., Я.Д.Д., М.П.Б., Л.Б.Л., В.Т.Й.и Е.Д.Г.искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 1000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4173,32
лв., настъпили в резултат на злоупотреба с право от работодателя при
прекратяване на трудовото правоотношение между страните със заповед № 169 от
13.11.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Б.К. ЕГН ********** *** против „ИДЕАЛ СТАНДАРТ – ВИДИМА“ АД ЕИК
********* със седалище гр.Севлиево и адрес на управление ул.Марин Попов № 53,
представлявано поотделно от В.А.Г., Я.Д.Д., М.П.Б., Л.Б.Л., В.Т.Й.и Е.Д.Г.евентуално
предявен иск за неоснователно
обогатяване в размер 4173,32 лв., вследствие на злоупотреба с правото на
прекратяване на трудовото правоотношение чрез съкращаване на щата със заповед №
169 от 13.11.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
УВАЖАВА
искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Б.К. ЕГН ********** *** да заплати на
„ИДЕАЛ СТАНДАРТ – ВИДИМА“ АД ЕИК
********* със седалище гр.Севлиево и адрес на управление ул.Марин Попов № 53,
представлявано поотделно от В.А.Г., Я.Д.Д., М.П.Б., Л.Б.Л., В.Т.Й.и Е.Д.Г.върху
сумата направените по делото разноски в
размер на 600 лв. /шестстотин/, на
осн.чл. 78 ал. 3 и 5 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: