Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV – ти въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи
февруари през
две хиляди и деветнадесета
година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Цветанка Делова и с участието на прокурора Иван Аврамов,
като разгледа
докладваното от мл. съдия
Трендафилов
в.н.о.х.д. № 5579/2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
присъда от 22.05.2018 г. по н.о.х.д. № 13802/2016г., СРС, НО, 116-ти състав, подсъдимите
А.Е.Т. и В.В.Б. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за това, че на 19.09.2015
г., около 16 ч. – 16:15 ч., в гр. София, на бул. „България“, в близост до
кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, в съучастие като съизвършители, чрез
нанасяне на удари с ръце и крака по главата, шията, лицето, ребрата, корема,
гърба, прешлените, таза и краката, са причинили на Л.Г.И. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на хоризонталния /напречния/ костен израстък
на III – ти кръстен /на
кръстната кост/ прешлен, представляваща трайно затруднение на движението на
снагата за срок по – дълъг от 30 дни от датата на травмата, поради което и на
основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК е наложил на всеки един от подсъдимите наказание лишаване от свобода за срок
от една година, което е отложил по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от
три години.
Със
същата присъда подсъдимите А.Е.Т. и В.В.Б. са осъдени да заплатят на
гражданския ищец Л.Г.И. солидарно 4 000 лева – обезщетение за причинените
от престъплението, предмет на обвинението, неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите А.Т. и В.Б. са осъдени да заплатят
разноски по делото в размер на по 160.76 лева по сметка на СДВР, по 250 лева по
сметка на СРС, държавна такса върху уважената част на иска в размер на по 80
лева и на основание чл. 190, ал. 2 НПК по 5 лева за всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
Срещу
така постановения акт в законоустановения срок е постъпила бланкетна въззивна
жалба от защитника на подсъдимия А.Е.Т.. В жалбата се твърди, че присъдата е
неправилна и явно несправедлива, като от събраните в хода на досъдебното и
съдебното производство писмени и гласни доказателства не се е установило
безспорно, че подсъдимият Т. е осъществил субективните и обективни признаци от
състава на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Ето защо,
моли присъдата да бъде отменена и въззивният съд да издаде нова, с която да
оправдае подсъдимия Т..
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила бланкетна въззивна жалба и от
защитника на подсъдимия В.В.Б.. До започване на въззивното производство
съображенията, на които се основава искането за отмяна на първоинстанционната
присъда, са допълнително конкретизирани в писмен вид от защитника на подсъдимия
Б.. В това писмено изложение са релевирани основания за отмяна на присъдата,
като издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Уточнено е, че
присъдата е постановена след неправилен и непълен анализ на доказателствата,
като протоколите за разпознаване е следвало да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност като негодни. Поддържа се, че са неправилни
изводите на първоинстанционния съд и относно извършеното деяние от фактическа
страна, доколкото пострадалият не е посочил кой му е нанасял удари и не ставало
ясно как е разбрал, че и двамата подсъдими са го удряли. Посочва се, че другият
очевидец на извършеното престъпление – свид. Й., заявил, че не си спомня кой е
започнал пръв физическият сблъсък. Твърди се, че субективният елемент също не
бил доказан несъмнено. По тези съображения се иска въззивната инстанция да
отмени атакуваната присъда и да постанови нова с оправдателен за подсъдимия Б.
диспозитив.
Пред
СГС преупълномощеният защитник на подсъдимия Т. – адв. К., поддържа въззивната
жалба и отправеното с нея искане. Поддържа, че при постановяването на присъдата
са допуснати процесуални нарушения, а наложеното наказание е завишено. Посочва,
че нито един от двамата подсъдими не е започнал конфликта и не е нанесъл първия
удар, а съдът въобще не е обсъдил дали се касае за самозащита от страна на
подсъдимите.
В
съдебно заседание пред СГС защитникът на подсъдимия Б. – адв. А., поддържа
жалбата и допълнението към нея на посочените основания.
Подсъдимият
В.Б. поддържа заявеното от адв. А.. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Подсъдимият
А.Т. поддържа заявеното от защитника му адв. К.. В последната си дума моли
присъдата да бъде отменена.
В
съдебно заседание гражданският ищец и частен обвинител Л.И. – лично и чрез
повереника си, моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Представителят
на СГП пледира атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като правилно и
законосъобразно постановен.
Софийски градски
съд,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
За да
постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред и е
съобразил депозираните в хода на съдебното производство обяснения на подсъдимите А.Т. и В.Б., показанията
на свидетеля Л.И. (включително и
приобщените по реда
на чл. 281, ал. 4 вр. ал.
1, т. 2 и ал. 5
НПК), показанията на свидетелите Д.Й.(включително и приобщените по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК),
А.Б.(включително
и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК) и Е.П.,
заключенията на съдебно-медицинските експертизи от досъдебното
производство, както и писмените
доказателства – протоколи за разпознаване на лица, ведно с приложените
фотоалбуми, съдебно медицински
удостоверения за извършените както на пострадалия Л.И., така и на подсъдимите А.Т.
и В.Б. медицински прегледи справки за съдимост и копие на студентска книжка на подсъдимия Т..
При
правилен анализ на доказателствата районният съд е направил законосъобразни
фактически констатации. Приел е, че на 19.09.2015
г.,
в гр. София, около 16 часа, пострадалият Л.И. управлявал л.а. „Фолксваген
Голф“, с ДК *****, по бул. „България“ посока кв. „Бояна“, като се движел в дясната
лента, а до него на предната дясна седалка бил свидетелят Д.Й.. По същото време
и на същото място в лявата лента се движел л.а. „Ауди“, управляван от
подсъдимия Т., до когото на предната дясна седалка бил подсъдимият Б.. Двата
автомобила се засекли, в резултат на което през отворения прозорец на л.а.
„Ауди“ подсъдимият Б. започнал да псува и да използва нецензурни изрази срещу
пострадалия И., който отвърнал. След кръстовището управляваният от подсъдимия Б.
л.а. „Ауди“ спрял, а зад него спрял управляваният от пострадалия И. л.а.
„Фолксваген Голф“. Четиримата слезли от колите, като подсъдимите Т. и Б. се
нахвърлили върху пострадалия И., който стоял пред автомобила си, и започнали да
му нанасят удари с ръце и крака по главата, шията, лицето, ребрата, корема,
гърба, прешлените, таза и краката, от които И. паднал на земята, а подсъдимите
продължили да го удрят. Пострадалият И. също успял да нанесе удари и на двамата
подсъдими. Свидетелят Й.се разкрещял да престанат, като през това време се
развикали и други хора от намиращата се наблизо автомивка. Междувременно
подсъдимият Б. се насочил към свид. Й.и последният побягнал в посока към
вътрешността на квартала.
На
19.09.2015 г. пострадалият И. посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където му били
направени изследвания и издаден лист за преглед на пациент в спешен кабинет.
На
20.09.2015г. пострадалият И. посетил Катедрата по съдебна медицина и
деонтология. Обективираният в СМУ № I - 291/2015 г. преглед установил, вследствие на побоя, счупване
на хоризонталния израстък на III кръстен прешлен, което увреждане е причинило
на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок по – дълъг
от 30 дни от датата на травмата. От прегледа на свид. И. били установени още:
отоци и кръвонасядания в окосмената част на главата, дясната скула и орбита,
лявата буза, областта на гърдите, задната повърхност на задната мишница, двете
кръстни области, които се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети,
като могат да възникнат и при удари, нанесени с юмруци и ритници, за което
насочват частично характерни кръвонасядания в областта на гърдите и лявата
мишница; охлузвания с отоци и кръвонасядания на десния лакът и двете колена,
които добре кореспондират да са възникнали при падане и провлачване върху
терена; оток и кръвонасядане на дясна предмишница, което е в резултат на удар с
или върху твърд тъп предмет и може да възникне при удар, нанесен с ритник,
кръвонасядания на дясната мишница, които по своята локализация и морфология
кореспондират да са възникнали от въздействието на човешки пръсти при захващане
с ръка в описаната област. Тези увреждания причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
На
20.09.2015г. подсъдимият А.Т. посетил Катедрата по съдебна медицина и
деонтология. Обективираният в СМУ № I - 301/2015 г. преглед установил оток и
кръвонасядане в дясната лицева област, по лигавицата на дясната буза с
охлузвания, по лигавицата на долната устна с охлузвания, кръвонасядане на
гръдния кош вдясно, които увреждания причинили на подсъдимия Т. болка и
страдание.
На
20.09.2015г. подсъдимият В.Б. посетил Катедрата по съдебна медицина и
деонтология. Обективираният в СМУ № I - 302/2015 г. преглед установил оток и
кръвонасядане в областта на левия устен ъгъл, разкъсно – контузна рана и
охлузване на горната устна, дълбоки охлузвания и жлебовидни драскотини с отоци
и кръвонасядания в дясната лакътна област, дясното коляно и левия вътрешен
глезен, които увреждания причинили на подсъдимия Б. временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Според
заключенията на служебно допуснатите и приети от въззивния съд комплексни
психиатрично-психологични експертизи, подсъдимите А.Т. и В.Б. са могли да
разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят
постъпките си. Преживяванията, които са имали подсъдимите Т. и Б. по време на
инцидента за нито един от двамата не съдържат характеристиките на специфичното
емоционално състояние „физиологичен афект“.
Настоящият
съдебен състав възприе фактическата обстановка, описана в мотивите на
първоинстанционната присъда. Районният съд е подложил на задълбочен анализ
обясненията на подсъдимите А.Т. и В.Б., показанията на свидителите Е.П. и А.Б.от
една страна, а от друга – показанията на пострадалия Л.И. и свидетеля Д.Й..
Правилно
като недостоверни са оценени обясненията на подсъдимите в частта им, в която
заявяват, че пострадалият И. им е казал, че ще ги убие и пръв е ударил
подсъдимия Т.. На свой ред въззивната инстанция акцентира върху двуяката роля
на обясненията на привлечените към отговорност Т. и Б., които съставляват
основно доказателствено средство, но и средство за защита на лица, пряко
заинтересовани от благоприятен за тях изход на делото.
В
процесния случай обясненията на подсъдимите Т. и Б., в горепосочената част, се
опровергават от показанията на пострадалия И. и свидетеля Й.- пряк очевидец от
инцидента. Действително показанията на свид. Й.не са много подробни, но същият
нито на досъдебното производство, нито в съдебната фаза твърди пострадалият да
се е заканвал на подсъдимите, че ще ги убие, както и да е посягал пръв на подс.
Т.. Напротив, същият посочва, че подсъдимият Б. свалил прозореца на предната
дясна врата на управлявания от подсъдимия Т. автомобил, след което започнал да
крещи и псува пострадалия И.. От показанията на свид. Й.се установява и че
подсъдимите Т. и Б. слезли от автомобила и се нахвърлили с ръце и крака върху
пострадалия И., който паднал на земята, а подсъдимите продължавали да го удрят.
Свид. Й.посочва, че е бил на около 3-4 метра от тях, което обосновава извода,
че е имал възможност да възприеме много добре и в цялост действията на двамата
подсъдими. Следва да се акцентира на обстоятелството, че свид. Й.е
незаинтересован от изхода на делото, доколкото няма роднинска връзка с
пострадалия И. и не е участвал във физическия сблъсък, тъй като е успял да
избяга. Освен това, показанията на свид. Й.са хронологични, вътрешно
непротиворечиви, като допълват и кореспондират както на показанията на
пострадалия И., така и на съдебномедицинските удостоверения, поради което
въззивният съд ги кредитира изцяло.
Не
може да не бъде оценено от съда, че пострадалият не спестява информация за
инцидента, като посочва, че с подсъдимите се засекли с колите, след което
започнала словесна разправия и малко след това слезли от колите и се стигнало
до физически сблъсък. Изнасянето на тези сведения, които по принцип не поставят
потрадалия в добра светлина, въззивният съд оценява като желание правдиво и
пълно да се обследва казуса, като се съпоставят отделните позиции на спорещите
и се изведе вярна фактология за действително случилите се събития.
Показанията
на пострадалия са вътрешно непротиворечиви и внасят пряко доказателство в
процеса, защото съдържат ясна информация, че нападателите са били именно
подсъдимите А.Т. и В.Б., а и последните признават, че на процесната дата и час
са участвали във физически сблъсък с пострадалия И., като в дадените пред
първоинстанционния съд обяснения подсъдимият Т. посочва: „разменихме си някакви
къси удари“, а подсъдимият Б. признава, че е ударил Л. 1-2 пъти. Предходното
познанство между пострадалия и подсъдимия Б. и факта, че инцидентът се е развил
през светлата част на денонощието, са позволили на пострадалия да идентифицира
и двамата нападатели и да ги посочи в извършеното на досъдебното производство
разпознаване. В тази част показанията на пострадалия намират ясна подкрепа и в
разказа на свидетеля Й., който още на досъдебното производство е заявил, че е
разпознал В.Б. като един от нападателите, а впоследствие пред съда при
използване на процесуалната техника на чл. 281, ал. 4 от НПК не се е отрекъл от
предишното си изложение, а само е уточнил, че не си спомня случилото се в
детайли, което е нормално предвид изминалия период от време.
Настоящият
съдебен състав кредитира като достоверни и показанията на свидетелите П.и Б.,
които са участвали като поемни лица в осъщественото на досъдебното производство
разпознаване. Всеки един от тях описва начина, по който e възприел проведените разпознавания
на подсъдимите. Свидетелят П.посочва, че въвели четирима мъже за разпознаване,
след което едно високо момче извършило разпознаването. Посочва още, че
подписите в протоколите срещу името й са нейни. В показанията си, дадени пред
органите на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, свидетелят Б. описва хронологично възприетите от него
процесуално-следствени действия, като заявява, че подписите в протоколите за
разпознаване срещу името му са негови. Правилно първоинстанционният съд е отговорил на
възраженията на защитата, поддържани и във въззивното производство, по
отношение на извършените разпознавания. Въззивният съд изцяло споделя извода на
контролирания съд, че този способ на доказване не е бил необходим по отношение на
подс. Б., тъй като е безспорно, че пострадалият И. и свид. Й.са познавали подс.
Б. отпреди извършеното престъпление. Тримата са били от един квартал, като
пострадалият и свид. Й.са посочили в кой блок, вход и апартамент живеел подс. Б..
По отношение на възраженията на защитата, че в протоколите за разпознаване е
посочено, че са извършени на 01.09.2015 г., следва да се отбележи, че очевидно
е допусната техническа грешка, като вярната дата е 01.10.2015 г. Това е видно
както от протоколите за разпит на поемните лица, така и от протоколите за
извършените преди разпознаването целеви разпити на пострадалия И. и свид. Й.,
които са с дата 01.10.2015 г. Относно изявлението на свид. Петрова, че според
нея четирите лица не си приличали, следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 171, ал. 2 НПК, лицето се представя за разпознаване заедно
с три или повече лица, сходни с него по външност, т.е. няма изискване лицата да са еднакви. С
оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че този способ на
доказване е извършен съгласно правилата на чл. 169 – 171 НПК. Освен това, дори и протоколите за разпознаване
да бъдат изключени от доказателствената маса по делото, на плоскостта на
демонстрираната категоричност и безусловност от страна на пострадалия И. при
идентифициране на подсъдимите Т. и Б. в съдебно заседание, липсва всякакво
съмнение в авторството на осъщественото престъпно деяние.
Показанията
на пострадалия И. в частта им, описваща механизма на получаване на увредите,
кореспондират изцяло със заключението на съдебно-медицинската експертиза, която
е обоснована и компетентно изготвена. Въззивният съд кредитира изцяло и
заключенията на останалите съдебно-медицински експертизи, както и комплексните
психиатрично-психологични експертизи като компетентни и обосновани.
По
убеждение на въззивния съд, изброените доказателства и направения по-горе техен
анализ изключват възможността предложената от двамата подсъдими версия да бъде
приета за достоверна. В обясненията си те посочват, че свидетелят И. им се
заканвал, че ще ги убие, като малко след това подс. Т. слязъл пръв от
автомобила, след което пострадалият го ударил в лицето. След това излезли и подсъдимият
Б. и свидетелят Й.и била осъществена физическа саморазправа. В изпълнение на
задълженията си по закон, районният съд е проверил версията на двамата, с
дължимата грижа я е анализирал, съпоставил я е с останалите обективни
доказателства и е достигнал до правилния извод, че обясненията на подсъдимите в
тази част са недостоверни, доколкото не се подкрепят от останалите
доказателства по делото.
При
правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е направила
законосъобразни изводи от правна страна:
СГС
не намери основания да постанови присъда с оправдателен диспозитив спрямо
подсъдимите, каквото е искането по жалбите, тъй като възприетите факти доказват
участието на А.Т. и В.Б. в осъществяване на състава на престъплението по чл.
129, ал. 2, вр. с ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В
съответствие със закона първата инстанция е приела, че от обективна страна на 19.09.2015г.,
около 16 ч. – 16:15 ч., в гр. София, на бул. „България“, в близост до
кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, двамата подсъдими са причинили на
пострадалия Л.И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на хоризонаталния
/напречния/ костен израстък на III
– ти
кръстен прешлен.
По
медикобиологичната си характеристика посоченото увреждане представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК, защото затруднението в движението на снагата
е било трайно – за повече от тридесет дни и е било с практическа стойност, т.е.
ограничило е възможността пострадалият да извършва движение в пълен обем /В
този смисъл е Пленумното решение на ВС № 3 от 27.09.1978г./.
Законосъобразни
са изводите на районния съд относно субективната страна на деянието. Цялостното
поведение на подсъдимите Т. и Б. – използването на нецензурни изрази, спирането
на автомобила малко след кръстовището, частта от човешкото тяло, по което са
нанесени ударите и силата, с която нападателите са замахвали, показват, че
двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на деянието си,
предвиждали са и са искали да причинят телесна повреда на пострадалия И.. Те са
действали при условията на пряк общ умисъл помежду си, както при нанасянето на
побоя, така и след като са избягали от мястото с лекия автомобил. В контекста
на изложеното въззивният съд приема за напълно неоснователни доводите на
защитата за недоказаност на субективната страна на престъплението.
Възприетата
по-горе фактология изключва възможността да се възприеме за основателно и
направеното в хода на съдебните прения пред въззивния съд от адв. К. възражение
за самозащита от страна на подсъдимите. За да се приложи институтът неизбежната
отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК е необходимо да има непосредствено и
противоправно нападение, в ответ на което и в рамките на необходимите предели
да са предприети защитни действия. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установи, че нападение е имало, но то е било започнато и
осъществено от двамата подсъдими, което обосновава извода за неприложимост
спрямо привлечените към наказателна отговорност лица на института на
неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 НК. Отделно от това, както правилно е
приел и първоинстанционният съд, извършеното от подсъдимите деяние не може да
бъде квалифицирано по чл. 132, ал. 1 НК. Това е така, тъй като служебно
допуснатите и приети от въззивния съд комплексни психиатрично-психологични
експертизи категорично установиха, че преживяванията, които са имали
подсъдимите Т. и Б. по време на инцидента не съдържат характеристиките на
специфичното емоционално състояние „физиологичен афект“.
След
като е направил верни изводи за авторството на деянието и участието на
подсъдимите Т. и Б. в извършване на телесната повреда, районният съд е имал
правилен подход и при отмерване на наказанието, което следва да им бъде
наложено. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите
контролната инстанция също отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
младата им възраст, чистото им съдебно минало и обстоятелството, че подсъдимият
Т. е учащ се. Отговорността на подсъдимите се отегчава от факта, че извършеното
от тях престъпление е в съучастие, както и че наред с инкриминираната средна
телесна повреда са причинили на пострадалия множество леки телесни повреди.
Като анализира изложените обстоятелства, с оглед относителната тежест на всяко
едно и в тяхната съвкупност, въззивният съд прие, че правилно наказанието на
подсъдимите А.Т. и В.Б. е определено при условията на чл. 54 НК. Правилно
първоинстанционният съд не е приложил разпоредбата на чл. 55 НК, доколкото в
настоящия случай не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. При справедливо отмерване на размера на самото
наказание – една година лишаване от свобода, законосъобразно районният съд е
приложил и института на условното осъждане, като е отложил всяко от наказанията
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.
Присъдата
на първоинстанционния съд и в гражданската й част е правилна, обоснована и
справедлива, поради което не се налага изменяването й. Съдът законосъобразно е
преценил, че предявеният граждански иск за неимуществени вреди е доказан по
основание и са налице всички предпоставки за солидарното ангажиране на
основание чл. 45 ЗЗД на гражданската отговорност на подсъдимите. С поведението
си те са причинили на пострадалия Л.И. счупване на хоризонаталния /напречния/
костен израстък на III – ти кръстен прешлен. Присъденото от СРС обезщетение по
размер е преценено съобразно принципа на справедливостта и конкретно
претендирания от пострадалия размер, поради което законосъобразно, обосновано и
справедливо първоинстанционният съд е уважил предявения граждански иск за
обезщетяване на претърпени от деянието неимуществени вреди за сумата от четири
хиляди лева за гражданския ищец Л.И., която подсъдимите следва да му заплатят
солидарно. Само за пълнота настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи,
че предвид характера на причинената телесна повреда, присъденото обезщетение се
явява занижено, но доколкото пострадалият е претендирал 4000 лева, правилно
първоинстанционният съд е уважил претенцията му в пълен размер.
При
цялостна служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде
потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.05.2018 г. по н.о.х.д. № 13802/2016 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116-ти състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.