Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 27.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 1706 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 146265 от 19.06.2019 г., постановено по гр. д. № 47560/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142-ри състав, е отхвърлен предявеният от Ю.М.Л. срещу „Б.Е.“ АД иск с правно основание чл. 75, вр. чл. 65 от Закона за гражданското въздухоплаване, за заплащане на сумата от 431 /четиристотин тридесет и един/ лева, представляваща обезщетение за щета, настъпила вследствие на повреда на багаж при извършване на 12.03.2017 г. на международен полет номер FВ0462 с маршрут летище Амстердам - летище София, по сключен договор за въздушен превоз на пътници, ведно със законна лихва за периода от предявяване на исковата молба - 14.07.2017 г., до изплащане на вземането.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Ю.М.Л., в която са изложени оплаквания за неговата незаконосъобразност и необоснованост и постановяване при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че в нарушение на процесуалния закон СРС не е изготвил и връчил на страните определение по реда на чл. 140 от ГПК с посочена в него правна квалификация на иска и разпределение на доказателствената тежест. Твърди се, че в отговора на искова молба ответникът е оспорил иска само по размер, като не се е позовал на Общите си условия, в частност на предвиденото в тях в чл. 15.4.2, която разпоредба жалбоподателят намира за нищожна и в пълно противоречие с уреденото в ЗГВ и Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз. Счита се, че в посочените актове не е предвидена възможност превозвачът самостоятелно да намалява отговорността си при повреда на предоставен за превоз багаж. Оспорва се изводът на СРС, че представеният по делото протокол за щета на багаж /Damage report/ е нередовен поради липсата на подпис от физически лица, съответно е негоден да докаже, че е съставен от управомощено лице. Намира се, че между страните не се спори относно произхода на издадените билети, бордна карта и протокол за щета на багаж. Поради което се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважена в цялост исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Б.Е.“ АД, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Сочи се, че по делото е представен протокол, който е подписан от трето за спора лице, не от ответника или упълномощен от него представител, съответно няма характера на констативен протокол, поради което и остава недоказано твърдението на ищеца, че е подал рекламация в установения срок. Оправя се искане за потвърждаване на атакуваното решение. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 75 от ЗГВ, вр. чл. 17, ал. 2, изр. 1, вр. с чл. 22, ал. 2 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз. В исковата молба ищецът Ю.М.Л. твърди, че между него и ответника „Б.Е.“ АД, чрез закупуването на самолетен билет № 6235266494222, е бил сключен договор за превоз на пътник по маршрут София-Амстердам-София и е осъществен с полет FВ0460 на 09.03.2017 г. и полет FВ0462 на 12.03.2017 г. от авиокомпания „Б.Е.“ АД. Заявява, че при осъществяване на полет FВ0462 на 12.03.2017 г. по маршрут летище Амстердам - летище София е пътувал с един куфар с тегло от 13 кг, който е бил предаден за превозване с квитанция № 0623FB438483, а на пътника е издадена бордна карта от Swissport № 623526649422202 с квитанцията за багаж. Поддържа, че след извършване на полета е установил наличието на повреди по багажа, изразяващи се в счупено колело, драскотини в долната пластмасова предна част на куфара и разкъсана част от полиестерен материал. Поради така констатираните повреди, ищецът е предявил рекламация пред служба „Изгубен багаж“ на Терминал 2 на летище София /за което е бил съставен протокол за щета на багаж /Damage report//, както и е изпратил писмена жалба – рекламация, в указания от ответника седмодневен срок. На 02.05.2017 г. „Б.Е.“ АД изпратило отговор на подадената пред него рекламация, в който заявява, че съгласно чл. 15.4.2 от Общите му условия е изключена отговорността му при нанесени незначителни повреди на багажа на пътниците, състоящи се в драскотини, скъсване на ремък/каишка/дръжка, счупени крачета и др., поради което отказал да изплати претендираното обезщетение. След отговора Ю.Л. оставил куфара си за ремонт в оторизиран сервиз на производителя Samsonite, от където му посочили, че ремонтът на счупеното /изтръгнато/ колело на куфара е невъзможен и последният му е върнат с протокол № 5079/22.06.2017 г., заедно с експертна оценка за размера на щетата – 431 лева. С оглед което ищецът е изпратил втора жалба до „Б.Е.“ АД със заявена в нея претенция за изплащане стойността на щетата, на която ответникът отново отговорил с отказ да изплати обезщетение. Поради което до съда е отправено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 431 лева, представляваща обезщетение за щета, настъпила вследствие на повреда на багаж при извършване на 12.03.2017 г. на международен полет номер FВ0462 с маршрут летище Амстердам - летище София, по сключен договор за въздушен превоз на пътници, ведно със законна лихва за периода от предявяване на исковата молба - 14.07.2017 г., до изплащане на вземането.

В депозирания писмен отговор ответникът оспорва иска по размер. Поддържа, че в протокол за щета на багаж /Damage report/ е направена рекламация само по отношение на твърдяната повреда – липсващо колелце на куфар, но не и за сочените драскотини в долната пластмасова предна част на куфара и разкъсана част от полиестерен материал, поради което последните, доколкото не са били предмет на рекламация, не подлежат на обезщетяване от авиокомпанията. Оспорва се претендираната сума от 431 лева, като се акцентира върху бързата амортизация на процесната движима вещ.

Не се спори между страните, а и от събрания по делото доказателствен материал се установява, че ищецът е закупил самолетен билет № 6235266494222 на авиокомпания  „Б.Е.“ АД, в качеството на авиопревозвач, като е договорено, че пътуването ще се осъществи с два полета, а именно: на 09.03.2017 г. с полет номер FВ0461 по дестинация летище София – летище Амстердам, и на 12.03.2017 г. с полет номер FВ0462 по дестинация летище Амстердам – летище София. Не е спорно също така, че ответникът е бил превозвач по посочените дестинации, че полетите са осъществени на съответните дати, че регистрираният багаж на ищеца - куфар от 13 кг, е приет за превоз от „Б.Е.“ АД при осъществяване на полет номер FВ0462 на дата 12.03.2017 г. по дестинация летище Амстердам – летище София, както и че след извършването на последния е установена повреда на багажа.

По делото е представен на английски език /в превод на български език/ протокол за щета на багаж /Damage report/ във връзка с полет FВ0462/12.03.2017 г., издаден от „С. Б.“ АД, летище София, Терминал 2, за лицето Ю.Л., с посочено в графа „данни за багажа“ – „01-счупено колело/напълно липсва“.

От приложени разпечатки от електронна кореспонденция между страните се установява, че на 14.03.2017 г. ищецът е изпратил до „Б.Е.“ АД сканирани жалба, протокол за повреден багаж, бордна карта и багажен етикет, като е отправил искане до авиокомпанията да му възстанови сумата от 550 лева в посочената в жалбата банкова сметка, ***ра му /неподлежащ на възстановяване/ при полет FВ0462/12.03.2017 г., изразяваща се в счупено/изтръгнато от основата/ едно колело, издрана долна пластмасова предна част и скъсана тъкан. В отговор на така подадената жалба на 02.05.2017 г. ответното дружество е информирало Ю.Л., че съгласно 15.4.2 от Общите му условия е изключена отговорността му при нанесени незначителни повреди на багажа на пътниците, състоящи се в драскотини, скъсване на ремък/каишка/дръжка, счупени колела, крачета и др., поради което отказало да изплати претендираното обезщетение.

По делото е представена втора жалба от Ю.Л. до „Б.Е.“ АД /получена по последното на 26.06.2017 г./, в която е посочено, че пътникът е оставил на 12.06.2017 г. куфара си за ремонт от фирмен сервиз на Samsonite в гр. София, от който на 22.06.2017 г. бил уведомен, че поправката на куфара не е възможно, за което му е издадена и експертна оценка с отразена цена на куфара 431 лева. Описание в жалбата обстоятелства се установяват от представените протокол за рекламация № 976/2017 г., протокол за споразумение № 5079/22.06.2017 г. и експертна оценка за повреден багаж от 20.06.2017 г.

В отговор на втората жалба на 26.06.2017 г. „Б.Е.“ АД е изпратило електронно писмо до Ю.Л., в което на последния отново е отказано изплащането на обезщетение за повредения му куфар, поради непредставянето към първоначалната му жалба-рекламация на протокола за невъзможна поправка.

По делото са представени и Общи условия за превоз на пътници на авиокомпания „Б.Е.“ АД, съгласно чл. 15.4.2 от които, при повреден багаж, превозвачът по своя преценка може да извърши ремонт на повредените вещи, да ги замени с други такива от същия вид или да плати парично обезщетение, като авиокомпанията не носи отговорност за следните незначителни повреди на регистрирания багаж /куфари, чанти, раници/: драскотини, малки вдлъбнатини, замърсявания; разкъсан ремък, каишка или дръжка; счупени колела, крачета; повреди поради претоварване на чантата; повреди или загуби на парчета, прикачени към основания багаж; повреди или загуби на катинар или ремъци, с които е опакован багажа.

Представена е и изхождаща от „Б.Е.“ АД писмена информация до пътуващите с авиокомпанията пътници във връзка действията, които те трябва да предприемат за рекламации на закъснял, изгубен или повреден багаж. В нея е посочено, че за щети на техния багаж при повреда или частични липси от съдържанието му, те трябва да съобщят при пристигането си в служба „Изгубен багаж“ на съответното летище преди преминаване на митнически контрол на летището, от която ще им бъде направен протокол за щета на багаж /Damage report/.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 75 от ЗГВ, вр. чл. 17, ал. 2, изр. 1, вр. с чл. 22, ал. 2 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз.

Въззивната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Тук е мястото да бъде посочено с оглед наведените от жалбоподателя доводи за допуснати от районната съдебна инстанция процесуални нарушения във връзка с това, че не е изготвил и връчил на страните определение по реда на чл. 140 от ГПК с посочена в него правна квалификация на иска и разпределение на доказателствената тежест, че уреденото в разпоредбата на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК съставлява една процесуално възможност, а не задължение за съда да съобщи на страните проекта си за доклад по делото. Същевременно, в проведеното пред СРС на 20.11.2018 г. публично съдебно заседание при съобразяване на изискванията на чл. 145, ал. 3 и чл. 146 от ГПК районната съдебна инстанция е направила доклад по делото, включително е дала правна квалификация на иска и законосъобразно е разпределила доказателствената тежест между страните, поради което е релевираното възражението за допуснато от съда процесуално нарушение е неоснователно.

По отношение правилността на решение на СРС настоящият съдебен състав намира следното:

На основание чл. 75 от ЗГВ превозвачът отговаря за щетите, настъпили вследствие на повреда или липса на регистрирания багаж, ако щетата е настъпила през времето, когато багажът е бил под негов надзор. В чл. 76 от ЗГВ е предвидено, че при превоз на багаж отговорността на превозвача е съгласно изискванията на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999 г. /ратифицирана със закон - ДВ, бр. 67 от 2003 г./ /ДВ, бр. 6 от 2004 г./ и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997 г. на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия. Посочените актове намират приложение и по силата на препращащата норма на чл. 379 от ТЗ, доколкото извършеният превоз е въздушен.

Съгласно чл. 31 от Конвенцията, условие за ангажиране отговорността на превозвача за вреди от неточно извършване на превоза /закъснение и повреди/ е отправянето на писмена жалба до него от страна на лицето, което има право да получи доставката, в предвидените срокове – незабавно след откриване на вредите, но не по-късно от 7 дни от датата на получаване на регистриран багаж и 14 дни от датата на получаване на товара, а в случай на закъснение – не по-късно от 21 дни, считано от датата, на която багажът е бил предоставен на негово или нейно разположение.

Отправянето на рекламация /жалба/ е предпоставка за допустимостта на иск за обезщетение за вреди срещу превозвача в случаите, когато багажът е бил получен от лицето, имащо право да го получи, но доставката е извършена със закъснение или багажът е повреден. Този извод следва от тълкуването по аргумент за противното на разпоредбата на чл. 31, т. 1 от Конвенцията, според която, липсата на жалба означава не само, че багажът е получен, но и че е доставен в добро състояние, така и от логическото тълкуване на чл. 31, т. 2 от същия акт. Конкретно посочените в т. 2 срокове за рекламация при констатирани вреди на получения товар и при закъснение на доставката, не отменят установеното в нея общо задължение на лицето, което има право да получи доставката, да отправи жалба до превозвача незабавно след откриване на вредите. И доколкото повреждането на багажа безспорно представлява вреда, то за него следва също да важи изискването за отправяне на жалба до превозвача /в този смисъл и решение № 87/01.07.2011 г. по т. д. № 517/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО./.

При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал и при съобразяване становищата и доводи на страните настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай се установява своевременното отправяне на рекламация /жалба/ до превозвача от страна на ищеца за повредения багаж, с което се обосновава и правният му  интерес за предявяването на настоящия иск. В тази връзка, СГС не споделя изложените от районната съдебна инстанция доводи, че поради липсата на съставен констативен протокол по реда на глава XI от ЗГВ, то не може и да бъде ангажирана отговорността на ответника за обезщетяване на заявените от ищеца вреди. Действително, съгласно чл. 78 от ЗГВ, за липси и повреди на багажа и личните вещи на пътника се съставя констативен протокол по реда на глава XI от този закон, като в чл. 126, ал. 1 от ЗГВ е предвидено, че констативният протокол се съставя от превозвача или от упълномощено от него лице и се подписва от него и от пътника, изпращача или получателя на багажа или товара. Същевременно обаче, в представената по делото писмена информация до пътуващите с „Б.Е.“ АД, изготвена именно от последното, е посочено, че за щети на техния багаж при повреда или частични липси от съдържанието му, те трябва да съобщят при пристигането си в служба „Изгубен багаж“ на съответното летище преди преминаване на митнически контрол на летището, от която ще им бъде направен протокол за щета на багаж /Damage report/. От представения на английски език /в превод на български език/ протокол за щета на багаж /Damage report/ във връзка с полет FВ0462/12.03.2017 г., издаден от „С.Б.“ АД, летище София, Терминал 2, се установява, че ищецът е изпълнил именно така дадени от ответника указания във връзка с действията, които е следвало да предприеме за рекламация на закъснял, изгубен или повреден багаж. Отделно от това, както в хода на образуваното пред „Б.Е.“ АД рекламационно производство, така и в депозирания отговор на искова молба, последното не е възразило срещу формата на съставяне на коментирания протокол, нито е навело възражение за издаването му от неуправомощено лице, като твърдения в посочения смисъл се заявяват за първи път пред настоящата съдебна инстанция. Още повече, според СГС не следва в отговорност на пътника да се вменява евентуалното неизпълнение на задължението за подписване на констативния протокол, регламентирано в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗГВ, особено когато това обстоятелство не е било спорно между страните.

Не би могло ответното дружество да се освободи от отговорността му за обезщетяване на щетите, настъпили вследствие на повреда на регистрирания багаж през времето, когато той е бил под негов надзор, и въз основа на предвиденото в разпоредбата на чл. 15.4.2 от Общите му условия, или поради непредставянето към първоначална жалба /рекламация/ от ищеца на протокола за невъзможна поправка. Това е така, тъй като, от една страна, в нормата на чл. 80 от ЗГВ изрично са посочени случите, в които се изключва отговорността на превозвача, а именно той няма да отговаря за липси и повреди на багажа на пътника, настъпили само вследствие на: а) особените свойства на багажа; б) недостатъци на опаковката, които не са могли да бъдат забелязани при приемането; и в) непосочване в превозния документ особените свойства на багажа, изискващи специални условия за съхраняването му, като съгласно чл. 138 от ЗГВ, всяка уговорка в договора за освобождаване или намаляване на предвидената в този закон отговорност е недействителна /в сходен смисъл е и уреденото от чл. 17, ал. 2 и чл. 26 от Конвенцията/. От друга страна, съгласно чл. 129 от ЗГВ, рекламацията се предявява в писмена форма, като се посочват предметът на рекламацията и размерът на исканата сума и към нея се прилагат всички документи, доказващи претенцията, а съгласно чл. 132 от ЗГВ,  когато към предявената рекламация не са приложени доказателствата, на които се основава, превозвачът е длъжен да уведоми рекламанта и да му определи срок, не по-малък от седем дни, за отстраняване на нередовността. В процесния случай по делото се установява, че в първоначално изпратената до „Б.Е.“ АД на 14.03.2017 г. жалба /рекламация/ ищецът изрично е посочил, че вследствие на увредите по куфара му, последният не подлежи на възстановяване, поради което претендира като обезщетение сумата от 550 лева, за която куфарът е бил закупен преди по-малко от три години. Или, още в първоначално отправената до авиокомпанията рекламация, Ю.Л. е заявил твърдения за невъзможност куфарът му да бъде поправен, поради което ако „Б.Е.“ АД е намерило, че същите са недоказани с необходимите документи, то с оглед предвиденото в чл. 132 от ЗГВ е следвало да му укаже в определен срок да отстрани тази нередовност.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на вредите на ищеца, настъпили вследствие на повреда на неговия регистрирания багаж през времето, когато той е бил под надзора на авиокомпанията.

Съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 1 от Конвенцията, превозвачът е отговорен за вреда, понесена в случай на унищожаване, загуба или повреда на регистриран багаж, само при условие, че събитието, което е причинило унищожаването, загубата или повредата, е възникнало на борда на въздухоплавателното средство или по време, когато превозвачът е бил отговорен за регистрирания багаж. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Конвенцията, при превоз на багаж отговорността на превозвача в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение е ограничена до 1000 специални права на тираж за всеки пътник, освен ако пътникът е направил по време на предаване на регистрирания багаж на превозвача специална декларация за интерес от доставка в местоназначението и е заплатил допълнителна сума, ако случаят го изисква. В чл. 23, ал. 1 от Конвенцията е посочено, че  сумите, посочени като специални права на тираж в тази конвенция, се счита, че се отнасят за специалните права на тираж, както са дефинирани от Международния валутен фонд, като в случай на съдебно производство конверсията на сумите в национална валута се извършва според стойността на такава валута в специални права на тираж към датата на постановяване на съдебното решение. Поради което, при извършена служебна справка съдът установи, че курсът на СПТ за 2021 г. е: 1 СПТ = 2.4231 лева /определен за нуждите на „Български пощи“ ЕАД/.

В процесния случай, както вече беше посочено, не е спорно между страните, че ответникът е осъществил на 12.03.2017 г. полет номер FВ0462, на който е бил и ищецът, че последният е регистрирал своя багаж, приет за превоз от „Б.Е.“ АД, и че след извършването на полета е установена повреда на багажа. В депозирания писмен отговор ответното дружество е възразило куфарът да има и твърдените от Ю.Л. повреди - драскотини в долната му пластмасова предна част и разкъсана част от полиестерен материал, което възражение се явява основателно, доколкото действителния от събрания по делото доказателствен материал наличието на сочените щети не се установява. От представения по делото на английски език /в превод на български език/ протокол за щета на багаж /Damage report/ във връзка с полет FВ0462/12.03.2017 г., издаден от „С.Б.“ АД, летище София, Терминал 2, за лицето Ю.Л., се установява обаче заявената от последния щета - липсващо колелце на куфара. С оглед отразеното в представената експертна оценка за повреден багаж от 20.06.2017 г. съдът намира за доказано, че сама по себе си повредата на куфара – счупено/липсващо колелце, е била по своето естество такава, която не е подлежала на поправка, респ. подлежаща на обезщетение е стойността на целия куфар. Последната СГС намира за установено именно от експертната оценка за повреден багаж – сумата от 431 лева, която не влиза в противоречие с предвидените в Конвенцията условия за лимитите и която съдът намира за съобразена с периода на амортизация на вещта. Съответно, разглежданият в настоящото производство иск се явява изцяло доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.

Така, поради несъвпадение на изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски пред двете съдебни инстанции има само ищецът /въззивник/. Той своевременно е претендирал пред СРС присъждането на сторените от него разноски в общ размер на сумата от 350 лева, от която 50 лева – държавна такса, и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, като по делото са представени доказателства за реалното извършване на така посочените разноски.

Пред настоящата съдебна инстанция на въззивника се следват претендираните от него и сторени разноски в размер на сумата от 25 лева – заплатена държавна такса за въззивно обжалване.

Воден от горното, Софийски градски съд

                                   

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  изцяло решение № 146265 от 19.06.2019 г., постановено по гр. д. № 47560/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142-ри състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, Аерогара София, бул. „****, да заплати на Ю.М.Л., с ЕГН **********, на основание чл. 75 от ЗГВ, вр. чл. 17, ал. 2, изр. 1, вр. с чл. 22, ал. 2 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сумата от 431 /четиристотин тридесет и един/ лева, представляваща обезщетение за щета, настъпила вследствие на повреда на багаж при извършване на 12.03.2017 г. на международен полет номер FВ0462 с маршрут летище Амстердам - летище София, по сключен договор за въздушен превоз на пътници, ведно със законна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба - 14.07.2017 г., до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, Аерогара София, бул. „****, да заплати на Ю.М.Л., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 350 лева – съдебни разноски пред СРС, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 25 лева - съдебни разноски пред СГС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.