№ 83
гр. Русе, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20224500900078 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „К.Т.Б.“ АД гр. София /в
несъстоятелност/, представлявана от С. А.Н.Д. и К.Х.М., назначени с
Решение № 196 от 13.11.2015 г. на ***, с която е предявен иск против „Д.“
АД гр. Русе за заплащане на сумата от 751 963,68 лева, от които: сума в
размер на 8 305,55 лева - просрочени лихви върху редовна главница за
период от 25.11.2014 г. до 26.01.2015 г., сума в размер на 515 733,33 лева -
просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 26.01.2015г. до
16.06.2020 г., сума в размер на 227 924.80 лева неустойка върху просрочени
лихви за периода от 25.11.2014 г. до 16.06.2020 г., дължими по договор за
банков кредит от 14.12.2006 г. и анекси към него, предмет на издадената и
впоследствие обезсилена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 193/2022 г. по описа на РРС, изчислени от датата на незаконосъобразно
извършеното прихващане до датата на влизане на решение № 1384 от
02.07.2018 г. по търг. дело № 1591/2017 г. по описа на СГС и останали
неплатени след сключването на Споразумение между страните от
14.02.2022 г., с което сумата в общ размер на 672 675,92 лв, от които
1
500 000,00 лв представляващи непогасена главница по Договор за банков
кредит от 2006 г., 159 466,67 лв представляващи просрочена лихва върху
непогасена главница за периода от 16.06.2020 г./датата на влизане в сила на
решението на СГС/ до 14.02.2022 г. /датата на сключване на
споразумението/; 12 591,70 лв представляващи неустойка върху
просрочени лихви за периода от 16.06.2020 г. /датата на влизане в сила на
решението на СГС/ до 14.02.2022 г. /датата на сключване на
споразумението/; 437,55 лв представляващи присъдени на КТБ разноски и
180,00 лв представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство е приета за неподлежаща на плащане предвид
извършено прихващане /т. 1.1.6 от Споразумението/. Претендира
направените в производството разноски.
Ответното дружество оспорва основателността на исковете,
като твърди, че същите са недопустими, а в условията на евентуалност
неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер, за
което развива подробни доводи. В условията на евентуалност прави
възражение за изтекла давност на основание чл. 111 ЗЗД.
С оглед на редовно разменените книжа и направените
възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с
определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
Съдът като съобрази постановеното Определение №
129/30.05.2023 г. по ч.търг.дело № 112/2023 г. по описа на ВТАС, с което е
отменено Определение № 81/28.02.2023 г. по търг. дело № 78/2022 г. по
описа а РОС, намира, че предявените искове са допустими.
Съдът определя правната квалификация на предявените искове
като такива – по чл. 86, ал.1 и чл. 92 ЗЗД.
В подкрепа на предявените искове, както и по възраженията на
ответника са представени писмени доказателства и е изслушана
експертиза.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените писмени
2
доказателства се установява, че на 14.12.2006 г. между ищеца „К.Т.Б.“ АД
гр. София от една страна като кредитодател, и „Д.“ АД гр. Русе, от друга
страна като кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит, по
силата на който банката е отпуснала на дружеството банков кредит
/кредитна линия/ в размер на 1 000 000,00 лв /един милион лева/, изменен и
допълнен с 13 бр. анекси и предназначен за оборотни средства – за
разплащания с доставчици, включително и на дължим ДДС, за заплащане
на суровини, материали, транспортни услуги, както и за изплащане на
трудови възнаграждения, свързаните с тях данъци, както и всички други
разходи, свързани с осъществяване на основната дейност на
кредитополучателя.
Неплатежоспособността на К.Т.Б. АД е обявена с Решение №
664/22.04.2015 г., постановено по търг.дело № 7549/2014 г. на Софийски
градски съд, с което е открито и производство по несъстоятелност, обявено
по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ с № 20150422120046 на
22.04.2015 г.
Съгласно извлечение от счетоводните книги на „К.Т.Б.“ АД гр.
София /в несъстоятелност/ към 29.10.2014 г. задълженията на ответника по
този Договор за банков кредит от 14.12.2006 г. са възлизали на 19
456 560,56 лева, от които: редовна главница в размер на 19 100 000,00 лева;
просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.07.2014 г. до
27.10.2014 г. в размер на 155 384,47 лева; текущи лихви върху редовна
главница за периода от 27.10.2014 г. до 29.10.2014 г. в размер на 9 762,22
лева; неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.07.2014 г. до
29.10.2014 г. в размер на 413,87 лева; дължими такси по кредита в размер на
191 000.00 лева.
Видно от уведомление с вх. № 10182/30.10.2014 г., /л.31 по
делото
„И.С.Т.Ц. С.“ АД, ЕИК ***, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
съобщава на „КТБ“ АД, че с Договор за цесия от 30.10.2014 г. е
прехвърлило на „Д.“ АД свои вземания от „КТБ“ АД в общ размер на
500 000,00 лева. Посочено е, че вземанията на „И.С.Т.Ц. С.“ АД към
банката, произтичат от сключен между „И.С.Т.Ц. С.“ АД и КТБ Договор за
индивидуален срочен депозит от 03.06.2014 г., от които вземане в размер на
3
400 000,00 лева по разплащателна сметка ВС84 КОКР 9220 1036 1016 01 и
вземане в размер на 100 000,00 лева по разплащателна сметка В012 КОКР
9220 2036 1016 02.
Видно от изявление за прихващане извършено от „Д.“ АД до
„К.Т.Б.“ АД с вх. № 10319/31.10.2014г., /л. 33 от делото/ „Д.“ АД уведомява
банката за придобитото и описано по-горе вземане в размер на 500 000,00
лв и отпрвя изявление за прихващането му срещу свое ликвидно
задължение към КТБ до този размер, произтичащо от Договор за банков
кредит от 14.12.2006 г.
Видно от отчет № 1 /06.11.2014 г. на „К.Т.Б.“ АД по левова
разплащателна сметка на „Д.“ АД IBAN *** /л. 86 от делото/, чрез
референция 145941/30.10.2014 г. и 145943/30.10.2014 г. банката е
осчетоводила гореописаното прехвърляне на сумите от двата влога, за което
тя е била уведомена, вх. № 10182/30.10.2014 г., а чрез референция
147878/31.10.2014 г, е било осчетоводено погасяване на главница в размер
на 500 000,00 лева.
Видно от извлечение от 01.12.2014 г. /към счетоводна дата
06.11.2014 г./ по сметка на предоставен кредит с аналитичен номер 5311
031450 08 0 с гореспоменатата референция 147878/31.10.2014 г. е било
извършено погасяване на главница по кредита в размер на 500 000,00 лева.
/л. 77 от делото/.
Видно от банково удостоверение № 9346/18.12.2014 г. „Корпо‐
ративна търговска банка“ АД е удостоверила, че към 20.11.2014 г. салдото
по кредитната сметка № 5311 031450 08 0 на договора за банков кредит от
14.12.2006 г. е в размер на 2 491, 94 лева. /л. 88 от делото/. Този остатък по
кредита е платен от „Д.“ АД на 29.12.2014 г. видно от електронен преглед
на транзакцията и банково извлечение /л. 90 и л. 91 от делото/.
Видно от отчет по сметка №132/29.12.2014 г. на „КТБ“ АД /л.
92 от делото/ с гореописаният превод са погасени 2491,94 лева главница, 20
043,70 лева просрочена лихва и 21,65 лева олихвяване на левовия кредит от
14.12.2006 г.
По силата Решение № 1384 от 02.07.2018 г. постановено по т.д
1591/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6
състав, влязло в сила на 16.06.2020 г., описаното по-горе прихващане е
4
обявено за относително недействително на основание чл. 59, ал. 3 от Закона
за банковата несъстоятелност. Изрично видно от мотивите на съдебния акт
съдът е приел, че така предявеният иск по чл. 59, ал.5 ЗБН е по своя
характер конституивен такъв.
На 14.02.2022 г. между „КТБ“ АД /н/ и „Д.“ АД е сключено
Споразумение, по силата на което „Д.“ АД се задължава да погаси свои
задължения към „КТБ“ АД /н/ в общ размер на 672 675,92 лева, както
следва: сумата от 500 000,00 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за банков кредит от 14.12.2006 г.; сумата от 159 466,67 лева ,
представляваща просрочена лихва върху непогасена главница за периода от
16.06.2020 г. /датата на влизане в сила на Решението на СГС/ до 14.02.2022
г. /датата на сключване на Споразумението/, сумата от 12 591,70 лева,
представляваща неустойка върху просрочени лихви за периода от
16.06.2020 г. до 14.02.2022 г., сумата от 437,55 лв, представляваща
присъдени на „КТБ“ АД (н) разноски и сумата от 180,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
Съгласно т. 11.4 от Споразумението описаните по-горе
задължения на „Д.“ АД към „КТБ“ АД /н./ са погасени по извършено от
„КТБ“ АД /н/ прихващане, обективирано в Уведомление, изх. №
29/27.01.2022 г. на „КТБ“ АД /н/ до „Д.“ АД.
Доколкото част от дължимите от „Д.“ АД па „КТБ“ АД /н./
суми са погасени с оглед извършеното прихващане и сключеното
Споразумение, не се претендират от банката в настоящото производство.
Предмет на настоящото дело са само непогасенитс съгласно
Споразумението, но присъдени на банката с Изпълнителен лист №
106/18.01.2022 г. и Заповед за изпълнение № 90/18.01.2022 г. издадени по
ч.гр.д. № 20224520100193/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, суми в
общ размер на 751 963.68 лева, от които: сума в размер на 8 305,55 лева,
просрочени лихви върху редовна главница за период от 25.11.2014 г. до
26.01.2015 г., сума в размер на 515 733,33 лева - просрочени лихви върху
просрочена главница за периода от 26.01.2015 г. до 16.06.2020 г., сума в
размер на 227 924,80 лева - неустойка върху просрочени лихви за периода
от 25.11.2014 г. до 16.06.2020 г.
5
В хода на извършваната двойна размяна на книжата по
настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт е решен възникналият спор
относно редовността на заявената претенция по чл. 422 ГПК и
своевременното входиране на подадената от „К.Т.Б.“ АД гр. София /в
несъстоятелност/ искова молба.
С определение № 1341/31.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
193/2022 г. по описа на РРС, потвърдено с Определение № 235/06.07.2022
г., постановено по В.търг.дело № 176 по описа на РОС, частната касационна
жалба срещу което е оставена без разглеждане като недопустима с
Определение № 600/17.11.2022 г., постановено по Ч.т.д. № 2241 по описа за
2022 г. на ВКС гр. София, издадената в полза на „К.Т.Б.“ АД гр. София /в
несъстоятелност/ заповед за незабавно изпълнение № 90/18.01.2022 г. и
изпълнителен лист от същата дата срещу „Д.“ АД гр. Русе са обезсилени.
При това положение вземането на банката с оглед дадените от съда
указания е трансформирано от установителна към осъдителна претенция.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза на 06.11.2014 г. въз основа на извършено изявление
за прихващане вх.№ 10319/31.10.2014 г. по oписа нa KTБ АД/н/ е
извършено погасяване на главница пo процесния Договор за банков кредит
oт 14.12.2006 г. в размер на 500 000,00 лв като осчетоводяването е с вальор
31.10.2014г. След извършеното прихващане главницата е със статус
погасена и върху нея не са начислявани лихви за периода от 31.10.2014 г. до
16.06.2020 г. Едва след отмяната по съдебен ред на извършеното
прихващане на 14.01.2022 г. е открита нова кредитна сметка и погасената с
прихващането главницата е осчетоводена отново като дължима и олихвена
със задна дата. Начислени са следните лихви и неистойки: - лихва върхи
редовна главница зa периода oт 31.12.2014 г. дo 04.01.2015 г. вкл. в размер
на 8 305,55 лв.; - лихва върху просрочена главница зa периода oт 05.01.2015
г. до 15.06.2020 г. вкл. в размер нa 522 933,33 лв. и неустойка върхи
просрочени лихви за периода oт 25.11.2014 г. до 16.06.2020 г. в размер на
144 820,33 лв, които са предмет на настоящата осъдителна претенция след
обезилването на издадената за тези суми заповед за незабавно изпълнение
№ 90/18.01.2022 г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. №
193/2022 г. по описа на РРС .
6
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Между страните няма спор по отношение на сключения
Договор за банков кредит от 14.12.2006 г. и анексите към него, за
усвояването му и извършеното прихващане на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит с цедираното му вземане от
„Интерпред световен търговски център София“ АД, както и обявяването за
относително недействително това прихващане с Решение № 1384 от
02.07.2018 г. постановено по т.д 1591/2017 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VI-6 състав, влязло в сила на 16.06.2020 г., както
и впоследствие погасяването на главницата по кредита, както и
начислените лихви, неустойки и разноски за периода от влизане в сила на
решението до подписването на Споразумение от 14.02.2022 г. между
страните.
Спорният момент се свежда до различното тълкуване на
последиците от влязлото в сила на 16.06.2020 г. съдебно решение № 1384 от
02.07.2018 г. постановено по търг. дело № 1591/2017 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав, с което
извършеното прихващане на задължението в размер на 500 000,00 лв на
„Д.“ АД по договор за кредит от 14.12.2006 г. и анексите към него с
цедираното му в същия размер вземане от „И.С.Т.Ц. С.“ АД, ЕИК *** към
„КТБ“ АД е обявено за относително недействително на основание чл. 59,
ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност и начисляването впоследствие
на лихви и неустойки върху погасената в резултат на прихващането
главница по кредита за времето от прихващането до обявяването на
неговата относителна недействителност, които лихви и неустойка са
предмет на настоящото дело.
Настоящият съдебен състав обсъждайки доказателствата по
делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка намира така заявената
претенция за заплащане на сума в размер на 515 733,33 лева - просрочени
лихви върху просрочена главница за периода от 26.01.2015г. до 16.06.2020
г., сума в размер на 227 924.80 лева неустойка върху просрочени лихви за
периода от 25.11.2014 г. до 16.06.2020 г. и сума в размер на 8 305,55 лева -
7
просрочени лихви върху редовна главница за период от 25.11.2014 г. до -
26.01.2015 г.,. дължими по договор за банков кредит от 14.12.2006 г. и
анекси към него за неоснователна.
Изрично, видно от мотивите на цитираният съдебния акт,
съдът е приел, че така предявеният иск по чл. 59, ал.5 ЗБН е по своя
характер конституивен такъв, от където следва, че конститутивното
действие на решението, с което прихващането е обявено за относително
недействително се проявява от влизане на решението в сила, а именно от
16.06.2020 г., като до този момент задълженията по кредита се водят
погасени. След тази дата – 16.06.2020 г. задълженията се възстановяват в
размерите, до които са били погасени с прихващанията, предвид
отпадането действието на последните, но не повече. Прихващането е
извършено за сумата от 500 000,00 лв главница и в този размер, считано от
16.06.2020 г. същата става изискуема, ведно със следващите се лихви и
неустойки съобразно договора.
В резултат на обявеното за недействително прихващане не
може да се приеме, че за периода от извършването му до обявяването му за
относително недействително е налице неизпълнение на договора за
кредит, тъй като такива задължения не са се следвали. Не може да се
приеме, че вноските по отпуснатия кредит са били изискуеми и със
спирането на плащанията по тях кредитополучателят е изпаднал в
просрочие и върху така просрочените суми се дължат съответните лихви за
забава и неустойки по договора за кредит. За целия период от извършване
на прихващането, до обявяването му за относително недействително с
влязъл в сила съдебен акт, прихващането е било валидно, обвързвало е
страните по него и е породило своите правни последици. През този времеви
период не следва да се начисляват лихви и неустойки, тъй като е
незаконосъобразно начисляването им върху погасено и несъществуващо
парично задължение, т.е. липсва действащо договорно основание за
начисляване на лихви и неустойки.
Съобразно правната теория и константна съдебна практика
при обявяването на прихващането за относително недействително спрямо
кредиторите, отпада спрямо тях погасителният ефект на прихващането и
двете насрещни вземания се възстановят в положението, в което са били
8
към момента на прихващането. За периода от извършването на
прихващането до обявяването му за относително недействително спрямо
кредиторите на несъстоятелността, длъжникът не може да дължи
възнаградителна лихва, защото обективно не е ползвал получените от
банката парични средства (вж. в този смисъл и т. 2 на ТР № 3 от 27.03.2019
г. по тълк. д. № 3/2017 Г., ОСГТК на ВКС/
В настоящият случа с влязлото в законна сила на 16.06.2020 г.
Решение № 1384 от 02.07.2018 г. постановено по т.д. № 1591 от 2017 г. по
описа на Софийски градски съд се е проявило конститутивното действие на
решението, като прихващанията са обявени за относително
недействителни, в това число и прихващане № 10319/31.10.2014 г. за
вземане в общ размер на 500 000,00 лева. От момента на извършване на
изявлението за прихващане с достигането му до кредитодателя „КТБ“ АД
/н/ прихващането е проявило своето действие, като до обявяването му за
относително недействително с влязло в сила съдебно решение промяна в
правната сфера на кредитополучателя , Д.“ АД не настъпва. Следователно
до този момент задълженията по кредита са се водили погасени. След
16.06.2020 г. /влизане в сила на решението/ задълженията се възстановяват
в размерите, до които са били погасени с прихващането, предвид отпадане
действието на последното, но не повече. Предвид на горното, за периода от
момента на прихващанията до конститутивното съдебно решение, не може
да се приеме, че договорът не е изпълняван и не може да се приеме, че
върху дължимата главница следва да се начисляват лихви и неустойки, така
както е договорено в чл. 11 до чл. 14 от договора.
Съдът намира за неоснователни наведените от банката доводи
за това че дългът, предмет на прихващането следва да сe счита за
непогасен, тъй като недействителното прихващане не е породило правно
действие и в резултат от просрочието върху него са се начислявали лихви и
неустойки за забава, които са в претендирания с настоящото заявление
размер.
След прогласяване на относителната недействителност на
прихващанията задълженията, които са били погасени с тях се
възобновяват и то до размерите, до които са били погасени с извършените
прихващания и в тези размери остават отново дължими. В тази насока –
9
Решение № 26098 от 19.01.2021 г., постановено по търг.дело № 2576/2019 г.
по описа на СГС, потвърдено с Решение № 358/15.06.2021 г. постановено
по В.търг.дело № 356/2021 г. по описа на Апелативен съд София,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 510/08.08.2022 г.
по търг. дело № 2022/2021 г. на ВКС София.
Следва да се акцентира върху обстоятелството, че
конститутивното съдебно решение възстановява фактическото положение
относно задълженията такива, каквито са непосредствено преди
плащането, но за вбъдеще, т.е. върху възобновените вземания би могло да
тече законна лихва и неустойка само от момента на влизане в сила на
конститутивното съдебно решение до погасяве на възобновеното
задължение. Именно поради тези обстоятелства в подписаното на
14.02.2022 г. между страните споразумение са уредени отношенията за
главница, лихви, неустойки и разноски дължими към момента на
подписването му, начислени от момента на влизане на решение № 1384 от
02.07.2018 г. по търг. дело № 1591/2017 г. по описа на СГС в сила на
16.06.2020 г.
След окончателното погасяване на задълженията по договора
за кредит от 14.12.2006 г. на 23.03.2015 г. „КТБ“ АД е изпратила
нотариална покана до „Д.“ АД №1230/23.03.2015 г. на нотариус Здравко
Тончев, с район СРС, рег. № 438 НК за заплащане на задълженията на
дружеството по договорите за кредит /л. 94 от делото/. Видно от текста на
нотариалната покана, процесният договор за заем от 14,12.2006 г. не
фигурира в задълженията на „Д.“ АД, от където също може да се направи
извод, че банката го е счела всички вземания по него за погасени.
Предвид гореизложеното предявените искове като
неоснователни и недоказани следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед изхода на спора в тежест на ищеца – „Корпоратива
търговска банка“ АД /н/ са направените от ответната страна разноски в
производството пред РОС, съобразно представената справка по чл. 80
ГПК, както и дължимата държавна такса по делото пред РРС и РОС.
Водим от горното, Русенски окръжен съд
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Т.Б.“ АД гр. София /в
несъстоятелност/, представлявана от С. А.Н.Д. и К.Х.М., назначени с Решение
№ 196 от 13.11.2015 г. на ***, иск против „Д.“ АД гр. Русе за заплащане на
сумата от 751 963.68 лева, от които: сума в размер на 8 305,55 лева -
просрочени лихви върху редовна главница за период от 25.11.2014 г. до
26.01.2015 г., сума в размер на 515 733,33 лева - просрочени лихви върху
просрочена главница за периода от 26.01.2015г. до 16.06.2020 г., сума в размер
на 227 924.80 лева неустойка върху просрочени лихви за периода от 25.11.2014
г. до 16.06.2020 г., дължими по сключения между страните Договор за банков
кредит от 14.12.2006 г. и анекси към него като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД гр. София /в несъстоятелност/,
представлявана от С. А.Н.Д. и К.Х.М., назначени с Решение № 196 от
13.11.2015 г. на ***, да заплати на „Д.“ АД гр. Русе, ЕИК ********* сумата от
3 850,00 лв направени разноски на основание чл. 78 ГПК за настоящото
съдебно производство, от които 350,00 лв депозит за вещо лице и 3 500,00 лв
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД гр. София /в несъстоятелност/,
представлявана от С. А.Н.Д. и К.Х.М., назначени с Решение № 196 от
13.11.2015 г. на *** да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД РУСЕ, ул. „Александовска“
№ 57 сумата от 30 078,55 лв държавна такса на основание чл. 57, ал.6 от ЗБН
за настоящото производство.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД гр. София /в несъстоятелност/,
представлявана от С. А.Н.Д. и К.Х.М., назначени с Решение № 196 от
13.11.2015 г. на *** да заплати на РАЙОНЕН СЪД РУСЕ, ул.
„Александровска“ № 57 сумата от 15 039,27 лв. държавна такса на основание
чл. 57, ал.6 от ЗБН за заповедното производство по ч.гр.д. № 193/2022 г. по
описа на РРС.
11
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12