Решение по дело №743/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 152
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20223100900743
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Варна, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900743 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по молба на
„Дървени Играчки - Белами“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ 99, представлявано от управителя
З.С., с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение за
откриване на производство по несъстоятелност на молителя поради
неплатежоспособност.
В молбата се излага, че дружеството е осъществявало дейността си чрез
електронна търговия и не е притежавало материални активи. Търговската му
дейност е преустановена през м. март 2021г. вследствие на пандемичната
обстановка и драстично намаление на поръчките и оборота. Фактически
дружеството не е имало покупки и продажби от м.март 2021г. и не е
разполагало със собствени средства. Към този момент обаче същото не е
имало и задължения. Ето защо като начална дата на неплатежоспособност се
сочи влизане в сила на Ревизионен акт №Р-03000321004868-091-
001/08.04.2022г., с който са определени задължения за внасяне на ДДС за
периода 01.10.2019г. – 30.09.2020г. в размер на 86056.87 лева, от които
71494.55 лева главница и 14562.32 лева лихви. Дружеството не е в състояние
да изпълни изискуемото публично задължение. Същото не притежава
материални активи, които могат да бъдат осребрени, парични средства и
други права върху вземания или интелектуална собственост.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Неплатежоспособността е фактическо, обективно състояние на
търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус. Съобразно легалната
дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ – неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка
или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане. При преценката на
платежоспособността на търговеца следва да се има предвид обстоятелството
разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване на задълженията
си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С оглед на това,
при определяне на стойността на имуществото на длъжника не следва да се
взема под внимание стойността на дълготрайните материални активи, с които
длъжникът разполага, тъй като осребряването има за резултат
преустановяване на търговската дейност на дружеството, със същото се
постига ефекта на откритото производство по несъстоятелност и се поставят в
опасност интересите на кредиторите.
За установяване на състоянието на дружеството служебно от съда са
събрани писмени доказателства, от които се установява следното:
По партидата на дружеството в Служба по вписванията не са налице
вписвания, отбелязвания и заличавания, от което се налага изводът, че
длъжникът не притежава недвижими имоти.
В Дирекция „Местни данъци” към Община Варна също липсват данни
за притежавани недвижими имоти и МПС.
Видно от справката от ОД на МВР Варна дружеството не притежава
моторни превозни средства.
По партидата на длъжника в ЦРОЗ са вписани два запора съответно на
31.01.2022г. и 03.05.2022г. върху банкови сметки.
От постъпилата справка от информационната система на НАП се
установява, че публичните задължения на длъжника възлизат на 71494.55 лв.,
от които 15833.42 лв. главница и 87327.97 лв. лихви. Срещу дружеството има
образувано изпълнително дело *********/2022г. и е наложен запор на
банкови сметки, но след извършена прекатегоризация на дълга като
несъбираем, изпълнителното дело е прекратено. За дружеството има
подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за периода 2019г. - 2021г., но за 2019г. и
2020г. са отхвърлени, тъй като са били подадени на хартиен носител в
нарушение на ЗКПО.
С ревизионен акт Р-03000321004868-091-001/08.04.2022г., връчен на
12.05.2022г. по реда на чл.32 от ДОПК, на дружеството са установени
задължения за внасяне по реда на ЗКПО и ЗДДС.
От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че за периода
2019г. – 2022г, дружеството не притежава никакви движими и недвижими
активи, нито парични средства по каса или по банка. За 2021г. дружеството
няма никакви пасиви, а за 2022г. е на загуба в размер на 86 х. лева, които са
формирани от задължения по ревизионен акт. За 2019г. дружеството е имало
средства по разплащателна сметка в размер на 19 х. лева, текуща печалба 1 х.
лева и задължения към доставчици в размер на 9 х. лева и към този момент е
можело да покрие задълженията си с наличните по сметката парични
2
средства. За 2020 г. дружеството не е подавало ГДД и не е представило на
експертизата баланс. За 2021г. дружеството няма финансов резултат и няма
задължения към доставчици. За 2022г. ликвидността на дружеството е
отрицателно число (-86), което означава, че е изключително задлъжняло и
няма активи, с които да може да покрие задълженията си, не е финансово
автономно, не е рентабилно и ефективно, тъй като не осъществява никаква
търговска дейност. Дружеството е спряло търговска дейност в края на м.март
2021г. с приключване на договор за наем на магазина. Последното плащане на
задължения към НАП е на 10.10.2021г. Дружеството не разполага със
средства за покриване на разноските в производството по несъстоятелност,
които възлизат на 4680 лева за период от 6 месеца, в случай, че
възнаграждението за синдик бъде определено в размер на минималната
работна заплата.
Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към
държавата по публичноправните задължения предполага състояние на
неплатежоспособност. Тежестта да обори законовата презумпция по чл. 608,
ал. 3, т. 2 ТЗ, лежи върху длъжника, който следва да представи в
производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за
временни затруднения за извършването на тези плащания или че разполага с
достатъчно имущество за покриване на задълженията си. Такива въпреки
дадените указания не са представени.
Дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност. То не е в
състояние да изпълни изискуеми публичноправни задължения към държавата,
не упражнява търговска дейност, не притежава свободни парични средства,
нито възможност да набави такива, не притежава активи. Влошеното
икономическо състояние на дружеството понастоящем е дълбоко и
необратимо, съобразно анализа на събраните доказателства, като
същевременно не се правят и възражения за временен характер на
финансовите затруднения, по см. на чл. 631 ТЗ. Дружеството не разполага с
имущество, което да се явява достатъчно за покриване на задълженията към
кредиторите, както и за разноските по несъстоятелността. Следователно,
налице са предпоставките на чл. 630 ТЗ, вр. чл. 608 ТЗ за обявяване на
неговата неплатежоспособност.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността, съдът
намира следното: Съдът е задължен самостоятелно да преценява началния
момент на състоянието на неплатежоспособност, въз основа на обективните
данни по делото. Той не е обвързан от диспозитивното начало, т.к. решението
му има действие спрямо всички, а последиците за третите лица могат да
бъдат твърде сериозни – така чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ прогласява нищожност на
извършено след началната дата погасяване на парично задължение.
От събраните в хода на производството доказателства, безспорно се
установява, че последното извършено от дружеството погашение е от
10.10.2021г. За начална дата на неплатежоспособността съдът, въз основа на
представените по делото доказателства, приема датата 10.10.2021г., когато
длъжникът е спрял плащанията си към кредиторите. От събраните данни е
видно, че към този момент дружеството не е извършвало търговска дейност
от сравнително дълъг период от време, като индиция за това е липсата на
обявени ГФО и ГДД. Следователно към посочената дата са съществували
3
икономически затруднения, водещи до невъзможност за погасяване на
публичноправни задължения, установени по надлежния ред. Съдът приема
възможно най-ранната дата, установена по делото, с оглед интересите на
евентуалните кредитори в производството.
Въз основа на данните по делото, като е приел, че дружеството –
длъжник не притежава имущество, както за покриване на задълженията към
кредиторите, така и за покриване на разноските по несъстоятелността, с
определение, постановено в закрито съдебно заседание на 17.03.2023 г., съдът
е приканил съгласно чл. 629б от ТЗ молителя, както и всички заинтересовани
кредитори на длъжника да предплатят минималните начални разноски в
производството по несъстоятелност в размер на 5000,00 лв. В дадения от съда
срок никое от посочените лица не е представило доказателства за
предвнасяне на разноски.
При така установените факти съдът приема, че е налице хипотезата на
чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност,
едновременно с откриването на производство по несъстоятелност, а
производството по делото да бъде спряно. С оглед предвидената в чл. 632, ал.
2 от ТЗ възможност за възобновяване на производството и предвид
обстоятелството, че с решението по чл. 632, ал. 1 от същия закон търговецът -
длъжник не се заличава от търговския регистър, настоящият състав приема,
че имуществото на длъжника, което ще бъде открито след решението по чл.
632, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и
постигане целта на производството по несъстоятелността. Това налага да бъде
постановена обща възбрана и запор върху имуществото длъжника.
С оглед изхода на спора в тежест на молителя следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски в размер на 250 лева,
изразяващи се в дължима държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Дървени Играчки -
Белами“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ 99, с начална дата 10.10.2021г...
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Дървени
Играчки - Белами“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ 99.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
„Дървени Играчки - Белами“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ 99.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Дървени Играчки -
Белами“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ 99.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Дървени Играчки -
Белами“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
4
гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ 99.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Дървени Играчки - Белами“ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Княз Борис I“
99, при обявяване на фирмата си да прибави добавката “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на длъжника „Дървени
Играчки - Белами“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ 99, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено в срок
от една година от вписването на решението в ТР, по молба на длъжника или
на кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай,
производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника
от ТР.
ОСЪЖДА „Дървени Играчки - Белами“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ 99, да заплати
в полза на Варненски Окръжен Съд, сумата от 250 лева, представляваща
сторени в производството разноски за заплатена държавна такса, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис от
настоящото решение, на основание чл. 624, във вр. с чл. 622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския
регистър, на основание чл. 633, ал. 1, във вр. с чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 634
от ТЗ.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5