№ 204
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110200048 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***** с ЕИК – *****, със седалище и адрес
на управление *****, представлявано от управителя д-р И. И. Н. с ЕГН –
**********, срещу Наказателно постановление № АА-02-2 от 20.11.2023 г.,
издадено от Председателя на Агенцията за ядрено регулиране /АЯР/, с което
на жалбоподателя, на основание чл. 147, ал. 1 във вр. чл.26, ал.3 и чл.148, ал.2
от Закона за безопасно използване на ядрената енергия /ЗБИЯЕ/ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.
126, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата за радиационна защита.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за
допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото
му на защита, поради което са самостоятелно основание за отмяна на крайния
административен акт. В тази връзка се посочва, че НП не съдържа трите имена
1
на издателя му, както и че грешно в постановлението е отразено, че може да се
обжалва в 7-дневен срок от връчването му. Отделно от това нарушителят не е
уведомен за правата си по чл.79б от ЗАНН. На следващо място се сочи, че е
извършена неправилна преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
По същество на вмененото нарушение се твърди, че такова не е извършено,
доколкото жалбоподателят не е могъл да изпълни задължението си, тъй като в
регистъра не е имало генерирани данни от доставчика на радиоактивния
елемент.
Въззиваемата страна – Председателя на Агенцията за ядрено
регулиране /АЯР/ чрез своя процесуален представител моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
същевременно претендира присъждане на юрисконсулскто възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № АА-01-2 от
10.10.2023 г. съставен от Х. П. А., на длъжност гл.инспектор в отдел
„Източници на йонизиращи лъчения“ в Дирекция „Радиационна защита“ при
Агенция за ядрено регулиране, е установено, че при извършена на 04.08.2023
г. планирана проверка в „***** за спазване на изискванията за радиационна
защита при извършване на лъчева терапия с медицински ускорител,
високодозова брахитерапия (включително използване на рентгенова уредба за
контрол), рентгенова терапия, компютър-томографски симулации и
диагностика и спазване на условията на Лицензия серия И-81211, рег. №
04862 и Лицензия серия И-7009, рег. № 04560 за използване на източници на
йонизиращи лъчения (ИЙЛ) за медицински цели е констатирано, че в
хранилището за съхранение на радиоактивни вещества в обект "Отделение по
лъчелечение" се съхранява високоактивен източник с радионуклид иридий-
192 (сериен номер *****), доставен от „*****“ АД. Установено било, че
2
източникът е използван в периода от 19.04.2023 г. до 03.08.2023 г. за
извършване на високодозова брахитерация и че същият не е вписван от „*****
във водения електронен регистър за отчет и контрол на източници на
йонизиращи лъчения. Установено било също така, че жалб.„***** не е
предоставил в Агенцията за ядрено регулиране копие /електронно или
писмено/ на регистъра за отчет и контрол на високоактивните източници в
сроковете, посочени в чл.126, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата за радиационна
защита.
В акта е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 126, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от Наредбата за радиационна защита.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Х. П. А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения: Съдът констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при образуване на административно - наказателното
производство, представляващи самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Видно от приложеното по преписката заверено копие на АУАН № АА-
01-2 от 10.10.2023 г. същият е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно посочената разпоредба, когато нарушителят е известен, но не може
да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и
в негово отсъствие. По делото няма данни жалбоподателят да не е бил
намерен или да е бил поканен за съставяне на акта, но да не се е явил, което да
позволи съставянето на акта да стане в негово отсъствие. На следващо място
липсват данни да е спазена процедурата по чл. 43, ал. 4 и сл. от ЗАНН,
3
изискваща предявяване и подписване на акта, както и връчване на препис от
него на нарушителя. От горното съдът намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, накърнило сериозно правото на защита на
жалбоподателя още в началната фаза на административно-наказателното
производство, доколкото не е могъл да се запознае с акта, да направи своите
възражения и да участва в производството, осъществявайки пълноценно
процесуалните си права.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от
ЗАНН в акта за установяване на административно нарушение трябва да се
съдържат датата на извършване на нарушението, описание на същото, както и
обстоятелствата, при които е било извършено. В съставения на жалбоподателя
акт липсват тези задължителни реквизити. Този пропуск е пренесен и в
атакуваното наказателно постановление.
Съгласно посочените за нарушени разпоредби на чл.126, ал.1, т.1 и т.2
от Наредбата за радиационна защита предприятията предоставят в Агенцията
за ядрено регулиране електронно или писмено копие от водените регистри по
чл. 124, ал. 1 (или отделни части от тях) при поискване и при спазване на
следните срокове:
1. в 7-дневен срок от създаването на регистъра и придобИ.ето на
високоактивни източници;
2. в 14-дневен срок – при промяна на информацията в регистрите;
Видно от съдържанието на акта, което е пренесено в издаденото
наказателно постановление, липсва каквото и да е отразяване относно датата,
на която се приема, че е извършено нарушението. Вместо това е посочено, че
жалбоподателят не е предоставил в АЯР копие /електронно или писмено/ на
регистъра за отчет и контрол на високоактивните източници в сроковете,
посочени в чл.126, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата за радиационна защита.
Съгласно цитираната разпоредба от Наредбата в нея са указани различни
срокове -7дн., респ.14 дн., чието начало започва да тече от настъпване на
определени обстоятелства – от създаването на регистъра и придобИ.ето на
високоактивни източници, респ. при настъпила промяна на информацията в
регистрите. В акта е упоменато, че високоактивният източник с радионуклид
иридий-192 (сериен номер *****), е доставен от „*****“ АД, но не посочено
4
кога е станало това, за да се извърши обективна преценка на придобИ.ето. В
наказателното постановление е отразено единствено, че източникът е
използван в периода от 19.04.2023 г. до 03.08.2023 г., но това не дава нужната
яснота за преценка на сроковете по чл.126, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата. С оглед
на това, съдът счита, че в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т.3, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в АУАН и НП не е описано нарушението, не е посочена
датата, на която е извършено и обстоятелствата при които е станало това, с
което съществено е нарушено правото на защита на наказаното лице,
доколкото последното е поставено в невъзможност да разбере фактическите
рамки на вмененото му "административно обвинение".
Приложената от административно-наказващия орган санкционна
разпоредба не внася нужната яснота, за да се приеме, че несъответствието
между фактическо и правно обвинение е отстранено. Съгласно разпоредбата
на чл.147, ал.1 от ЗБИЯЕ при неизпълнение на други задължения по този
закон или по подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ако не
подлежат на по-тежко наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до
2000 лв., съответно с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
В обобщение на изложеното съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и
пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена
точна правна квалификация, както и да бъдат посочени датата на извършване
и обстоятелствата, при които е станало това. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление липсва конкретно и недвусмислено описание на
извършеното нарушение, поради което съдът счита, че възможността на
жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административно-
наказателната му отговорност и правото му на защита са били нарушени,
което може да има само една последица, а именно отмяна на обжалваното
постановление, без да е необходимо съдът да се произнася по съществото на
спора.
В административно-наказателното производство пълното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
5
изискване относно формата на тези актове. Липсата на описание на конкретни
факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на
нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да
установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да
може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.
Предвид констатираните по-горе съществени процесуални нарушения
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № АА-02-2 от 20.11.2023 г.,
издадено от Председателя на Агенцията за ядрено регулиране /АЯР/, с което
на жалбоподателя „***** с ЕИК – *****, със седалище и адрес на управление
*****, представлявано от управителя д-р И. И. Н. с ЕГН – **********, на
основание чл. 147, ал. 1 във вр. чл.26, ал.3 и чл.148, ал.2 от Закона за
безопасно използване на ядрената енергия /ЗБИЯЕ/ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1 и 2
от Наредбата за радиационна защита.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7