Р Е Ш Е Н И Е

№

 

05.05.2021г., гр. Добрич

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

          Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател : Минка Кирчева

 

При участието на секретаря Ирена Иванова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 555 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.М.Д., ЕГН: ********** срещу НП № 1717а-981/08.05.2020г. на Директора на ОДМВР - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 209а, ал 1 от ЗЗ, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер  на 300лв. С жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено изцяло, поради финансови затруднения на жалбоподателя.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

 Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в законоустановеният 7-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следната фактическа обстановка:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган, в присъствие на жалбоподателя и съдържа задължителните реквизити по чл.42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на един свидетел – свидетел при констатиране на нарушението. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, от компетентен административнонаказващ орган и съдържа задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

От фактическа страна:

На 29.04.2020г., около 12.05ч., в гр. Добрич свидетелите И.Б.И. и Й.С.К. – униформени полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич, при изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка движещият се по ул. „ Осъм „ гражданин. Повод за проверката било обстоятелството, че лицето не използвало защитна маска за лице или друго средство, прикриващо носа и устата в съответствие с т. 9 от Заповед на Министъра на здравеопазването рег. № РД-01-124/13.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед рег. № РД-01-197/11.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед рег. № РД-01-236-24.04.2020г. В хода на проверката, свидетелите установили самоличността на жалбоподателя.

Предвид констатираното нарушение, св. И. в присъствието на жалбоподателя и св. К. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил на 29.04.2020г. АУАН бл. № 395734, с който вменил на В.М.Д. административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя.

На 08.05.2020г. било издадено и обжалваното НП № 1717а-981, в което АНО възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка, вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ му наложил административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от изцяло кредитираните от съда: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите И.И. и Й.К., както и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН бл. № 395734/29.04.2020г., НП № 1717а-981/08.05.2020г., издадено от Директорът на ОДМВР гр. Добрич. По своята същност и насока гласните доказателства се явяват еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно, както и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства.

            Предвид гореизложеното съдът приема, че законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед на виновно осъществено от него административно нарушение, съставомерно по текста на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който регламентира налагане на административно наказание при нарушаване или неизпънение на въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ предвижда при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63 от ЗЗ Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р. България. Същата заповед е допълнена, като е създадена т. 9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020г. / виж Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването. В цитираната т. 9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т. ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил. В § 1а от ДР на ЗЗ е дефинирано понятието „обществени места“, според което това са местата, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. Затова правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

               Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ал. 2 на чл. 3 от ЗАНН съответно предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е последвала по-благоприятна законова разпоредба от тази, която вече е приложена спрямо нарушителя. На съда е известна Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. (публикувана на сайта на МЗ), с която са отменени процесните актове на министъра на здравеопазването, цитирани в наказателното постановление, но това не води до отпадане на наказуемостта за извършеното деяние. От правно значение са издадените Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. тъй като именно те уреждат действащите към инкриминираната дата противоепидемични мерки. След 29.04.2020г., а и до момента, не е отпаднала административнонаказателната отговорност за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Тези мерки търпят промени по време на пандемията от COVID-19, в зависимост от динамиката в страната. 

               Липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

               ПОТВЪРЖДАВА НП № 1717а-981/08.05.2020г. на Директора на ОДМВР - Добрич, с което на В.М.Д., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 209а, ал 1 от ЗЗ, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер  на 300лв.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.

 

                                                                                     Председател:

                                                                                                            / М. Кирчева /