Р Е Ш Е Н И Е
№ 358
18. 10. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
На 19. 09. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Рени Ковачка
Димитър Ковачев
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 487 по
описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното :
С решение № 747 от 13. 05. 2019г.,
постановено по гр. д. № 4017 / 2018г. по описа на Пернишкия
районен съд, е признато за установено, че Ц.Л.Н., с адрес ***, дължи на
„Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД гр. София, сума в размер на
1016,12лв., представляваща главница по договор за стоков кредит № ***, сключен
между цедента „Банка ДСК“ и ответника Ц.Л.Н., сумата от 178,80лв. – договорна
лихва по договора за кредит, дължима за периода от 28. 05. 2016г. до 10. 10. 2017г.,
както и сумата 29,31лв. – обезщетение за забава, считано от 31. 03. 2017г. до
30. 01. 2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането, които вземания са прехвърлени на цесионера „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 495 /
2018г. по описа на Пернишкия районен съд.
С решението е осъден Ц.Л.Н. да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ сумата 450лв. разноски
по исковото производство и сумата от 75лв. разноски по заповедното
производство, а на по сметка на Пернишкия районен съд да заплати сумата
184,80лв.
Недоволен от решението, е останал
Ц.Л.Н., който чрез особения си представител адвокат А.П., го е обжалвал изцяло.
Моли решението да бъде отменено като неправилно и неоснователно, а предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Моли да му бъдат присъдени
разноски пред заповедния съд, пред първоистанционния съд и пред въззивния съд.
Насрещната страна „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД не е
подала писмен отговор и не е изразила становище по жалбата.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява
допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни
правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск. За процесните суми
е водено заповедно производство по ч. гр. д. 945/ 2018г. по описа на Пернишкия
районен съд. Връчването на длъжника е станало по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и
в срок взискателят е предявил установителния си иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи в жалбата и събраните
по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
На ***, е подписан
договор за стоков кредит между „Банка ДСК“ като кредитор, /явяваща се банкова
институция/, по силата на който на Ц.Н. е предоставен стоков кредит в размер на
1560,11 лева, срещу поето задължение за връщане на сумата, заедно с договорена
лихва. Видно от заключението на съдебно – почерковата експертиза, на вещото лице
E. Л. K., подписът върху този договор и върху всички съпътстващи го
изчерпателно изброени в заключението писмени доказателства, са на Ц.Л. Н.
Следователно
налице е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК. Фактическият
състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на
задължението за неговото връщане. Пернишкият окръжен съд намира, че не са
налице нищожни клаузи от същия, че той е действителен и ответникът дължи
падежиралите вноски по кредита.
По делото се
установява, че кредитът е усвоен, като ответникът е извършвал плащания по
договора на 31.03.2017г. , като остатъкът на дължимата главница е в размер на
1016,12лв.
Дължима е и
претендираната договорна лихва в размер на 178,80лв.
Макар, че тези
доказателства са оспорени от особения представител на ответника, то в
съвкупност, навеждат на горния извод.
Съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва от деня на забавата – 31.03.2017г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, като същата възлиза на сумата от
29,31лв.
Впоследствие на 29.
09. 2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД е сключен рамков договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в
полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, в това число и вземането към ответника /л.17 от
първоинстанционното дело/. Следователно ищцовото дружество цесионер става
титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но
действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
С оглед
разпоредбата чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Законът не изисква специална форма за действителност на
уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде
съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при
определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия
случай упълномощеният цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне
на вземането, което се установява от уведомителното писмо, приложено към
исковата молба. Доводите, че дължникът – ответник е бил редовно призован по
реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и на практика не е разбрал реално за извършената
цесия, са неоснователни. Връчването е станало по постоянния адрес на ответника,
който е и негов настоящ адрес ***. Макар
и връчването да е станало по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, то е налице редовно
връчване и по този начин ответникът е узнал за извършената цесия. Щом
връчването на съобщението за предсрочна изискуемост е възможно да се извърши на
особения представител на ответника /Решение № 198 от 18. 01. 2019г., II т.о. на ВКС/, то и съобщението за извършената цесия може
да се извършва на особения представител. Следователно цесията има действие
спрямо длъжника.
При това положение
ответникът дължи на ищеца исковите суми, поради което искът се явява
основателен и доказан по размер.
След като крайните
изводи на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на Пернишкия районен съд, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по
делото Ц.Л.Н. следва да бъде осъден да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД сумата 315,70лв., адвотаксто възназнаграждение на
особения му представител пред Пернишкия окръжен съд, а по сметка на Пернишксия
окръжен съд да заплати сумата 24,48лв. държавна такса, ведно със законните
лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на решението
в сила до окончателното изплащане.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава
решение № 747 от 13. 05. 2019г.,
постановено по гр. д. № 4017 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда
Ц.Л.Н., с ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, с ЕИК *********, гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж
Мецанин, сумата 315,70лв.,
представляваща направени от дружеството разноски – възнаграждение за особения
му представител адвокат А.П., пред Пернишкия окръжен съд.
Осъжда
Ц.Л.Н., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд
сумата 24,48лв. държавна такса,
ведно със законните лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове : 1.
2.