№ 28
гр. Кула, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на втори юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20251330200052 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от „РИС Ръбър
България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Кула,
общ. Кула, обл. Видин, Индустриална зона, представлявано от В.Р. –
изпълнителен директор чрез адв. Н. В. – АК – Видин срещу Наказателно
постановление № 05-2500042/20.05.2025г. на директора на дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Видин, с което на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. на основание чл. чл. 416, ал.5 и
чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл. 303, ал.3 от
Кодекса на труда.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП като необосновано и
незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния закон, при
допускане на съществени нарушения на процесуалните правила, а при
условията на евентуалност да се приеме, че ако има нарушение, то същото
представлява маловажен случай, доколкото не е довело до накърняване
интереси на работник или държавния бюджет и да бъде намален размера на
наложената санкция до предвидения в закона минимум на основание чл. 415в
КТ. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Излагат се възражения, че актът за установяване на административно
нарушение не е връчван на дружеството – жалбоподател, нито представител
на дружеството е присъствал при неговото съставяне. Възразява се също, че
атакуваното наказателно постановление не отговаря на императивното
изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не съдържа ясно, точно и
недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението. Излагат
се и възражения, че проверката на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Видин
е извършена в обедната почивка, когато не е имало представители на
дружеството, а същевременно протоколът с констатациите е изготвен не на
1
датата на проверката, а едва след 19 дни, същият е изпратен на ел. адрес на
дружеството – жалбоподател в непълен вид - липсват две от шестте страници
от същия. Също така се посочва, че е даден срок до 04.03.2025г. за
изпълнение разпоредбата на чл. 303, ал.3 от КТ, като още в деня на
извършване на проверката - 07.02.2025г. дружеството е подало заявление до
ДИТ"-гр. Видин за издаване на разрешение за приемане на работа на
непълнолетни лица по чл.303, ал.3 от КТ за Й.Ж.П. Възразява се и че
неправилно е приложен материалния закон, тъй като случаят е маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а администратвнонаказващият орган изобщо не е
изследвал и преценил липсата на настъпили вредни последици, както и че още
в деня на проверката е депозирано искане за издаване на разрешение по чл.
303, ал. 3 от КТ пред ДИТ – Видин.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, представлява се
от процесуалния си представител адв. Н. В. от АК – Видин, която поддържа
жалбата и прави искане атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено или алтернативно изменено, на посочените в жалбата основания. В
допълнение посочва, че актът за установяване на административно нарушение
е съставен в нарушение на закона и по специално - съставен е в присъствието
само на един свидетел, като не е посочено качеството на същия, което е грубо
нарушение на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, както и че същият не е подписан от
представляващия дружеството - В.Р., а пълномощното, което е дадено на А.Г.
да представлява дружеството пред наказващия орган, не съдържа изрично
упоменаване, че лицето има право да получава акт за установяване на
нарушение и наказателно постановление.
Въззиваемата страна се явява и оспорва изцяло жалбата като неоснователна,
прави искане да бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и
процесуалния закон при следните аргументи: АУАН е съставен при условията
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като с писмо до управителя на дружеството –
жалбоподател, същият е уведомен да се яви на посочените в писмото дата и
час, в сградата на Д ИТ със седалище Видин, като писмото е получено от
служител в дружеството, но представител не се е явил за съставянето на
АУАН, който след съставянето му е изпратен по пощата с препоръчано писмо
с обратна разписка на адреса на управление на дружеството и е получен от
същият служител на дружеството. Посочва се, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, които да са от категорията на съществените и да са довели до
цялостното му опорочаване, а от събраните по делото доказателства е
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 303, ал.3 от КТ. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
частично основателна. Независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
2
административнонаказателен акт, при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: На 07.02.2025г. свидетелите А.
А. Ш. – Т. и П. Ц. П. – главни инспектори в ДИТ Видин извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство на място, в обект - производствена
база на жалбоподателя, находящ се в гр. Кула, индустриална зона, като при
извършване на проверката е установено лицето Й.Ж.П. На същата е
предоставена от проверяващите лица декларация по чл. 402 от КТ, която
лицето попълнило и в която декларирала, че работи в дружеството –
жалбоподател от 30.01.2025г. на длъжност „ Асистент офис“ с работно време
от 08 до 14 часа с месечно възнаграждение в размер на 120 лв. с почивни дни
от понеделник до сряда, събота и неделя и почивки в работните ни от 12 до 13
часа. При осъществяване на проверката присъствала и свидетелката А.Г.,
която изпълнява длъжността " Човешки ресурси" в дружеството, както и
лицето Т.М.С. – производствен директор в дружеството. Проверяващите
изискали и трудовото досие на лицето Й.Ж.П. както и отчетните форми за
явяване и неявяване на работа и други документи, касаещи проверката и
същите им били предоставени. След приключване на проверката на място,
проверяващите направили справка в информационната система на Инспекция
по труда и установили, че към момента на проверката – 07.02.2025г. няма
издадено предварително разрешение по чл.303, ал. от КТ по отношение на
лицето Й.Ж.П. За констатациите от извършената на 07.02.2025г. проверка
проверяващите съставили Протокол за извършена проверка
№ПР2505473/26.02.2025г., в който отразили констатациите от извършената
проверка. В деня, когато е извършена проверката - 07.02.2025г. от
дружеството-жалбоподател е депозирано заявление в ДИТ Видин за издаване
на разрешение за постъпване на работа по чл.303,ал.3 КТ по отношение на
лицето П., което е уважено и респективно издадено такова разрешение по
отношение на непълнолетната П.. Съставеният протокол за проверката е
изпратен по електронен път на дружеството - жалбоподател, който е подписан
от свидетелката А.Г. на 26.02.2025г. и е върнат обратно, след което е
изпратена покана до управителя на дружеството – жалбоподател на адреса на
дружеството, за явяване в ДИТ Видин на 10.03.2025г. за съставяне на АУАН,
която е получена на 27.02.2025г. от П.И. – служител в дружеството, който я
предал на свидетелката Г., която е упълномощена от управителя на
дружеството пред ДИТ. На 10.03.2025г. не се е явил представител на
дружеството, а свидетелката А. А. Ш. – Т. съставила, в присъствието на
свидетеля П. Ц. П., АУАН №05-2500043 срещу дружеството- жалбоподател за
установеното нарушение при проверката от 07.02.2025г, а именно че Й.Ж.П.е
допусната до работа на 30.01.2025г. без да е имала надлежно издадено
разрешение на основание чл.303, ал.3 от КТ. Актът е изпратен по пощата и е
получен на 12.03.2025г. отново от служителя П.И., който АУАН е подписан
управителя на дружеството на 12.03.2025г., което не е оспорено.Преписката е
изпратена на РП-Видин, тъй като установеното деяние разкривало данни за
извършено престъпление по чл.192а, ал.1 от НК и е образувана Прокурорска
преписка вх.№ 1038/2025 г. по описа на РП-Видин, по която била възложена
проверка с оглед установяване на данни за извършено престъпление по
чл.192а,ал.1 от НК, като след извършената проверка, с Постановление на РП-
Видин от 13.05.2025г. е постановен отказ за образуване на наказателно
производство за извършено престъпление от общ характер по чл.192а, ал.1 от
НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган, който
на 20.05.2025г. издал процесното наказателно постановление, с което на
3
основание чл. 416, ал.5 и чл.414, ал.1 от КТ на дружеството - жалбоподател
наложил административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
1500 лв. за извършено нарушение на чл.303, ал.3 от КТ. Наказателното
постановление е връчено по пощата на адреса на дружеството на 22.05.2025г.
Посочената фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени доказателства - цитираните по –
горе констативен протокол за извършените проверки, известия за доставяне,
покана за съставяне на АУАН, декларация по чл. 402 КТ, трудова книжка,
справка за приети уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ от 30.01.2025г. Трудов
договор № 3/30.01.2025г. с лицето Й. П., длъжностна характеристика, ,
присъствена форма за месец 02.2025г., Разрешение изх. № 25008944 от
10.02.2025г. по чл. 303, ал.3 КТ за лицето Й. П., Пълномощно рег. №
330/28.03.2024г. на нотариус Валентина Баракова с район на действие РС
Кула, рег. № 256 на Нотариалната камара, Постановление на РП-Видин от
13.05.2025 г. за отказ да се образува наказателно производство, както и от
показанията на свидетелите А. А. Ш. – Т., П. Ц. П. и А.Н. Г., разпитани в
съдебното заседание по делото. Съдебният състав даде вяра и кредитира
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават
сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия,
липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са
пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението,
поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не
се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Нарушението е описано пълно с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта
и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено
от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната
му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по
делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма. Нарушението се явява безспорно установено, предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не са допуснати и
съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура
относно връчването на акта и наказателното постановление.
В тази връзка съдът намира за напълно неоснователни възраженията на
жалбоподателя. На първо място ирелевантно е обстоятелството кога и как е
4
връчен протоколът от извършената проверка, а в случая същият е връчен на
представител на дружеството – свидетелката А.Г. на 26.02.2025г., която е
упълномощена да представлява дружеството пред ДИТ, както самата тя
заявява в разпита си пред съда, а същото обстоятелство се установява и от
цитираното по – горе от съда пълномощно .
Също така поканата за явяване в ДИТ Видин за съставяне на АУАН е
доставена на адреса на дружеството и е получена от служител на дружеството
на 27.02.2025г., видно от пиетата по делото разписка за доставка, който я е
предал на свидетелката Г., както тя самата заявява пред съда. Абсолютно е
неоснователно и възражението на жалбоподателя в тази връзка, че
свидетелката не е била упълномощена да получава покани за съставяне на
АУАН. Видно от приетото по делото пълномощно свидетелката Г. е
упълномощена да извършва всякакви действия, необходими за пълното
представителство на дружеството – жалбоподател пред Инспекция по труда.
Ето защо съдът приема, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение при съставянето на процесния АУАН при условията на чл. 40, ал.2
ЗАНН в отсъствие на нарушителя. Актът е връчен на 12.03.2025г. по пощата и
е подписан от управителя на дружеството – жалбоподател.
Неоснователно е според съда и възражението на жалбоподателя, че е
допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН, тъй като същият
е съставен в присъствието само на един свидетел и че не е посочено
качеството на същия в нарушение на чл. 40, ал.3 ЗАНН.
В чл. 40, ал.1 от ЗАНН е регламентирано, че актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а съгласно ал.3 на посочения член при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него“. В случая АУАН е съставен в присъствието на свидетеля П., който е
свидетел при установяване на нарушението, т.е налице е хипотезата на ал.1 на
чл. 40 ЗАНН. Присъствието само на един свидетел не може да бъде прието
като процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените,
което да е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В допълнение съдът намира за необходимо да посочи, че в случая
атакуваното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2
ЗАНН, както е посочено и в самото наказателно постановление – след
постановен отказ от РП – Видин за образуване на наказателно производство,
като в посочената хипотеза наказателното постановление може да бъде
издадено и без наличието на АУАН.
Наказателното постановление е връчено по начина на връчване на поканата,
поради което съдът също приема, че е налице редовен начин на връщане, още
повече, че това обстоятелство касае единствено срока на обжалване на
наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав намира за напълно неоснователно и
възражението на жалбоподателя, че не е посочена дата на извършване на
нарушението. В АУАН, както и в атакуваното наказателно постановление е
посочено, че на 30.01.2025г. лицето П. е приета на работа без издадено
предварително разрешително от ДИТ, поради което съдът намира, че е
посочена дата на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение и не
5
е налице никаква яснота както твърди жалбоподателя.
В атакуваното наказателно постановление, както и в АУАН е прието, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 303, ал.3 от КТ, която
разпоредба регламентира, че лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
От приетите по делото и обсъдени от съда писмени доказателства, които не
са оспорени и от жалбоподателя – трудов договор, длъжностна
характеристика, присъствена форма се установява, че на 30.01.2025г.
непълнолетната П. е работила в дружеството.
Безспорно по делото са установени и другите обстоятелства, а именно, че към
датата на нарушението – 30.01.2025г. по отношение на лицето Й.Ж.П. която е
била на 17 години не е имало издадено разрешение по чл. 303, ал.3 от КТ от
Дирекция „ Инспекция по труда“, които обстоятелства също не се оспорват и
от жалбоподателя.
Извършеното нарушение от жалбоподателя е под формата на действие –
същият е допуснал до работа лицето П. на 30.01.2025г., която е на 17 години,
без да е получил преди това разрешение на инспекцията по труда.
Доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна,
деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се
изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на
сочената като нарушена правна норма.
Съдът намира обаче за основателно възражението на жалбоподателя, че в
случая са налице условията, за да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ, в
която са посочени критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да
се квалифицира като малозначително и да се приложи този привилегирован
състав - нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в КТ и от него да не са произлезли вредни последици за работници
и служители.
Когато са налице основанията за приложение на чл.415в от КТ, но
административнонаказващият орган не го е сторил, това може да бъде
направено от съда при решаване на делото, защото той е длъжен да се
произнесе, както по фактите, така и по правото. В случая жалбоподателят е
взел мерки за отстраняване на нарушението, като в деня на установяването му
– още на 07.02.2025г. е подал искане до инспекцията по труда на основание
чл.303, ал.3 от КТ и се е снабдил с необходимото разрешение. С оглед на
посоченото, съдът приема, че констатираното нарушение е отстранено
веднага, дори преди съставяне на протокола от проверката и преди
съставянето и на акта за установяване на административно нарушение. Също
така, не се твърди и не се установява по делото от деянието, за което е
наказано дружеството да са настъпили вредни последици за работника.
С оглед на посоченото, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде изменено по отношение размера на наложената
санкция, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ тя следва бъде намалена от 1
500 лв. на 100 лв. - минимално установената, тъй като по делото липсват
доказателства жалбоподателят да е бил наказван друг път с влязъл в сила акт
за подобно или друго нарушение на трудовото законодателство.
С оглед на всичко посочено, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изменено по отношение на размера на
наложената санкция, като същият следва да бъде определен в минимално
установения - 100 лева.
6
При този изход на спора право на разноски имат двете страни.
Искане за разноски е направил само жалбоподателя за сумата 450 лв. за
адвокатско възнаграждение В тази връзка е ангажирал доказателства –
Договор за правна защита и съдействие от 02.06.2025г., в който е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., което е уговорено да бъде
платено по посочена в договора банкова сметка и платежно нареждане от
12.06.2025г. за извършен банков превод от дружеството – жалбоподател по
банкова сметка, посочена в договора за правна защита и съдействие за сумата
3500 лв. с посочено основание: адвокатски хонорар 7х450лв. и е представил
списък за разноски
Съдът намира, че възражението за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатското възнаграждение, направено от
административнонаказващият орган е основателно В случая при определяне
на размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от
минимално определения размера на адвокатското възнаграждение в чл. 18, ал.
2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА,
който е в размер на 450,00лв., с оглед решение на СЕС, постановено на
25.01.2024г. по Дело C 438/22 по описа на СЕС. В посоченото решение СЕС е
приел, че „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, както и че „
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана
на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики“.
Ето защо, съдът преценява, че претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно и би следвало да бъде в размер на 200лв., тъй като делото не се
отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и по същото е
проведено само едно открито съдебно заседание. Също така на състава на
съда е служебно известно, че в Районен съд – Кула са подадени няколко
идентични жалби от жалбоподателя със същия процесуален представител
срещу идентични наказателни постановления, издадени от същия АНО, което
допълнително мотивира съда да приеме, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да е в посочения размер. Отделно от това, с оглед
обстоятелството, че наказателното постановление не се отменя, а само се
изменя размерът на наложената санкция, то и разноските за адвокатско
възнаграждение в случая следва да са в размер на 50 лв.
Съдът намира обаче, че с ангажираните доказателства жалбоподателят не
7
доказва, че е заплатил договорената с посочения договор за правна защита и
съдействие сума на процесуалния си представител. В платежното нареждане
не е посочено за какво са заплатени посочените седем суми по 450 лв.
адвокатски хонорар. В платежното нареждане не е посочено нито по кой
договор се плаща, ако се плаща по договор, нито за каква услуга точно.
Адвокатски хонорар може да бъде заплащан на различни основания с оглед
отношенията между страните, каквито явно съществуват, но с посоченото
платежно нареждане няма как да се приеме, че е заплатено именно
договореното с посочения договор за правна защита и съдействие
възнаграждение, поради което искането за разноски на жалбоподателя следва
да бъде оставено без уважение като недоказано.
От процесуалния представител на административнонаказващия орган не е
направено искане за разноски и съответно съдът не дължи произнасяне за
това.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 05-2500042/20.05.2025г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Видин, с което на „РИС
Ръбър България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Кула, общ. Кула, обл. Видин, Индустриална зона, представлявано от В.Р. –
изпълнителен директор е наложена „Имуществена санкция“ в размер на
1500/хиляда и петстотин/лева на основание чл. чл. 416, ал.5 и чл. 414, ал.1 от
Кодекса на труда за извършено нарушение на чл. 303, ал.3 от Кодекса на труда,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„Имуществена санкция” от 1 500/хиляда и петстотин/лева на 100/сто/ лева на
основание чл.415в, ал.1 от КТ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „РИС Ръбър България“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Кула, общ. Кула, обл.
Видин, Индустриална зона, представлявано от В.Р. – изпълнителен директор
за разноски за адвокатско възнаграждение като недоказано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
8