Решение по дело №594/2017 на Районен съд - Попово

№ 131

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 49

 

гр. П.,27.04.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и седми март  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

 

            при секретаря: И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 594 по описа за 2017г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявен е иск  за заплащане на  обезщетение за имуществени вреди – вреди чл.50 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЛОД.

Ищецът – Д.И.Д. ***, действащ чрез адв.Р.К. от ТАК, твърди в исковата си молба,  че е земеделски производител и ползва под наем земеделска територия в землището на с. С., представляващ Нива,  с площ от 8.198 дка, трета категория, местност „Сулуджук“, имот № 040057.

В описания имот през есента на 2014г. засял овощни дръвчета - круши, сорт „К.“ /попска круша/, за което бил регистрирал „Биологично земеделско производство“. След засаждане на дърветата твърди, че изпълнил всички необходими агротехнически мероприятия. През 2017г., която се явявала трета година от засаждането на дръвчетата се очаквало започване на плододаване и приходи от инвестицията.

На 09.03.2017г., при посещение в градината установил, че същата била „тотално унищожена“ от диви животни - зайци и елени. Сезирал ОД „Земеделие“ Т. и ТП ДЛС „Ч.Л.“ гр. П.. С Протокол № РЖ-04-1067/10.03.2017г., комисия от ОД „Земеделие“ Т. установила, че дръвчетата били нагризани на 100 % от диви животни. Растенията били по 63 бр./дка и на тях били положени предпазни мрежи за борба с вредители. Препоръките на комисията били градината да се бракува, защото не можела да се възстанови.В същия смисъл били констатациите и на комисията от ТП ДЛС „Ч.Л.“ в съставения протокол от 30.03.2017 г.

Ответникът бил  стопанин на дивеча, съгласно Договор за предоставяне на стопанисване на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД сключен между ДЛС „Ч.Л.” П. и „СЛРПв П.” от 07.08.2009г.

Твърди, че до нанасянето на щетата бил вложил много разходи в създаването на градината-за наем, закупуване на дръвчета, подготвяне на почвата-риголване, дисковане и подравняване на почвата, маркиране и засаждане, поставяне на дървени колчета и обезопасителна мрежа,  разполагане на капково напояване. Тези разходи възлизал в  общ размер от 6 273.00лева.

След засаждането ежегодно извършвал  и следните агротехнически мероприятия-три окопования годишно; култучене два пъти годишно; пръскане четири пъти годишно; резитбба два пъти годишно; механична обработка на почвата-фрезоване три пъти годишно; плитка оран-веднъж годишно, или направени допълнително разходи след засяването били  в размер на 4 552.00 лева.

 При тоталната щета, намерението на ищеца било да възстанови изцяло овощната градина. За възстановяне на овощната градина в състоянието, в което е била до унищожаването й от диви животни и достигане на етапа на плододаване на трета стопанска година били необходими  средства в размер на  11 875лв., от които  6273.00 лв. за засяване на градината и 4552.00 лв. разходи за агротехнически мероприятия до достигане на плододаване през третата година

Освен това се твърди, че очаквал бъдещи чисти приходи не по-малко от 1 000 лв./дка годишно или 8 000 лв. на година, при цена на килограм круши не по-малко 1лв/кг. на едро. Твърди,че активното плододаване на този сорт дръвчета било 15-20 години. Твърди,че е очаквал бъдещи приходи-плодове по 1.6 тона/дка или 12.8 тона годишно по 1лв./кг на едро,общо 12 800 лв. годишен брутен приход, като при нормални разходи от 40 % се очаквало чиста печалба не по-малко от 8 000 лева годишно. Тъй като ищецът щял да бъде лишен от приходи през настоящата 2017г. и следващите две години-2018г.,2019г., като ще очаква започване на плододаване от растенията едва през 2020г.,  пропуснатите ползи за тези три поредни години щяла бъдат не по- малко от 24 000лв.

Предвид изложеното, ищецът  претендира заплащане сумата 11 875.00лв. представляваща направени от него разходи по засаждане и обгрижваие па насажденията за предходните три години считано от есента на 2014г. разпределени по пера както следва: -до засаждане общо 6 273.00лв. , и след засяването на овошките са направени разходи по обгрижването им общо за сумата 4 552.00лв., както и за заплащане па пропуснати ползи от неполучаване на чист приход от плодовете в размер на 24 000.00лв.,  за периода 2017г., 2018г. и 2019г. или по 8000лв. за  всяка година, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира и за направените разноски  по делото.

 Поддържа предявеният иск в съдебно заседание  чрез процесуален представител, който  по същество пледира за  присъждане на исканото обезщетение.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК  постъпи писмен отговор от ответника – ”СЛРПв П.”, гр.П., представлявано от Н.А.Н., с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, и по основание, и по размер на претендираните вреди.

Не оспорва факта, че по овощните дръвчета-круши  имало нагризвания. Оспорва се твърдението, че това е било направено по 100% от дръвчетата, и  било извършено от диви животни - зайци и елени. Нямало представени доказателства, че посочените следи  били от диви животни. Нито един член от комисията на ОбС „Земеделие“ гр. П., издала протокола не бил специалист зоолог. Другият протокол, издаден от ТП ДЛС „Ч.Л.“ гр.П., на 03.04.2017г. не съдържал данни за следи от диви животни. А по това време вече на паша излизали и други животни.

Оспорва се твърдението, че градината била регистрирана и сертифицира­на като биологична такава. В представения сертификат било посочено,че същият е валиден до 21.12.2016г.,  и към момента на констатиране на щетата и на предявяване на иска, ищеца нямал валиден документ за биологично земеделско производство. Отделно в сертификата имало посочени редица изисквания, които  следвало ищеца да изпълни, като регистър на полето, копия на фактури за продадени количества и на фактури за закупени препарати, за да бъде продължен процеса на сертифициране. Твърди се, че  тези изисквания не били изпълнени от ищеца. Нямало представен нито един платежен документ за претендираните от ищеца  разходи по създаване на градината,поради което ответната страна ги оспорва, както че са  извършени, така и  по размер. Оспорват се и твърдените  ежегодни  агротехнически мероприятия, които ищеца е извършвал в градината, като се твърди, че  за тях също нямало представен нито един документ за заплащане и извършване на тези разходи.

По отношение на претенцията за пропуснати ползи, ответната страна оспорва същата като недоказана. Нямало представени никакви доказателства първо,че ищеца  закупил твърдения брой посадъчен материал овощни дръвчета-круши сорт „К.“ от сертифициран производител, регистриран съгласно закона. Нямало фактура затова, нито приложен сертификат. Второ, нямало никакви доказателства за извършване на твърдените мероприятия и тяхната последователност по засяване на градината,както и за извършването на твърдените в последствие всяка година агротехнически мероприятия. Не отговаряло на истината, че през 2017 г.  следвало ищеца да започне да прибира плодове,тъй като продължителността на периода до встъпване на плододаване на крушите била от 4 до 5 пълни вегетационни години,  съгласно нормативните документи, или в случая,  те можели да плододават едва най-рано през 2019г., като първите години процента плододаване бил по малък.

При  така изложените доводи ответната страна счита, че след като  въобще не можело да се установи, че въпросните овощни дръвчета са круши, сорт „К.“, и че същите са закупени от лицензиран производител на посадъчен материал, което гарантира тяхната чистота като сорт и липса на заболявания и зарази, то въобще не можело да се претендира твърдения добив на плодове от съответната площ. На следващо място, непредставянето на доказателства по извършване на всички необходими мероприятия по засяваното и агротехническите мероприятия впоследствие до настъпване на плододаване след 4-5-та година, също не давало възможност да се прогнозира възможното количество добив. Това било констатирано, и в самия представен от ищеца сертификат за биологично земеделско производство, където било посочено, че за да бъде продължен процеса на сертифициране следвало да се представят тези данни пред сертифициращия орган. На ищеца били дадени редица  задължителни предписания, и след  като сертификата не бил продължен, очевидно ищеца не бил изпълнил тези указания.

Въз основа на изложените доводи, ответната страна моли съда да отхвърли предявените против него искове като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски

В.с.з. се явяват упълномощени представители-адв.Р.Р. от ТАК и адв.С.И. от ШАК, които по същество пледират за отхвърляне на предявеният иск.        

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:  

            Не се спори по делото, че  ищецът- Д.И.Д.  бил  наемател на Нива,  с площ от 8.198 дка, трета категория, местност „Сулуджук“, имот № 040057, в землището на с.С., общ.П., по силата на Договор за отдаване под наем на недвижим имот – земеделски земи, вписан под № 47, том Х, парт. 4420, том 25172, вх.рег. 6363/04.12.2006г. на СлВ – П. и  Договор за наем на земеделска земя от 01.05.2016г.

 От приложеното  уведомително писмо до Д.И.Д., относно решение за сертификация на биологично стопанство за 2015г., се установява, че след извършен контрол на неговото стопанство, на 07.08.2015г., и решение на управителя на „Балкан Биосерт“ ООД, взето въз основа на препоръките на Сертификатора,  ищеца бил уведомен, че е спазил изискванията на Регламент /ЕО/ №№ 834/2007г. и № 889/2008г., и продуктите можели да бъдат етикирани, или продавани в съответствие със сертификационния статус, посочен в таблица, както и в приложения към писмото сертификат, при условие, че ищеца е съгласен  и изпълни наложените условия. От това писмо се  установява, че  в посочения имот №040057 са засяти круши,  на  площ от 7,700дка, като насаждението  било младо и нямало добив. Освен тази култура, ищеца  отглеждал и вишни, в други два имота в с.С., общ.П..   За подобряване управлението на качеството, и за осигуряване постоянно спазване на изискванията на двата Регламента са дадени предписания на ищеца. Заедно с писмото на ищеца е издаден и  сертификат № ****от 21.12.2015г. за биологично земеделско производство на вишни и круши, валиден до 21.12.2016г.

От приложеният по делото и в оригинал на 47 от делото  Протокол № РЖ-04-1067/10.03.2017 г. на Областна дирекция „Земеделие” – Т.,  се установява, че на 10.03.2017г., сформираната комисия със  Заповед  №РД-05-1086/09.03.2017г. на Директора на ОД „Земеделие“, във връзка със заявление с вх.№РЖ-04-1067/09.03.2017г. от Д.И.Д. ,  е направила оглед на щета в крушово насаждение, създадено в имот №040057, с площ от 8.198 дка, намиращо се в с.С., общ.П.. При извършения оглед  Комисията  констатирала следното: Крушовите дръвчета били нагризани на 100% от диви животни, от които имало следи около тях; Растенията от круши били засадени по схема 4х4, или 63бр./дка, и били на 3 години; Стопанинът бил положил необходимите агротехнически мероприятия в градината, в т.ч. на растенията били положени и предпазни мрежи за борба с вредителите; За насажденията имало сключен договор със сертифициращата фирма за биологично производство. На база на тези констатации, комисията препоръчала на ищеца да бракува градината, защото растенията няма да могат да бъдат възстановени; да уведоми сертифициращата фирма за биологично производство за възникналите форсмажорни обстоятелства и препоръки за евентуални бъдещи действия; да изготви и подаде жалба до РУГ-Ш., на осн. чл.82 от ЗЛОД.

От представения Договор с вх.№ 2420/07.08.2009г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД, се установява, че  на ”СЛРПв П.”, гр.П. извършват стопанисването и ползването на дивеча в посочени ЛСР, в т.ч. и в ЛСР „С.”-т.1.1.39, в който район попада и землището на с.С., общ.П..

По делото е приложен и Протокол от 30.03.2017г. на ТП ДЛС „Ч.Л.” гр.П., във вр. с подадено заявление с вх.№ 711/02.03.2017г., в различни варианти. Така с ИМ е  представен заверен препис  от този протокол, в който е описано: „Комисията  обходи овощната градина от круши, засети по схема 4х4, на 3 годишна възраст в имот № 040057, с площ от 8.198 дка,  по скица в землището на  с.С., общ.П., същата е регистрирана и като биологична, и е третирана с препарат срещу гризачи през м.октомври и установи следното: 1.Има поставени предпазни мрежи на фиданките с височина 50-60см.; 2.Няма изградена ограда на създадената овощна градина; 3.Фиданките са огризани от зайци и елени под и над самите предпазни мрежи“.   Въз основа на това Комисията дала предписание да се предприемат мерки, съгласно съществуващото законодателство, за ограничаване и намаляване на щетите  от дивеча.  Отразено е още, че при извършването на това действие да се уведомят писмено ТП ДЛС „Ч.Л.“ гр.П. и СЛР гр.П., че стопанинът е предприел мерки с цел ограничаване нанасянето на щети от дивеча. Така приложения протокол не е подписан от единия от членовете-св.Й.С.. В последствие същия протокол, със същото съдържание е представен в оригинал, но  с отказ на св.Й.С. да го подпише, и с приложени мотиви за това (л.45 от делото). От страна на ищеца бе представено и копие от протокол от 30.03.2017г., на същата комисия, без подписите на двама от членовете-св.И.И. и св.И.Д.И., и с различно съдържание, относно констатациите на комисията и предложението им, а  именно в този протокол е отразено следното: „… 1.Има поставени предпазни мрежи на фиданките с височина 50 см.; 2.Няма изградена ограда на създадената овощна градина; 3.Фиданките са огризани от зайци  над самите предпазни мрежи.   На осн. чл.80, т.3 във вр. с чл.78, ал.2 от ЗЛОД, комисията предлага да не се обезщетява собственика за нанесените от дивеча щети, тъй като овощната градина не е огладена с оградна мрежа възпрепятстваща влизането на диви животни. Комисията дава предписание да се предприемат мерки, съгласно съществуващото законодателство, за ограничаване и намаляване на щетите  от дивеча.  При извършването на това действие да се уведомят писмено ТП ДЛС „Ч.Л.“ гр.П. и СЛР гр.П., че стопанинът е предприел мерки с цел ограничаване нанасянето на щети от дивеча.“

Съдът намира, че така представения протокол и няколко заверени преписи от него,  следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, тъй като съдът няма как да ги кредитира, предвид несъответствията както по отношение на авторството, така и по отношение на съдържанието им. В крайна сметка от тези документи не става ясно нито какво е установила на място тази комисията, нито какво е препоръчала, нито пък става ясно кой от членовете е бил съгласен или не, с направените констатации и предложения.

Представен и приложен  е и списък  на земеделските стопани, които отглеждат животни на територията на землището на с.З., общ.П., от който списък се установява, че  в с.З., което се намира в близост до имота, обработван от ищеца има 49бр.овце и 127бр.кози

            По делото са разпитани като свидетели всички участници в комисията по протокол от 30.03.2017г., св. Ц.Р.-председател на комисията по протокола от 10.03.2017г. и  св.Д.Д..

            От показанията на св.Ц.Р. се установява, че сформираната от Директора на ОД „Земеделие“ гр.Т., е посетила на място овощната градина на ищеца, и е направила оглед. При този оглед видели изпражнения от диви зайци, както и че дръвчетата са нагризани най-вероятно от тях.  На място  преброили няколко реда на различни места в градината, след това по разстояние между овошките и редовете изчислили броя  на дръвчетата. Дръвчетата били  круши, млади, неплододаващи, на около 2-3 години, като това  установили по външния вид на кората. Установява се от показанията й, че на всяко дръвче имало поставена  предпазна мрежичка. При огледа на място, комисията установила, че дръвчетата били унищожени на 100%.

             От показанията на св.А.К.-председател на комисията по протокол от 30.03.2017г. се установи, че  при огледа на място в градината, в една част на която установил, че има засети краставици,  видял прегризвания по кората на фиданките, които най-вероятно били от зайци. Отгоре също имало прегризани пъпки, където заек не можел да стигне, затова предполага, че тези прегризвания били от елени. От показанията му се установява, че дръвчетата били круши, и на всяко имало мрежички от около 50см. Градината не била оградена, което било  отразено в протокола. По отношение на засетите овощни дръвчета свидетеля заяви, че по спомен били 11 реда по 22-23 фиданки на ред.  По отношение на съставения протокол свидетеля заяви, че св.И.Д.И. (също член на комисията) когато дошъл да вземе екземпляр от него, не бил подписан от св.С., и тъй като не искал да го чака, взел неподписан екземпляр. Според този свидетел дръвчетата не били унищожени, защото корена им бил здрав, и същите можели да се  отрежат, точно  където било прегризано и овощната градина щяла да се възстанови.   Даже лично той, още същия ден се върнал в градината, тъй като разбрал, че ще се вадят дръвчетата, и взел две фиданки, които засял и се развили нормално.

От показанията на св.С. –председател на КС на СЛР гр.П., се установи, че същия като член на  комисия посетил овощната градина на ищеца, на 30.03.2017г. И от показанията на този свидетел се установи, че градината не била оградена, като по фиданките имало огризвания по кората им. На дръвчетата имало поставени мрежички, като част от тях били на 50 см., а други под 50см. Огризвания имало под горния край на мрежичките. По отношение на засетите овощни дръвчета свидетеля заяви, че със св.А.К. установили, че фиданките са засети по схема 4х4 м., и по спомен били 11 реда по 23-25 фиданки на ред. И според този свидетел не цялата градина била засята, но тъй като било м.март в градината нямало нищо друго. Според този свидетел,  за градината не били полагани грижи и дръвчетата не били унищожени, и същата  можела да се  възстанови. Заради това отказал и да подпише протокола.

От показанията на св.И.И.-член на комисията от 30.03.2017г., участвал в качеството на представител на Община П. се установи, че при посещение на нивата, която се намирала между с.С. и с.З. имало крушови дръвчета, високи около 1,20-1,50м. На място установили, че имало доста изгризани дръвчета от зайци и кошути. По дръвчетата имало мрежи и изгризаното било над тях. Имало щети, като това установили по самото дръвче как било прехапано, и му била обелена кората.  Щетата имало, но било много трудно да се определи процента на същата.  Този свидетел заяви, че на  място видял и изпражнения от кошути. От показанията на този свидетел се установява още, че  при огледа възникнал спор между св.С. и св.И.Д.И., тъй като единия бил потърпевш, а другия представител на Ловното, но за какво точно бил спора свидетеля не помни.

От показанията на св.И.Д.И.- баща на ищеца, се установи, че земите били негови, но ги дал под наем на сина си, тъй като работел в полицията и нямал право да се занимавам със земеделие. Първоначално сина му се занимавал с това, но заминал за А., и си идвал  от време на време. Напоследък  този свидетел се занимавал с  овощната градина. Според показанията  му крушовата градина я засадили преди три години и всичко вървяло добре. Овощна градина била  сертифицирана като биологична, като били извършвани  проверки от фирмата, която се занимавала с това,  след което бил издаден и сертификат, който се издавал за всяка  година. През месец февруари-март  ангажирал 5 човека да извършат резитба,  и когато отишли установили, че има нанесени щети по овощното градина. Тогава установили, че дърветата са нагризани от диви животни. Имало и изпражнения от диви животни. Навсякъде имало обезопасителни мрежи, но си личало къде били минавали елени, личало къде били наядени дърветата от зайци. Градината не ставала за нищо, и това констатирала и  първата комисия от Т.. Въпреки това, което констатирали, свидетеля изрязал градината, тъй като се надявал, че нещата се оправят. След около месец се обадил на св.Д., който като дошъл му казала, че дори да ги изреже на 20 см., нищо нямало да се получи.  Според показанията му  цялата нива била засадена с круши и нямало празно пространство. В междуредията сеел по нещо, тъй като дръвчетата започвали да плододават реално след 5 година, когато можели да вземат някакви свежи пари. Една година бил сял тикви, друга краставици.  За да направи  овощната градина първо  риголвал- дълбока оран, за да се обърнела почвата. След това се извършвал два пъти подравняване, с фреза се прави чисто, мерело се и забивали навсякъде колче, при крушите 4х4. Като се забиели колчетата, ангажирал хора да изкопаят дупките. След това се засаждали дръвчетата, поставяли се обезопасителни мрежи около тях, и се забивали отново колчето до всяко едно дърво. Следващите мероприятия били поливане, пръскане, рязане, колтучене, фрезоване, пръскане. В процесната овощна градина имало и напояване. След това на място идвал и  кмета на с.С., който е и  председател на ответното сдружение и  направил снимки.  На място градината била посетена и от втората комисия. По повод съставения от нея протокол свидетеля заяви, че когато отишъл да го вземе, разбрал, че не е готов, тъй като св.С. не бил съгласен, на следващия ден пак отишъл, но него го нямало. Тогава поискал да му го напишат и подпишат, след което го взел.

От показанията на св.Д.   се установи, че бил извикан за консултация във връзка с процесната овощна градина, след въпросния инцидент,  и след комисиите, за да разбере дали това, което  били казали неговите колети  отговаряло на истината. По данни на този свидетел градината била  засята с круши, на възраст две-три годишни. Към момента на посещението му, градината била в безобразно състояние, и св.И.Д.И. правил опит да я възстанови, като  изрязвал дръвчетата. Според този свидетел, този опит бил безсмислен, тъй като дори и 10% от тези дръвчета да били живи,  нямало икономическа изгода да се продължи отглеждането на това насаждение. В този смисъл  препоръчал пълно изкореняване на градината, и създаване на нова, за което щели да бъдат направени значителни разходи.

По делото бяха допуснати и извършени две съдебни експертизи. Според първата експертиза, вещото лице-Т.Д. дава заключение, че пропуснатите ползи, чистия приход или щетата е в размер на 23 692,44лв. При определяне на тази сума, вещото лице  се е базирало на Наредба за базисните цени на трайните насаждения (обн.в ДВ бр.65/1991г., с последни изменения в ДВ бр.81/2003г.). От това заключение се установява, че при огледа на място вещото лице е намерило единични изсъхнали дървета на видима възраст три години. По данни  от експертизата в имота са били засети 537 бр. крушови дървета. Мероприятията, които са правени били стандартните, при отглеждане на овошки.

Тъй като тази експертиза бе оспорена от ищцовата страна,  с възражение , че същата е  необоснована, и при изразено съмнение относно нейната правилност, по делото  бе допусната повторна експертиза. Според заключението на вещото лице-М.Й. стойността на необходимите мероприятия по създаване на градината възлизат в общ размер от 9065.79лв., като в заключението са описани подробно всички тези мероприятия. Разходите на първата година за такава  градина възлизат в размер на 3067.52лв., за втората година разходите са 2439.40лв., а за третата (2017г.) разходите са 1100.20лв. Или всичко направени разходи до унищожаването на градината вещото лице е посочило, че същите възлизат в размер на 15 672.91лв. Според вещото лице чистият приход от добив на плодове, е следния за 2017г.-2800.00лв.; за 2018г.-7200.00лв. и за 2019г.-9600.00лв., или общо 19 600.00лв. Разходите за доотглеждане през тези три години възлизат в  общ размер от 6510.40лв. Чистата печалба, която бил могла да се получи  от такава градина е в размер на 13 089.60лв. за 8 дка (19 600-6510.40=13089.60лв., за 8 дка, или 1636.20лв. за 1дка). Ако не били изпълнени всички агротехнически мероприятия по отглеждане на овощните дръвчета в съответния обем и време, това  щяло окаже  влияние върху евентуалния добив, като  процента на загубите можел да  бъде и  100%.  На изрично поставен въпрос, вещото лице посочва, че около градината нямало пасища и мери. Имало регистрирано  по едно  пасище в края на с.С. и с.З., в посока имота. Самия имот се намирал на 2км. от края на с.С. и 1.7 км. от с.З.. От домашните преживни животни козите се хранели с кора и клонки на дървета.   В с.з вещото лице заяви, че при засаждане на овощна градина винаги се оставяла защитна зона от 2-2.5м., както било  и  към момента на извършения от нея оглед.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 50 от ЗЗД във вр.  с чл.79 от ЗЛОД.

Съгласно разпоредбата на чл.50 ЗЗД собственикът и лицето, под чийто надзор  се намира едно животно, отговарят  за вредите, причинени от него. Отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна - те отговарят не поради свои виновни действия, а само защото лицето е собственик на животното, респ. защото животното се намира под надзор на съответното лице.  А съгласно разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗЛОД- обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча.

 Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЛОД -дивечът в Република България е частна държавна собственост, и се стопанисва по ловностопански райони на популационен принцип, от следните визирани в чл.34 от ЗЛОД лица:  от държавните  ловни  стопанства,  държавните горски стопанства, лицата по чл. 11 от ЗЛОД, ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и по чл. 31, ал. 1 ЗЛОД, регистрирани по реда на Закона за Ю.дическите лица с нестопанска цел и др. ЮЛ отговарящи на чл.9 и чл.36 от ЗЛОД .

 Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че ответника е   ловно сдружение  с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗЛОД, ловните сдружения организират стопанисването, опазването и ползването в дивеча в ловно-стопанските райони съгласно договори, сключени с държавното ловно или горско стопанство, съгласно нормата на  чл. 36, ал.3 от  ЗЛОД във вр. с  чл. 29, ал. 8 от  ППЗЛОД. Точно на това основание е  и сключен договора от 2009г., съгласно който СЛР в П.  е приело да стопанисва и  дивеча в 41 ЛСР, сред който е  и ЛСР   „С.”, в  който ловен район попада и землището  на с.С., общ.П.. По силата на този договор ответника осъществява надзор над дивеча в посочените ЛСР, като има задължение освен да го стопанисва и полза, така и  да опазва и охранява  животните, т.е. осъществява надзор.

За възникване на отговорността по чл.50 от ЗЗД е необходимо наличието на  следните предпоставки: вреда, противоправното й причиняване от животно и причинна връзка между вредата и вредоносното действие на животното.

 В настоящият правен спор съдът приема, че е изпълнен фактическия състав на нормата на чл.50 от ЗЗД за възмездяване на вреди от непозволено увреждане от животни от страна на лицето, което осъществява наздор над тях – ответника ”СЛРПв П.”, гр.П..

 Не се спори, че  през 2017г.  ищецът  е обработвал Нива,  с площ от 8.198 дка,трета категория,местност „Сулуджук“, имот № 040057, в землището на с.С., общ.П.. В тази нива, същия създал овощна градина, засята с крушови насаждения.  Не се спори, че в началото на м.март 2017г.,  върху градината имало  нанесена вреда-дръвчетата били нагризани. Последното обстоятелство изрично е посочено от ответника в депозирания от него отговор.

Спорът  се свежда до това   каква площ е била засята с овощки и кога; положил ли е ищеца необходимите грижи  за отглеждането им, в т.ч. взел ли е мерки за ограничаване на  дивеча;  и дали цялата  градина е била унищожена и от кого-диви или  домашни животни, свързан с размера на вредите.

От събраните по делото доказателства, съдът намира, за категорично установено, че процесната градина е засята през 2014г. и то с круши, сертифицирани като биологично производство. Последното обстоятелство се установява от приложеното писмо и сертификат. От тези два документа се установява, че  засятата площ в посочения имот е в размер на 7,700 дка, като насажденията са млади. От  придружителното писмо към този  сертификат, което не бе оборено от ответната страна е записано, че  при извършения контрол на 07.08.2015г.  стопанството на ищеца е спазило всички  изисквания, поради което продуктите могат да бъдат етикирани или продавани в съответствие със сертификационния статус, който именно е биологично производство. Вследствие на този контрол, и на установеното от него, че са спазени всички изисквания е взето решение за издаване на сертификат за биологично производство, който  сертификат важал за 2016г. Предвид на което съдът приема, че засята площ с трайни насаждение е именно 7.700дка, която площ е полезна, имайки предвид, че се оставя защитна зона от 2-2.5м. По отношение на броя на дръвчетата, съдът приема, че същите са били 63бр. на декар,  или 515 бр., така както е отразено в протокола от комисията, посетила на място градината на 10.03.2017г.  За това, че на място  комисията направила изчисления свидетелства и св.Ц.Р., които показания съдът кредитира изцяло, тъй като кореспондират със съставения тогава писмен документ-протокол, който нито е оспорен, нито е опроверган от ответната страна.  За това съдът приема, че броя на тези дръвчета е именно 515 бр., а не както сочат св.А.К. и св.С.- около 275бр. (11 реда по 23-25 фиданки). Първо тези свидетели не бяха много сигурни за този брой. Освен това самия председател на ответното сдружение заяви, че когато посетил на място градината редовете били около 20 с 20 дръвчета, което като изчисления прави 400бр., което пък не кореспондира нито с показанията на  свидетелите, нито с представените  писмени доказателства. Предвид на което съдът приема,  че броя им е именно 515бр., така както е отразено в Протокола от 10.03.2017г.

Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че крушовите насаждения  през 2017г. са били три годишни.  В този смисъл са както писмените доказателства-протокола от 10.03.2017г., така и показанията на св.Ц.Р., св.Д., св.И.И.. За това, че дръвчета са на видима възраст 3 години е и първата експертиза, извършена от в.л. Т.Д., която на място видяла единични изсъхнали дръвчета. Преценявайки  тези доказателства, както и представения сертификат, съдът приема, че тези насаждения са засети през 2014г.

По отношение на втория спорен въпрос дали  ищеца е положил  необходимите грижи  за отглеждането им, съдът приема, че категорично в процеса се установи, че това е така.  Няма доказателства и данни за това, че ищеца не е извършил необходимите мероприятия във връзка със засаждането и отглеждането на насажденията. Нито един свидетел, които всички  през м.март 2017г. са   посетили  въпросната градина не заяви, че същата е била занемарена и неподдържана. От показанията на св.И.Д.И. се установи, че в овощната градина са извършени редица мероприятия, не само за създаването й, но и за поддържането й, тъй  като  целели от нея  да се  придобиват доходи и печалба. В подкрепа на тези показания е и представения сертификат, който сертификат е издаден след извършени проверки и контрол от сертифициращата фирма. Затова съдът приема, че  ищеца е положил  грижи за процесната овощна градина, като е извършил необходимите  мероприятия във връзка със създаването и отглеждането й.  В този смисъл са и заключенията и на двете вещи лица. По отношение на възражението, че ищеца не е предприел мерки за ограничаване на  дивеча, и  в този см. не му се дължи  обезщетение, тъй като не бил изпълнил задължението си по чл.78, ал.2 от ЗЛОД, съдът намира, че същото  е неоснователно.  Първо самата разпоредба препраща към ЗОСИ, в който закон обаче няма предвидени задължителни  мерки относно ограничаване на дивеча, които гражданите задължително следва да предприемат. Няма  изискване собственици на селскостопанско имущество, в което имущество се включват трайните насаждения задължително да ограждат овощните си градини, нито пък има задължение да се назначават полски пазачи. В този смисъл съдът приема, че  не е налице неизпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗЛОД, а  от показанията на всички свидетели се установи, че по дръвчетата е имало поставени предпазни мрежи, именно за  опазване на същите от диви животни.

 По отношение на третия спорен въпрос дали вредата е нанесена от диви или домашни животни, въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че  нагризванията по дръвчетата са именно от диви животни-зайци и елени.  В подкрепа на този извод на съда е представения протокол от 10.03.2017г., показанията на св.Ц.Р.,   св.А.К., св.И.Д.И. и  св.И.И., който заяви, че освен нагризвания по дърветата е имало и изпражнения от диви животни. За изпражнения от диви зайци даде обяснение и председателя на ответното сдружение.  Предвид на  тези доказателства съдът приема, че в случая градината е била нападната от диви животни и щети по нея са нанесени именно  от диви животни-зайци и елени. Няма доказателства и данни, че щетите по градината са нанесени от домашни животни-кози. От заключението на в.л. –М.Й. се установи, че около самата градина няма пасища и мери, а такива има в края на двете села, между които се намира имота. Това, че в с.З. има регистрирани над 170 кози не може да обоснове извод, че щетите са нанесени именно от тях. Напротив извода който може да бъде направен въз основа на целия доказателствен материал, е че нагризванията по дръвчетата на ищеца, установени през м.март на 2017г.  са именно от диви животни. 

 По  отношение на  засегната площ и нанесена щета съдът приема, че  същата е 100%, така както е отразено в протокола от 10.03.2017г.       В този смисъл съдът не може да кредитира показанията на св.А.К. и св.Й.С.,  които заявиха, че не цялата градина е унищожена, тъй като същите изразиха свое субективно мнение. Освен това,  от показанията на св.Д. пък се установи, че дори и 10% от тези дръвчета да са били живи, то икономически е не рентабилно запазване на градината, имайки предвид, че същата е създадена с цел реализиране на доходи и печалба.

 Затова съдът приема за доказани фактите, че има нанесена вреда върху трайните насаждения на ищеца, и тази  вредата е нанесена от диви  животни,  които се намират под наздор на ответника по делото, съгласно договора от 07.08.2009г. Налице е и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилата вреда. Следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че при  отговорността по чл.50 от ЗЗД формата на вината е “противоправно бездействие”. По правило противоправното бездействие е съставомерно, само  когато съществува   задължение за действие, или казано  по друг начин, когато е налице въздържане  да се извърши определено дължимо действие. Особеното при отговорността за вреди от вещи/животни  е това , че вредата презумира, както причинната връзка, така и  вината. След като е настъпила вредата, така както посочи и по-горе съда, то означава, че  собственика на вещта противоправно е бездействал, освен ако не докаже друго. Това означава, че ответника не  е осъществил  необходимия надзор и не е положил достатъчно грижи, така че вещта/животното му да не уврежда другиго.   Именно ответника следваше да докаже, че не е бездействал, че  е извършил всички необходими действия и е положил всички  необходими грижи, за да не увреди  животно над което осъществява надзор другиго. Същият има вменено задължение по чл.78, ал.1 от ЗЛОД, съгласно която разпоредба, лицата, стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в ловностопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеча.   В случаят няма данни и доказателства това да е сторено от ответника, и да са предприети каквито и да са мерки за ограничаване на щетите от дивеча. Поради което съда прави извод, че причинените вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на ответника, който не  е  положил дължимата грижа и не е осъществил необходимият надзор над животните си.

Предвид изложените съображения съдът  приема, че са нанесени имуществени вреди на ищеца върху овощните му насаждения в процесния имот, причинени от диви животни, стопанисвани от ответника, т.е. така предявения иск се явява доказан по основание.

По отношение на размера на тези вреди съдът приема следното:

По настоящото дело се претендира обезщетение  в размер на  11 875.00лв. представляваща направени от ищеца разходи по засаждане и обгрижване на насажденията за предходните три години считано от есента на 2014г. разпределени по пера както следва: -до засаждане общо 6 273.00лв. , и след засяването на овошките  направени разходи по обгрижването им, общо за сумата 4 552.00лв., както и за заплащане на пропуснати ползи от неполучаване на чист приход от плодовете в размер на 24 000.00лв.,  за периода 2017г., 2018г. и 2019г. или по 8000лв. за  всяка година, което по същество представлява чистата печалба, която ищеца би могъл да получи от тези овощни насаждения.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи.

  Претърпените загуби на ищеца са налице, и същите подлежат на обезщетяване. Въз основа на изложеното и от анализа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че категорично в процеса  се доказа наличието на причинените на ищеца имуществени вреди, представляващи претърпени загуби - направени разходи по  създаване на овощната градина и извършени агро-технически мероприятия  за развитието й.

От заключението на вещото лице-М.Й., което съдът приема, че е по-пълно и обосновано, се установява, че  стойността  разходите по създаване на градината възлизат в общ размер от 9065.79лв. Тъй като изчисленията са правени на основата на 537 бр.дръвчета, предвид  на това, че съда прие, че същите са 515 бр., то  разходите по създаване на градината възлизат в размер на 8886.99лв. Разходите на първата година за такава  градина възлизат в размер на 3067.52лв., за втората година разходите са 2439.40лв., а за третата (2017г.) разходите са 1100.20лв. Или всичко направени разходи до унищожаването на градината възлизат в размер на 15 494.11лв.. Тъй като обаче ищецът не е направил изменение на иска си в тази част, съдът счита, че следва да му бъде присъдената сумата от 11 875.00лв. представляваща направени от ищеца разходи по засаждане и обгрижване на насажденията за  три години считано от есента на 2014г.

Освен загуби, в случая съдът приема, че ищеца от нападението на дивеча е претърпял не само загуби, но  и пропуснати ползи.

 Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Безспорно е също, че за да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. Макар и постановено по въпроса за приложимостта на чл. 82 ЗЗД в хипотезата на предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС е даден принципен отговор и на въпроса за пропуснатите ползи. В същото е посочено, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.  

Безспорен в конкретния случай е факта, че  тази градина е създадена не за друго, а за реализиране на доходи и печалба, което по същество  представлява търговска дейност. Категорично практиката приема, че при извършване на търговска дейност релевантният факт, при който би могъл да бъде направен извод за настъпването на пропусната полза е икономическият резултат от дейността. В този см. и Решение № 67/22.04.2013 г. по т. д. № 28/2012 г., II т. о.,  Решение № 282/27.10.2015 г. по гр. д. № 1506/2015 г., IV г. о. на ВКС, Решение №67 от 22.04.2013 г. по т.дело №28/2012 г. на ВКС, II т.о. и Решение №102 от 23.04.2014 г. по гр. дело №6423/2013 г. на ВКС, I г.о.

С оглед  изложеното, съдът приема, че на обезщетяване подлежат, както направени от ищеца разходи по засаждане и обгрижване на насажденията, което представляват претърпените загуби от унищожаването на градината,  така и пропуснатата полза, а  именно лишаването му от възможността да реализира чиста печалба,  за следващите три години,  докато  тече възстановяването на овощната градина и реализиране на доходи от това.

 По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на чист приход от плодовете, съдът както  посочи и по-горе приема, че това  е чистата печалба за тези три години. От заключението  на  вещото лице  се установява, че същата е в размер на 13089.60лв., за 8 дка. Тъй като обаче съдът прие, че засятата площ е в размер на 7.700дка, то съдът счита, че на ищеца следва да бъде заплатена сумата от 12 598.74 лв., а в останалата част над тази сума до претендираната  в размер на 24 000.00лв.,  иска следва да се отхвърли като неоснователна.

По аргумент от разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗЗД при непозволено увреждане законната лихва се дължи, считано от датата на увреждането.

По настоящото дело обаче ищецът претендира законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 30.06.2017г., поради което от тази дата ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху присъдените  обезщетения до окончателното му изплащане.           

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски, съобразно уважената част на иска, в размер на 2752.66лв. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи на ответника също разноски, съобразно отхвърлената част от иска, а именно в размер на 1016.98лв.

След извършено прихващане на задълженията до размера на по-малкото от тях  ответника  следва да заплати на  ищеца разноски по компенсация в размер на 1735.68лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „СЛРПв П.”, Булстат ***,  адрес и  седалище на управление-гр.П ***, представлявано от Н.А.Н., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.Д., ЕГН **********,***, СУМАТА 11 875.00лв.  (единадесет хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и 00ст.) - обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби (направени разходи по създаване и обгрижване на  овощни насаждения-круши) И СУМАТА 12 598.74лв. (дванадесет хиляди петстотин деветдесет и осем лева  и 74ст.) - обезщетение за  причинени имуществени вреди, представляващи  пропуснати ползи (неполучаване на чист приход от овощни насаждения-круши за 2017г., 2018г. и 2019г.),  дължими за унищожаване от диви животни- зайци и  елени през м.март 2017г. на  овощни насаждения-круши, чрез нагризването им,  в имот № 040057, в землището на с.С., общ.П., обработван от  Д.И.Д., ведно с законната лихва, считано от 30.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението,  КАТО   за разликата над  присъдената сума от 12598.74лв. до претендираната с исковата молба сума за пропуснати ползи в размер на 24 000.00лв. иска се  ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „СЛРПв П.”, Булстат ***,  адрес и  седалище на управление-гр.П ***, представлявано от Н.А.Н., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.Д., ЕГН **********,***, СУМАТА 1735.68лв. (хиляда седемстотин тридесет  и пет лева и 68ст.) –  разноски по  компенсация.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен съд. 

 

                                                                      

СЪДИЯ: