РЕШЕНИЕ
№ 149/26.8.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО
ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №395/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439, ал.2 ГПК, вр. чл.111,
б.„в” ЗЗД от Б.Д.Д., ЕГН **********, срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********. Ищецът
твърди, че с изпълнителен лист №530 от 07.01.2015 г. на РС Девня, ІІ състав, на
основание чл.410 ГПК, след влизане в сила на Заповед за изпълнение №503 от
02.12.2014 г. по ч. гр. дело №912/2014 г. на РС Девня, е осъден да заплати в
полза на ответника сумите: 441.25 лв – цена на ползвани далекосъобщителни услуги за
периода от 14.06.2012 г. до
21.04.2014 г. по
договор №Д1243491 от 16.07.2008 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2014 г. до окончателното
изплащане; 25.00 лв –
разноски по делото; 80.00 лв – юрисконсултско възнаграждение. Твърди още, че е образувано ИД
№863/2017 г. по опис на ЧСИ З. Димитров, с район на действие ОС Варна, рег.
№808. Ищецът твърди, че на 19.03.2018 г. получил съобщение за образувано ИД, по
което дължи сумата 712.62 лв, от която: 241.25 лв – главница; 80.34 лв –
законна лихва за периода от 01.12.2014 г. до 13.03.2018 г.; 105.00 лв –
присъдени разноски по изпълнителното дело, и 186.03 лв – такси по Тарифата към
ЗЧСИ, дължими към 13.03.2018 г. Твърди, че присъдените в полза на ответника
суми произтичат от договор №Д1243491 от 16.07.2008 г. за далекосъобщителни
услуги и данъчни фактури №********* от 17.08.2012 г. за 9.79 лв и №********* от
18.09.2012 г. за 4.90 лв, както и от договор
№М3149831 от 22.04.2012 г. и данъчни фактури: №********* от 26.12.2012 г. за сумата 51.24 лв;
№********* от 24.01.2013 г. за сумата 25.72 лв; №********* от 26.02.2013 г. за
сумата 24.90 лв; №********* от 26.03.2013 г. за сумата 24.90 лв; №********* от
24.04.2013 г. за сумата 24.90 лв; №********* от 24.05.2013 г. за сумата 24.90
лв; №********* от 25.06.2013 г. за сумата 24.90 лв; №********* от 25.07.2013 г.
за сумата 24.90 лв; №********* от 26.08.2013 г. за сумата 24.90 лв; №*********
от 24.09.2013 г. за сумата 24.90 лв; №********* от 25.10.2013 г. за сумата
24.90 лв; №********* от 26.11.2013 г. за сумата 24.90 лв; №********* от
26.12.2013 г. за сумата 24.90 лв; №********* от 24.01.2014 г. за сумата 24.90
лв; №********* от 25.02.2014 г. за сумата 24.90 лв; №********* от 26.03.2014 г.
за сумата 24.90 лв; №********* от 24.04.2014 г. за сумата 1.00 лв. Относно
вземанията по всяка от съответните фактури ищецът изтъква, че след приключване на заповедното производство
по ч. гр. дело №912/2014 г., е настъпило погасяване по давност съгласно чл.111,
б.“в“ ЗЗД, както следва: към
02.09.2015 г. за сумата 9.79 лв по фактура №********* от 17.08.2012 г.; към 04.10.2015 г. за сумата 4.90 лв по фактура №********* от 18.09.2012
г.; към 12.01.2016 г. за сумата 51.24 лв по фактура №*********
от 26.12.2012 г.; към 11.02.2016 г. за сумата 25.72 лв по фактура №********* от 24.01.2013
г.; към 14.03.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 26.02.2013
г.; към 11.04.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 26.03.2013 г.; към 11.05.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 24.04.2013 г.; към 09.06.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 24.05.2013 г.; към 11.07.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 25.06.2013 г.; към 10.08.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 25.07.2013 г.; към 11.09.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 26.08.2013 г.; към 10.10.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 24.09.2013 г.; към 10.11.2016 г. за сумата 24.90 лв пофактура №*********
от 25.10.2013 г.; към 12.12.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 26.11.2013 г.; към 11.01.2017 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 26.12.2013 г.; към 10.02.2017 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 24.01.2014 г.; към 13.03.2017 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 25.02.2014 г.; към 11.04.2017 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 26.03.2014 г.; към 10.05.2017 г. за сумата 1.00 лв по фактура №*********
от 24.04.2014 г. Моли съда, да приеме за установено, че на основание чл.111, б.„в” ЗЗД, ищецът не дължи на ответника процесните суми 14.69 лв по договор №Д1243491 от 16.07.2008 г. и 426.56 лв по
договор №М3149831 от 22.04.2012 г. Претендира и присъждане на сторените разноски. В с. з. чрез
процесуален представител ищецът поддържа предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор
на исковата молба. Счита предявения иск за недопустим поради наличие на
окончателен съдебен акт за дължимост на процесната сума по ч. гр. дело
№912/2014 г. на РС Девня. В с. з. чрез процесуален
представител ответникът изразява становище за неоснователност на иска като
твърди, че с предявяване на процесните вземания в заповедно производство и
образуване на изпълнително производство, давността е прекъсната и срока за
тяхното погасяване понастоящем не е изтекъл.
Съдът, след преценка на представените доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приобщеното ч. гр. дело №912/2014 по опис на РС Девня, по
предявено от ответната страна (с предходно наименование „Мобилтел“ АД) Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК вх.№6221 от 01.12.2014 г. са
постановени Разпореждане №2177 от 02.12.2014 г. и Заповед №503 от 02.12.2014
г., като заповедта е връчена на 10.12.2014 г. лично на ищеца в настоящото Б. Д..
Видно от Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
вх.№6221 от 01.12.2014 г., ответната страна е декларирала като основание за
претендираните вземания неизпълнение на договорно задължение за плащане в
15-дневен срок от издаване на съответната данъчна фактура за полздвани
далекосъобщителни услуги в периода от 14.06.2012 г. до 21.04.2014 г. по
договори №Д1243491 от 16.07.2018 г. и №М3149831
от 22.04.2012 г. и следните данъчни фактури: №********* от 17.08.2012 г. за 9.79 лв; №********* от 18.09.2012 г. за 4.90 лв; №********* от 26.12.2012 г. за 51.24 лв; №********* от
24.01.2013 г. за 25.72 лв; №********* от 26.02.2013 г. за 24.90 лв; №*********
от 26.03.2013 г. за 24.90 лв; №********* от 24.04.2013 г. за 24.90 лв;
№********* от 24.05.2013 г. за 24.90 лв; №********* от 25.06.2013 г. за 24.90
лв; №********* от 25.07.2013 г. за 24.90 лв; №********* от 26.08.2013 г. за
24.90 лв; №********* от 24.09.2013 г. за 24.90 лв; №********* от 25.10.2013 г.
за 24.90 лв; №********* от 26.11.2013 г. за 24.90 лв; №********* от 26.12.2013
г. за 24.90 лв; №********* от 24.01.2014 г. за 24.90 лв; №********* от
25.02.2014 г. за 24.90 лв; №********* от 26.03.2014 г. за 24.90 лв; №*********
от 24.04.2014 г. за 1.00 лв.
Видно от представените от ищеца и неоспорени от ответната страна документи
– Съобщение за образувано изпълнително дело изх.№4922 от 27.02.2018 г. с
вписана дата на получаване 19.03.2018 г. и Запорно съобщение изх.№2932 от
06.02.2018 г., въз основа на издаден на 07.01.2015 г. Изпълнителен лист по ч.
гр. дело №912/2014 г. е образувано изп. дело №863/2017 г. по опис на ЧСИ Захари
Димитров, рег.№808.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно чл.111, б.“в“ ЗЗД
давностният срок за погасяване на вземания за периодични плащания (каквито се
явяват процесните) е три годишен като между страните е безспорно, че съобразно
общите условия за съответната услуга, тяхната изискуемост и съответно - началния
момент, от който давностния срок започва да тече, настъпва в 15-дневен срок от
датата на издаване на съответната фактура. Следователно, според датите на
издаване на всяка от процесните фактури, при липса на основания за спиране или
прекъсване на давността, всяко от отделните вземания може да се се счита за
погасено както следва: към 02.09.2015 г. за сумата 9.79 лв по фактура №********* от 17.08.2012
г.; към 04.10.2015 г. за сумата 4.90 лв по фактура №********* от 18.09.2012 г.; към 12.01.2016 г. за сумата 51.24 лв по фактура №********* от 26.12.2012 г.; към 11.02.2016 г. за сумата 25.72 лв по фактура №********* от 24.01.2013 г.; към 14.03.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 26.02.2013 г.; към 11.04.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 26.03.2013 г.; към 11.05.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 24.04.2013 г.; към 09.06.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 24.05.2013 г.; към 11.07.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 25.06.2013 г.; към 10.08.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 25.07.2013 г.; към 11.09.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 26.08.2013 г.; към 10.10.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 24.09.2013 г.; към 10.11.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 25.10.2013 г.; към 12.12.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 26.11.2013 г.; към 11.01.2017 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 26.12.2013 г.; към 10.02.2017 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 24.01.2014 г.; към 13.03.2017 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 25.02.2014 г.; към 11.04.2017 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 26.03.2014 г.; към 10.05.2017 г. за сумата 1.00 лв по фактура №********* от 24.04.2014 г.
Направеното от ответната
страна възражение за прекъсване на давността по всяка от процесните фактури не
сочи конкретно основание като изтъква, че това е сторено с образуване на
заповедно производство, а в последствие и на изпълнително дело. Предвид факта,
че изпълнителното производство пред ЧСИ Захари Димитров, рег.№808, е образувано
едва в края на 2017 г., а крайната дата за изтичане на давността по последната
по ред от процесните фактури е 10.05.2017 г., се налага извод, че изпълнителното
дело е образувано след изтичане на давността по всяко от съответните вземания и
с това действие по принудително изпълнение не е осъществено прекъсване на
давността по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД.
Преди изитачането на
давностния срок по всяка от процесните фактури е извършено от
кредитора-ответник действието по предявяване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за тези вземания. Но това действие от една страна не представлява
предявяване на иск съобразно хипотезата на чл.116, б.“б“ ЗЗД, а от друга страна,
то не може да бъде считано и за действие по принудително изпъление съгласно
чл.116, б.“б“ ЗЗД. Съобразно ТР №2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №2/2013 г., ОСГТК, това е така, защото ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването
на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422,
ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срока по чл.415,
ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането
на срока по чл.415,
ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. В процесния случай иск по чл.422, ал.1 ГПК изобщо
не е предявен, тъй като длъжникът не е отправил възражение по чл.414 ГПК в
предоставения му срок след като редовно лично е бил уведомен за издадената
заповед за изпълнение. Също така, липсата на подобно възражение по никакъв
начин не може да се счита за някаква форма на признание на претендираното
вземане, което признание да прекъсва давността по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД.
Съобразно утвърдената съдебна практика (Решение №100 от 12.04.2013 г. на ВКС по т. д. №1201/2011 г., Определение
№291 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №5999/2014 г.), за да е
налице признаване на вземането по смисъла на чл.116,
б."а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на
давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се
отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите,
от които произхожда. Това е така, защото признаването на фактическия състав все
още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента
на признаването. В този смисъл, липсата на
представено възражение категорично не може да се приравни на отправено от
длъжника изявление към кредитора, а в още по-малка степен подобно поведение
следва да се третира като акт, с който се признава самото съществуване на
вземането.
При така изтъкнатите съображения се налага
извод за основателност на изявлението от ищцовата страна за настъпило
погасяване на всяко от процесните вземания поради изтекъл давностен срок за
тяхното плащане, поради което предявения отрицателен установителен иск следва
да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора и
съобразно отправената претенция, ответната страна дължи на ищеца обезщетение за
сторените в производството разноски, възлизащи според представения списък на
965.00 лв, от които 900.00 лв възнаграждение за адвокат и 65.00 лв съдебни
такси. Срещу размера на възнаграждението за процесуален представител ответната
страна е отправила възражение прекомерност спрямо стойностите, визирани в
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съдът
счита за основателно. Действително, Наредба №1 от 9.07.2004 г. регламентира
само най-ниските параметри при договаряне на съответните хонорари, но в
процесната хипотеза е налице трикратно по-висока стойност от минимално
определената, а същевременно предмета на делото и производството по неговото
разглеждане не се отличава с някаква съществена фактическа и правна сложност
извън проведеното оспорване пред въззивната инстанция на първоначално
постановеното прекратително Определение №390 от 09.08.2018 г. като делото е обявено
за решаване и в първото проведено заседание, поради което съдът намира, че е
налице твърдяната от ответната страна прекомерност и размера на
възнаграждението следва да се редуцира с една трета до стойността 600.00 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.Д.Д., ЕГН **********,
НЕ ДЪЛЖИ на „А1
България“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********,
сумите: 14.69 лв (четиринадесет лева, 69 ст.) главница по договор №Д1243491 от 16.07.2008 г., от която 9.79 лв по фактура №********* от 17.08.2012 г. и 4.90 лв по фактура №********* от 18.09.2012 г.; 426.56 лв (четиристотин
двадесет и шест лева, 56 ст.) главница по договор №М3149831 от 22.04.2012 г., от която 51.24 лв по фактура №********* от 26.12.2012 г., 25.72 лв по фактура №********* от 24.01.2013 г., 24.90 лв по фактура №********* от 26.02.2013 г., 24.90 лв по фактура №********* от 26.03.2013 г., 24.90 лв по фактура №********* от 24.04.2013 г., 24.90 лв по фактура №********* от 24.05.2013 г., 24.90 лв по фактура №********* от 25.06.2013 г., 24.90 лв по фактура №********* от 25.07.2013 г., 24.90 лв по фактура №********* от 26.08.2013 г., 24.90 лв по фактура №********* от 24.09.2013 г., 24.90 лв по фактура №********* от 25.10.2013 г., 24.90 лв по фактура №********* от 26.11.2013 г., 24.90 лв по фактура №********* от 26.12.2013 г., 24.90 лв по фактура №********* от 24.01.2014 г., 24.90 лв по фактура №********* от 25.02.2014 г., 24.90 лв по фактура №********* от 26.03.2014 г. и 1.00 лв по фактура №********* от 24.04.2014 г., поради настъпило погасяване по давност за всяко отделно вземане както следва: към 02.09.2015 г. за сумата 9.79 лв по фактура №********* от 17.08.2012 г.; към 04.10.2015 г. за сумата 4.90 лв по фактура №********* от 18.09.2012
г.; към 12.01.2016 г. за сумата 51.24 лв по фактура №*********
от 26.12.2012 г.; към 11.02.2016 г. за сумата 25.72 лв по фактура №********* от 24.01.2013
г.; към 14.03.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №********* от 26.02.2013
г.; към 11.04.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 26.03.2013 г.; към 11.05.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 24.04.2013 г.; към 09.06.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 24.05.2013 г.; към 11.07.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 25.06.2013 г.; към 10.08.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 25.07.2013 г.; към 11.09.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 26.08.2013 г.; към 10.10.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 24.09.2013 г.; към 10.11.2016 г. за сумата 24.90 лв пофактура №*********
от 25.10.2013 г.; към 12.12.2016 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 26.11.2013 г.; към 11.01.2017 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 26.12.2013 г.; към 10.02.2017 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 24.01.2014 г.; към 13.03.2017 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 25.02.2014 г.; към 11.04.2017 г. за сумата 24.90 лв по фактура №*********
от 26.03.2014 г.; към 10.05.2017 г. за сумата 1.00 лв по фактура №*********
от 24.04.2014 г., на основание чл.124,
ал.1, вр. чл.439, ал.2 ГПК, вр. чл.111, б.“в“ ЗЗД.
ОСЪЖДА „А1
България“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********,
ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Д.Д., ЕГН **********,
сумата 665.00 лв (шестстотин
шестдесет и пет лева, 00 ст.), представляваща
обезщетение за направени разноски по делото, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ОС Варна в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: