Решение по дело №5778/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1424
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20205330205778
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 142402.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXI наказателен състав
На 30.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
Секретар:Елена А. Апостолова
Прокурор:Нели Красимирова Тодорова-Атанасова (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20205330205778 по описа за 2020 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. Н. Д. – роден на ***, живее в ***, б., б. г.,
разведен, безработен, със средно образование, осъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 19.06.2020 г. в с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив,
при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста” с рама №
***, си е служил с табели с регистрационен номер – ***, издадени за друго
моторно превозно средство, а именно за специален автомобил марка „Форд“,
модел „Транзит“, с номер на рама ***, поради което и на основание чл. 345,
ал. 1 от НК вр. чл. 78А от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в
размер на 1000 лева.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - два броя метални табели,
съдържащи номер на рама на лек автомобил, приложени в кориците на
делото, ДА СЕ ВЪРНАТ на обвиняемия Д. Н. Д. като правоимащо лице след
влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия Д. Н. Д. да
заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 43 лева, разноски на
досъдебното производство.
1
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1214 от 30.10.2020 г. по АНД № 5778/2020 г. по
описа на ПРС, НО, XI с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла с мотивирано постановление с
предложение обвиняемият Д. Н. Д. да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му се наложи административно наказание глоба по чл. 78а НК за това, че на 19.06.2020
г. в с. Граф Игнатиев, обл. Пловдив при управление на лек автомобил марка „Форд“
модел „Фиеста“ с рама № *** си е служил с табели с регистрационен номер – ***,
издадени за друго моторно превозно средство, а именно за специализиран автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит“ с номер на рама *** - престъпление по чл. 354, ал. 1 от
НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение с постановлението като пледира доказването авторството и
субективната страна на деянието и моли обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние по реда на чл. 78а от НК, като му
се наложи административно наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемият Д. не взема становище по фактическата и правна страна на
обвинението, като в последната си дума оставя на преценката на съда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Д. Н. Д. е роден на *** в гр. ***, живее в ***, б., български
гражданин, разведен, безработен, със средно образование, осъждан, ЕГН **********.
На 19.06.2020 г. *** при РУ Труд към ИД на МВР Пловдив П.И. и И.Б.
изпълнявали служебните си задължения на територията, обслужвана от районното
управление. Около 15:15 ч. били позиционирани в с. Граф Игнатиево на ул.
„Карловска“ № 40. Б. спрял със стоп палка по образец тип МВР лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № ***. Установил водача на лекия автомобил като обвиняемия Д. Д..
Последният не могъл да представи документи за управляваното от него МПС, поради
което полицейските служители извършили справка в ОДЧ при РУ-Труд, от която се
установили, че обвиняемият управлявал лек автомобил „Форд“ модел „Фиеста“ с рама
№ *** собственост на М.Д. Д. с поставени регистрационни табели с № ***, които били
издадени за друго моторно превозно средство, а именно за специален автомобил арка
„Форд“, модел „Транзит“ с номер на рама ***, собственост на самия обвиняем.
В хода на разследването били приобщени чрез протокол за доброволно
предаване два броя метални табелки от лек автомобил „Форд Фиеста“ с рама № ***.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство (л. 4) и показанията
дадени на досъдебното производство от свидетелите П.И. (л. 19), И.Б. (л. 20) и М. Д.
(л. 47), както и писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум към него (л. 10), протокол за доброволно предаване (л. 35),
1
протокол от химическа експертиза (л. 41), препис от акт за установяване на
административно нарушение (л. 23), справки от база данни за регистрация на МПС и
база данни КАТ (л. 24 и 25), справка за нарушител/водач (л. 26), справка за съдимост,
характеристична справка и останалите доказателства събрани по досъдебното
производство и прочетените от съда.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И., Б. и М. Д.. От показанията на
свидетелите И. и Б., които лично са възприели събитията, се установяват датата, на
която са извършили процесната проверка, при която са спрели обвиняемия, мястото на
проверката, действията на водача, както и констатациите им след проверката.
Установява се, че автомобилът е управляван обвиняемия, че на него са били поставени
процесните регистрационни табели, а след проверка с ОДЧ те съответстват на друго
МПС. От друга страна показанията им се подкрепят от писмените доказателства по
делото (справка за регистрация на МПС и справка база данни КАТ), които установяват
на кое МПС отговарят поставените регистрационни табели, като може да се направи
разграничение между автомобилите по рама номерата им. Показанията им
съответстват и на показанията на свидетеля М. Д. и обясненията на обвиняемия, които
също споделят, че двата леки автомобили са били на разположение на обвиняемия.
Съдът приема за доказани посочените факти, доколкото свидетелите лично са
възприели събитията и добросъвестно са възпроизвели известните им по делото
обстоятелства. Съдът констатира и че между показанията на свидетелите, както и с
обясненията на обвиняемия, няма противоречия, същите са взаимно кореспондиращи
си, оценени поотделно са последователни и вътрешно непротиворечиви. Показанията
им намират подкрепа и от събраните по делото писмени доказателства.
В допълнение следва да се отбележи, че обясненията на обвиняемия имат
двойствена природа и представляват както доказателствено средство, така и защитна
позиция. В обсъждания аспект те следва да бъдат преценявани с оглед на всички други
събрани доказателства внимателно, както и самостоятелно за тяхната
непротиворечивост, логичност и последователност. Вземайки предвид изложеното
съдът намери, че обясненията на обвиняемия от досъдебното производство в цялостта
си отговарят на всички други събрани гласни и писмени доказателства, затова и се
оцениха с доверие и се приеха като гласни доказателства за обстоятелствата, изложени
в постановлението на прокурора.
В посочените доказателствени материали, включително и писмените
доказателства, доказателствените средства и експертните становища, не се съдържат
противоречия. Същите еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и последователни,
като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата обстановка и
подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната достоверност.
Обстоятелствата от постановлението се подкрепят от двете извършени справки в база
данни на КАТ, справката за нарушител/водач, съставения акт за установяване на
административно нарушение, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с албум
към него, протокол за доброволно предаване и изготвената химическа експертиза.
От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че от обективна и
субективна страна, че на 19.06.2020 г. в с. Граф Игнатиев, обл. Пловдив при
управление на лек автомобил марка „Форд“ модел „Фиеста“ с рама № *** обвиняемият
Д. Н. Д. си е служил с табели с регистрационен номер – ***, издадени за друго
моторно превозно средство, а именно за специализиран автомобил марка „Форд“,
2
модел „Транзит“ с номер на рама *** - престъпление по чл. 354, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК е на формално извършване, като за
съставомерността му от обективна страна е достатъчно да се констатира, че деецът е
управлявал МПС с регистрационни табели, издадени за друго МПС, което
обстоятелство се установява по безспорен начин по делото.
Установява се по безспорен и категоричен начин по делото, че обвиняемият е
управлявал МПС автомобил марка „Форд“ модел „Фиеста“ с рама № ***, чийто
регистрационен номер е *** съгласно справката от база данни КАТ, като вместо него е
поставил рег. № ***, който е бил издаден за специализиран автомобил марка „Форд“,
модел „Транзит“ с номер на рама ***. Същевременно престъплението е установено
след като е бил спрян за проверка от полицейски служители именно при условията на
управление на процесния автомобил.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма и вид на вината. В трайната
практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с алтернативно очертания в него
волеви момент разграничава умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, не и
при формалните (на просто извършване) престъпления. При безрезултатните
престъпления умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. Необходимо е
деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да
иска да го извърши. Така изрично и Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. №
912/2004 г., II н. о. на ВКС. Престъплението по чл. 345 ал. 1 от НК, както се спомена е
на просто извършване. От изричните признания на обвиняемия следва, че той
съзнателно е управлявал МПС с регистрационни табели, издадени за друго МПС, като
нещо повече, той лично е извършил тяхното монтиране от едното на другото МПС.
От справката за съдимост на обвиняемия е видно, че същият е веднъж
реабилитиран по чл. 88а от НК, доколкото от последното му осъждане от 29.06.1999 г.
са изминали почти двадесет години и деецът не е извършил друго умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Затова последиците на това последно осъждане следва да се считат за заличени.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК наказание е
до 1 година лишаване от свобода или глоба от 500 до 1000 лева. Обвиняемият е
реабилитиран, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК,
от деянието не са причинени имуществени вреди, то са налице условията за
освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
По наказанието:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда административно наказание
глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното
наказание „глоба“ съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за
обвиняемия чистото съдебно минало, доколкото е реабилитиран, и обстоятелството, че
е съдействал за разкриване на обективната истина и е изразил е съжаление за
стореното. От друга страна съдът не отчете наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което наказанието бе определено при абсолютен превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства в предвидения в закона минимален размер.
Предвид горното съдът наложи на обвиняемия административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева, като счете, че именно така определеният размер, се явява
справедлив, съответен на имотното състояние на обвиняемия и в най-голяма степен ще
допринесе за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, ще му въздейства по
оптимален начин предвид преимуществото на индивидуалната превенция.
По разноските и веществените доказателства:
3
Използването на експертна помощ и извършената химическа експертиза
обосновават ангажиране и на отговорността на обвиняемия за заплащане на сторените
на досъдебното производство разноски. Затова на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от
43 лв. за разноски по досъдебното производство.
Колкото до веществените доказателства – два броя метални табели, съдържащи
номер на рама на лек автомобил, приложени е кориците на делото, следва да се върнат
на правоимащото лице, което е именно обвиняемия Д. след влизане в сила на
решението, доколкото касаят лек автомобил негова собственост.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4