О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 16
гр. Пазарджик, 12.01.2017 година
Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на дванадесети януари, две хиляди и седемнадесета година……..в състав:
Председател: Илиана
Димитрова
разгледа докладваното от съдия Димитрова гр. д. № 486 описа за 2016
г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ответникът по делото Върховен административен съд – гр. София
е направил в писмения си отговор на
исковата молба, подаден в законния срок, възражение по чл. 119 ГПК за местна подсъдност
на делото.
При така направеното възражение и спазвайки разпоредбите на
чл. 108 и чл. 115 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд е длъжен да прекрати
образуваното пред него производство и да го изпрати на съответния съд,
компетентен по правилата за местна подсъдност да разгледа исковете. А това е
Софийски градски съд, в района на който се намира седалището на държавното
учреждение /ВАС/, направило възражението за подсъдност, като се съобрази и
факта, че това е съда по „местоизвършването на деянието“ – на непозволеното
увреждане, във връзка с което се претендира обезщетение за вреди. Т. е.
Пазарджишкият окръжен съд не е компетентен да разгледа делото и въпреки
дадената на ищеца възможност за изборна подсъдност по чл. 115 ГПК и следва да
уважи своевременно направеното възражение за местна подсъдност.
Това възражение е
основателно от гледна точка на процесуално правните норми, цитирани по-горе и
като се вземе предвид, че именно общият процесуален ред е този, по който би
следвало да се разглеждат предявените искове против ВАС и НАП за вреди от
нарушения на правото на Европейския съюз /иск по чл.
4 § 3 от Договора за Европейския съюз/. Няма
спор, че отговорността за обезщетяване на вреди, причинени от Република
България във връзка с нарушение на правото на Европейския съюз, може да бъде
реализирана както директно по силата на Договора за ЕС, така и по вътрешното
право на всяка държава-членка, както ищецът ги претендира в конкретния случай.
Правото на
Европейския съюз обаче не установява процесуалните правила, които се прилагат
към разглеждането на исковете за обезщетяване на вреди и действа процесуалната
автономия на държавите членки, които носят отговорността за осигуряване на ефективна
защита на субективните права на засегнатите субекти. Следва да се приеме,
обаче, че свободата на държавите членки при определяне на приложимите
процесуални норми, не е неограничена и тези норми не могат да бъдат
по-неблагоприятни нормите, регламентиращи аналогични вътрешни производства.
Така ще се гарантира принципа на равностойността и няма бъде „практически
невъзможно или трудно упражняването на правата“, предоставени от правния ред на
европейското право.
Когато претенциите
се основават на правото на ЕС, националното законодателство с оглед вида на
търсената защита предоставя различни правни възможности в няколко посоки. В
проявление на принципа на автономията, когато е допуснато нарушение на норма на
ЕС или националното законодателство в зависимост от характера на дейността или
държавния орган, постановил незаконния акт, извършил незаконното действие или
допуснал незаконно бездействие и е установена незаконосъобразността с правото
на ЕС или вътрешното право, посредством отмяна на съответните актове, действия
или мерки, то страните разполагат със специален ред - по ЗОДОВ, с оглед
гарантиране правото им на защита да предявят иска си за обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Специалният ред на ЗОДОВ обхваща следните хипотези, при които се
претендира обезщетение за вреди: 1/ вреди от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност; 2/ вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при: задържане под стража, включително като
мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от
съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки,
когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от
свобода в нарушение на чл. 5,
§ 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи;
нарушаване на права, защитени от чл.
5, § 2 - 4
на Конвенцията; обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано; налагане на наказание по НК или на
административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното
наказание бъде отменено; прилагане от съда на административна мярка, когато
решението му бъде отменено като незаконосъобразно; изпълнение на наложено
наказание над определения срок или размер; незаконосъобразно използване на
специални разузнавателни средства; 3/ за вредите, причинени на граждани от
съдебни актове по З.; 4/ за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностните лица по Закона
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,
извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им; 5/ за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.
6, § 1 от Конвенцията.
В случай, че
вредите се претендират извън посочените по-горе хипотези, допустимо е
отговорността на държавата да се осъществи по общия исков ред, съгласно който
няма пречка да се реализира отговорността, при спазване на общо установените
принципи за законност, равенство и справедливост, когато доказателствената
тежест ще бъде за страните да установят фактите, на които основават своите
искания, а именно съответното нарушение на норма на ЕС или национална правна
норма. В зависимост от основанието за търсене на отговорността вредите се
претендират от вече установена незаконосъобразност с нормите на общностното
право, попадаща в обхвата на специално установения със ЗОДОВ процесуален ред
или се претендират общи вреди, чиято незаконосъобразност с общностното право
тепърва ще се установява по общия исков ред. Такава е уредбата, когато страните
претендират обезщетение за вреди, като установяват правно релевантните факти,
за да се реализира деликтната отговорност на нарушителя. По-този начин не се
нарушават нито принципа на лоялното сътрудничество, нито принципите на
равностойността и ефективността, тъй като еднакво е гарантиран процесуалния ред
за защита на правата на увредените лица.
В този
смисъл е определение по ч. гр. д. № 2638/2015
г. на ВКС, част от мотивите на което са възпроизведени буквално по-горе в
настоящия съдебен акт, както и определение № 742/13.10.2014 г. по ч. гр. д. №
5651/2014 г. на ВКС, с което не се допуска до касационен контрол определение на
ПАС, който пък потвърждава акта на Пловдивския окръжен съд относно подсъдността
на този род искове, предявени от пострадалото лице срещу същите ответници,
които се сочат и по настоящото дело: ВАС и НАП и при сходни фактически
обстоятелства- за вреди от нарушения на общностното право при издаване на
Ревизионен акт от данъчните органи и при постановяване на окончателния съдебен
акт, с който се потвърждава този на административиня орган.
Въпреки
наличието на съдебна практика и в обратния смисъл, т. е. че искът по чл. 4,
пар.3 от Договора за ЕС се разглежда по
специалния процесуален ред, предвиден в ЗОДОВ, настоящият състав счита, че до
постановяване на съвместно Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС по
образуваното ТД № 2/2015 г. по
описа на ВКС, по този въпрос следва да процедира според своето вътрешно
убеждение, определяйки подсъдността на предявените искове според общите
процесуални норми на ГПК – по мястото на извършване на деликта или по
седалището на държавното учреждение-ответник, които в конкретния случай
съвпадат и са в района на Софийски градски съд.
При
направеното възражение за местна подсъдност от страна на единия ответник и на
осн. чл. 119, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 118, ал.2 от ГПК, Пазарджишкият окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
Прекратява
производство по гр. д. № 486/2016 г. поради
неподсъдност на спора на Пазарджишкия окръжен съд, като го изпраща по компетентност
на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщението, като на страните се връчва и препис от
съдебния акт.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: