№ 991
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000500398 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 45/1.11.2021г, постановено гр.д.№ 129/2021г по описа на ОС-Видин, е
осъдено ЗК „Лев Инс” АД-гр.София да заплати на Я.М. З., чрез неговата майка и законен
представител С. В. Т., сумата от 35 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени следствие на ПТП от 8.06.2020г, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 22.10.2020г до окончателното изплащане на
обезщетението, като е отхвърлена исковата претенция за сумата над 35 000лв. до пълния
предявен размер от 50 000лв. като неоснователна. Осъдено е ЗК „Лев Инс” АД да заплати по
бюджетна сметка на Видински окръжен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1400лв.
Осъдено е ЗК „Лев Инс” АД да заплати на адв. Й. Д., адвокатски хонорар в размер на
1 150лв. Осъден е Я.М. З., чрез неговата майка и законен представител С. В. Т., да заплати
на ЗК „Лев Инс” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сума в размер на 127лв. за разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Решението е обжалвано от ЗК „Лев Инс” АД, представлявано от юрк. Кр.М., в частта
му, с която исковата претенция е уважена за разликата от 6 000лв. до 35 000лв. с доводи, че е
незаконосъобразно, немотивирано и неправилно. Възразява срещу мотивите на съда, че не е
изяснен механизмът на ПТП. Сочи, че определеното обезщетение е завишено. Причинената
травма е линейно пукване на долния клон на дясната срамна кост, без разместване, костта е
цяла, не са извършвани оперативни интервенции или намествания. Възстановяването е било
за 15-20дни и няма риск от бъдещо усложнение.
Възразява, че съдът не е обсъдил приноса на ищеца към настъпването на травмата
поради нарушение на чл.137 а, чл.137 б и ч.137 в от ЗДвП, респективно на неговите
родители, тъй като не е бил поставен обезопасителен колан, както и детско столче.
Поддържа, че физическите характеристики на детето-ръст и тегло са изисквали да се ползва
1
обезопасително столче.
Претендира да се отмени решението в частта му, с която е уважена исковата
претенция за присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата между 6 000лв.
до 35 000лв., ведно със законната лихва върху нея.
Ответната страна-Я.М. З., представляван от адв.И.Ж. и адв.Й. Д. от САК, е оспорила
въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е в справедлив размер, не е прекомерно. Позовава се на заключението
на вещото лице, че обезопасителният колан не е могъл да предотврати настъпването на
причинените вреди. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.
Въззивнвната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна,
срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна.
Ищецът по делото-Я.М. З. е посочил в исковата молба, че на 8.06.2020 г., около
20:10 часа, по път 11-11, М. З. Х. е управлявал л.а. „ Фолксваген Шаран” с рег. № ********,
като заедно с него в автомобила пътували съпругата му С.Т. и децата им Я., К. и М. З.и. На
км. 13+300, водачът на лекия автомобил, поради движение със скорост, несъобразена с
пътните условия и собствените си възможности, при преодоляването на ляв завой, изгубил
контрол над управлението на автомобила, вследствие на което същият напуснал пътното
платно вдясно по посоката си на движение, преобърнал се няколко пъти и се установил
извън платното за движение.
За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието
пристигнал екип на ОД на МВР – Видин и екип на Спешна помощ. Бил съставен
Костативен проткол за ПТП с пострадали лица № 90/12.06.2020г., като образуваното
досъдебно производство № 368-ЗМ-122/2020г по описа на ОДМВР-Видин, пр. пр.1382/2020
г. по описа на РП-Видин с Постановление от 07.08.2020 г. е било прекратено, тъй като ви‐
новният водач е баща на пострадалото дете.
Вследствие на ПТП е получил средна телесна повреда, представляваща фрактура на
таза в областта на дясна срамна кост - разстройство на здравето, причинило физически
болки, страдания и ограничение на дви женията на десен долен крайник за период по-дълъг
от 30 дни; травма в областта на дясна тазобедрена става, придружена с оток - разстройство
на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за
период по- дълъг от 30 дни; Бил е откаран в болница, където е прегледан и консултиран в
детската травматология. Оплаквал се от непоносими болки в областта на таза. В
медицинското заведение са му извършени редица прегледи и изследвания. Веднага му е
приложено медикаментозно лечение. Извършени са му множество параклинични
изследвания, рентгенографии и ултразвукови изследвания, с цел установяване на налични
травматични увреждания. Била установена фрактура на дясна пубисна кост и силно
изразен оток в областта на дясна тазобедрена става. Сниженията в десния му долен крайник
били силно болезнени и ограничени. Поради продължаващите болки в областта на таза е
бил настанен в УМБАСМ „Пирогов”. Била извършена оперативна интервенция на
9.06.2020г за репозиция на фрактурата и на 12.06.2020г бил изписан с указания за домашно
лечение.
Въпреки проведеното лечение движенията му са силно ограничени до почти
невъзможни. При опит за извършване на най-елементарни движения изпитва пронизващи
2
болки в областта на таза, ирадиращи и към десния му долен крайник, като болките не му
дават покой дори и нощем. Чувства отпадналост, замаяност и обърканост, не може да
осъзнае случилото се.
След ПТП не е същото лъчезарно, изпълнено с енергия и радост дете. Поведението
му значително се променило. Той станал раздразнителен, с неспокоен сън, нежелание за
общуване с връстниците си, страх да пътува с автомобил.
Към датата на ПТП по отношение на процесния лек автомобил е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със срок на действие от
27.05.2020г. до 27.05.2021г., сключена при ответното застрахователно дружество. След
сезирането на застрахователя за доброволно уреждане на застрахователната претенция за
обезщетяване на претърпените неимуществеии вреди за заплащане на сумата от 50 000лв., е
била определена сумата от 13 600лв. с прилагане на 20 % съпричиняване, но не е било
подписано споразумение между страните.
Претендирал е да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 50 000,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
следствие на ПТП от 08.06.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 22.10.2020 г. - изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната
претенция пред ответника до окончателното заплащане на обезщетението.
Ответната страна- ЗК „Лев Инс” АД, представлявана от юрисконсулт Кр.М., е
оспорила исковата претенция. Релевирала е възражение за съпричиняване поради
непоставен обезопасителен колан или обезопасителна система за деца.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди за причинени болки и страдания за сумата от
35 000лв., ведно със законната лихва от 22.10.2020г до окончателното изплащане и е
отхвърлил за сумата до 50 000лв. Приел е, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Не се спори между страните по делото, а и от заключението по САТЕ се установява,
че е настъпило ПТП на 8.06.2020г, около 20.10часа, на път 11-11, при което М. З. Х. е
управлявал л.а. „Фолксваген Шаран” с рег. № ********, като заедно с него в автомобила
пътували съпругата му С.Т. и децата им Я., К. и М. З.и. На км. 13+300, водачът на лекия
автомобил, поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия и собствените си
възможности, при преодоляването на ляв завой, изгубил контрол над управлението на ав‐
томобила, и се установил извън платното за движение при което били причинени вреди на
ищеца-пътник на задната седалка. Образуваното досъдебно производство било прекратено.
Безспорно между страните е, че процесният автомобил е бил застрахован в ответното
застрахователно дружество и, че се дължи застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди на пострадалото лице.
Спори се относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и дали е налице
съпричиняване от страна на пострадалото лице.
От заключението на в.л. по САТЕ инж. Р.И. се установява, че произшествието е
настъпило през светлата част на денонощието, около 20ч на 8.06.2020г, при мокра и
износена пътна настилка, с наклон за спускане и остър ляв завой по посоката на движение,
при разрешена скорост на движение 90 км/ч. Причина за настъпване на произшествието е
управление на автомобила с техническа несъобразена с пътните условия скорост от страна
на водача му, довела до загуба на управление и напускане на платното на движение. При
3
конкретното ПТП ударът е бил страничен, заден и поставен предпазен колан не би
предотвратил настъпването на увреждането. Коланът има възпиращо действие само когато
ударът е челно и се преобръща лекия автомобил. Посочил е, че няма преобръщане на
автомобила, а само завъртане и страничен удар.
От представената по делото медицинска документация и заключението по СМЕ,
изготвено от в.л. д-р А. И., се установява, че на Я.М. З. е причинено: линеарно счупване по
горно задната част на долния клон на дясна срамна кост, необхващащо цялата дебелина на
костта, липсва разместване. Срамната кост в дясно и ляво е съставена от по два клона -
горен и долен, съединяващи се в областта на симфизата. При счупването само на един клон
от костта не е наличие нарушаване целостта на тазовия пръстен. В случая е засегната само
горно-задната повърхност на костната обвивка, без да е счупена костта в дълбочина по
цялата си ширина. Това увреждане се дължи на удар от или върху тъп, твърд предмет и
отговаря да е причинено при ПТП-страничен удар от дясно, където най-вероятно е седял
пострадалият. Липсват травматични изменения на пътуващите в колата, които да са
последица на преобръщане на същата. Не е извършвана оперативна интервенция, не се е
налагала мануална репозиция, поради липса на разместване и деформация. Предписан е
постелен режим за 15 дни. Здравословното състояние на пострадалия е възстановено
напълно за срок по-малък от 1 месец, без да се очакват усложнения. Дори и да е бил
поставен обезопасителният колан, не би могъл да предотврати горепосочената травма.
Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключение по СМЕ, изготвено от вещото
лице д-р Е.Й., съгласно което в личната здравно-профилактична карта на Я.М. З. при
преглед през 2020г е посочено, че детето е с ръст 137см, тегло 33кг и е попадал в група III за
деца с тегло между 22 и 36кг. Ако по време на ПТП детето е било в детско столче в
автомобила, е нямало да настъпят телесните увреждания-линеарно счупване на горния клон
на пубисната кост, тъй като лекият автомобил не се е преобърнал, а е само напуснал
платното за движение, ударил се е в еластична преграда, преминал е през десния страничен
скат и се е установил в крайпътното дере върху колелата си в посока, противоположна на
първоначалната.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х. С., който
е дал показания, че на датата на ПТП, е пътувал за чужбина по същото време, в друг
автомобил, движещ се пред този, в който е пътувало пострадалото дете. Установил, че
изостават при движение, звъннал им и разбрал, че са катастрофирали на излизане от
с.Арчар, обл.Видин. Върнал се обратно, видял катастрофиралия автомобил в дерето,
пристигнала линейка. Бащата на детето го изнесъл на пътя от дерето и го натоварил в
линейката. Я. не можел да ходи, плачел, стенел от болка в крака. Първоначално го
прегледали в болницата в гр.Видин, след което е транспортиран в УМБАЛСМ „Пирогов”.
Там престоял около седмица, заедно с майка си, бил обездвижен с шина, като месец и
половина след изписването е лежал в дома си в с.Дреновец. Докато лежал вкъщи около
месец, не можел изобщо да се движи, оплаквал се от болки в крака, когато се движел го
държали майка му и баща му, после започнал да се движи с патерици. Родителите му го
придвижвали и с инвалидна количка. Като тръгнал на училище, не бил възстановен изцяло,
баща му го карал и го вземал .
Въз основа на обсъдените доказателства въззивният съд приема, че са налице всички
елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното
дружество-противоправно виновно поведение на застрахованото лице, причинени вреди и
връзка помежду им, което се установява от заключението на изслушаните по делото
експертизи, ангажираните свидетелски показания и е безспорно между страните пред
въззивната инстанция.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят
4
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290
от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение
№151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС
по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ
Т.О, в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при
мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база
следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания.
Следва да се отчете, че пострадалият е бил на 9 години към момента на ПТП,
причиненото увреждане елинеарно счупване по горно-задната част на долния клон на дясна
срамна кост, необхващащо цялата дебелина на костта, без разместване. Не е провеждано
оперативно лечение. Периодът на лечение е бил около 30 дни, от които четиридневен
престой в болнично заведение. Следва да се отчете, че детето е имало нужда от чужда
помощ, използвало е помощни средства за придвижване, пълното му възстановяване, без
риск от последващи усложнения, с настъпили проблеми със съня.
Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд приема, че следва да се
определи обезщетение в размер на 30 000лв.
По отношение на възражението за съпричиняване следва да се съобрази, че не всяко
нарушение на правилата за движение по ЗДвП води до същото, а следва да се установи
конкретният принос на пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането като
неблагоприятен резултат. Същото следва да се докаже при пълно и главно доказване, а не
следва да се установява с вероятност и предположения. За да е налице съпричиняване би
следвало пострадалият да е създал предпоставки за настъпване на ПТП или нарушението на
ЗДвП да е допринесло за настъпване на вредите. Формалното нарушение на разпоредбите на
закона не е достатъчно. Въз основа на заключението на СМЕ на д-р Й. се установява, че ако
детето е било в поставено обезопасително столче, е нямало да настъпят телесните
увреждания. Съгласно чл.137 б от ЗДвП системата за обезопасяване на деца е в зависимост
от теглото им, като група III е за деца с тегло между 22 и 36кг. Съгласно чл.137 в ЗДвП
пътниците в МПС от съответните категории, следва да използват системи за обезопасяване,
с които МПС са оборудвани. Съгласно ал.2 от разпоредбата за деца с ръст под 150км, които
пътуват в МПС, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи за
обезопасяване от пълния или непълния клас по смисъла на чл.137 б, ал.2, съобразен с
теглото на детето. Поради това следва да се приеме, че пострадалият е нарушил
разпоредбите на закона изискващи превозването му в система за обезопасяване
/обезопасително столче/, поради което следва да се определи съпричиняване в размер на 20
процента.
Въз основа на изложеното исковата претенция се явява основателна за сумата от
24 000лв., поради което следва да се осъди застрахователното дружество да заплати същата,
ведно със законната лихва върху сумата от 22.10.2020г до окончателното изплащане. Следва
да се отхвърли исковата претенция за разликата от 24 000лв. до 35 000лв. Следва да се
потвърди решението в частта му, с която е осъдено застрахователното дружество да заплати
застрахователно обезщетение за разликата от 6 000лв. до 24 000лв., ведно със законната
лихва от 22.10.2020г до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден
Я.М. З. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. В. Т. с ЕГН
********** да заплати на ЗК „Лев Инс” АД-гр.София сумата от 228лв. за разноски пред
5
въззивната инстанция.
Следва да бъде осъдено на основание чл.38, ал.2 ЗАДв. ЗК „Лев Инс” АД-
гр.София да заплати на адвокат Петя Петрова от САК сумата от 868лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да се отмени постановеното решение в частта му, с която е осъдено ЗК „Лев
Инс” АД да заплати по сметка на ОС-Видин сумата за разликата от 960лв. до 1400лв. за
държавна такса.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдено ЗК „Лев Инс” АД за
заплати адв.Й. Д. от САК, сумата за разликата от 600 лв. до 1150лв. на основание чл.38, ал.2
ЗАДв.
Следва да бъде осъден Я. М. З., чрез неговата майка и законен представител С. В. Т.,
да заплати на ЗК „Лев Инс” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК допълнително сумата от
29лева за разноски пред първата инстанция и допълнително 30лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 45/1.11.2021г, постановено гр.д.№ 129/2021г по описа на ОС-
Видин, В ЧАСТТА му, с която е осъдено ЗК „Лев Инс” АД-гр.София да заплати на Я.М. З.,
чрез неговата майка и законен представител С. В. Т., сумата за разликата от 24 000лв. до
35 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени следствие на ПТП от 8.06.2020г, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 22.10.2020г до окончателното изплащане на обезщетението, в частта му, с
която е осъдено ЗК „Лев Инс” АД да заплати по сметка на ОС-Видин сумата за разликата от
960лв. до 1400лв., в частта му, с която е осъдено ЗК „Лев Инс” АД да заплати по сметка на
ОС-Видин сумата за разликата от 960лв. до 1400лв., в частта му, с която е осъдено ЗК „Лев
Инс” АД за заплати адв.Й. Д. от САК, сумата за разликата от 600 лв. до 1150лв. на
основание чл.38, ал.2 ЗАДв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,
предявена от Я.М. З. срещу ЗК „Лев Инс” АД-гр.София за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени следствие на ПТП от 8.06.2020г за разликата от 24 000лв.
до 35 000лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 22.10.2020г до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Я.М. З. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С. В. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс” АД-гр.София
сумата от 114лв. за разноски за пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Я.М. З., чрез неговата майка и законен
представител С. В. Т., ДА ЗАПЛАТИ на Зк „Лев Инс” АД допълнително сумата от 29лева за
разноски пред първата инстанция и допълнително 30лв. за юрисконсултско възнагражедние.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7