№ 391
гр. Варна, 01.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500134 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от Д. М. Д. и К. С. Д., чрез
процесуален представител адв. В. С., срещу определение, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 28.10.2022г. по гражданско дело №13044/2021 г. по описа на ВРС, с
което производството по посоченото дело е прекратено на основание чл. 299 от ГПК.
Частните жалбоподатели изразяват становище за неправилност на обжалваното
протоколно определение, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и за неговата необоснованост.
Считат, че обстоятелството, че е налице висящо производство по делба с предмет
процесните обслужващи постройки не обосновава недопустимост на иска по чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР, тъй като установяването на грешка в кадастъра по посочения ред може да бъде
извършено дори в рамките на делбеното производство. На следващо място сочат, че не е
налице идентичност в предмета на двете дела в установителната им част, както и искът за
делба по гр. дело №9463/2021 г. не е между същите страни, каквито са страните по гр. дело
№13044/2021 г. на ВРС - иск за делба по чл.54, ал.2 от ЗКИР, поради което отсъстват
предпоставки за прекратяване на делото. Доколкото не е настъпила преклузията за
въвеждане на оспорвания и преюдиални въпроси по чл. 342 и чл. 343 от ГПК
жалбоподателите разполагат с възможност да релевират възражения и да искат спиране на
производството по делба, по което все още не е проведено първо съдебно заседание. По
изложените съображения отправят искане за отмяна на обжалваното протоколно
определение и даване на указания за продължаване на съдопроизводствените действия,
евентуално присъединяване на иска за общо разглеждане в производството по делба.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е основателна по следните съображения:
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на искова
молба от Д. М. Д. и К. С. Д. срещу „Б и Б Търговски център ЕООД“,с която са формулирани
следните искания към съда:
1
1.) иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установено в отношенията между страните,че
ищците са собственици на обслужващите избени помещения в първи етаж на жилищна
сграда закупена с н. а. №113/1992 г., с идентификатор 10135.1506.453.4, и по давност на
обслужващото помещение в двора /покрит вход/, което обслужва жилищния етаж с
идентификатор 10135.1506.453.4.1 - неправилно отразен в АККК и КР като самостоятелен
обект 10135.1506.453.4.2 в имот 10135.1506.453.4 на ул. Цар Симеон 1-ви №20-Б, в гр.
Варна , ул. Цар Симеон 1-ви №20-Б при граници ул. Цар Симеон 1-ви , ул. Дебър при
съседи: 10135.1506.452 , 10135.1506.453.1, с номер по предходен план 5, квартал 95, парцел
V;
2.) искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален по акт №15,
дело №892 от 27.07.2007г., вписан в агенция по вписване с вх. №21924 от 31.07.2007 г., с акт
№150, том LXVIII, дело № 16781 на Нотариус Ал. Ганчев №194, с район на действие - район
на Варненски районен съд, издаден в полза на „Б и Б Търговски център" ЕООД , ЕИК
********* , представлявано и управлявано от Благой Георгиев Трифонов, ЕГН ********** ,
постоянен адрес в гр. Варна, ул. Цар Симеон 1-ви №20. Издаден на основание чл.92 ЗС -
приращение за ид. ч. от обект , с обща площ от 43.20 кв. м. какъвто обект на правото не
съществува, отразен в Кадастъра като самостоятелен обект №10135.1506.453.4.2;
3.) иск за признаване, на основание чл.54 ал.2 от ЗКИР, че неправилно или грешно са
отразени обслужващите помещения за жилищния етаж №10135.1506.453.4.1 , като
самостоятелен обект 10135.1506.453.4.2 в жилищна сграда 110135.1506.453.4 в АККК и в
КР, и да бъде изготвен проект от специалист по геодезия и картография, заверен от съда за
отразяване на обслужващите помещения в кадастралната карта и кадастралния регистър в
сграда №10135.1506.453.4 съгласно закона за кадастъра.
В исковата си молба ищците сочат, че по силата на н. а. №113, том XXXII,дело
9471/1992 г. на нотариус при Варненски районен съд са закупили по време на брака
недвижим имот, представляващ двуетажна, еднофамилна жилищна сграда, находяща се на
ул.Цар Симеон 1-ви №20-Б, гр. Варна, попадаща в парцел №5/пети/, квартал 95/деветдесет и
пет/ по плана на 7-ми под район на гр. Варна , състоящо се от външно каменно стълбище,
кухня, стая, изба и изба с клозет, заедно с 1/6/една шеста/ идеална част от дворното място, в
което е построена сградата и представляващо посоченият парцел, цялото с площ от 180 / сто
и осемдесет/ кв.м. при граници ул. Дебър" и ул. Цар Симеон 1-ви , имот с пл. № 148.
Целият поземлен имот е с идентификатор №10135.1506.453м а двуетажната сграда по
скица е с идентификатор №10135.1506.453.4 и се състои от два етажа, един жилищен с
идентификатор №10135.1506.453.4.1 и избите в обема на двуетажната сграда, преустроени в
работилница за закуски, заедно с обслужващите помещения в покрития двор
№10135.1506.453.4.2 с административен адрес, ул. Цар Симеон 1-ви №20-Б. Обслужващите
помещения за двуетажната сграда са отразени в КК, като самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.1506.453.4.2. Ищците сочат, че кадастралната карта е одобрена при
нарушение на закона, според който обслужващите помещения нямат идентификатор, и не се
отразяват кадастралната карта. Вторият етаж на сградата представлявал жилище с
идентификатор №10135.1506.453.4.1, с административен адрес ул. Цар Симеон 1-ви № 20-Б
и достъпа до него се извършвал през ъгловото помещение -проход и стълбището за втори
етаж. Тези обслужващи помещения били отразени в кадастъра като самостоятелен обект с
идентификатор №10135.1506.453.4.2., като била посочена само общата площ от 43.20 кв. м.,
без да са конкретизирани отделните обслужващи помещения. Извършени били промени в
очертанията на триетажната сграда, като са отразени обслужващите помещения и
параметрите на обектите в нея a обслужващите помещения не са отразени надлежния начин,
а са посочени с идентификатор 10135.1506.453.4.2., като самостоятелен обект. Ищците сочат
още, че като заинтерисована страна за тях е важно, обема и границите на обектите и
обслужващите помещения, към жилището да бъдат отразени правилно в кадастралната
карта и кадастралния регистър, тъй като неправилно и грешно са отразени в кадастъра,
става дублиране на обекти в обема на един идентификатор 10135.1506.453.4.2 в една сграда
10135.1506.453.4 , за ищците това са обслужващи помещения към жилището закупено с н. а.
2
№ 113/1992г., а ответникът се е снабдил с к. н. а. от 2000 г., и к. н. а. от 2007 г., за
самостоятелен обект. Макар да сезирали АГКК за непълнота или грешка в кадастралната
карта, установили че в кадастралния регистър на недвижимия имот като собственик на имот
с идентификатор 10135.1506.453.4.2 е записан „Б и Б Търговски център" ЕООД, и не е
извършена поправка на грешно отразените обслужващи помещения за двуетажната сграда,
като самостоятелен обект. По изложените съображения молят за уважаване на предявените
три самостоятелни искания към съда, а именно за установяване на правото им на
собственост по отношение на обслужващите собствения им имот обекти, отстраняване на
допуснато грешно или неправилно отразяване на същите като самостоятелни обекти в
изготвената КК за района и отмяна на издадения в полза на ответното дружество
констативен нотариален акт за тях.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „Б и Б Търговски
център" ЕООД.
След изготвянето на проект за доклад по делото с Определение № 3448/28.03.2022 г.,
с който не е дадена правна квалификация на исковете, със становище от 08.06.2022 г. адв. В.
С., в качеството си на процесуален представител на ищците е заявила, че оспорва
квалифицирането на „основния иск“ като такъв по чл. 124 от ГПК. Със същото се сочи, че
предмет на делото по този иска е установяване на правото на собственост на грешно
нанесени в кадастралната карта обслужващи части – избен етаж в двуетажната сграда и
обслужващите обекти – стълбище, коридор, проход и вход за жилището към втори етаж,
които са грешно нанесени като самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.453.4.2.
Развитите от ищците доводи са изцяло в подкрепа на тезата им за неправилно или грешно
заснемане на обслужващите собствената им сграда обекти като самостоятелни такива със
собственик ответното дружество, като не са изложени твърдения относно други обективно
съединени искове.
С определение, постановено в открито съдебно заседание по протокол №
3180/15.06.2022 г., първоинстанционният съд без да оставя производството по делото без
движение, съобразявайки становището на ищците за различна правна квалификация на иска,
е предоставил възможност в двуседмичен срок по еднозначен начин да формулира
окончателен петитум на исковата си претенция, като посочи конкретната правна
квалификация на иска, с който сезира съда, като за целта да наведе съответни фактически
твърдения, да изложи обстоятелствата, на които се основава посочената искова претенция и
в случай, че претендира грешка или неправилно заснемане в кадастрална карта и регистри,
да посочи как и по какъв начин по кадастрална карта са отразени процесните имоти, да
повдигне с цвят и съответна щриховка на скиците на имотите, начина по който са отразени
те в кадастрална карта, и да посочи текстово как и по какъв начин претендира да бъдат
заснети в кадастрална карта процесните имоти, в какво се изразява грешката или неточното
отразяване на тези процесни имоти в КККР, представляващи обслужващи избени
помещения към първи етаж на жилищна сграда с идентификатор 10135.1506.453.4., и да
формулира еднозначен, ясен и точен петитум на иска си.
В рамките на указания срок процесуалният представител на ищците е депозирал
молба от 23.06.2022 г., с която поддържайки изложеното в предходното становище по
делото относно грешно нанесени в кадастралната карта обслужващи части – избен етаж в
двуетажната сграда и обслужващите обекти – стълбище, коридор, проход и вход за
жилището към втори етаж, които са грешно нанесени като самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1506.453.4.2, заявява, че предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Позовавайки се на съдебна практика
сочи, че в обхваната на специалния иск по ЗКИР имплицитно се съдържа положителен
установителен такъв за установяване на правото на собственост, като преценката дали се
касае за иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР или за такъв по чл. 124, ал. 1 от ГПК зависи единствено
от твърденията, с които е обоснован правният интерес на ищеца – дали същият се основава
на такива за неточно отразяване на правото на собственост в кадастралната карта. В същото
време, в условията на евентуалност, се позовава на придобивна давност, заявена и в
3
исковата молба. Поддържа и искането си за отмяна на процесния КНА. Въз основа на
изложените твърдения сезира съда с три самостоятелни искания, както следва: 1.) за
признаване за установено, че описаните обслужващи обекти към жилищния етаж са
погрешно и незаконосъобразно нанесени в КК и КР като самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1506.453.4.2.; 2.) за отмяна на издадения в полза на ответното
дружество КНА и 3.) за признаване са установено, че владеят имота в пълен обем от 1992 г.
до настоящия момент, а в кадастралния регистър обслужващите помещение са вписани
незаконосъобразно на ответното дружество, като ищците са и собственици на основание, и
нот. акт и на основание давностно владение.
Ищците са изразили ново становище относно квалификацията на предявената искова
претенция с молба от 26.10.2022 г., подадена чрез адв. Иглика Караиванова, с което
обосновават твърдението си, че е предявен един установителен иск за собственост с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, както и искане по чл. 537,
ал. 2 от ГПК.
След така дадените уточнения и изразено становище от ответната страна за
недопустимост на исковото производство, с обжалваното протоколно определение
първоинстанционният съд е прекратил производството на основание чл. 299 от ГПК с оглед
наличието на висящ процес за делба по гр. д. № 9463/2021 по описа на ВРС, по съображения
за недопускане на пререшаемост на спора.
Постановеното прекратително определение е неправилно на няколко самостоятелни
основания. На първо място посочената процесуалноправна норма, въз основа на която се
прекратява производството е неотносима към изложените мотиви за наличие на висящо
производство за делба между страните. Хипотезата на чл. 299, ал. 2 от ГПК, при която
делото следва да бъде прекратено е приложима единствено при наличието на предвидената
в ал. 1 от същата разпоредба отрицателна процесуална предпоставка, а именно същият
правен спор вече да е решен с влязло в сила съдебно решение. Силата на пресъдено нещо на
решението по предходния спор е пречка за съществуването на правото на иск по повторно
заведеното дело относно същото материално право. Изложените мотиви относно висящо
делбено производство между страните изключват приложението на прекратителното
основание на чл. 299, ал. 2 от ГПК, доколкото не се сочи правният спор да е разрешен със
сила на пресъдено нещо между страните, напротив от твърденията на страните в
производството и от извършената служебна проверка от съда се установява, че
производството по допускане на делба е висящо и не е постановено решение по нейното
допускане. Нещо повече с депозираното пред настоящата инстанция допълнително
становище от 27.01.2023 г. от жалбоподателите е приложено определение № 993/24.01.2023
г. по гр. дело № 9463/2021 г. по описа на ВРС, с което производството по делото е спряно до
приключване на гр. дело № 13044/2021 г. по описа на ВРС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК.
Изложените от съда доводи могат да обосноват съществуването на друго основание
за прекратяване на делото, а именно това по чл. 126, ал. 1 от ГПК, предвиждащо, че когато в
един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на
същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от
съда. Забраната да се образува второ дело по същия правен спор, с която се изключва
възможността за постановяване на различни решения по спора, е приложима единствено
при наличие на пълен субективен и обективен идентитет между делата. В настоящия случай
обаче не е извършена надлежна проверка за наличието на такова пълно тъждество в
страните и предмета на двете висящи дела, като не са събрани доказателства нито относно
страните - съделители по гр. д. № 9463/2021 по описа на ВРС, нито относно имуществото,
което се претендира да бъде допуснато по делба по него.
Нещо повече, на още по-силно основание следва да се приеме, че не може да бъде
извършена релевантна проверка относно наличието на обективен идентитет между двете
висящи дела, както и между настоящото дело и приключилите предходни производства
между страните, тъй като макар и на ищците да са дадени указания за уточняване на
4
исковата си претенция, без производството да бъде оставено без движение, исковата молба е
останала нередовна, въпреки направените от тях уточнения в посочените три уточнителни
молби. След последните броят и предметът на предявените искове продължава да бъде
неизяснен. С първоначалната искова молба наведените от ищците твърдения и
формулираните от тях петитуми обуславят извод за предявяване на два обективно
кумулативно съединени иска – иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че те са собственици на обслужващите избени помещения в
първи етаж на жилищна сграда закупена с н. а. №113/1992 г., с идентификатор
10135.1506.453.4 , и по давност на обслужващото помещение в двора /покрит вход/ , което
обслужва жилищния етаж с идентификатор 10135.1506.453.4.1 - неправилно отразен в
АККК и КР като самостоятелен обект 10135.1506.453.4.2 в имот 10135.1506.453.4. В същото
време се предявява и иск на основание чл.54 ал.2 от ЗКИР, че неправилно или грешно са
отразени обслужващите помещения за жилищния етаж №10135.1506.453.4.1 , като
самостоятелен обект 10135.1506.453.4.2 в жилищна сграда 110135.1506.453.4 в АККК и в
КР.
С последващото становище по доклада и молбата в изпълнение на указанията на съда
процесуалният представител на ищците навежда твърдения, че правната квалификация на
„основния“ иск е по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, като в същото време заявява, че специалният иск
по ЗКИР поглъща положителния установителен иск за право на собственост по чл. 124, ал. 1
от ГПК, а същевременно заявява и, че в условията на евентуалност се позовава и на
придобивна давност по отношение на спорните обекти, като формулира петитум да бъде
установено, че ищците владеят имота в пълен обем от 1992 г. Впоследствие вторият
процесуален представител на страните адв. Иглика Караиванова с молба от 26.10.2022 г.
сочи, че е предявен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
54, ал. 2 от ГПК
Първоначално изложените в исковата молба твърдения и искания, уточнени с трите
молби не позволяват да бъде извършена релевантна проверка относно предметът и броят на
исковете. С уточнителната молба от 23.06.2022 г. ищците твърдят, че главният им иск е
такъв по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, като от твърденията им не може да се извлече какъв е
евентуалният им иск и дали въобще предявяват такъв, доколкото искането за отмяна КНА
не представлява самостоятелна искова претенция. По същия начин ищците заявяват
придобивното си основание, въз основа на което се легитимират като собственици на
спорните обекти, но единствено отново в условията на евентуалност – придобивна давност,
без да посочат главно такова. Предявено е и искане за установяване на факта на владението
на имота, което по същността си не представлява допустим иск, без извършване на
надлежно уточняване на претенцията – дали се предявява иск за собственост въз основа на
давностно владение или се претендира единствено установяване на посоченото фактическо
отношение. Впоследствие обаче, с молбата от 26.10.2022 г. ищците заявяват, че искът е
положителен установителен за право на собственост по чл. 124 от ГПК.
Предвид изложеното въпросът относно предмета на предявените искове,
респективно на исковото производство остава напълно неизяснен, поради което е
невъзможно да бъде извършена релевантна проверка относно наличието на обективен
идентитет между настоящото дело и висящ спор пред съд или такъв разрешен със сила на
пресъдено нещо между страните. За да бъде осъществена такава преценка, производството
по делото следва да бъде оставено без движение и на ищците да бъде предоставена последна
възможност ясно и недвусмислено да посочат колко иска предявяват и какъв е техният
предмет, като наведат твърдения позовават ли се единствено на непълноти и грешки в
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, чиято поправка се претнедира или
претенцията им е за установяване на правото на собственост върху спорните обслужващи
помещения. За да се прецени допустимостта на иска или исковете следва да бъде обоснован
и правният интерес на ищците от търсената защита. Трябва да бъдат заявени ясно и при
определена последователност на разглеждане сочените от тях придобивни основания на
претендираното право на собственост, за да може да бъде извършена проверка относно
5
висящността на друг спор с идентичен предмет, или на такъв, разрешен със силна пресъдено
нещо между страните. В случай на неизпълнение на дадените указания производството ще
подлежи на прекратяване, но на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
При преценка на изложените твърдения следва да се имат предвид задължителните
постановки на т. 5 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК в смисъл, че чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е
обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Тъй
като предметът на делата в установителната им част е идентичен, искът по чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР се поглъща от иска за собственост, поради което и според особеностите на
конкретния случай производството по него подлежи на прекратяване или съединяване за
общо разглеждане в едно производство с иска за собственост.
Изложеното задължително тълкуване освен, че следва да бъде използвано при
преценка за предмета и правната квалификация на исковете, обуславя още и извод, че не
може да бъде изначално изключена допустимостта на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР при
висящо производство за делба между същите страни. В посочения смисъл е трайната
каузална практика на Върховен касационен съд, обективирана в Решение № 97/03.05.2016 г.
по гр.д.№ 125/2016 г., I г.о. и Решение № 156/28.11.2016 г по гр.д. № 4236/2014 г., II г.о., в
които се приема, че когато една от страните в делбеното производство твърди, че по
отношение на имотите-предмет на делбата е допусната грешка в кадастралната карта, по
същество се касае за съществуващ между съделителите спор за собственост върху имотите-
предмет на делбата по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР. Този спор може да бъде разрешен не
само в производство по предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, но и директно в
производството по предявен иск за собственост, респективно иск за делба на имотите.
От всичко гореизложено следва, че наличието на висящо дело за допускане на делба
не представлява във всички случаи абсолютна отрицателна предпоставка за допустимостта
на иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР в отделно производство или съвместното му
разглеждане в производството по делба. На още по-силно основание следва да се приеме, че
не е налице и такава процесуална пречка за разглеждане и на установителен иск за
собственост в отделно исково производство, като произнасянето относно собствеността се
явява обуславящо за дебленото производство. От друга страна обаче, след уточняване на
иска или исковете следва да се извърши преценка дали не са налице предходни
произнасяния със сила на пресъдено нещо по предходни дела с идентичен предмет, и в
частност по гр. дело № 2189/2019 г. на ВКС, респективно дали наведените придобивни
основания не са преклудирани от установителната сила на СПН, с оглед непререшаемостта
на правния спор.
Всичко това обаче, както вече беше подробно изложено, може да бъде извършено
единствено при отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, чрез
надлежно уточняване на предмета на исковата претенция, както и след изискването на
информация относно образуването, хода, страните и предмета на висящото дело за делба
пред ВРС.
Въз основа на посочените съображения следва да се приеме, че към момента на
прекратяване на производството не може да бъде осъществена проверка за наличието на
сочените отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, поради което
обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно
изложените мотиви.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
OТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
28.10.2022г. по гражданско дело №13044/2021 г. по описа на ВРС, с което производството
по делото е прекратено на основание чл. 299 от ГПК.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно изложените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7