РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Добрич, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20243230200720 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. М. ЕГН ********** от гр. Д.,
депозирана чрез процесуален представител, срещу Наказателно
постановление /НП/ № 24-0851-000549, издадено на 28.05.2024 г. от Началник
Група в ОД на МВР гр. Добрич, Сектор „Пътна полиция” гр. Добрич, с което
на жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 2, вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 36 месеца.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че при съставяне на
АУАН са допуснати процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и се излагат твърдения и за наличие на
медицинска причина – заболяване на черния дроб у водача, което е попречило
за своевременното разграждане на употребен алкохол. Прави се искане за
назначаване на Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни.
Въззиваемата страна, редовно уведомена не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен
срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация. Независимо от
основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка
обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната
проверка и констатира следното от фактическа страна:
На 07.03.2024 г. полицейски патрул в състав св. М. Г. Г. и св. Б. Г. Б. –
служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич,
изпълнявали служебните си задължения, като извършвали обход по улица „....“
посока жк. „....“. На кръстовището с ул. „....“ се разминали със спрял
автомобил на червен сигнал на светофарната уредба. Забелязали, че водачът
му бил видимо подпухнал и решили да го проверят. Извършили обход и след
около три - четири минути го установили на ул. „...“, където го спрели със
звуков сигнал.
В хода на проверката полицейските служители установили, че при
слизане от автомобила водачът лъхал на алкохол. Св. Б. извършил проверка с
техническо средство. Пробата била над 1,2 на хиляда, а именно – 1,22 на
хиляда.
Свидетелите издали Талон за медицинско изследване и отвели водача в
ЦСМП, след което на същия бил съставен и АУАН.
С оглед наличието на данни за извършено престъпление от общ характер
е било образувано и досъдебно производство № 171/2024 г. по описа на Първо
РУ на МВР – Добрич, преписка № 897/2024 г. по описа на РП - Добрич за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
А образуваното с АУАН, съставен от св. Г. № 1260152 от 07.03.2024 г.
административно-наказателно производство е било прекратено от наказващия
орган на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с Мотивирана резолюция № 24-0851-
М00020/07.03.2024 г. (л. 16).
С Постановление от 09.05.2024 г. Районна прокуратура – Добрич
прекратила наказателното производство по ДП № 171/2024 г. по описа на
Първо РУ на МВР – Добрич, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
тъй като от Протокол за химическа експертиза № 223/08.03.2024 г. се
установило, че в кръвта на водача М. се доказва наличие на алкохол в размер
на 0,99 на хиляда, а тази концентрация се явява под установеното в правната
норма на чл. 343б, ал. 1 от НК.
Представителят на държавното обвинение постановил препис от
постановлението, след влизането му в сила, ведно с досъдебното производство
да се изпратят на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Добрич за реализиране на
АНО на нарушителя.
Въз основа на постановлението на РП – Добрич, съобразно разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно
постановление /НП/, което обстоятелство изрично било посочено в
постановлението. С него на М. е вменено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, като на основание чл. 174, ал. 2, вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП са му
2
наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 36 месеца.
В хода на съдебното следствие в проведения разпит в качеството на
свидетели полицейските служители потвърдили изложените обстоятелства в
съставения АУАН, като разказали как са установили водача и са предприели
действия по извършване на проверка дали е употребил алкохол.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал до разпит в качеството на
свидетел лицето И. С. Н., който е посочил, че предната вечер до около 19 ч. е
бил с М. и двамата не са употребявали алкохол, след което М. се прибрал в
дома си. Сутринта двамата са били в колата, когато са ги спрели полицаите за
проверка. Заявил още, че М. страдал от хепатит и черният му дроб бил много
увреден. Поради това, че пие много лекарства, М. не можел да си позволи да
пие алкохол.
Предвид твърденията на жалбоподателя и съобразно представените
медицински документи за наличие на заболяване на черния дроб на водача,
съдът е допуснал назначаване на СМЕ по писмени данни, видно от
заключението по която С. М. страда от чернодробна цироза, като това
заболяване не влияе пряко на окислението на етиловия алкохол в кръвта, но
тъй като по-голямата част от окислението се извършва в черния дроб, който в
случая е увреден, периодът на елиминация на продуктите от самото окисление
ще бъде значително удължен. Приложените по делото медикаменти за лечение
на чернодробна цироза и диабет не влияят на окислението на етиловия
алкохол в кръвта.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните
доказателства, обективирани с показанията на св. Г. и св. Б., отчасти
показанията на св. Н., както и от приобщените по надлежния ред писмени
доказателства - Жалба от С. А. М. с вх. № 851000 11775/20.06.2024 г.; НП №
24-0851-000549/28.05.2024 г.; Заверено копие на АУАН № 1260152/07.03.2024
г.; Заверено копие на НП № 23-0851-000265/16.03.2022 г.; Заверено копие на
протокол за химическа експертиза за определяне на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 223/08.03.2024 г.; Заверено копие на талон за
изследване № 096600; Заверено копие на фактура № 222900/07.03.2024 г.;
Заверено копие на лист за преглед на пациент № 004607/07.03.2024 г.;
Заверено копие на Мотивирана резолюция № 24-0851-М000020/07.03.2024 г.;
Копие на Писмо с рег. № 851р-3088/08.03.2024 г.; Копие на Писмо с рег. №
851р-3091/08.03.2024 г.; Копие на Справка картон на водача – 3 л.; Справка за
съдимост с рег. № 240705005000289197/05.07.2024 г., ведно с бюлетини – 2 л.;
Епикриза с вх. № 14606/24.07.2024 г., рецепти, експертно решение и
амбулаторни листи - 13 л.; съдебно медицинска експертиза с рег. №
16258/22.08.2024 г. – 7 л., които доказателства съдът кредитира изцяло като
обективни, пълни и последователни.
Съдът кредитира показанията на св. Г. и на св. Б. не само защото същите
са последователни и непротиворечиви сами по себе си, но и защото те
3
кореспондират с останалите приобщени по надлежния ред писмени
доказателства, вкл. приетата и неоспорена от страните СМЕ.
Съдът кредитира отчасти показанията на св. Н., доколкото същият
излага данни за обстоятелства, които са се случили вечерта на предния ден и
по-конкретно до 19 ч. Съдът поставя под съмнение твърденията на свидетеля,
че жалбоподателят не е употребил алкохол, тъй като това обстоятелство е
установено по безспорен начин от останалите, приобщени по надлежния ред
писмени и гласни доказателства. Съдът отчита също, че е възможно
жалбоподателят да е употребил алкохол след 19 ч., когато се е прибрал у дома
си, както и е възможно да е употребил алкохол предните дни, предвид
заключението по СМЕ, че периодът на елиминация на продуктите от самото
окисление ще бъде значително удължен.
С оглед гореизложения анализ съдът приема, че с показанията на св. Н.
не се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят М. не е
употребил алкохол преди да се качи да управлява МПС, в каквато насока са и
твърденията на защитата.
При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните
доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:
Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението
по пътищата, която заповед е приложена по делото, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в НП съответства на
законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на
нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са
нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са
осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се
твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение
не съществува.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
С оглед изложеното съдът намира, че в административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са основания за отмяна на наказателното постановление във формално-правен
аспект.
По отношение на вмененото нарушение: Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП гласи, че на водача на пътно превозно средство е забранено да
4
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява
посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания /чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства/.
Съгласно чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, в случай на отказ да получи талон за медицинско
изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да
даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо
вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото
средство.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че жалбоподателят е дал
кръв за изследване употребата на алкохол, следва да се приеме, че същият е
управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
– 0.99 на хиляда, установена чрез химическо изследване, а не с концентрация
на алкохол от 1.22 на хиляда, установена посредством техническо средство.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП за доказано.
Относно наложеното наказание:
Съгласно чл. 174, ал. 1 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2.
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба
1000 лв.“
Ал. 2 на с. чл. гласи: „Когато нарушението по ал. 1 е извършено
повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и
глоба от 1000 до 2000 лв.“
Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя по чл. 174,
ал. 2, вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, доколкото видно от материалите по делото
нарушението е било извършено повторно.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33 от ДР на Закона за движението по
пътищата, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
5
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач.
Видно от приложениото по делото НП № 23-0851-000265/16.03.2023 г.,
влязло в сила на 08.04.2023 г., на С. А. М., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1
000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Това
обстоятелство изрично е посочено и в обжалванот НП № 24-0851-
000549/28.05.2024 г.
Нарушението, предмет на настоящото дело е извършено на 07.03.2024 г.,
т. е., в двугодишния срок от наказването на М. с НП № 23-0851-
000265/16.03.2023 г., влязло в сила на 08.04.2023 г. за същия вид нарушение,
поради което е налице квалифициращият признак „повторност“.
Ето защо съдът приема, че законосъобразно на основание чл. 174, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал
жалбоподателя.
Относно размерът на наложеното наказание „глоба“ в размер на 2 000
лв. и наказанието „лишаване от права“ за срок от 36 месеца, съдът намира, че
същото е законосъобразно и обосновано, макар да е в законоустановения
максимум, предвид данните от делото, както и с оглед изложените мотиви от
административно-наказващия орган.
Видно от Справка картон на водача (л. 19), жалбоподателят има голям
брой нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е бил
санкциониран. Настоящото нарушение е било извършено на 07.03.2024 г. -
едва година и два месеца след наказването му за същото такова нарушение от
18.01.2023 г. Очевидно наложеното му през 2023 г. наказание глоба в размер
на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година,
не е изиграло възпираща роля и М. не е поправил поведението си съобразно
правилата за движение по пътищата и пренебрегвайки правовия ред в
държавата отново е управлявал МПС след употреба на алкохол. Също така
следва да се отчете и високата концентрация на алкохол в кръвта на водача –
0,99 промила.
Още по-укоримо в случая се явява обстоятелство, че макар да е тежко
болен (цироза на черния дроб), М. е неглижирал собственото си здраве и
живот и е застрашил това на останалите участници в движението по
пътищата.
Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от
ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна
норма обществени отношения. Нарушението, извършено от жалбоподателя се
отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата
“висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато
става въпрос за честотата на извършените нарушения от този вид. Особено
укорими са нарушенията, при които деецът съзнателно поема управлението на
моторно превозно средство, след като е употребил алкохол, пренебрегвайки
6
неблагоприятните последици от алкохолното опиване при осъществяване на
една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички
останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При това
положение и дума не може да става за маловажен случай.
Предвид изхода на делото, сторените разноски в размер на 300 лв.,
представляващи възнаграждение на вещо лице по изготвената Съдебно-
медицинска експертиза в съдебно заседание, следва да бъдат възложени в
тежест на жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0851-000549,
издадено на 28.05.2024 г. от Началник Група в ОД на МВР гр. Добрич, Сектор
„Пътна полиция” гр. Добрич, с което на С. А. М. ЕГН ********** от гр.
Добрич за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата,
на основание чл. 174, ал. 2, вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 36 месеца.
ОСЪЖДА С. А. М. ЕГН ********** от гр. Добрич ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд гр. Добрич сторените по делото разноски в размер на
300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7