Определение по дело №620/2024 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 604
Дата: 19 май 2025 г. (в сила от 10 юни 2025 г.)
Съдия: Магдалена Димова Инджова
Дело: 20241800500620
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 604
гр. София, 19.05.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20241800500620 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД за признаване за установено по отношение на Р. З. Ч. и Д.
Х. В. солидарното им задължение произтичащо от Договор за потребителски
кредит № РК14- 028724 от 10.03.2014 г.
Постановено е Решение № 87 от 28.05.2024 г. по гр.д. № 1367/2021г. на
РС – Самоков, с което предявеният иск е частично уважен, поради извършени
погашения след предявяването на иска.
Ответниците Р. З. Ч. и Д. Х. В. са подали въззивна жалба срещу това
решение, в частта с която е признато за установено по отношение на Р. З. Ч. и
Д. Х. В. задължението им за заплащане солидарно в полза на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД по заповед № 737/250 от 16.09.2021 г., постановена по
ч.гр.д. № № 876 по описа за 2021 година на РС – Самоков на сумите,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № РК14- 028724 от
10.03.2014 г. както следва: 4 835,07 лева – главница по договора; 1 287,62 лева
– договорна лихва, начислена за периода от 28.03.2018 г. до 28.06.2021 г. вкл.,
както и за законна лихва от 23.08.2021 г. до изплащане на вземането,
включително и в частта за разноските.
По подадената въззивна жалба е образувано в.гр.д. № 620/2024 г. по
описа на Софийския окръжен съд.
По делото е постъпила молба с вх. № 4926/07.05.2025 г., с която ищецът
се отказва от иска си и моли делото да бъде прекратено. Заявява, че
претенциите му по делото са напълно удовлетворени извънсъдебно.
Претендират се разноски за първоинстанционното и заповедното
производство.
Съдът намира, че изявлението за отказ от иска е валидно извършено, тъй
като видно от приложеното по делото пълномощно пълномощникът е бил
1
овластен по реда на чл. 34, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 233 ГПК, отказ от иска е възможен във всяко положение на
делото, без да са необходими допълнителни волеизявления и предпоставки за
това. Поради това производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед обстоятелството, че отказът от иска е предприет пред въззивната
инстанция, обжалваното решение следва да се обезсили – арг. от чл. 233, изр.
трето от ГПК.
Съобразно приетото в т. 13 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, издадената заповед за изпълнение подлежи на
обезсилване, като компетентен да обезсили заповедта за изпълнение е съдът в
исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция следва да
обезсили в обжалваната част и издадената Заповед за изпълнение № 250 от
16.09.2021 г. по ч. гр. д. № 876/2021 по описа на РС – Самоков.
По разноските
В разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е предвидено право на ответника на
разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради
недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети
по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и
тези на ответника, се възлагат на ищеца.
В случаите на отказ от иска, обаче, което процесуално действие е
предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му
независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за
защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се
налага по аргумент, изведен от чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед на обстоятелството,
че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за
завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса, по което отпада с
погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита.
В настоящия случай с молби от 18.04.2025 г. и 07.05.2025 г. ищецът е
заявил, че се отказва от иска си именно поради извършено плащане от
ответниците в хода на процеса. Съдът счита, че ответниците са станали
причина за завеждането на делото, тъй като с възраженията подадени в
заповедното производство по реда на чл. 414 ГПК същите са оспорили
дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение. Признание,
било то и частично, липсва и в подадените от страните отговори на исковата
молба, поради което отговорността за разноски в конкретния случай следва да
бъде възложена в тежест на ответниците.
В случая „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – ищец в първоинстанционното
производство, е въззиваем в настоящото производство и изрично заявява, че
не претендира разноски за въззивната инстанция, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани за настоящото производство.
Що се отнася обаче до претендираните от въззиваемия разноски за
първоинстанионното и заповедното производство, настоящият съдебен състав
2
счита, че те следва да му бъдат присъдени, доколкото ответниците са станали
причина за водене на делото, а причина за частичното уважаване на исковата
претенция са извършени от същите в хода на производството частични
погашения. По изложените съображения ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на въззиваемия направените по делото разноски в общ размер на
1 137,26 лв., от които 507,26 лева за държавна такса, 480 лева – адвокатско
възнаграждение за двете производства и 150 лв. – разноски за възнаграждение
на вещо лице.
С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 87 от 28.05.2024 г. по гр.д. № 1367/2021 г. на
РС – Самоков в обжалваната част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 250 от 16.09.2021 г. по ч. гр. д. №
876/2021 по описа на РС – Самоков в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р. З. Ч. с ЕГН ********** и Д. Х. В. с ЕГН ********** да
заплатят на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: ********* сумата в общ размер
на 1 137,26 лв., представляваща направени по делото разноски, от които
507,26 лева за държавна такса, 480 лева – адвокатско възнаграждение за двете
производства и 150 лв. – разноски за възнаграждение на вещо лице.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 620/2024 г. по описа на
Софийския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3