№ 8479
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110164682 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Д. С. Д. твърди, че поради липсата на прием на храна в период от петдесет дни на
18.11.2016 г. бил приет в отпаднало състояние за лечение в Клиника по гастроентерология в
УМБАЛ „А------------“ ЕАД, като по време на престоя си бил лекуван и са му направени
медицински интервенции. Поддържа, че с оглед предстоящото му изписване на следващия
ден, на 22.11.2016 г. около 20:00 часа решил да изпере замърсените си завивки и дрехи в
банята, след което започнал да се къпе, като в този момент в санитарното помещение влязъл
мъж от персонала и му казал, че дежурната лекарка е казала да излезе и че ще му слагат
инжекции. Ищецът помолил да го изчакат около пет минути, за да се приготви, но мъжът
излязъл и връхлетял отново след кратко време и започнал да го дърпа, на което ищецът
оказал съпротива. Сочи, че мъжът го сложил да седне в количка и го наметнал с кърпа, след
което се появила ответницата и ищецът започнал да моли и нея да го оставят се изкъпе, но
бил закаран от мъжа в гардеробната на отделението и престоял там за време от около 45
минути, след което сам успял да излезе. Твърди, че около 21:00 часа бил посетен от
психиатър, който разговарял с него и му задавал унизителни въпроси, а около 21:30 часа му
били поставени три инжекции без негово съгласие, като счита същите за ненужни. През
нощта се страхувал да заспи, а след два дни на 24.11.2016 г. бил изписан от клиниката.
Твърди, че ответницата е била дежурен лекар в отделението през периода 22-23.11.2016 г. и
1
че същата е злоупотребила с правомощията си, като е дала разпореждане на мъжа, който го
е извел от санитарното помещение без дрехи, стояла е в коридора пред вратата на банята,
след това стояла пред вратата на гардеробната, като е разбирала, че има борба в банята и в
гардеробната и че ищецът е затворен против волята му, а след това е извикала психиатър да
го прегледа. Твърди, че в епикриза ответницата вписала, че ищецът „пере чаршафите и
одеалата“, а в представена по делото медицинска документация е посочила следното: „в
20:00 часа пациентът е намерен да пере всички свои чаршафи, включително възглавница,
яке, обувки и одеяла“, с което имала за цел да го унижи, че е „луд“ и пере не само
възглавница, но пере даже обувки. Поддържа, че е принудително лекуван с наркотични
медикаменти, като вследствие на противоправното поведение на ответницата е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, уплаха, болки, страдания и
унижение вследствие на накърняване на човешкото му достойнство. Ето защо претендира
обезщетяване на причинените неимуществени вреди със сумата от 20000 лв.
Ответницата И. К. Б. оспорва предявения иск, като признава, че ищецът е бил пациент в
Клиниката по гастроентерология на болницата през периода 18-24.11.2016 г. и че тя е била
на нощно дежурство в периода 22-23.11.2016 г., но счита, че фактическата обстановка по
случая, изложена в исковата молба, не отговаря на обективната действителност. Разказва, че
на 22.11.2016 г. вечерта ищецът е бил намерен от медицинския персонал на клиниката в
банята на отделението, в която същият е перял на ръка всички чаршафи, възглавници и
калъфки от стаята си заедно с обувките си и дрехите си. С оглед необичайността на
поведението му и факта, че преди три дни ищецът е претърпял тежък удар по главата
вследствие на припадането си, ответницата помолила ищеца да се прибере да почива в
стаята си, при което ищецът се е възпротивил и е започнал да се държи агресивно спрямо
нея и санитарите. Оспорва спрямо ищеца да е упражнявано насилие или принуда, като
твърди, че всички действия са предприети в съответствие с добрите медицински практики и
съобразно установения ред в медицинското заведение. Поддържа, че ищецът бил придружен
от санитар до стаята си, който му е помогнал да се облече, след което му е назначен рутинен
преглед от психиатър, с оглед установяване на състоянието му във въпросната вечер и
извършване на преценка дали е необходимо назначаване на допълнително лечение в интерес
на ищеца като пациент. Оспорва да носи отговорност за действия на трети лица – санитари,
медицински сестри, психиатър, както и ищецът да е претърпял неимуществени вреди. При
условията на евентуалност намира претендирания размер на обезщетението за прекомерен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е
претърпял неимуществени вреди в претендирания размер в причинна връзка с виновно
2
противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в даване на противозаконни
разпореждания за оказване на принуда и унизителни действия спрямо ищеца на 22.11.2016 г.
по време на престоя му в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „А------------“ ЕАД. В
тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Между страните не се спори, а и от приложените писмени доказателства се установява, че Д.
С. Д. е бил настанен за лечение в УМБАЛ „А------------“ ЕАД, Клиника по гастроентерология,
в периода 18.11.2016 г. – 24.11.2016 г. От извлечението от рапортната тетрадка на клиниката
(л. 59 от делото) е видно, че в качеството си на дежурен лекар в отделението на 22.11.2016 г.
вечерта ответницата доктор И. Б. е удостоверила състоянието на ищеца по време на
процесния инцидент, като е описала, че в 20:00 ч. пациентът е намерен в банята да пере
всички свои чаршафи, включително възглавница, яке, обувки и одеала; бил е ориентиран за
време и място, в съзнание, контактен, но при опит от страна на медицинския персонал да го
прибере в стаята и да му помогне да се облече, той е станал агресивен, започнал е да ги
обвинява и заплашва, в следствие на което е бил консултиран с дежурен психиатър, който е
назначил терапия с половин ампула Диазепам и половин ампула Халоперидол. Изложеното
представлява твърдения на самата ответница, които не съдържат неизгодни за нея факти,
поради което не се ползват с висока доказателствена стойност, но същите се подкрепят
изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал. Като свидетел по делото е
разпитан санитарят, който е бил на смяна по същото време в отделението – Г. Я. И., който
разказва, че си спомня за ищеца, който е лежал в отделението по Гастроентерология на А----
-------- през 2016 г., като една вечер докторката или сестрата са го накарали да търси
пациента и го е открил в банята да пере всички одеала от стаята си с домашен сапун.
Свидетелят И. е уведомил доктор Б. къде е открил пациента, след което го помолили да
излезе от банята, обяснили му, че не бива да пере болничните одеала и трябва да се прибере
в стаята си, но ищецът започнал да се съпротивлява. Санитарят и ответницата продължили
да го убеждават да престане да пере, успяли да го изведат от банята, загърнали го (с одеало
или еднократен чаршаф), за да не е гол в коридора, след което го прибрали в стаята и го
облекли с неговите дрехи. Свидетелят И. е категоричен, че не са проявявали насилие спрямо
пациента – не са го бутали или тласкали, а полека-лека кротко го подканили към стаята,
която се намирала съвсем близо до банята (на 2-3 метра разстояние), поради което не са
ползвали количка, а пациентът на собствен ход се придвижил до стаята. Санитарят допълва,
че ищецът не е влизал в гардербната или в друго помещение, като след като го прибрали в
болничната стая го облекли с негови чисти дрехи.
Следователно, от събраните по делото гласни доказателства не се установяват изложените в
исковата молба твърдения на ищеца за проявено спрямо него насилие или агресия, напротив
– поведението на ищеца по време на процесния инцидент се е характеризирало със
съпротива спрямо указанията на лекуващия лекар и необичайни действия по пране на
болничните одеала, което е наложило и консултация с психиатър. В приложената по делото
рапортна тетрадка е записан резултатът от извършената консултация с доктор С., който е
3
посочил, че пациентът е в ясно съзнание, ориентиран за време, място и собствена личност,
като съдейства и е спокоен, но на моменти е агресивен; афектът е леко несъответен на
ситуацията; пациентът е апсихотичен, без агресивен или автоагресивен риск. В открито
съдебно заседание, разпитан като свидетел, доктор Д. Т. С. допълва, че не е установил
психотични симптоми при прегледа на ищеца, но е предписал описаните лекарствени
средства с оглед на успокоителния им ефект предвид моментното афектирано (психотично,
неспокойно, с проява на вербална агресия) състояние на пациента, като уточнява, че
описаните медикаменти се използват именно за успокоение, когато са еднократно
приложени и в ниска дозировка.
От заключението на приетата и неоспорена по делото СМЕ се установява, че така описаните
действия на доктор Б., които са документирани и в писмената история на заболяването на
пациента, са били правилни – доколкото поведението на ищеца към 22.11.2016 г. се явява
несъответно на обстановката и причината за това да бъде в болница, то назначената от
ответницата консултация с психиатър е била правилна, предписаната от психиатър терапия е
била изпълнена точно по вид на медикаментите и дозировка, като в цялост поведението й
отговаря на добрата медицинска практика и на задълженията й като дежурен лекар в
болничното заведение. В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че ако пациентът
е с поведение, което излиза извън рамките на естествената физиологична норма съгласно
разбирането на медицинската практика – буйства, дърпа се, не изпълнява команди, което би
могло да бъде основание на лекуващия екип да прецени, че той е с психотична
симптоматика, тогава е допустимо да бъде постановено от лекуващия лекар превеждане на
лицето на леглото, за да му се окажат по-нататъшни медицински мероприятия –
изследвание, консултация или някакво лечение. Ето защо експертът изяснява, че в случай на
подобна агресия част от добрата медицинска практика е да се установи защо пациентът е с
такова поведение, тъй като е възможно то да е симптом на животозастрашаващо състояние,
а в рамките на лечебното заведение отговорността за здравето и живота на пациента е на
лекуващия лекар, поради което последният не следва да тълкува подобни действия от гледна
точка на чисто банално поведение, а е длъжен да изследва дали те не са резултат на
заболяване.
От всичко изложено и при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал не се доказва извършено от ответницата спрямо ищеца противоправно поведение,
като е несъмнено, че предвид необичайните действия на Д. Д. предприетите от дежурния
лекар мерки по привеждане на пациента в стаята му, обличане и консултация с психиатър са
били напълно съответни с добрата медицинска практика и вменените задължения за грижа
към здравето и живота на пациента. По делото не се установява каквато и да било проява на
насилие или принуда към ищеца – няма данни същият да е бутан или дърпан, да е бил
затварян в гардеробно помещение или да е държан гол на публично място и впоследствие да
е облечен с чужди дрехи – от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.,
който е бил пряк участник в инцидента и не е заинтересован по никакъв начин от изхода на
спора, е видно, че Д. Д. е бил загърнат при излизане от банята и след това е бил облечен със
4
собствените си чисти дрехи, като от банята е бил приведен директно в стаята му и то на
собствен ход (не е „тикан“ в инвалидна количка, както твърди ищецът, за да бъде унижен).
В този смисъл, по делото не се установява накърняване на основни права на ищеца – на
свобода, неприкосновеност на личността и намеса в личния живот, нито унизително
отнасяне към него и накърняване на личното му достойнство, като всички действия към него
са били предприети с оглед несъответното му поведение и необходимостта същото да бъде
преустановено и анализирано на фона на здравословното му състояние.
Предвид изложеното при липсата на проведено пълно и главно доказване на противоправно
поведение на ответницата, изразяващо се в нейни незаконни разпореждания в качеството й
на дежурен лекар, предявеният иск за обезщетение се явява неоснователен и не се налага
обсъждане по същество на събраните по делото доказателства за евентуално претърпени
неимуществени вреди от ищеца (гласните доказателства чрез разпит на свидетеля М----------
). Ето защо предявеният иск за обезщетение в размер на 20000 лв. следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на
направените от нея разноски в производството в размер на 300 лв., депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С--------, срещу И. К. Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С---------, осъдителен иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в даване
на противозаконни разпореждания за оказване на принуда и унизителни действия спрямо
ищеца на 22.11.2016 г. по време на престоя му в Клиника по гастроентерология в УМБАЛ
„А------------“ ЕАД на 22.11.2016 г.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С--------, да заплати на И. К. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С---------, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300
лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5