№ 15
гр. С. , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20203420200675 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Подадена е жалба от „З. т.“ ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление
гр.Д., представлявано от управителя П. А. К., против Наказателно постановление №
19-001187/12.10.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.С., с което на ТД - жалбоподател, на основание чл.414, ал.3 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 ( две хиляди и
петстотин) лева за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата е изразена позиция за неправилна преценка на обстоятелствата,
установени при фактическата проверка от страна на контролните органи, и
определянето им като трудово правоотношение между търговеца и лицето И. К..
Подчертава се, че същият инцидентно посещава базата на дружеството в с.В., за да
нахрани едно куче и няколко пилета, които не се отглеждат производствено, поради
което и пребиваването му в обекта е краткотрайно. Визира се, че лицето страда от
шизофрения, което обуславя и затруднената му мисловна дейност. Подчертава се, че
явяването му на периоди в базата не може да се определя като трудова ангажираност, а
е във връзка с това да свърши определена работа – да даде храна на животните,
намиращи се в двора. Оспорва се доказателствената годност на попълнената от К.
декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ относно вписаните от лицето данни предвид това, че
същата не е попълнена в свободен текст от него, както и поради обстоятелството
1
доколко И. К. е разбирал съдържанието на този документ.
Пред съда жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие,
изразяващ становище за липса на нарушение и проява на човечност от
представляващия търговското дружество управител към св.К. да го подпомага без да
унижава достойнството му като за нахранване на животните от време на време му
заплаща за това, и предвид което не е и имало договорки за отпуски, почивки, работно
място. Подчертава, че отиването на св.К. в стопанския двор на процесната дата е било
само по негова инициатива, проявена и в решението му да почисти. По отношение на
сключения впоследствие трудов договор сочи, че това е било сторено чисто формално
с цел да няма повече усложнения и неудобства от административен характер досежно
обгрижваните от св.К. животни, които не са на дружеството. Моли за отмяна на
наказателното постановление и присъждане на разноските по делото.
Административнонаказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че правилно е определено адм.наказателно
отговорното лице, а именно „З. т.“ ООД в качеството на реален, а не мним
работодател, на завареното да извършва трудова дейност лице. Приема, че събраните в
хода на съдебното производство доказателства обосновават трудовоправния характер
на възникналото правоотношение. Подчертава, че сключеният трудов договор от
01.10.2020г. се явява пряко признание, че отношенията между страните преди него
били от такова естество и с договора се легализирали. Изразява съображения за
неприложимостта на маловажния случай, моли за потвърждаване на НП и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-С., при редовност на призоваване, не се представлява, не е
депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид
което се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в
тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по
вътрешно убеждение, намира за установено следното:
На 18.09.2020г. преди обяд св.Т. и св.М. – инспектори при Дирекция „Инспекция
по труда“ – С., посетили намиращата се в село В., общ.К., обл.С., база на ТД „З. т.“
ООД гр.Д., за да извършат проверка по повод подаден сигнал от трето физическо лице,
че в посоченото място друго лице работи без трудов договор. На място заварили св.И.
К., за който св.Т. и св.М. възприели, че държи четка и почиства в едно от складовите
помещения. В разговор със същия разбрали, че лицето е отишло в базата, за да нахрани
2
кокошките, които управителят на ТД отглеждал лично за себе си. На посоченото място
нямало разположена птицеферма.
Св.Т. предоставила на св.К. да попълни декларация, визирана в чл.402, ал.1, т.3
КТ, в която свидетелят отразил, че на 17.09.2020г. работил „пет минути два часа“ общо
почистване с четка, като работата му се възлага от П. К., който плащал 20 лева на ден.
Към предварително зададения реквизит за „сключен трудов договор с работодателя“
посочил, че няма.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства се изясни, че св.И. К. е
пенсионер, с психично заболяване „шизофрения“, освидетелстван с ТЕЛК – решение и
определена пожизнено увреждане и 80 % неработоспособност, който посещава
визираната база, когато управителят на ТД П. К. му възложи да отиде и да нахрани
кучето и кокошките, след което си тръгвал, като вършил това два - три дни преди
проверката. Свидетелят не бил питан от проверяващите къде конкретно му е работното
място, като визира, че тъкмо влязъл в склада и взел една четка, за да почисти по
собствена инициатива, без да му е било възложено да го прави, когато св.Т. дошла. За
свършената работа му била заплатена сумата 20 лева от управителя, като работата му
бил такава, че отивал, когато го повикат, тъй като понякога имало, понякога нямало
работа. За времето преди проверката не ползвал болничен или отпуск, като не е имал и
определени почивки.
На 05.10.2020г., в хода на продължаващата проверка, управителят К. депозирал
писмено обяснение, че не оспорва, че св.К. е работил на 18.09.2020г. в един от
складовете на дружеството. Представил трудов договор № 015 от дата 01.10.2020г.,
сключен с посоченото лице за длъжност „чистач/хигиенист“ на осем часов работен ден.
В присъствие на управителя св.Т. съставила АУАН № 19-001187/05.10.2020г. за
нарушение на чл.62, ал.1 КТ, като във фактическите рамки на обвинението отразила
възприетите при проверката на място обстоятелства, данните от декларацията и
трудовия договор от 01.10.2020г.
Въз основа на акта е издадено и наказателното постановление, с което на ТД-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и
петстотин) лева, без мотиви за така определения над минимума от 1500 лева размер на
административното наказание.
АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и от компетентни
длъжностни лица, съдържащи и изискуемите, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН, реквизити.
Основният момент по случая е дали към 17.09.20202г. и към дата на проверката на
18.09.2020г. св.К. е бил ангажиран по продължително престиране на негова работна
3
сила и респ. е било налице трудово правоотношение между него и наказаното
дружество като работодател или му е била възлагана конкретна работа, при
изпълнението на която, му се е заплащало. За източник на информация контролните
органи са възприели отразените от лицето данни в предоставената му за попълване
декларация с предварително задени реквизити за трудово правоотношение и видяното
от тях свидетелят да почиства с четка в един от складовете. По отношение на
последното обстоятелство свидетелят К. заявява пред съда, че е решил по своя воля да
помогне, без да му е била възлагана такава работа, като контролните органи не са
установили друго обстоятелство, което да очертава постоянна трудова заетост на
лицето в базата. Показанията му, че отива да храни кокошките, отглеждани лично от
управителя, съответстват на тези на св. Т. в тази насока.
При съпоставяне на написаното в декларацията, че на 17.09.2020г. св.К. бил в
базата на търговеца неясно колко време - „пет минути два часа“ и работата му се
възлагала от управителя П. К., който му плащал на ден по 20 лева, с непосредствено
депозираните пред съда показания на същия този свидетел, че отивал в посоченото
място само, когато П. го повика да свърши нещо и да нахрани кучето в двора и
кокошките, за което му плащал за деня, се установява, че единственото конкретно нещо
за което св.К. е бил ангажиран е било да даде храна на животните, чието отглеждане не
е в предмета на дейност на дружеството и не изисква много време. Понякога вършел и
нещо, което управителят му възлагал, без да е налице конкретизация за естеството на
възложеното. По никакъв начин не се очертава наличието на конкретна трудова
дейност, която свидетелят да е необходимо да извършва ежедневно, с почивки, с
постоянно присъствие на въпросното място и при определено работно време и
заплащане. Сключеният след проверката трудов договор между ТД и св.К. от
01.10.2020г., за който от страна на АНО се приема, че е доказателство за наличие на
трудово правоотношение преди тази дата, не налага извод за това. Св.К. пояснява, че
въпреки този договор, той пак отивал само, когато има работа и управителят му се
обади за такава, иначе не работи, което разкрива, че трудовият договор не представлява
опора на обвинението, нито е признание за предхождащо трудово правоотношение.
При така установените факти съдът приема, че не се разкриват по несъмнен
начин белезите на трудово правоотношение към процесната в обвинението дата, а на
св.К. е било заплащано за конкретен резултат – нахранване на кучето в базата и
личните животни на управителя, като не е изяснено естеството на друга конкретно
възложена работа, която да е била извършвана преди заварването на лицето с четката.
Доказателствата не фиксират друга трудова дейност, извън инцидентно възприетото
почистване, за което бе изяснено, че не е и било възложено от управителя на ТД. Видно
от приобщените писмени доказателства, св.К., на 66 години, е с призната 80 %
неработоспособност пожизнено с диагноза „Шизофрения“, като същият поддържа
4
адекватното си психично състояние с постоянен прием на медикаменти, пенсионер и
обгрижващ възрастния си родител на 90 години, които фактори също следва да бъдат
отчетени доколко е реално възможно лицето да е в състояние да предоставя работна
сила при постоянна ангажираност. Въпреки характера на настоящото производство не
може да бъде пренебрегнат факта на зачитането на човешкото достойнство на св.К. от
страна на управителя П. К., който е предоставил възможност на възрастния човек да се
чувства полезен и да съхрани себеуважението си като получава паричните средства не
като милостиня, а като резултат от извършвана от него работа.
По изложените съображения административното обвинение за налични
отношения между ТД-жалбоподател и св.К. по предоставяне на работна сила от страна
на последния, се явява недоказано, което обуславя и отмяната на наказателното
постановление.
С оглед изхода на делото, Дирекция „Инспекция по труда“ гр.С., следва да
заплати направените от ТД-жалбоподател разноски по делото, съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 ЗАНН.
По горните съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-001187/12.10.2020г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на „З. т.“ ООД, ЕИК
.........., със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя П. А.
К., на основание чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 500 ( две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.62, ал.1
от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.С. да заплати на З. т.“ ООД гр.Д.,
ЕИК .........., представлявано от управителя П. А. К., направените по делото разноски в
размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.С.,
по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5