Р Е
Ш Е Н
И Е
No199
гр. Ботевград, 06.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на първи април през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1427 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 372, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 367
от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 294, ал.
1 от ТЗ.
Ищецът- “****” ЕООД, с. ****, община
Столична, чрез пълномощника си твърди,
че на 01.09.2016 г. с ответника сключили договор за транспортни услуги с
товарни автомобили, по силата на който ответното дружество възлага, а ищцовото
дружество – изпълнител поема да извършва транспортни услуги на възложителя с
товарни автомобили. Твърди, че съгласно чл. 3 от договора фактурирането на
превозната услуга се извършва на всеки 15 или 30 дни на календарния месец, а
плащанията на фактурираните суми се извършват в срок до 30 календарни дни от
получаването на фактурата. Поддържа, че е извършил транспортни услуги на
ответника с маршрут гр. Търговище – гр. Шумен, като за извършените услуги за
съответния период е издадена фактура No **********/31.08.2017 г., по силата на
която ответникът следвало да му заплати
сумата от 4185.60 лв. с ДДС. Излага, че към момента на подаване на исковата
молба това задължение не е заплатено от ответника, въпреки многократните
разговори с управителя на ответното дружество. Сочи, че подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и по ч. гр. д. No 369/2018
г. на РС- Ботевград е издадена заповед за изпълнение за сумата от 4185.60 лв.
главница, ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 213.19 лв., представляваща лихва за периода от 31.08.2017
г. до 01.03.2018 г., както и за разноски в производството, като длъжникът подал
възражение, че не дължи изпълнение на вземането. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което
признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 4185.60
лв., представляваща задължение по договор за транспортни услуги от 01.09.2016
г., ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 213.19 лв.,
представляваща лихва за периода от 31.08.2017 г. до 01.03.2018 г. Претендира разноски.
Ответникът- “****” ЕООД, гр. Ботевград в
срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. Подаденият от страната писмен
отговор след е изтичане на срока за това, предвид това и съдът не взема предвид
подадения след преклузивния срок по чл. 131 от ГПК писмен отговор и заявените
със същия възражения на ответника. В съдебно заседание ответникът чрез
пълномощника си заявява, че не оспорва правоотношението по процесната фактура,
като твърди, че са платили сумата по същата. Претендира разноски.
В хода на производството по делото, в
съдебно заседание на 01.04.2019 г., съдът е прекратил на основание чл. 232 от ГПК производството по делото в частта му по предявения иск за установяване на
вземането за сумата-главница от 4185.60 лв., като на основание чл. 214, ал. 1
от ГПК е допуснал изменение на претенцията за присъждане на законна лихва върху
сумата-главница, като същата вместо за периода от 01.03.2018 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на главницата, се
счита предявена за периода от 01.03.2018 г. до 03.10.2018 г.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No 369/2018 г. по описа на РС- Ботевград, по заявление на
ищеца от 02.03.2018 г., подадено по поща с клеймо от 01.03.2017 г., съдът е
издал заповед No 2076/24.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ответника “****”ЕООД,
гр. Ботевград. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното
производство и ищец по настоящото сумата-главница от 4185.60 лв.,
представляваща парично вземане по Договор за
транспортни услуги от 01.09.2016 г., за което е издадена фактура No
**********, сумата от 213.19
лв., представляваха лихва за периода от 31.08.2017 г. до 01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както на заявителя са присъдени и разноски
по делото- 87.97 лв. за държавна такса и 550.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е
подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които
е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото не е спорно между страните –
търговски дружества, че същите са имали търговски правоотношения във връзка с
извършване на транспортни услуги, като ответникът е възлагал, а ищецът е
извършвал възложените му транспортни услуги по превоз на товари. Видно и от
заверено копие на Договор за транспортни услуги от 01.09.2016 г., на посочената
дата между “****” ЕООД, с. ****, в качеството на изпълнител, и “****” ЕООД, гр.
Ботевград, в качеството на възложител, е сключен договор, по силата на който
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва транспортни услуги с
товарни автомобили, като цената на транспортната услуга се определя
индивидуално преди да е извършена услугата в зависимост от разстоянието, което
е необходимо да премине транспортното средство. Съгласно чл. 3 от договора, фактурирането
на превозната услуга се извършва на всеки 15 или 30 дни на календарния месец, а
плащанията на фактурираните суми се извършват в срок до 30 календарни дни от
получаване на фактурата, по банковата сметка на изпълнителя, след представяне
на подпечатани товарителници за периода, подписани без забележки от
представител на възложителя. Договорът е сключен за срок от три години, считано
от подписването му, който срок се удължава автоматично с още една година при
липса на писмено заявление от някоя от страните за прекратяването му един месец
преди изтичане на срока на договора.
Видно от заверено копие на фактура No **********/31.08.2017 г., същата е издадена от ищцовото дружество като
доставчик за извършени на ответника като получател транспортни услуги по
договор гр. Търговище – гр. Шумен, на стойност 3488.00 лв., с начислено ДДС в
размер на 697.60 лв., или обща стойност на услугата в размер 4185.60 лв. с включен ДДС.
Видно от представеното Платежно
нареждане от 02.10.2018 г., на посочената дата ответното дружество “****” е наредило
кредитен превод на сумата от 4185.60 лв. по сметката на ищеца “****”. Като
основание за превода е посочено плащане по фактура **********/31.08.2017 г.
От заверено копие на Справка за
движението по сметката на ищцовото дружество за периода 03.10.2018 – 03.10.2018
г. се установява, че преводът на сумата от 4185.60 лв. е получен по сметка на
дружеството на 03.01.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД вр.
чл. 294, ал. 1 от ТЗ за установяване на вземане за обезщетение за забава, за което
е издадена заповед No 2076/24.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 369/2018
г. по описа на РС- Ботевград.
По делото не е спорно между страните,
че са имали търговски правоотношения по договор за превоз на товари, които
правоотношения се регулират от разпоредбите на чл. 367 и сл. от ТЗ, като
отношенията им са уредени в сключен от тях писмен договор - Договор за
транспортни услуги от 01.09.2016 г. По силата на така сключения договор ответното дружество е възлагало, а ищцовото
дружество, в качеството му на превозвач, е извършвало превози на товари, срещу
заплащане на цена /възнаграждение/ за отделните транспортни услуги, която се
определя индивидуално в зависимост от разстоянието, което преминава
транспортното средство при изпълнение на отделните услуги. Съгласно чл. 3 от договора
за транспортни услуги, фактурирането се
извършва на всеки 15 или 30 дни на календарния месец, а плащанията на
фактурираните суми се извършват в срок до 30 календарни дни от получаване на
фактурата.
Безспорно по делото е и
обстоятелството, че за извършени от страна на ищцовото дружество транспортни
услуги на ответника – превоз на товари, е издадена процесната фактура No **********
от 31.08.2017 г. за сумата от 4185.60 лв. Не е спорно също, че сумата по тази
фактура е платена от ответника в хода на производството по настоящото дело – с
платежно нареждане от 02.10.2018 г., и постъпила по сметката на ищеца на
03.10.2018 г., което се установява и от събраните писмени доказателствата. С
оглед извършеното плащане, ищецът оттегли исковата си претенция за установяване
съществуването на вземането за сумата-главница от 4185.60 лв. и производството
по делото в тази му част беше прекратено с влязло в сила определение на съда.
С оглед това спорът между страните е за
дължимостта на вземането за обезщетение за забавено плащане на главницата,
която ищецът претендира в размер на законната лихва.
В случая страните са предвидили
30-дневен срок за плащане на сумите от получаване на фактурата, като няма данни
за деня на получаване на процесната фактура No **********/31.08.2017 г. от
ответника. Съгласно чл. 303а, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, когато денят на получаване
на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато
фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата,
срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или
услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Предвид
това и доколкото процесната фактура е издадена след извършване на транспортните
услуги, то съгласно приетото в договора между страните и разпоредбата на чл.
303а, ал. 3, изр. 2 от ТЗ срокът за изпълнение на задължението за плащане
следва да се брои от деня, следващ дата на издаване на фактурата – 01.09.2017
г. При това падежът на задължението за плащане на сумата е настъпил на
30.09.2017 г., като считано от деня, следващ дата на падежа – 01.10.2017 г.,
ответникът е изпаднал в забава. Предвид това и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД същият дължи обезщетение за забава върху главницата от 4185.60 лв. в размер
на законната лихва от деня на забавата до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно за периода от
01.10.2017 г. до 01.03.2018 г. Изчислена от съда с помощта на он-лайн лихвен
калкулатор, законната лихва върху сумата главница от 4185.60 лв. за посочения
период е в размер на 176.73 лв.
Предвид това предявеният иск за установяване на вземането на ищеца за
обезщетение за забава се явява основателен до размер на посочената сума от 176.73 лв.,
като над посочения размер до пълния размер на претенцията от 213.19 лв., както
и за периода от 31.08.2017 г. до 30.09.2017 г. вкл. искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната
лихва върху сумата-главница от 4185.60 лв., за която е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, и която след допуснатото изменение на иска в тази
му част се претендира за периода от датата на подаване на заявлението в съда –
01.03.2018 г., до датата на плащане на сумата – 03.10.2018 г.
С оглед изхода на спора и направеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в настоящото производство съобразно уважената
част от исковете. Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
850.00 лв. е направено възражение за прекомерност от страна на пълномощника на
ответника. Съдът намира така направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
основателно. Видно от приложеното по дело пълномощно, адвокатското
възнаграждение е договорено в размер на 850.00 лв. и изцяло платено от страна
на ищеца. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба No 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за
процесуално представителство при дела с интерес от 1000 до 5000 лв. е в размер
на 300 лв. + 7% за горницата над 1000 лв. като в случая минималното
възнаграждение е 537.91 лв. Претендираното такова от 850.00 лв. надхвърля с
повече от една-втора минималния предвиден размер. Фактическата и правна
сложност на делото не обуславя претендирания от ищеца размер на адвокатско
възнаграждение, поради което съдът приема, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, и следва да бъде намалено по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК до размер на 537.91 лв. При това съдът приема, че на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно
уважената част от исковете в размер на сумата от 533.45 лв. за адвокатско
възнаграждение (след намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК по
направеното възражение за прекомерност от ищеца), както и за държавна такса в
размер на 128.37 лв., или общо разноски в исковото производство в размер на 661.82
лв.
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство,
които се явяват дължими от ответника съразмерно с уважената част от
исковете, са за държавна такса в размер
на 87.24 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 545.44 лв., или общо разноски по заповедното
производство в размер на 632.68 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 4.14 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за неоснователно възражението на пълномощника на ищеца за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, тъй като
претендираното възнаграждение е в размер на 500.00 лв. и същото се явява под
минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба No 1/2004 г.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ
съществуването на вземанията на “****” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: с. ****, Столична община, ул.
“****” No 9, представлявано от
управителя С.Д.Д., към “****” ЕООД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. “****” No 39, представлявано
от управителя В.В.К., за които е издадена Заповед No 2076/24.04.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 369/2018 г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата от 176.73
лв. /сто седемдесет и шест лева и седемдесет и три
стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху сумата-главница от 4185.60 лв. по фактура No **********/31.08.2017
г. за периода от 01.10.2017 г. до
01.03.2018 г., както и за законната лихва върху сумата от 4185.60 лв. за периода от 01.03.2018 г. /датата
на подаване на заявлението в съда/ до 03.10.2018
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за обезщетение за
забава над уважения размер от 176.73 лв. до пълния му предявен размер от 213.19 лв. и за периода
от 31.08.2017 г. до 30.09.2017 г. вкл., като неоснователен.
ОСЪЖДА “****” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
Ботевград, ул. “****” No 39, представлявано от управителя В.В.К., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: с. ****, Столична община, ул.
“****” No 9, представлявано от
управителя С.Д.Д., сумата от 661.82 лв. /шестстотин шестдесет и един лева и осемдесет
и две стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство, и
сумата от 632.68 лв. /шестстотин
тридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща направени
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 369/2018 г. по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА “****” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
с. ****, Столична община, ул. “****” No 9, представлявано от управителя С.Д.Д., на основание 78, ал. 3 от
ГПК да заплати на “****” ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. “****” No 39, представлявано
от управителя В.В.К., сумата от 4.14 лв. /четири лева и четиринадесет стотинки/
за направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :