Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 2021година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание
на дванадесети януари през две хиляди
двадесета и първо година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 4686 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Първоначално
във ВРС е било образувано НАХД № 743/20г. по жалба на П.Т.Т. ЕГН **********,***, против НП № 19-0433-00448/29.01.2020г., издаден от Началника на І РУ към ОДМВР Варна, с
което на жалбоподателя са наложени
административни наказания, както следва: „ Глоба“ в размер на 30 лева на осн. чл.183 ал.3 т.5 пр.І от ЗДП; „Глоба“ в размер на 50
лева на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр. І от ЗДП и „Глоба“ в размер на 10 лева на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДП.
С решение по
НАХД № 743/20г. по описа на ВРС процесното НП е било потвърдено изцяло.
С решение на Адм.
съд-Варна по к.н.а.х.д. №1153/2020г. от 11.11.2020г.,
е оставено в сила решението на ВРС по НАХД №743/20г., в частта, с която НП № 19-0433-00448/29.01.2020г., издадено от Началника на І РУ към ОДМВР Варна е било потвърдено относно
наложените на жалбоподателя административни наказания, както следва: „ Глоба“ в
размер на 30 лева на осн. чл.183 ал.3 т.5 пр.І от ЗДП
и „Глоба“ в размер на 50 лева на осн. чл.183 ал.4 т.7
пр. І от ЗДП, като решението на ВРС е било отменено в частта, с която е
потвърдено НП относно наложената „Глоба“
в размер на 10 лева на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр. 2 от
ЗДП и делото за това наказание е върнато за ново разглеждане в тази част от
друг състав на ВРС.
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от
съда за разглеждане.
С жалбата по отношение на наказанието,
наложено на основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП, се сочи единствено, че НП
е незаконосъобразно, тъй като процесният талон се е
намирал в КАТ-Варна до приключване на друго наказателно производство и
автомобилът е бил управляван в месечния срок от влизане в сила на това НП.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата, а в хода на
делото по същество отново моли за отмяна на НП в частта, която е предмет на
настоящата въззивна проверка, с аргументи, аналогични с изложените в жалбата.
Представител на органа
издал НП, редовно призован, не се явява, като се депозират писмени бележки с
искане НП да бъде потвърдено, аргументирайки доказаност
и съставомерност на извършеното нарушение, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на адвокатско
възнаграждение в минималния размер.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 23.12.2019г. полицейски
служители към ОДМВР Варна, сред които и св.С. осъществявали контрол над
движението на ППС по бул. „Сливница“, в района на кръстовището с ул. „Пирин“.
Един от преминаващите покрай служителите
автомобили бил л.а. „Опел Зафира“ с рег. №В1965ВН, управляван от въззивника Т.. Въззивникът управлявал автомобила по бул. „Сливница“, в
посока към центъра на гр. Варна, като при преминаването покрай полицейските
служители св.С. установил, че водачът на автомобила не ползва обезопасителен колан и че е извършил маневра завиване в обратна посока при наличието на
знак В23.Автомобилът, управляван от жалбоподателя бил спрян за извършване на
проверка, при което било установено още, че управлява превозното средство без
да носи КТ към СУМПС.
Предвид горното на место
бил съставен АУАН от св.С. срещу въз. Т.,
като едното от нарушенията, описани в акта било непредставяне на КТ към СУМПС,
което било квалифицирано по чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП.АУАН бил надлежно връчен на
жалбоподателя, който го подписал и в съответната графа вписал, че има
възражения, без да ги конкретизира.
В законоустановения срок
били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, във връзка с които
била възложена проверка от комисия, но тъй като становището на комисията било,
че възражението следва да бъде оставено без уважение, въз основа на материалите
по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка по
отношение на пункт трети от същото.
В с.з. се приобщиха писмени
доказателства, от които безспорно се установи, че КТ е бил отнет от
жалбоподателя на 24.06.2019г., когато е бил съставен АУАН серия АА № 382079, въз основа на който е било
издадено НП №19-0819-004270/19.07.19, връчено на въззивника на 24.07.2019г.Това
НП е било обжалвано, като с решение по НАХД №3612 на ВРС НП е било потвърдено,
решението на ВРС е било потвърдено с
решение №2418 от 12.12.2019г. по к.н.а.х.д.№
3163/2019г. , глобата е била платена на 27.12.2019г. и към дата 23.12.2019г. КТ
№ 5864929 не е бил върнат на въз.Т..
Съдът изцяло кредитира
писмените доказателства, приобщени по
делото, тъй като същите кореспондират с установената фактическа обстановка,
като напълно кредитира и показанията на св.С., които са последователни,
непротиворечиви и житейски достоверни.
Гореописаното се
установява от приобщените материали по делото- АУАН, справка за нарушител,
писма, отговор от сектор ПП-ОД на МВР-Варна, копие на решение на Адм. съд- Варна, копие на НП от 19.07.19г. заповед и от
останалите писмени доказателства по делото и от показанията на св.С..
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните
правни изводи.
Проверяваният акт е
издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от
въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е
компетентно.Съгласно приложената и приета от съда заповед, АУАН също е съставен
от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.Спазени са сроковете,
визирани в чл.34 от ЗАНН.
Формално двата акта в
частта, касаеща наложеното наказание за нарушение на
чл.100 а ал.1т.1 от ЗДвП, предмет на настоящата въззивна проверка, съдържат
описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е
извършено, като АНО е възложил и проверка на депозираните възражения, преди да
се произнесе по преписката.
Въпреки горното съдът
констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон.
Съгласно разпоредбата на
чл.53ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина.
В конкретния случай, в НП
фигурира единствено правният извод, че въззивникът управлява превозното средство без да носи КТ
към СУМПС, но каква е причината за това- факти липсват.Нарушението следва да
бъде описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, за да се
гарантира правото на защита на нарушителя, което в конкретния случай не е било
сторено, още повече, че в законоустановения
срок са били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, които
очевидно не са били преценени в пълнота, с което е била нарушена и нормата на
чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Съгласно нормата на чл.157
ал.6 от ЗДвП, актът за нарушението, заменя
контролният талон, ако той е бил отнет, за срок от един месец от издаването му.
Съгласно нормата на чл.157
ал.8 от ЗДвП, НП заменя КТ за период от един месец след влизането му в сила,
съответно решението или определението на съда при обжалване.
Видно от писмените
доказателства, събрани по делото, КТ е бил отнет от жалбоподателя на
24.06.2019г., когато е бил съставен АУАН
серия АА № 382079, въз основа на който е било издадено НП
№19-0819-004270/19.07.19, връчено на въззивника на 24.07.2019г.Това НП е било
обжалвано, като с решение по НАХД №3612 на ВРС НП е било потвърдено. Решението
на ВРС е било потвърдено с решение №2418
от 12.12.2019г.
по к.н.а.х.д.№ 3163/2019г. , глобата е била платена на 27.12.2019г. и към дата
23.12.2019г. КТ № 5864929 не е бил върнат на въз.Т..Никъде , както в АУАН, така
и в НП, не е описано и не е било прието за установено нарушение, свързано с
факта, че вместо контролен талон въззивникът не е представил АУАТ или НП,
удостоверяващи отнемането на контролния талон по законоустановения ред, вместо
да представи КТ, а единствено е посочено единствено, че жалбоподателят не носи
контролен талон.Срокът, в който НП заменя контролният талон, към датата на
проверката, безспорно не е бил изтекъл, тъй като решението на Адм. съд е влязло на 12.12.2019г.,
а КТ е бил върнат на жалбоподателя на 27.12.2019г. и няма как Т. към процесната дата да извърши нарушението, което е било прието
за установено и за което е наложено административното наказание, предмет на настоящата
въззивна проверка.
В конкретния случай не
само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, тъй като не е
установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но и е
наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно
извършването на нарушението от субективна и обективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е
имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в
наказателния процес, какъвто прочие е и административно –наказателния процес,
се доказва, а не се презумира.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в
хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна в
писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е отправено и възражение за прекомерност на
поисканите от въззивника разноски. Искането за присъждане на разноски от страна
на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно, но
предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, е неоснователно и не
следва да бъде присъждано такова възнаграждение.
Предвид наличието на основания за отмяна на НП в частта, касаеща пункт трети от същото, която единствено е предмет
на настоящата въззивна проверка, съдът намира, че искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя е основателно.По делото е представен договор
за правна защита и съдействие по НАХД №4686/20г. по описа на ВРС с предмет
консултации и становище при процесуално представителство, в който е отразено,
че правната помощ и съдействие се оказва на основание чл.38ал.1 т.3 от ЗА-
безплатно, тъй като жалбоподателят е адвокат, поради което предвид липсата на
фактическа и правна сложност на казуса следва да бъде определено минимално
възнаграждение в размер на 300лв., като бъде осъдена ОД на МВР-Варна да заплати
тази сума на адв.Еленкова.Тъй като е бил представен договор за правна защита и
съдействие на същото основание- безплатно и по кнахд №1153/20г.
по описа на Адм. съд-Варна и е било направено искане
за присъждане на разноски и за това производство, съдът намира, че следва да
бъде осъдена ОД на МВР-Варна да заплати на адв.Еленкова и сумата от 33,33лв.,
явяваща се съразмерна част от минималното адвокатско възнаграждение спрямо
уважената от Адм. съд –Варна част иска.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият
състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0433-00448/29.01.2020г., издаден от началник І РУ към ОДМВР Варна, В ЧАСТТА, с която на П.Т.Т. ЕГН **********,***
е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева на
осн. чл.183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДП, като в останалата
му част НП е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОТКАЗВА да възложи разноски
в полза на ОД на МВР-Варна за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да
заплати на адв.Илина Сашова Еленкова- АК-Варна сумата
от общо 333,33лв. за оказана правна защита и съдействие на жалбоподателя на
основание чл.38т.3пр.3 от ЗА.
Решението
подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ при ВРС: