Решение по дело №983/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20193120100983
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№260031 /21.10.2020г.

 

гр. ***

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Девненският районен съд, в публично съдебно заседание на 23.09.2020г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 983 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск, намиращ  правното си основание в разпоредбата на  чл. 422 ГПК  от  ***, ЕИК ***, срещу Т.С.А., ЕГН ********** за приемане на установено в отношенята между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 1100 лв, представляваща оказано му в периода от 09.12.2018г. до 10.12.2018г. лечение по клинична пътека / КП / №75 в Клиника по гастроентерология при ***, тъй като лицето е било с прекъснати здравноосигурителни права. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК  – 25.03.2019г., както и сторените разноски в настоящето и в заповедното производство.

В депозираната искова молба се излага, че на 09.12.2018 г. ответникът е приет за лечение в Клиника по гастроентерология при *** с оплаквания от задух, отоци по долните крайници, лесна уморяемост от 1 месец с давност от 1 месец. Приет е по спешност и приведен в клиниката на същата дата. След извършени консулти и изследвания му е поставена диагноза чернодробна цироза с етанолова генеза, активна, декомпресирана, ст. В по Чайлд (K70.3) Епилепсия–генерализирани хронични пристъпи (G40.6) При хоспитализацията на пациента било установено, че същия е с прекъснати здравноосигурителни права, вкл. към датата на десхопитализацията на 10.12.2018г., за което е бил уведомен и ответникът декларирал писмено, че в случай че не възстанови здравноосигурителния си статус за здравното осигуряване като здравнонеосигурено лице ще дължи заплащане стойността на оказаната му  медицинска помощ по клинична пътека /КП/ №75 в размер на 1100 лева, определена съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение. Независимо от обстоятелството, че пациента е бил здравнонеосигурен към датата на постъпването му, лечебното заведение го е лекувало в периода 09-10.12.2019г.  по КП №75, като са изпълнени всички диагностично –терапевтични процедури съгласно диагностично лечебния алгоритъм на КП №75, в т.ч. са направени лабораторни изследвания, ехоскопия на коремни органи, абдоминална ехография с Доплер 5301, лицева графия на гръдна клетка, ЕКГ, била е приложена и терапия. На 10.12.2018г.  пациентът е напуснал лечебното заведение, като е подписал информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в лечебното заведение. С информираното съгласие е декларирал, че следва да заплати всички  извършени медицински действия, изследвания и други в случай, че с напускането си създаде пречки за заплащане от страна на НЗОК, МЗ и други финансиращи институции на осъществената му болнична медицинска помощ. След отчитане на клиничната пътека към НЗОК последната е отказала да заплати стойността на лечението на ответника, тъй като е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализацията и напускайки преждевременно лечебното заведение е с престой по-малък от минимално определения по КП. Отказ за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение е бил постановен и от ДСП ***, тъй като било констатирано, че по отношение на ответника не са налице основанията за отпускане на средства по смисъла на чл.1, ал.4 ПМС №17/31.01.2007г. С невъзстановяване правата си по ЗЗО ответникът е създал пречки на ищцовото дружество за заплащане на стойността на КП, по която е бил лекуван от НЗОК и на основание чл.52 ЗЗО дължи на ищеца сумата от 1100 лв, представляща стойността на оказаното мулечение по КП №75  съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение за здравнонеосигурени пациенти, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна чрез назначения от съда представител по реда на чл.47 от ГПК депозира отговор на исковата молба. Твърди, че видно от представените писмени доказателства ответника е пребивавал в лечебното заведение по  -малко от 24 часа – от 17 40 ч. на 09.12.2018г. до 15,57 ч. на 10.12.2018г. Излага, че няма представени доказателства, да са извършени всички диагностично –терапевтични процедури съгласно диагностично лечебния алгоритъм на КП №75. Оспорва се подписите, положени от ответника в декларацията за информирано съгласие и върху информираното решение за преждевременно прекратяване на започнал престой в болнично заведение. Твърди се също, че изписаните текстове в декларацията не са осъществени от ответника. Към доказателствата не е приложена сметка на пациента и не се твърди, такава да му е била предявена за плащане. Твърди, че с оглед изложеното искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Към делото са приети и приложени следните писмени доказателства : заверено „ВО” копие от направление за хоспитализация от 09.12.2018г., заверено „ВО” копие от епикриза от Клиника по хепатогастроентерология на ***”, заверено „ВО” копие от справка от НАП за здравноосигурителен статус на ответника към 06.12.2018г., заверено „ВО” копие от декларация съгласие от Т.С.А. от 09.12.2018г., заверено „ВО” копие от уведомително писмо с изх. №0303-26-00-0016#1/22.01.20 г. от Агенция СП, заверено „ВО” копие от заповед №Р52/30.01.18 г. и заверено „ВО” копие от заповед №Р188/04.04.18 г. на Изп.директор на ***” заверено „ВО” копие от Декларация за информирано съгласие относно диагностично терапевтични процедури, заверено „ВО” копие от Информирано съгласие за определяне лекуващ лекар, заверено „ВО” копие от Информирано решение за преждевременно прекратяване на престоя в болнично заведение, заверено „ВО” копие от Информирано съгласие за характер и рискове при извършване изследвания с източници на йонизиращо лъчение и вземане биологичен материал за изследвания, заверено „ВО” копие от Информирано съгласие за реда за заплащане мед. услуга при прекратяване процеса по желание на пациента, заверено „ВО” копие от месечна справка спецификация за отхвърлени случаи по КП от 01.12.208г. до 31.12.2018г., заверено „ВО” копие от справка от НАП за здравноосигурителен статус на ответника към 31.12.2019г, заверено „ВО” копие извлечение от Национален  Рамков Договор за 2018г., раздел 6 – и, копие на Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №030811/29.05.2018г. с приложение : списък на специалистите, работещи по клинични пътеки, оригинал на декларация за прекъснати здравноосигурителни права от 09.12.2018г.

От заключението на вещото лице Е.А. по изслушаната и прието от съда съдебно –графологична експретиза се установява, че подписите, положени за “ декларатор “ в декларация от 09.12.2018г.  и в информационно решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болнично заведение и на болнично лечение /диагностициране от 10.12.2018г. са изпълнени от Т.С.А..

От заключението на вещото лице С.А. по изслушаната и приета от съда съдебно–медицинска експертиза се установява, че в хода на лечението на Т.С.А. през м.12.2018г. в Клиниката по гасторентерология при ***” ЕООД са изпълнени всички диагностични и част от терапевтичните процедури, включени в алгоритъма на КП №75 от приложението на НРД за 2018г., като не са изпълнение всички лечебни дейности по клиничната пътека поради отсъствието на пациента, който по свое желание  е напуснал лечебното заведение 2 дни предсрочно, поради което лекарите не са имали възможност да завършат част от започнатите лечебни процедури, включени в лечебния план. В клиничната пътека има задължителни и незадължителни лечения, които зависят от състоянието на конкретния пациент – в случая задължителните са изпълнени, а част от незадължителните, но подходящи за пациента, не са изпълнени поради отсъствието му. Лечението на пациента  Т.С.А. е било провеждано според правилата на добрата клинична практика от лекуващите лекари, критериите за дехоспитализация са изпълнени частично, тъй като през 2/3 от времетраенето на клиничната пътека пациента е отсъствал, напуснал по своя воля. Едни от основаните критерии за дехоспитализация и за заплащане на клиничната пътека от РЗОК са лечението по процесната КП 75 да е продължило не по- малко от 3 дена  и пациента да е здравно осигурен, тези критерии и по причини на пациента не са изпълнени. Диагнозата на пациента е била установена правилно и общото му състояние е било стабилизирано от проведенето лечение. Лекарите още в първия ден са приложили интензивно правилната комбинация от диагностично лечебни процедури  с лекарства и лечебни банки, вливани венозно. Лечението е било много ефективно и е дало възможност на пациента на собствен ход и по своя воля да напусне лечебното заведение и да се прибере вкъщи два дни предсрочно, без да дочака края на лечението по КП 75. При напускането на лечебното заведение на пациента е издадена епикриза, в която е била определена правилна и точна домашна терапия, основната клинична симптоматика на пациента е била овладяна. Общата сума, която би получила болницата от РЗОК по КП 75 при здравно осигурен пациент през 2018г. е 1100 лева.

От заключението на вещото лице Я.Л. по изслушаната и приета от съда съдебно–счетоводна експертиза се установява, че стойността на медицинските дейности, извършени на Т.С.А. от момента на постъпване на пациента в сепшното лечебно заведение съгласно действащия към него момент ценоразпис на лечебното заведение е 684,31 лева.

Предвид  установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: 

Искът е предявен от заявителя против длъжника в заповедното производство в предвидения от закона срок, поради което се явява допустим. Разгледан по същество същият се явява и основателен.

От приетите по делото писмени доказателства и съдебно–медицинска експертиза се установява, че на 09.12.2018 г. ответникът е постъпил на лечение в ***” ЕООД, като е напуснал преждевременно здравното заведение по свое желание на 10.12.2018г. Установи се също, че ответникът е подписал декларация за информирано съгласие, където е декларирал, че ще плати за оказаната му медицинска помощ, в случай че упражни правото си, да напусне преждевременно лечебното заведение и с напускането си създаде пречка за заплащане от страна на НЗОК, МЗ и други финансиращи институции на  осъществената до момента от болницата медицинска помощ. Установява се от представените справки от НАП за здравноосигурителния статус на лицето, че ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права, като няма твърдения и представени доказателства здравноосигурителните права на лицето да са били възстановени към датата на дехоспитализация. Съгласно  чл. 52 ЗЗО неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения. Видно от представена и подписана декларация от 09.12.2018г. ответникът е информиран от ищеца за стойността на медицинските услуги, които следва да му предостави. Видно от декларация на л.8 от делото Т.С.А. е декларирал, че е запознат с факта, че здравноосигурителните му права са прекъснати, както и че ако не възстанови здравноосигурителния си статус до датата на дехоспитализация, следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ в размер на 1100 лв. по КП №75. С оглед на незавършването на клиничната пътека поради преждевременно напускане на пациента, като ответникът е бил и с прекъснати здравноосигурителни права, той е бил неосигурен и като не отговаря на изискванията за целево заплащане на стойността на оказана болнична медицинска помощ, то той следва да заплати на ищеца оказаната медицинска помощ и други услуги. В случая основание за заплащане на претендираните суми е сключения договор между страните за оказване на медицинска помощ чрез изразеното съгласие на пациента, материализирано в съответната декларация, в което е посочена и стойността на лечението. Възраженията на особения представител на ответника, отразяващи защитната му позиция, не се споделят от съда. Както вече се посочи, ответникът е бил уведомен, че към датата на постъпване в лечебното заведение е с прекъснати здравноосигурителни права, за цената на услугите, които следва да заплати в размер от 1100 лева в случай, че не възстанови здравноосигурителния си статус към датата на дехоспитализацията, за което е положил подпис в декларация на л. 8 от материалите по делото. Видно от подписаните декларации на лист 18 и лист 19 от материалите по делото са дадени разяснения за характера и начина на лечение и реда за заплащане на медицинска услуга в случай на прекратяване на диагностично–лечебния процес по желание на пациента, за което пациентът е положил подписа си в декларациите. Фактът, че ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права се дължи на собственото му неизпълнение да плати вноските си, за което носи отговорност като гражданин, желаещ да ползва съответните услуги, финансирани от НЗОК, но при определени правила

С оглед изложеното съдът намира, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е издадена заповед за изпълнение, поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер. Като законна последица върху главницата ще се присъди и законната лихва от дата на подаване на заявлението – 25.03.2019 г. до окончателното изплащане.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за извършването им, както следва: разноски в заповедното производство – 75 лева – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – разноски в общ размер от 1062 лева, като съдът намира, че съобразно фактическата и правна сложност на делото по чл.422 ГПК юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 200 лева разноски за възнаграждание на вещото лице по назначената съдебно –почеркова експретиза.

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.С.А., ЕГН: **********,***,  дължи на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 1100 лева / хиляда и сто лева/ - главница, представляваща стойност на оказано на ответника за периода 09.12.2018г. -10.12.2018г. лечение по кличина пътека №75 в Клиника по гастроентерология  при ***,ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.03.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 459 по описа за 2019 г. на РС ***.

 

ОСЪЖДА Т.С.А., ЕГН: **********,***,  да заплати на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 75 лева / седемдесет и пет лева / разноски в заповедното производство и сумата от 1062 лева  / хиляда шестдесет и два лева / разноски в производството по предявения иск с основание чл.422 ГПК

 

ОСЪЖДА Т.С.А., ЕГН: **********,***,  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС *** сумата от 200 лева / двеста лева / за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно –почеркова експертиза.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ ..............................