Протокол по дело №430/2023 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 41
Дата: 31 януари 2024 г. (в сила от 31 януари 2024 г.)
Съдия: Галя Алексиева
Дело: 20233130100430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 41
гр. Провадия, 29.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.В.Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100430 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Н. И. Н., редовно уведомен, не се явява, представлява се от
адв. М., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА ПРОВАДИЯ, редовно уведомен,
представлява се от адв. М., с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И. А. Х., редовно уведомено, явява се.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ преценява, че с оглед редовното уведомяване на страните за
датата на днешното съдебно заседание не съществуват процесуални пречки
по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва, че производството по делото е било отложено с
оглед изслушване заключение на вещото лице по допусната съдебно-
техническа експертиза.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изготвено заключение на вещото лице по
1
допуснатата съдебно - техническа експертиза. Констатира, че същото е
постъпило в рамките на законоустановения срок по смисъла на чл. 199 ГПК.
На основание чл. 200, ал. 1 ГПК, преди изслушване на депозираното
заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото лице:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И. А. Х., неосъждан, българин, български гражданин,
без родство и дела със страните.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за отговорността по чл. 291 НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Запознат съм с отговорността по чл. 291 НК. Дал
съм заключение по съвест и компетентност, което поддържам. Преди да
започнем, правя следното изявление: По т. 4 пристигнаха писма – отговор от
Общинска служба „Земеделие“- Провадия и потвърждават това, което съм
отразил. Представям два броя писма на Общинска служба „Земеделие“-
Провадия с приложените 3 броя комбинирани скици. Констатирах и
допусната печатна грешка на стр. 5, абзац трети, като вместо „…2041 г….“,
да се чете „…2041 кв. м.
Въпрос на адв. М.: Доколкото разбирам до 1997г. няма одобрявани
никакви планове? Или не съм разбрал правилно?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Това е първият план, когато се одобряват
коригираните планове за земеразделяне на това село и на съседното.
Въпрос на адв. М.: А преди това?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Преди това не съм имал никакви данни, за да
заключа, че имотът е бил нанесен някъде или е бил одобрен друг план. Има
един план от 1930г., където съм направил една комбинирана скица, от която
можем да заключим, че имотът попада извън чертите на населеното място.
Там част от имота се засяга от един тупик на едно кръстовище в този план.
Въпрос на адв. М.: Как от там насетне до приемането на кадастрална
карта, доколкото виждам последното изменение е 2022г., как този имот е
станал „урбанизирана територия за друг вид застрояване“? Имате ли
обяснение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не съм намерил никакви доказателства за това.
АДВ. М.: Вие навсякъде говорите, че е земеделска земя, извън
регулация и в един момент Службата по кадастър го записва „урбанизирана
2
територия за друг вид застрояване“.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Имам някакво обяснение, но по- скоро е хипотеза.
Най- вероятно, когато са правили кадастралната карта на землището са
установили, че има имот, който се намира извън чертите на населеното място,
но виждайки, че има постройки и е материализирана някаква ограда, може би
при изработването на картата е записан като такъв.
На въпроси на съда: Не можах да намеря и да установя акт на
администрацията, въз основа на който имотът да е вкаран в очертанията на
населеното място. Във всички отговори, които получих от Общинската
администрация и от Службата по земеделие, не ми дадоха нищо такова.
Въпрос на адв. М.: Никога не е бил в регулация този имот!?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Ако е имало някаква възможност това да се случи, е
трябвало да се направи с някакво изменение и когато Общинската служба се е
занимавала с тези земи. Допускам, че ако това е трябвало да стане, е трябвало
да бъде в периода на създаване на плана за земеразделяне до влизане в сила
на кадастралната карта. Обикновеното това се извършва от фирми, които
имат договор с Общината и извършват всички изменения. Въпросът е дали
това някога е било плод на някакво изменение, аз не успях да установя такава
информация.
АДВ. М.: Ако има такава информация, тя би трябвало да е в Общината
и те да отговорят на Вашето искане. Нали така?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Точно така.
Въпрос на съда: Къде на скиците се ситуира спорната реална част, като
граници?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Предполагам – допускам пак, като се има предвид че
това, което е продадено на В.Д.Д. предполагам, че е територията, която
обхваща сградите и така са вписани в кадастралната карта. Допускам, че
спорната част се намира на изток от тези сгради. Въпросът е, че когато
измерих границата на място, установих непълнота и грешка в западната част.
Въпрос на съда: Ако трябва се да обозначи тази спорна реална част,
къде се намира тя на някоя от скиците?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не съм я посочил, защото Общината е актувала
3
оставащата площ от имота. Тъй като материализираната граница на запад не
съответства на предвиждането на кадастралната карта, не мога да отделя
2041кв.м. от имота при условие, че няма отстраняване на установената от мен
непълнота и грешки на кадастъра. Ако трябва да се съобразя с кадастралната
карта, която е одобрена при тази грешка, бих могъл да отделя 2 041 кв.м.
площ в източната част на целия имот.
Въпрос на съда: Чисто графично къде е изобразена? Границите й къде
могат да се видят?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Няма граници и на място няма граници.
Въпрос на адв. М.: По скицата от кадастъра, като застанете срещу
имота, в коя част на имота се намира спорната реална част, която Ви показаха
на място, т.к. виждам, че разликата в границата е в горната, където имотът
граничи с дере, а не в източната част, където по Вашата скица № 2, имотът
граничи с материализирана граница? На Вашата скица има граница на
съседен имот, горна граница, път. Вие сте констатирали, че горната част е
нематериализирана границата и съответно излиза извън обхвата на имот №
116. Така ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Така е.
Въпрос на адв. М.: Тази граница има леко отклонение, но това ли е
границата на имота с поставена ограда?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Това е границата с поставена ограда. Тя е
обозначена с червен цвят.
Въпрос на адв. М.: Можете ли да ми покажете къде се намира спорната
реална част, която показах, т.е. при граница „път“, имот 66 и имот…?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Как мога да поставя граница, която не съществува на
място вътре в имота, за да мога да покажа аз имотната граница!? На север
няма граница, на изток има граница – полумасивна ограда, която се движи по
т. 17, т. 18, т. 19 и т. 6; на място материализираната западна граница е между
т. 1, т. 27, т. 9, т. 10 и т. 11; от юг имаме материализирана граница – масивна,
която се вижда на снимките, от т. 1, т. 2 до т. 3, като оттам нататък са бетонни
колове пак.
Въпрос на адв. М.: Значи от т. 3 до т. 6 са бетонни колове и това
всъщност е направлението, за което говорите, относно имотът който е
4
спорнияш, като говорим като направление?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Като направление от сградите, казвам. Представям
си една мислена линия, само че както казах, за да отделя площите по
документите, за които твърдят и двете страни, трябва да взема под внимание
или границата по кадастралната карта – в черен цвят или тази, която
констатирам като непълнота и грешка, която е на място, защото ако изключа
тази площ, целият имот ще стане много по-малък. Както казах вече,
установих че с АОС е актувана част от имота явяваща се именно разликата
между общата площ и площта, която ищецът твърди, че има по нотариален
акт от 1976 г. – 2 000 кв.м. и остатъка от 2 041 кв.м. Общината си ги е
актувала за себе си. Затова именно обясних, че не мога да посоча някаква
граница като реална между тях, тъй като се касае за непълнота и грешка от
запад и аз ще ощетя една от двете страни, ако посоча и разделя имота чрез
някаква мислена линия, която на място не е материализирана. Като няма
граница на място, която не е материализирана, аз няма как да я посоча.
Границите, които съм намерил, съм ги посочил на комбинираната скица.
Въпрос на адв. М.: Тази спорна част - условно казано, има ли от
сградите някъде на изток някаква материализация или в момента цялото
място се владее от едни и същи лица, защото, за да може да се начертаете
спорната част, трябва да има граница на запад?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Там има граница, която отделя тази спорна част, все
пак.
Въпрос на адв. М.: Отдолу към пътя има ограда, на изток има колове,
на север има дере, но между сградите, това което е прехвърлено по
нотариален ред през 20-та година и АОС, да разбирам ли, че там границата
между двете не е установена?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В началото, от т. 3 до т. 20 (къщата) има изградени
постройки тип „стени“ и някакви други постройки, които не са отразени в
кадастралната карта, но това не са граници, в смисъла на което можем да
заключим, че се материализира нещо като граница, която разделя два имота.
Т.е. не можем да индивидуализираме по тези постройки, които са изработени
незнайно кога във времето – предполагам в целия този период на владение.
Основната сграда с идентификатор 1 личи, че има някакви текущи ремонти по
нея, но няма материализирана граница, по която аз да отделя два имота в
5
рамките на имот 116.
Въпрос на адв. М.: Цитираната овощна градина и овошките, как са
разположени – хаотично в двете части или главно в едната страна на имота?
Овошките могат ли да се обособят като отделно място, което да е видимо, че
се стопанисва по определен начин, по един и същи способ?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Овошките може да се приеме, че са в източната част
на имота. В западната част има някаква оранжерия. Чисто визуално, в
източната част на имота има повече дървета.
Страните заявяват, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ след изслушване заключението на вещото лице намира, че
същото следва да бъде прието като доказателство към делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешното съдебно заседание заключение на вещото лице, ведно с
приложенията към него представени в днешно с.з от вещото лице.
СЪДЪТ като взе предвид представената справка-декларация от вещото
лице по Наредба № Н-1/14.02.2023г., преценява, че следва да бъде определено
окончателно възнаграждение на вещото лице съобразно нея, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице за
изготвената съдебно- техническа експертиза в размер на 870лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице възнаграждение в размер на
първоначално определения от съда депозит 700лева.
СЪДЪТ издаде разходен касов ордер на стойност 700лева.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от днес следва да
предоставят по делото доказателства за внесен допълнителен депозит в
размер на по 85лева за всяка, за изплащане окончателно определеното
възнаграждение на вещото лице. При неизпълнение, сумата подлежи на
принудително събиране по реда на чл. 77 ГПК.
6

АДВ. М.: Нямаме други доказателствени искания. Представям списък
на разноските.
АДВ. М.: Нямаме други доказателствени искания. Представям списък
на разноските.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна и с оглед
изчерпване доказателствените искания на страните,

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, моля да уважите предявения
иск срещу ответната Община. Считаме, че се установи, както
местоположението на твърдяната реална част, така и периода на давностно
владение, считано от 1976г. до настоящия момент. Актът за общинска
собственост е съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗОС, като до него
моментр имотът не е бил общинска собственост. Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза няма данни той да е бил някога такъв.
Освен това, още с първия нотариален акт от 1976г. за другата реална част,
която всъщност съставлява големия поземлен имот, е записано, че другата
част от поземления имот, която в последствие е включена към тази, е дворно
място, находящо се в с. *********, съставляващо селищен имот извън
регулацията на селото. Затова считаме, че в общината най- вероятно е била
налична документация за образуването на имота като такъв извън регулация,
но селищен, съответно неземеделска земя, която Общината всъщност ни
представя към настоящия момент. Към дата на съставяне на АОС, имотът
никъде не е записано, че е общински, нито е бил държавна собственост. Не се
откриха и данни същият да е бил принудително отчуждаван или да има
някаква друга процедура, която да води до необходимост от провеждане на
реституционно производство. С оглед изложеното, моля да уважите иска.
Моля да ми присъдите сторените разноски и да ми дадете срок за писмени
бележки.
7
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, считам че предявеният иск е
неоснователен, поради следното: На първо място, не се установи по един
категоричен и безспорен начин осъщественото владение от страна ищеца,
конкретно по отношение на спорната реална част от имота. Разпитаните по
делото свидетели не бяха сигурни, нито по отношение на това кой точно
владее имота, нито от кога, нито на какво основание. Още повече не бяха
сигурни и каква точно част се владее. На следващо място, когато през 2020г. е
извършено прехвърлянето на останалата част, която не е спорна и е
собственост на физически лица, още тогава е било известно на ищеца, че е
налице съсобственост за този имот и именно, за да се избегне изискването на
чл. 33 от ЗС е извършено първо дарение, а след това продажба на идеални
части. Вещото лице беше категорично, че за този имот, в годините назад
никъде не е бил записан собственик, още повече че самият имот се появява
като такъв едва през 1997г. Как и защо имотът понастоящем е станал
урбанизирана територия, за мен е загадка, след като по всички данни,
изследвани от вещото лице, този имот е бил земеделска земя. Но вещото лице
е категорично, че никъде в проверените от него източници, вкл. разписните
листи на Общината, за този имот не е записван собственик. Дори и да
приемем, че е налице ползването на имота от страна на ищеца, за мен това не
осъществява фактическия и правен състав на давностното владение. Не беше
установено, нито намерението за своене, нито действителното фактическо
владение върху целия имот с площ от 2 041кв.м. За мен, Общината е актувала
имота в момента на влизане в сила на кадастралната карта, което също е
станало с последното изменение през 2022г., когато е издаден и АОС, т.к. е
приложила и разпоредбата на чл. 25 от ЗСПЗЗ, а именно че когато един имот
не е собственост на физически и юридически лица, се приема, че той е
собственост на общината. И в тази връзка е издаден, според мен, един
законосъобразен АОС, който следва да бъде кредитиран и ползван като такъв
и от настоящия съдебен състав. На последно място, при постановяване на
съдебен акт, моля да имате предвид и т.нар. мораториум за придобиване на
земи, който дори и отменен, има своето фактическо и правно значение по
отношение изчисляване на срока на давностното владение и считам, че след
показанията и на свидетелите, общият давностен срок, на който се позовава
ищецът, не е изпълнен. Моля да отхвърлите исковата молба като
неоснователна и да ни присъдите сторените разноски.
8
СЪДЪТ дава възможност на ищеца в дванадесет дневен срок от днес да
представи писмени бележки.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок до 29.02.2024г.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:58
часа.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
Секретар: _______________________
9