Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 302                                         11.11.2019г.                               гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                            НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на единадесети октомври                          две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                             Председател: Й.М.-И.

секретар А.Г.

като разгледа докладваното от съдия Й.М.

АНДело № 983 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е прието по подсъдност от РС-Бургас.

Образувано е по жалба на „А.” ЕООД с ЕИК - *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Донка Бонева, заявена чрез пълномощника адв.И.И. от БАК против Наказателно постановление № 02-0002577/24.07.20189. на Директор на Д. „ И.п.т.”***, с което за нарушение на чл.63, ал.2  от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на жалбоподателя, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 21500 лева, с която се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Д. „И.п.т.”*** /ДИТ/, чрез процесуалният си представител вземат становище за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Представя доказателства.

 Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е постъпила в  срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от надлежна страна.

    На жалбоподателя е съставен акт № 02-0002577/05.07.2019г. за това, че при извършена проверка на 01.07.2019г. и на 05.07.2019г. по документи, инспекторите от ДИТ-Бургас установили, че „А.” ЕООД с ЕИК - *****, в качеството му на работодател,  допуснал  до работа на 18.04.2019г. в 08,00ч. лицето Д.М.Г. с ЕГН-**********, на длъжност „работник-строителство” в строителен обект-Многофункционална сграда с идентификатор 51500.507.85.1/М.-2/, УПИ I-363, кв.3903 по плана на к.к.С.б.-запад, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.

Проверката е извършена по повод постъпили в инспекцията жалби за полагане на труд преди сключване на трудови договори, както и продължаващо полагане на труд след прекратяване на трудови договори. По тази причина проверката в дружеството е извършена по документи, тъй като жалбите са касаели строителни обекти, които, към момента на проверката не са били действащи.

 Видно от представените по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя Г.С. е извършена  проверката по документи, включително и писмен трудов договор № 6/18.04.2019г. с работника Д.М.Г., назначен на длъжност „работник строителство“ в дружеството на 8-часов работен ден, с изрично отбелязване, че работникът е постъпил на работа на 18.04.2019г./вж.л.17 от АХ№3558/19г. по описа на БРС-прието по подсъдност/, като му е направен инструктаж и служебна бележка за проведен такъв/вж.книга за инструктаж-л.23,24,25 от АХ№3558/19г. по описа на БРС/, отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец април 2019г./л.26/, също предоставена от работодателя  с отбелязване за работника Д.Г.„8часа“ за 18.04.2019г. и смяна от 08,00ч. до 17,00ч. за 8-часов работен ден, с общо отбелязани за този месец седем работни дни; платежна ведомост за месец април 2019г./л.27/ с начислено и изплатено възнаграждение за тези седем отработени дни; идентификационна карта, попълнена от управителя на дружеството на 05.07.2019г. с посочване на СМР в периода от 18.04. до 18.06.2019г., извършени от дружеството на обект „М.-2“ в к.к.С.б., декларация на управителя за започнали на обекта работници на 18.04.2019г., съответно освободени на 18.06.2019г..

При тази проверка е установено, че лицето Д.Г.е полагал труд като работник строителство на посочения обект, считано от 08.00ч. до 17.00ч. на 18.04.2019г..

В същото време видно от справка на НАП изх.№ 02388193036796/18.06.2019г., е установено, че уведомлението за сключения трудов договор е било заверено в 17:47:07ч., т.е. след края на работния ден. Ето защо правилно е направен извод, че на 18.04.2019г. работникът Д.М.Г. с ЕГН-********** е бил допуснат до работа на 18.04.2019г. в 08,00ч. на длъжност „работник-строителство” в строителен обект-Многофункционална сграда с идентификатор 51500.507.85.1/М.-2/, УПИ I-363, кв.3903 по плана на к.к.С.б.-запад, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП, като последното е било заверено едва в 17,47ч. същия ден.

 

 

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от св.Г.С. на длъжност гл.инспектор към ДИТ-Бургас в присъствието на св.В.В.и управителя на дружеството, подписан е от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, като е връчен препис на последния. Към АНП е приложена Заповед № З-0058/11.02.2014г. на Изп.директор на ИА „ГИТ”, за делегиране правомощия на Директора на Д. „И.п.т.“***. Административно-наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на  1500лв.. 

Същото е връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН.  Цитираните акт и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като акта е законосъобразен – описанието на нарушението е ясно и по него няма данни да са постъпвали възражения в законния срок, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като са описани нарушенията, посочена е датата и местото на извършване на нарушението, и за посочени законовите разпоредби които са нарушени.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства формират извод,  че правилно и законосъобразно на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление. Съгласно нормата на чл.62 от Кодекса на труда преди постъпване на работа следва да се сключи трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа определени от закона елементи. Преди сключването на договора работника следва да се запознае с него и да разбере какви са трудовите му задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа. Съобразно чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. По делото безспорно се установява, че с лицето Д.Г., към датата на проверката, жалбоподателя е сключил трудов договор, както и че лицето е полагало труд на 18.04.2019г. от 08,00ч. като работник строителство в посочения обект, стопанисван от жалбоподателя. От показанията на разпитания в хода на съдебното производство св.С. и представените писмени доказателства се установи, че при  проверка в регистрите на НАП е установено, че няма връчено заверено уведомление по чл.63, ал.2 от КТ към 08.00ч. 18.04.2019г.-когато лицето е допуснато до работа от работодателя.  С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно на търговеца, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, е ангажирана отговорността. Съставеният акт за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми реквизити съобразно императивната разпоредба на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е описано точно и конкретно, вкл. и обстоятелствата, при които е извършено с точната правна квалификация. Не е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица и административно наказващ орган, при спазване на материално правните разпоредби. От обективна страна е осъществен състава на нарушението на чл.63, ал. 3 във връзка с ал. 1 от КТ, тъй като работникът е допуснат до работа без да му е връчено копие от уведомлението за регистриране на трудовия му договор в НАП, което законосъобразно е дало основание на административно наказващият орган да ангажира отговорноста на работодателя по чл. 414, ал. 3 КТ. Не се споделя становището, че случаят е маловажен, тъй като изискването по чл.63, ал.2, вр.ал.1 от КТ е въведено и вменено в задължение на работодателя с оглед закрила интересите както на работниците и служителите, така и на Държавата, които в конкретния случай са били застрашени, независимо от причините за това.

Определения от административно наказващия орган размер на наложеното административно наказание, е в минимума по чл.414, ал.3 от КТ, а от 1500лв. е съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

Р             Е             Ш             И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002577/24.07.20189. на Директор на Д. „ И.п.т.”*** като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: