№ 17316
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря К.А.К.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110118107 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. чл. 226 АПК.
С Решение № 1820 от 20.03.2024г., постановено по адм. дело № 22 по описа на АССГ
за 2024г. е отменено Решение № 20101313 от 24.08.2023г. по гр. дело № 45515 по описа на
СРС, 127-ми състав за 2018г., и делото е върнато за ново разглеждане от СРС, като са дадени
указания на районния съд.
Производството е образувано по жалба на К. К. З., М. Д. Н., К. Н. М., С. В. З., М. В.
З., Л. С. С., Й. С. С., В. С. М. и В. Г. П. срещу Решение № И917/02.08.2000г. на Поземлена
комисия, Община „Панчарево“ (сега Общинска служба земеделие „Източна“), в частта, с
която се отказва възстановяване правото на собственост на наследниците на Г.Н.Ч. върху
земи с площ общо 10,700 дка.
Жалбоподателите поддържат, че атакуваното решение е нищожно, тъй като не е
подписано от всички членове на Поземлената комисия, а именно липсва подпис на лицето
Ц. Г.. В допълнение е изложено, че решението не съдържа печат на Комисията, което е
основно изискване на закона към 2000 година. На следващо място жалбоподателите
поддържат, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като не съдържа мотивите,
поради които е постановен отказ за възстановяване на земеделски земи. В жалбата са
изложени съображения, че съгласно решението имотите не се възстановяват, тъй като
попадат на територията на Ловно стопанство – Искър, което не отговаря на целта и смисъла
на ЗСПЗЗ. Жалбоподателите поддържат, че не разполагат с информация, нито такава може
да се извлече от административния акт затова къде се намират имотите, кога, как и защо
попадат на територията на Ловното стопанство. По изложените доводи е направено искане
решението да бъде отменено.
1
Процесуалният представител на ответника оспорва подадената жалба като поддържа,
че атакуваното решение е подписано от всички членове на комисията. Представителят на
страната поддържа, че част от заявените от жалбоподателите имоти се намират в местности,
попадащи в чашката на язовир „Искър“.
Заинтересованите лица Н. Д. Н., С. Д. М., Ж. Н., Л. Д. Н., В. Н. Д., К. К. З. и В. И. З.
не вземат самостоятелно становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 20.05.1992г. жалбоподателката В. Г. П., в качеството й на наследник
на Г.Н.Ч. е поискала от поземлената комисия да възстанови собствеността върху земеделски
земи в землището на Горни Пасарел, общ. Панчарево, обл. Софийска, а именно ниви от 12,7
дка.
От представените по административната преписка, както и от приетото в съдебното
производство удостоверение за наследници на Г.Н.Ч. се установява, че същият е починал на
07.08.1970г., като заявителката В. Г. П. е негова дъщеря.
Заедно със заявлението по административната преписка е представена опис-
декларация от 29.11.1950г. за семейно положение и имотно състояние на преселника Г.Н.Ч.,
жител на с. Горни Пасарел, общ. Горнопасарелска, околия Самоковска, подлежащ на
преселване. Декларирани са следните непокрити имот:
1. нива в местността „В. Присое“ с площ от 2 дка. II категория, за която е посочено, че
влиза в горския периметър и не се залива;
2. нива в местността „Кот. Поток“ с площ от 2 дка. II категория, за която е посочено,
че влиза в горския периметър и не се залива;
3. нива в местността „Ан. Чукар“ с площ от 1 дка. II категория, за която е посочено, че
влиза в горския периметър и не се залива;
4. нива в местността „П. Поляна“ с площ от 2 дка. II категория, за която е посочено,
че влиза в горския периметър и не се залива;
5. нива в местността „Мерите“ с площ от 3,7 дка., I категория, за която е посочено, че
не влиза в горския периметър и се залива;
6. нива в местността „Бл. Вода“ с площ от 2 дка. II категория, за която е посочено, че
влиза в горския периметър и не се залива.
Видно от опис-декларацията, на 17.11.1950г. Председателят на Горнопасарелския
народен съвет е удостоверил, че семейното и имотното състояние на Г.Н.Ч. отговарят на
данните, намиращи се в народния съвет, а общинската ТПС комисия е удостоверила, че
размерите на земите са такива, каквито са посочени от декларатора.
По административната преписка е представен списък на жителите от с. Горни
Пасарел, подлежащи на изселване поради строежа на язовир „Пасарел“, членовете на
2
домакинствата им и притежаваните дкр. ниви, ливади и зеленчукови градини, в който е
удостоверено името на Г.Н.Ч. с 12,7 дка ниви. Списъкът е удостоверен от Централен
държавен архив.
От процесното Решение № И917 от 02.08.2000г. на Поземлена комисия при община
„Панчарево“ се установява, че след разглеждане на заявлението от 20.05.1992г. и на
основание чл. 18ж. ал. 1 ППЗСПЗЗ, комисията е възстановила правото на собственост на
наследниците на Г.Н.Ч. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от
2 дка, втора категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни Пасарел в местността
„Вуино присое“, пореден № 1 в заявлението, удостоверен с опис декларацията /поредните
номера са съгласно съдържанието на опис-декларацията, тъй като в заявлението земите са
заявени общо като ниви от 12,7 дка./.
Със същото решение ПК „Панчарево“ е отказала да възстанови правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху:
1. Нива от 2 дка втора категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни
Пасарел в местността „Котрончев поток“ с пореден № 2 в заявлението, поради причината, че
попада в ЛС - Искър;
2. Нива от 1 дка втора категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни
Пасарел в местността „Анев чукар“ с пореден № 3 в заявлението, поради причината, че
попада в ЛС - Искър;
3. Нива от 2 дка втора категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни
Пасарел в местността „Попова поляна“ с пореден № 4 в заявлението, поради причината, че
попада в ЛС - Искър;
4. Нива от 3,7 дка първа категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни
Пасарел в местността „Мерите“ с пореден № 5 в заявлението, поради причината, че попада в
чашата на язовир „Искър“;
5. Нива от 2 дка втора категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни
Пасарел в местността „Блага вода“ с пореден № 6 в заявлението, поради причината, че
попада в ЛС – Искър.
В решението е посочен редът и срокът за неговото обжалване, но липсва
удостоверяване на връчването му на заявителя или на другите заинтересовани лица.
От приетото в съдебното производство писмо от 16.06.2021г. на Столична община,
район „Панчарево“ се установява, че в архива на район „Панчарево“ не се съхраняват
документи, свързани с изселването на лицата от селищата, попадащи в територията на
язовира. Посочено е, че е възможно да се съхраняват от Община Самоков.
От приетото в съдебното производство писмо от 07.07.2021г. на Община Самоков се
установява, че исканите документи относно изселването не се съхраняват в архива на
общината и не могат да бъдат предоставени.
От приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза се
3
установява, че след справка с лесоустройствените проекти на Държавно ловно стопанство
„Искър“ се установява, че местностите „Анев чукар“, „Попова поляна“ и „Блага вода“
/показани на скици-приложения към заключението/ попадат в границите на ДЛС „Искър“.
Относно местността „Мерите“ вещото лице е установило, че се намира в чашката на язовир
Искър и е под вода. Това е установено чрез извадката от картен лист № 12, координатна
система 1930, от която е видно, че местността е разположена югоизточно от с. Горни
Пасарел и е с надморска височина от 790 м., а котата на преливника на яз. „Искър“ е 817,5 м.
надморска височина. В лесоустройствените проекти на ДЛС „Искър“, топографските карти
и архивните кадастрални планове не е открита местност „Кот. Поток“ или „Котранчев
поток“. Такова наименование е установено в картата на възстановената собственост и в
КККР съгласно приложение към експертното заключение. Вещото лице е уточнило, че видно
от гореизложеното, имотите в местностите „Анев чукар“, „Попова поляна“ и „Блага вода“ са
разположени на територията на ДЛС „Искър“, представляваща публична държавна
собственост, имотът в м. „Мерите“ е залят от водите на язовира, а за имота в м. „Кот. Поток“
или „Котранчев поток“ няма данни за местонахождение. За отказаните с решението на ПК
имоти не са налице данни за замяна или обезщетение със земя.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Настоящото съдебно производство е повторно след Решение № 1820 от 20.03.2024г.,
постановено по адм. дело № 22/2024г. по описа на АССГ, XVII касационен състав. С
посоченото решение касационният съд е дал задължителни указания за обсъждане на всички
относими към предмета на делото факти и доказателства, събрани в административното и
съдебното производство, които ги установяват, като на тази база съдът да изложи конкретни
правни доводи по прилагане на закона, като се отговори на доводите в жалбата. Съдът е
посочил, че липсват мотиви относно легитимацията на жалбоподателите, допустимостта на
жалбата, не било посочено дали административният акт е издаден от компетентен орган,
дали е спазена установената форма, дали при издаването на акта са допуснати нарушения на
административно производствените правила. Посочено е и че липсват фактически
констатации на решението.
Освен описаните по-горе фактически констатации въз основа на събраните
доказателства в административното и съдебното производство, във връзка с дадените
указания от правна страна следва да се посочи следното.
Жалбата изхожда от надлежно легитимирани лица. Видно от представените в
административното и съдебното производство удостоверения за наследници, всички
жалбоподатели са наследници на Г.Н.Ч., а заявител в административното производство е
жалбоподателката В. Г. П., която е подала искането за възстановяване на процесните имоти в
полза на наследниците на 20.05.1992г.
Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване административен акт. От приетата в цялост административна преписка се
установява, че процесното решение не е било връчено на заявителя, нито на
4
заинтересованите лица в административното производство след неговото постановяване и
противното не се твърди, нито се доказва от административния орган в хода на съдебното
дело. С молба от 04.04.2018г. жалбоподателите чрез адв. К. са поискали да им бъде
предоставена справка относно движението на преписката, както и да получат препис от
постановените актове. Видно от представеното писмо, преписът от решението е връчен на
адв. К. на 19.04.2018г., поради което депозираната на 30.04.2018г. жалба е в срок.
Ето защо жалбата е процесуално допустима. По нейната основателност съдът намира
следното.
Атакуваното Решение № И917 от 02.08.2000г. на ПК „Панчарево“ е постановено от
надлежен орган – поземлената комисия, на която законът /в приложимата към датата на
постановяване редакция/ е възложил произнасянето по реституционната преписка, като
органът се е произнесъл в рамките на неговите правомощия, установени в чл. 14, ал. 1
ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Решението е постановено в изискуемата писмена
форма и е подписано от председателя на ПК, секретаря и участвалите в приемането му
членове. Възражението на жалбоподателите за нищожност на решението, тъй като същото
не било подписано от третия член на комисията Ц. Г. и поради тази причина било налице
произнасяне на четен брой членове, е неоснователно. Безспорно разпоредбата на чл. 60, ал.
4 ППЗСПЗЗ в приложимата й към датата на постановяване на решението редакция
/понастоящем отменена/ определя състава на поземлената комисия като колективен орган,
но не сочи начина, по който този орган приема решенията си. Липсата на специална уредба в
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, препраща към приложение на общите правила на административното
производство - чл. 15, ал. 2, т. 6 изр. 2 от отменения ЗАП, действал към момента на
постановяване на процесното решение. Когато административният орган е колективен, той
приема решенията си с обикновено мнозинство от членовете си, а решението се подписва от
председателя или секретаря. Именно в този смисъл е съдебната практика по реда на чл. 290
ГПК, обективирана в Решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 1794 от 2009 г. на ВКС, I
г.о., Решение № 912 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1753 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 759
от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1859 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 770 от 05.11.2010 г. по
гр. д. № 173 от 2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 368 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 310 от 2011
г. на ВКС, II г.о. В този смисъл е и практиката на касационните състави на АССГ, изразена в
Решение № 6489 от 9.11.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 8646/2017 г., Решение № 3656
от 30.05.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 3780/2019 г., Решение № 1842 от 20.03.2024 г.
на АдмС - София по адм. д. № 11848/2023 г. и др.
В случая решението е подписано от двама членове, което е мнозинство от твърдените
от жалбоподателите трима членове, и е подписано от председателя и секретаря, поради
което отговаря на законовите изисквания за валидност. Наличието или липсата на поставен
мастилен печат на поземлената комисия върху решението е без значение за валидното
изразяване на волята на административния орган, респективно за правното действие на
административния акт, доколкото в случая от приетата преписка се установява по
категоричен начин, че решението е постановено именно от посочения в него надлежен орган
5
– ПК „Панчарево“ и е спазена законоустановената форма на акта. На последно място
изразената в акта воля на административния орган е ясна като са посочени съображенията,
поради които искането се уважава, респ. отхвърля по отношение на всеки един от заявените
имоти.
Ето защо процесното решение представлява валиден административен акт и
възраженията на жалбоподателите в тази насока са неоснователни.
Относно собствеността и отчуждаването на процесните недвижими имоти, съдът
намира следното. От приетата по делото опис-декларация за семейно положение и имотно
състояние на преселника се установява, че на 29.11.1950г. наследодателят на
жалбоподателите Г.Н.Ч. е декларирал пред председателя на Общинската комисия за
трудовата поземлена собственост процесните недвижими имоти като непокрити имоти във
връзка с принудителното му преселване. Удостоверено е от председателя и секретаря на
Общинската комисия, че описаните в опис-декларацията сведения отговарят на
декларацията за семейно положение и имотно състояние, намиращи се в народния съвет, че
подписът на декларатора е положен от него, както и че размерите на земите съответстват на
посочените в декларацията. Според нормите на чл. 78 и 80 ЗТПС, принудителното вътрешно
преселване се извършва въз основа на принципно решение за преселване, взето от
Поземления съвет при Дирекцията за земята, в което се посочва броя на преселниците и
населеното място за настаняването им. Съгласно чл. 85, ал. 1 ППЗТПС, след като решението
на поземления съвет за допускане по принцип на преселването добие законна сила,
подлежащите на доброволно или принудително преселване лица, са длъжни в определен от
службата по преселването срок да представят в общината подробен опис - декларация обр.
№ 31 на собствените си покрити и непокрити недвижими имоти, както и на семейното си
положение.
В настоящия случай, въпреки липсата на данни относно принципното решение за
преселване, представената опис-декларация по реда на чл. 85, ал. 1 ППЗТПС представлява
доказателство за започнала процедура по принудително преселване на общия наследодател.
Такова доказателство представлява и представеният в административното производство
списък на жителите от с. Горни Пасарел, подлежащи на изселване поради строежа на язовир
„Пасарел“, членовете на домакинствата им и притежаваните дка. ниви, ливади и
зеленчукови градини, в който е удостоверено името на Г.Н.Ч. с 12,7 дка ниви. Същевременно
по административната преписка не са събрани други данни и документи относно
извършеното през 1950г. преселване на жителите на с. Горни Пасарел във връзка със строежа
на язовира, които да опровергаят посочените доказателства, а от приетите писма от СО,
район „Паначарево“ и Община Самоков /на чиято територия се е намирало с. Горни Пасарел
към датата на преселването/ се установява, че в архивите им не се съхраняват такива
документи. При това положение при съвкупната преценка на събрания доказателствен
материал съдът приема за установено обстоятелството, че наследодателят на
жалбоподателите Г.Н.Ч. е бил принудително преселен от с. Горни Пасарел поради строежа
на язовира, с оглед на което и на основание чл. 85 и сл. ЗТПС, притежаваните от него
6
непокрити имоти, описани в опис-декларацията, са били ликвидирани. От експертното
заключение по СТЕ се установява, че липсват данни непокритите имоти да са били заменени,
но доколкото по делото не се твърди и не се доказва извършването на застрояване или
разпоредителни сделки със заменени имоти, на основание чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, правото
на собственост подлежи на възстановяване върху притежаваните имоти преди замяната,
дори такава да е била извършена. От проверената от Общинската комисия опис-декларация
също така се установява, че всички процесни имоти са имали земеделски характер към
датата на тяхната ликвидация вследствие на преселването.
Ето защо съдът приема, че жалбоподателите, като наследници на Г.Н.Ч. съгласно
представените удостоверения, се явяват легитимирани лица по чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ.
Относно местонахождението на имотите, съдът намира следното. Правото на
собственост върху земеделски земи се възстановява по реда на ЗСПЗЗ чрез посочените в
закона способи: в стари /съществуващи или възстановими/ реални граници в рамките на
територията по чл. 18г, ал. 1, т. 2 и 3 ППЗСПЗЗ, отразена в картата за възстановяване на тези
земи, а правото на собственост на земи, чиито реални граници не могат да се установят, се
възстановяват в нови реални граници – чрез план за земеразделяне в рамките на територията
по чл. 18г, ал. 1, т. 4 ППЗСПЗЗ. Една от предпоставките, пораждащи правото на
възстановяване на собствеността върху земеделски имоти в старите им граници, е те да
могат да бъдат установени по реда на чл. 18а и чл. 18б от ППЗСПЗЗ.
В конкретната хипотеза тази предпоставка не е налице по отношение на първия от
имотите, чието възстановяване е отказано с атакуваното решение – нива от 2 дка втора
категория в землището на с. Горни Пасарел, местност „Котрончев поток“ посочен под
пореден номер 2 в опис-декларацията. От приетото и неоспорено експертно заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно
изготвено, се изяснява, че установяването на имота не е възможно да се проведе по реда на
чл. 18а и чл. 18б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тъй като липсват каквито и да било данни относно
местонахождението на имота по посочения ред. Вещото лице е посочило, че местност „Кот.
Поток“, както е записана в описа-декларация, респективно „Котрончев поток“, не се
установява в съхранения картов материал, в това число в лесоустройствените проекти на
Държавно ловно стопанство „Искър“, в едромащабните топографски карти и в архивните
кадастрални планове. Следователно местонахождението на бившия непокрит имот /нива/
към датата на неговото ликвидиране при извършеното преселване на наследодателя на
ищеца не е установено по делото. Обстоятелството, че в картата на възстановената
собственост понастоящем съществува местност „Котрончев поток“, част от която не се
намира в чашката на язовир „Искър“, е ирелевантно за този извод, тъй като при липса на
данни за местонахождението на бившия имот към датата на отчуждаването, липсва и
каквато и да било възможност за установяване на идентичност между него и някои от
имотите, нанесени в картата на възстановената собственост. Местонахождението на имота
към датата на неговото отчуждаване не се установява и от останалите събрани по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, въпреки предоставената от съда
7
допълнителна възможност за ангажиране на доказателства в тази насока и изчерпването на
доказателствените искания на жалбоподателите. В настоящата хипотеза не е допустимо
установяване местонахождението на бившия имот и чрез анкетиране по реда на чл. 18б, ал. 2
ППЗСПЗЗ, тъй като не се твърди и не се установява имотът да е бил обект на
колективизация. Съгласно чл. 18б. ал. 2, вр. чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, анкетирането се
извършва измежду не по-малко от 50 на сто от собствениците на имоти попадащи в блок на
ТКЗС, ДЗС или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В
хипотезата на ликвидация на непокритите имоти на преселен собственик поради вътрешно
преселване по реда на отдел IV от ЗТПС, граници на бившите ликвидирани имоти не могат
да бъдат установени по посочения ред.
Предвид липсата на възможност за възстановяване на имота в съществуващи или
възстановими стари реални граници, обжалваното решение в тази му част е по съществото
си правилно. В случая възстановяването на правото на собственост на жалбоподателите
върху имота в м. „Котрончев поток“ следва да се извърши в нови граници след връщане на
преписката на административния орган, а ако това не е възможно, наследниците на бившия
собственик следва да бъдат обезщетени.
По отношение на останалите четири имота, за които е отказано възстановяване на
собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, са налице пречките
за възстановяване, уредени в чл. 10б, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Това е така, защото от
приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява по категоричен начин, че местностите, в които са разположени тези имоти,
попадат в реализирано комплексно мероприятие и представляват публична държавна
собственост. Вещото лице е локализирало въз основа на наличния картов материал
местонахождението на местностите „Анев чукар“, „Попова поляна“, „Мерите“ и „Блага
вода“, в които са разположени непокритите имоти, посочени под номера 3-6 от опис-
декларацията, и е установило, че целите местности „Анев чукар“, „Попова поляна“ и „Блага
вода“ се намират на територията на Държавно ловно стопанство „Искър“ и представляват
публична държавна собственост, а цялата местност „Мерите“ е залята от водите на язовир
„Искър“. Тези изводи са направени въз основа на съпоставка между схемите на границите на
местностите от една страна и лесоустройствените проекти на ДЛС „Искър“ от друга страна,
както и след съпоставка между схемата на местоположението на местността „Мерите“ и
извадка от картен лист № 12 в М 1:2000, координатна система 1930, височинна система
Черноморска, с наименование „яз. „Св. Петър“, яз. „Сталин“, при с.с. Горни Пасарел,
Шишманово и Калково, където местността е разположена югоизточно от с. Горни Пасарел и
е с надморска височина от 790 м., при кота на преливника на яз. „Искър“ от 817,50 метра.
Достоверността на тези изводи се подкрепя косвено и от съдържанието на представената
опис-декларация от 29.11.1950г., в която е посочено, че имотите в местностите „Анев чукар“,
„Попова поляна“ и „Блага вода“ влизат в горския периметър, а имотът в местността
„Мерите“ се залива от водите на язовира. Доколкото експертът е установил по категоричен
начин местонахождението на местностите, както и че същите изцяло попадат на територията
8
на реализирани мероприятия, които изключват правото на възстановяване на имотите в тях в
реални граници, възражението на жалбоподателите, че не било установено конкретното
местонахождение на процесните ниви в рамките на тези местности, е неоснователно.
Ето защо процесното решение е правилно и законосъобразно и в частта, с която е
отказано възстановяването в стари реални граници на заявените нива от 1 дка втора
категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни Пасарел в местността „Анев
чукар“ с пореден № 3 в заявлението; нива от 2 дка втора категория, находяща се в държавен
горски фонд на Горни Пасарел в местността „Попова поляна“ с пореден № 4 в заявлението;
нива от 3,7 дка първа категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни Пасарел в
местността „Мерите“ с пореден № 5 в заявлението и нива от 2 дка втора категория,
находяща се в държавен горски фонд на Горни Пасарел в местността „Блага вода“ с пореден
№ 6 в заявлението.
Предвид гореизложеното, жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. К. З., с ЕГН: **********, М. Д. Н., с ЕГН:
**********, К. Н. М., с ЕГН: **********, С. В. З., с ЕГН: **********, М. В. З., с ЕГН:
**********, Л. С. С., с ЕГН: **********, Й. С. С., с ЕГН: **********, В. С. М., с ЕГН:
********** и В. Г. П., с ЕГН: **********, всички с адрес: гр. София, АДРЕС, срещу
Решение № И917 от 02.08.2000г. на Поземлена комисия, Община „Панчарево“, В ЧАСТТА,
с която е отказано възстановяването на правото на собственост на наследниците на Г.Н.Ч. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 2 дка втора категория,
находяща се в държавен горски фонд на Горни Пасарел в местността „Котрончев поток“ с
пореден № 2 в заявлението; нива от 1 дка втора категория, находяща се в държавен горски
фонд на Горни Пасарел в местността „Анев чукар“ с пореден № 3 в заявлението; нива от 2
дка втора категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни Пасарел в местността
„Попова поляна“ с пореден № 4 в заявлението; нива от 3,7 дка първа категория, находяща се
в държавен горски фонд на Горни Пасарел в местността „Мерите“ с пореден № 5 в
заявлението и нива от 2 дка втора категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни
Пасарел в местността „Блага вода“ с пореден № 6 в заявлението.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9