№ 598
гр. София, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502581 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 14.04.25г. /с участието на секретаря Янкулова/
въззивно гражданско дело № 2581/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-4 състав от 28.06.24г. по г.д. № 11887/23г. е уважен /частично
- за сума в размер на 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вред/ иск по чл. 2б от
ЗОДОВ на А. М. против Прокуратурата на РБ.
Решението на СГС се обжалва от двете страни – както следва:
От А. М. – в отхвърлителната част /ищецът претендира присъждане на
допълнително обезщетение за неимуществени вреди/.
От Прокуратурата на РБ – изцяло.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Събраните в процеса /пред СГС/ доказателства /писмени и гласни - преценени в
съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата на чл. 266
от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ установяват, че:
По време на т. нар. „възродителен процес“ спрямо ищеца е била осъществена
физическа и психологическа принуда /конкретизирана подробно в исковата молба и в
решението на СГС/. Във връзка с този процес /за да бъдат разследвани извършените по
време на същия престъпления/ е било образувано наказателно производство /сл. д. № 1/91г.,
преобразувано в сл. д. № 780 – II/98г. на ВОП – София, впоследствие ДП № II – 048/99г. на
ВОП – София/, което не е финализирано с влязъл в сила съдебен /или прокурорски/ акт.
Ищецът поддържа, че е претърпял неимуществени вреди заради
неприключването на процесното наказателно производство. С оглед това: А. М. претендира
да бъде ангажирана /при условията на чл. 2б от ЗОДОВ/ имуществената отговорността на
Прокуратурата на РБ /в качеството й на орган по чл. 7 от ЗОДОВ/.
1
Жалбите са неоснователни /решението на СГС е постановено в съответствие със
закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:
Съдържанието на многобройната съдебна практика /в това число и на ВКС/,
която се е оформила в процеса на правораздаване по подобни правни спорове /от една
страна/ и съдържанието /от друга страна/ на разменените пред САС книжа /преценено в
съвкупност/ обосновава извод, че към момента /на този етап от процеса/ спорът между
страните се съсредоточава единствено относно обстоятелството – какъв размер обезщетение
за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в
полза на ищеца.
Независимо от това /за пълнота на изложението – принципно/:
От една страна:
Трайната и последователна съдебна практика /която се оформила по
приложението на чл. 2б от ЗОДОВ – в хипотези като процесната/ постановява, че: ищецът -
в качеството си на лично пострадал /физически и психически/ от т. нар. “възродителен
процес“ е легитимиран /в материално-правен аспект/ да претендира обезщетение за
неимуществените вреди /следствие от неприключването на процесното наказателно
производство/. Същата практика постановява също, че Прокуратурата на РБ е легитимирана
/в материално-правен аспект/ да носи отговорност за заявените вреди /това е органът, под
чийто надзор се е движило процесното наказателно производство, органът който е следвало
да обезпечи възможността за финализиране на процеса в разумен срок - чрез предприемане
на надлежни и своевременни процесуално – следствени действия/.
От друга страна:
Фактът, че процесното наказателно производство /образувано още през 91г./ не е
приключило -удостоверява /сам по себе си/ пряко /еднозначно и категорично/
предпоставката на чл. 2б от ЗОДОВ /към момента вече е изтекла и давността по НК за
търсене на наказателна отговорност/. Абсолютно незащитимо /и от правна, и от житейска
гледна точка/ е да се приеме /каквито и преценки да се направят в контекста на правилото по
чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, че визираният в закона „разумен срок“ /за приключване на
наказателния процес/ все още не е изтекъл. С оглед това – настоящият съдебен състав не
излага конкретни аргументи /съображения, доводи, мотиви/ в контекста на правилото по чл.
2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Безспорно - за ищеца /като пряко пострадал в лично качество от
посочената репресия – физически и психически/ е налице правен /и преди всичко житейски
и морален/ интерес /право/ да иска приключване на наказателното производство със
справедлива /осъдителна/ присъда. Възприемането на противната /обратната/ логика би
лишила пострадалия от всякаква правна защита – настоящото производство /по чл. 2б от
ЗОДОВ/ се явява на практика единствената правна възможност /правен ред/ за защита на
правата на А. М. /иск с каквато и да е друга правна квалификация би се явил – или
процесуално недопустим, или погасен по давност/. Обстоятелството, че ищецът е претърпял
/и търпи/ неимуществени вреди /следствие от продължаващата висящност на процесното
наказателно производство; следствие от фактическата и правна невъзможност да бъде
получено морално възмездие за претърпените физически и психически страдания/ следва да
се презумира. Отделно от това - този факт е и конкретно удостоверен /доказан/ по делото
/със свидетелски показания/.
Горните принципни съображения /и съдържанието на събраните в процеса
конкретни гласни доказателства/ обосновават /преценени в контекста на принципната
постановка по чл. 52 от ЗЗД/ определяне на обезщетение в размер на 30 000 лева /колкото са
присъдени от СГС; настоящият съдебен състав препраща и към доводите на
първоинстанционния съдия, изложени във връзка с правилото на посоченият законов текст –
при условията на чл. 272 от ГПК/. Този размер кореспондира и с актуалната практика на
ВКС.
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде – потвърдено.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
2
/при условията на чл. 10, ал. 3, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗОДОВ/ съдебни разноски – за
производството пред въззивния съд /държавна такса в размер на 5 лева – такова искане е
заявено в последното съдебно заседание пред настоящата инстанция/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-4 състав от 28.06.24г. по г.д. № 11887/23г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на А. Д. М. 5 лева – съдебни разноски
/държавна такса/ за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3