Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 265
гр. С., 18 юни 2020 г.
С.районен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря Г. Н.разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 973 / 2019 г.
на съда и се произнесе, като взе
предвид следното :
Ищецът "А С В" ЕАД с ЕИК ***, гр. С., ж.к. Л. 10, бул. Д-р П Д № *,
офис - сграда Л, ет. . офис ., представляван от изпълнителния директор Д Б Д, чрез пълномощника А.Н.Б.
моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:
1 200.00 лева, представляваща задължение по договор за паричен заем №
2832772 / 19. 06. 2019 г., сключен между "И А М" АД и М.И.Ж.,
договорна лихва в размер на 104.10 лева, начислена за периода 29. 06. 2017 г. –
16. 11. 2017 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 07. 05. 2019 г. до изплащане на вземането.
Претендира и разноските си,
извършени както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът се легитимира като кредитор на ответника въз основа на сключен
договор за цесия.
Ответникът М.И.Ж. с ЕГН **********,***,
чрез назначения му от съда особен представител адв. Д.Ч. е подал писмен
отговор, с който счита част от исковите претенции за неоснователни. Излага подробни
доводи във връзка с нищожност на договора поради наличието на неравноправни
клаузи и накърняване на добрите нрави. Оспорва и метода на изчисляване на
обезщетението за забава.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
По делото е представено копие от
договор за паричен заем № 2832772 / 19. 06. 2019 г., от което се установява, че
между цедента "И А М" АД и ответника е съществувало облигационно
правоотношение за предоставяне на паричен заем за сумата от 1200.00 лева и срок
от 21 седмици, като ответникът е следвало да заплаща разсрочено, ведно с
допълнителни разходи по кредита, като изрично е уговорена и общата дължима
сума, ведно с възнаграждение за кредитора в размер на 1304.10 лева.
По делото е представен заверен
препис от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16. 11.
2010 г., от който е видно, че на същата дата "И А М" АД е
сключило с "А С В" ООД договор, по силата на който, "И А М"
АД, в качеството му на цедент е прехвърлило възмездно на "А С В" ООД,
в качеството му на цесионер вземанията, произтичащи от договори за кредити,
които е отпуснало на свои клиенти при изпълнение на основаната си дейност,
описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора за цесия.
Представено е и уведомително писмо
изх. № * / * / 03. 01. 2018 г., с което се уведомява длъжника за извършената цесия,
което не е връчено на длъжника, тъй като последният не е намерен на адреса.
Разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД
предвиждат, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор заедно с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Освен това предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне, както и че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е
действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него на длъжника.
Въпреки това, съдебната практика приема, че е валидно и допустимо длъжникът да
бъде уведомен от цесионера, когато последният е упълномощен за това от цедента.
В случая такова упълномощаване е налице – уговорено е в чл. 4.9 от рамковия
договор, като е представено и пълномощно.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че с факта на редовното
връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и
договора за цесия и пълномощно от 09. 09. 2015 г, на
основание чл. 47, ал.
5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил
изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на
ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока
по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника,
съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения
представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и
доказателствата към нея,
респективно към уведомлението.
По тези съображения съдът счита, че
договорът за цесия поражда действие по отношение на длъжника, поради което
следва да бъдат разгледани възраженията на ответника по отношение на договора
за заем.
Възраженията на ответника касаят претенциите,
по отношение на които производството по делото е прекратено, поради което
повторното им разглеждане е безпредметно. По отношение нае възражението,
касаещо недължимост на сумата от 104.10 лева, съдът счита същото за
неоснователно, тъй като сумата представлява договорено между страните
възнаграждение, при това точно определено по размер още с подписване на
договора.
С оглед всичко гореизложено съдът
намира за основателна претенцията за заплащане на главница по кредита в размер
на 1200.00 лева и претенцията за договорна лихва в размер на 104.10 лева и ги уважава
в този размер.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените разноски за производството, които съобразно с уважената част от
претенциите са в размер на 386.75 лева. При определяне размера на разноските
съдът има предвид и обстоятелството, че по отношение на част от исковите
претенции производството по делото е прекратено.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят направените разноски съобразно с прекратяването на производството по
отношение на част от претенциите, но предвид липсата на доказателства за
извършени такива, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.Ж. с ЕГН **********,***
дължи на "А С В" ЕАД с ЕИК
***, гр. С., ж.к.
Л. 10, бул. Д-р П Д № 25, офис - сграда Л, ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния
директор Д Б Д сумата от 1 200.00 /
хиляда и двеста /лева, представляваща
задължение по договор за паричен заем № 2832772 / 19. 06. 2019 г.,
сключен между "И А М" АД и М.И.Ж. и сумата от 104.10 / сто и четири лв. и 10 ст. / лева - договорна
лихва за периода от 29. 06. 2017 г. – 16. 11. 2017 г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 07. 05. 2019
г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр. д. № 612 / 2019 г. по описа на СРС до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение № 1955 / 09. 05. 2019 г. по ч.гр. д. № 612 /
2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА М.И.Ж. с ЕГН **********,*** да заплати на "А С В" ЕАД с
ЕИК ***, гр. С., ж.к.
Л. 10, бул. Д-р П Д № 25, офис - сграда Л, ет. 2 офис 4, представляван от изпълнителния
директор Д Б Д сумата от 386.75 / триста
осемдесет и шест лв. и 75 ст. /лева,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 60.00 / шестдесет/ лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 612 / 2019 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред
С.окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: