РЕШЕНИЕ
№ 1116
*** 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430107224 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена от *** представлявано от ***, против *** с
ЕГН ********** от *** с предявени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на 399,70 лв. – главница за периода 01.12.2019г. –
30.04.2021г.; 33,85 лв. – лихва за забава за периода 04.02.2020г. – 01.09.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – *** до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена ***. Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по
което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал.5 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е
ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това
обстоятелство и връчването на заповедта по посочения ред, според ищеца,
поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се
иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена
1
топлоенергия на адрес ***, и лихва върху главницата. Претендират се
разноски.
Назначеният ***, сочи, че исковете са неоснователни и недоказани.
Твърди се, че по делото липсват доказателства за действителния отопляем
обем на жилището, методиката на изчисляване на сумите, договорите между
*** и топлинния счетоводител и тези между топлинния счетоводител и
ищеца. Сочи се, че справката по делото няма доказателствена сила, тъй като
тя не носи подписа на ответника. Моли се съда да отхвърли исковете. По
същество заявява, че липсват доказателства, че във входа на
топлофицираното жилище има абонатна станция и че липсва договор за този
вход между ищеца и топлинен счетоводител.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното: От приложеното ***, се установява, че ищецът е депозирал на ***
пред *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК срещу ответника *** за следните суми – 399,70 лв.-главница, дължима за
периода 01.12.2019 г. и сумата от 33,85 лв. - лихва, дължима за периода
04.02.2020 г. – 01.09.2021 г., законната лихва върху главницата от 13.09.2021
г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните вземания е
била издадена Заповед за изпълнение № *** по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника ***. Тъй като Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, с Разпореждане на съда, получено от заявителя
на *** е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията
си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок – на *** поради което съдът го приема за допустим.
Не е спорно между страните обстоятелството, а това се установява и от
приложения н.а. за покупко-продажба на недвижим имот ***, че ответницата
е собственик на жилището на адрес: *** ***. Представена е справка от *** на
името на ответницата, от която е видно, че след покупката на жилището през
***, тя не се е разпореждала с неговата собственост, единствено през същата
година жилището е било ипотекирано от нея в полза на ***Д. Жилището е с
абонатен № при ищеца ***. С и.м. са представени препис-извлечение от
сметките на ищеца с потребител – ответника, съгласно който за периода
2
01.12.2019 – 30.04.2021 г. главницата е в размер на 399,70 лв., а лихвата за
периода 04.02.2020 – 01.09.2021 г. е в размер на 33,85 лв., представена е и
разбивка на главницата по пера /лист 9 от делото/ като за общо
претендираната главница от 399,70 лв., претенцията е както следва: сума за
отопление без ИРУ – 207,35 лв; сума за топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация - 193,48 лв.; корекция -2.49лв. и сума за дялово разпределение в
размер на 4,51 лв. Въпреки твърденията на ответника, че справките нямат
доказателствена сила, по делото са представени и фактури от ***, които не са
оспорени. Представени са също и доказателства – справка за измерената и
разпределена ТЕ на ответника - месечните отчети на аб. № ***, от трето,
неучастващо по делото лице – ***, с изявление, че именно този топлинен
счетоводител е разпределял топлинната енергия, отчетена от топломера на
абонатната станция на ответника. Според приложеното споразумение между
*** и ***, първият се задължава да извършва разпределение на ТЕ, както и
топлинното счетоводство за редица абонати. Видно от приложението към
***, абонатният номер на ищеца - № ***, е в списъка от абонатни
инсталации, които са покрити от договорката между двете юридически лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: От събраните доказателства по делото следва извод, че
ответникът *** през процесния период е била собственик на имот в *** ***,
доколкото след неговата покупка през *** тя не е загубвала неговата
собственост. Като собственик, ответникът се явява клиент на ищеца за
топлинна енергия, доставена до имота, който е с абонатен номер при ищеца
***. Не е било необходимо сключването на договор между страните и
представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между
ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Същевременно, ал. 6 на същия член разпорежда, че
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
3
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Поради горното е ирелевантно обстоятелството, че
ответникът не ползва ТЕ за отопление в имота чрез радиатори - т.к. тя е била
клиент на ищеца за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. По делото се установява –
от приложената справка от третото, неучастващо по делото лице – ***, че в
сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради
това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Същевременно
по делото се доказа, че в жилището има уред, който топлоотдава и това е
щранг-лирата в банята на ответника – посоченото отопление без ИРУ, което е
било отчитано и за което е била разпределяна ТЕ. Относно твърдението на
ответника, че по делото не са приложени сключени договори между *** и
топлинния счетоводител от една страна, както и такива, сключени между ***
(топлинния счетоводител) и *** от друга, които да касаят точно входа на
жилището й, който е ***, а са приложени такива за ***, съдът намира
следното: Ищецът е представил ***, сключен между *** *** и *** с адрес ***
***, *** за срок от 5 години, но в приложението към споразумителния
протокол между топлинния счетоводител и ищеца за ***, са включени и
други абонатни номера, вкл. и този на ответника, който е от друг вход. На
базата на тези доказателства, както и въз основа на представената от
топлинния счетоводител справка за измерената от него и разпределена ТЕ на
ответника - аб. № *** - месечни отчети за исковия период, съдът намира, че в
случая следва да се приеме, че за исковият период топлинния счетоводител,
дори и без действащ договор, е действал при условията на чл. 60 и сл.от ЗЗД
(водене чужда работа без пълномощие). Не е налице противопоставяне от
страна на ответника за извършване на предприетата от топлинния
счетоводител работа, независимо от изтеклия срок на договора и липсата на
изрично посочване, че отчетът ще бъде извършван и за абонатите от ***.
Съдът намира, че следва да цени като валидни доказателства представените
по делото отчети от третото лице-помагач за аб. № ***, т.к. то е действало
съобразно разпоредбите на чл. 60 и чл.61 от ЗЗД след изтичане на срока на
сключения договор между него и *** на ***. Ответникът не би могъл да се
позовава срещу ищеца на липсата на договор, който той, като член на *** не е
инициирал да подпише с топлинен счетоводител, т.к. по този начин той би се
позовавал на собственото си виновно поведение и то срещу страна-
4
доставчика на ТЕ, в чиито правомощия не влиза инициативата за подписване
на такъв договор.
Поради изложеното, съдът приема за доказано, че за ответника, в
качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна
собственост, е възникнало задължение да заплати месечните дължими суми за
периода 01.12.2019г. – 30.04.2021г за топлинна енергия в размер на 399,70 лв.,
и именно в този размер претенцията на ищеца за главница следва да бъде
уважен. Неизпълнението на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ
срок за плащане на задължения, мотивира съда да приеме за безспорно
доказано, че ответникът дължи и суми за лихва, които с оглед приетата за
доказана дължима сума за главница, се явяват доказани в претендирания
размер от 33,85 лв. за периода 04.02.2020г. – 01.09.2021г., като началния
период е първата дата, на която задължението за първата главница е било
ликвидно и изискуемо. Поради изложеното, предявените искове следва да
бъдат изцяло уважени.
При този изход на делото и пълното уважаване на исковете, и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе по
въпроса за разноските на ищеца и в двете производства /съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
разноските направени от ищеца и в заповедното производство/. В исковото
производство разноските на ищеца възлизат на 305.00лв. – 25.00лв. държавна
такса, 100лв.-минимума на юрк.възнаграждение и 180.00лв. – депозит за ***,
а в заповедното – на 75.00лв. общо, които следва да се присъдят изцяло в
тежест на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал. 1 във вр.с чл. 124
от ГПК и чл. 86 ЗЗД, ЧЕ ***, ЕГН **********, от *** ***, ***, ***, ДЪЛЖИ
на ***, със седалище и адрес на управление *** *** с представител ***,
следните суми: 399,70 лв. – главница, представляваща стойност на потребена,
но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.12.2019г. – 30.04.2021
5
г., 33,85 лв. – лихва за забава за периода 04.02.2020 г. – 01.09.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 13.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена ***..
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК , ***, ЕГН **********, от ***
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление *** ***,
разноски в исковото производство в размер на 305,00 лв., и разноски по
*** на *** в размер на 75.00 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6