Решение по дело №2957/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 34
Дата: 11 януари 2022 г. (в сила от 11 януари 2022 г.)
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20217180702957
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

34

 

гр. Пловдив, 11 януари 2022 г.

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ :         ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к. а. н. дело № 2957 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Г.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат А.Б., против Решение № 1505 от 21.09.2021 г. на Пловдивски районен съд, VІІІ наказателен състав, постановено по а.н.дело № 2294 по описа на същия съд за 2021 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 20-1030-014886/06.01.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателката, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и са отнети общо 12 точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издаденото НП да бъдат отменени. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за осъществената безплатна правна помощ на жалбоподателката за всички съдебни инстанции.          

3. Ответникът по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

 

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Г.С.С., срещу НП № 20-1030-014886/06.01.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което каза се, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6  от ЗДвП, са й наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и са й отнети общо 12 точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

НП е издадено въз основа на АУАН № АА915738 от 03.12.2020 г., съставен от З.Н.Г.– полицейски инспектор към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор ПП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 08.06.2020 г. в 17.26 ч., в гр. Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ - до № 1 с посока на движение към кръстовище с ул. „Цар Симеон“, С. като водач на лек автомобил ТЕСЛА модел С, с рег. № ***, собственост на А. Р.П., управлява лекия автомобил със скорост от 104 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. При отчетен толеранс от минус 3% наказуемата скорост е 101 км/ч. Посочено е още, че нарушението е установено с АRН САМ S1-1174СА и фиксирано в снимков материал № 0293320, показан преди предявяване на акта, който е съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Направен е извод, че с това деяние С. виновно е нарушила чл. 21, т. 1 от ЗДвП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираното в НП нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 182, ал. 1, т. 6  от ЗДвП.

 

IV. За правото:

 

8. Решението е неправилно.

9. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъдат съобразено следното:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

В настоящия случай за спорното нарушение -  превишение на разрешената максимална скорост в населено място над 50 km/h, в чл. 182, ал. 1 т. 6 от ЗДвП е предвидено освен административно наказание глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, поради което макар нарушението да е установено и заснето с АТСС, правилно на водача на процесното МПС е издадено НП, а не електронен фиш по цитирания чл. 189, ал. 4 от закона.

Това обстоятелство обаче, не е в състояние да санира множеството допуснати в хода на административнонаказателната процедура нарушения.

Легална дефиниция на понятието „Автоматизирани технически средства и системи" (АТСС) е дадено в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП и това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Детайлно, условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, са уредени с НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (наричана за краткост Наредбата).

За осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 (чл. 9, ал. 1 – 4 от Наредбата).

Според чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък (чл. 10, ал. 2 от Наредбата). При работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда (чл. 10, ал. 3 от Наредбата).

За измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя. В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират намясто и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. При контрол на скоростта с мобилно АТСС във време на движение върху заснетите изображения освен данните за извършеното нарушение се отразяват и данните за скоростта на служебния автомобил или мотоциклет (чл. 11 ал. 1 – 3 от Наредбата).

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че за законосъобразното издаване на процесния електронен фиш, освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол (в каквато насока по делото са ангажирани доказателства) е необходимо и съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата. В случая от съдържаните на административнонаказателната преписка се установява наличието както на протокол, така и на снимка на разположението на уреда. Самият протокол обаче, съдържа взаимно изключващи се данни и в този смисъл макар и да е съответен на приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата, не може да се приеме, че съдържа пълни и точни данни за мястото на контрола (гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе до номер № 1), посока на движение на контр. МПС, номерът на служебния автомобил, ограничението на скоростта, режима на измерване.

Конкретно в тази насока е необходимо да се съобрази следното:

- В протокола за използване на АТСС изрично е посочено, че режимът на измерване е „Д“, т.е. в движение. В същото време е направена снимка на разположението на уреда съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, която се прави само за временно монтирани АТСС. Именно тези взаимно изключващи се данни не позволяват да се направи еднозначен извод, в крайна сметка как точно е заснето процесното МПС - при режим на измерване „стационарен“ или „в движение“, за да се извърши обективна преценка дали са спазени нормативните изисквания, които видно от цитираната по-горе нормативна уредба, са напълно различни при двата режима;

- Представената към НП снимка по никакъв начин не може да установи скоростта на кое точно МПС от заснетите три автомобила е отчетена с процесното АТСС, нито посоката на движение. В текстовото съдържанието на тази снимка липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо средство. В тази връзка, наложително е да се констатира, че според т. 5.4. от приетото по делото "Ръководство за работа със СПУКС от потребителите – оператори“ за техническо средство, видеокамера модел ARH САМ S1, „Снимките съдържат информация за разпознат номер на МПС и метаданни характеризиращи нарушението (GPS координати, точен адрес, посока на движение "от – към", дата час на нарушението, установена скорост на движение на МПС с техническото средство и др.). В тях се отразяват и въведените от оператора данни в СПУКС за местонахождение (град, населено място и административен адрес), ограниченията на скоростта въведени с пътни знаци, пътната маркировка и др....“. На дадената като илюстрация снимка в ръководството, информацията относно регистрационния номер на автомобила е налична, но такава информация липсва в представената по делото снимка. В този смисъл, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, според която, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Липсата на данни относно регистрационния номер на моторното превозно средство в случая е било достатъчно, процесното НП да бъде отменено, като издадено в нарушение на административнопроизводствените правила;

- На следващо място, въпросната снимка е с № 0293320 от 08.06.2020 г., а според протокола за използване на АТСС от същата дата, номерът на първото статично изображение е 0016696, а на последното е 0018214, т.е. номерът на процесната снимка е извън обхвата на направените такива с АТСС (вид АRН САМ S1 № 1174СА), на вписаното в протокола място за контрол -  гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе до номер № 1;

- Снимките на разположението на АТСС и на процесния автомобил очевидно са направени на различни места, най-малко защото на първата снимка има мантинела между двете платна, а на втората няма такава;

- Вписаният административен адрес гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе до номер № 1, не съответства на GPS координатите вписани в снимката на процесното МПС. Последните съответстват на участък от пътя непосредствено след разклона за Конна база Пловдив в поска Пловдив (https://www.google.com/maps/@42.1093104,24.7806723,17.5z?hl=bg), който е на около 2,5 км преди мястото на контрол.

Наличието на всички тези взаимно изключващи се данни и неточности съществено опорочават процедурата по установяване и заснемане на нарушението, което от своя страна е основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.

11. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен, като наред с това се постанови и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

 

V. За разноските:

 

12. Относно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвокат А.Б. за двете съдебни инстанции, е необходимо да се съобрази следното:

По делото е представено адвокатско пълномощно, в което е посочено, че процесуалното представителство е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според цитираната разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица.

В хода на настоящото съдебното производство обаче, този факт не се установи позитивно. Казано с други думи, по делото не са ангажирани никакви доказателства Г.С. да е материално затруднено лице по смисъл на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, което именно би обосновало правото на адвокат Б. на адвокатско възнаграждение съгласно ал. 2 на чл. 38 от закона.

Сиреч, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в този смисъл е неоснователно.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1505 от 21.09.2021 год. на Пловдивски районен съд, VІІІ наказателен състав, постановено по АНД № 2294 по описа на същия съд за 2021 год., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-014886/06.01.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Г.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и са отнети общо 12 точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско възнаграждения на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвокат А.Б..

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.