Р Е Ш Е
Н И Е №146
град Шумен, 25.07.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на десети
юли, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1.Йордан Димов
2.Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №201 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №371/23.04.2018 г. постановено по гр. д. №3894/2017 г. на Районен съд – Шумен (ШРС) е определен режим на лични контакти на К.О.И., ЕГН-********** и Ф.Х.Н., ЕГН-********** *** с техните внучки Е.С.Н., ЕГН-**********, род. на *** г. и М.С.Н., ЕГН-**********, род. на *** г., както следва: всяка първа събота от месеца от 10 ч. до 18 ч. и всяка трета неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч., като ищците следва да вземат и връщат децата от и до дома на бащата, както и на рожденият ден на детето от 10 до 12 ч. в присъствието и на място определено от бащата на основание чл.128, ал.1 от СК.
Недоволни от така постановеното решение са останали двамата ищци. От името на последните е подадена въззивна жалба. В нея се съдържа основно едно оплакване, че личните контакти на ищците, като баба и дядо, с децата следва да се осъществяват в присъствието на бащата. Сочи, че от редакцията на диспозитива не е ясно дали личните контакти с децата следва изцяло да се осъществят на място посочено от бащата и в негово присъствие или това касае само срещите с децата за техните рождени дни. Твърди, че подобна уредба противоречи на установената практика, включително и тълкувателна такава на ВКС. Неяснотата на диспозитива не би могла да бъде отстранена дори след четене на мотивите, тъй като последните също били неясни. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде постановено определените от първоинстанционният съд контакти на ищците с двете малолетни деца да не бъде извършвано в присъствието на бащата и не на местата, които той определи.
В даденият срок за отговор е постъпил отговор на въззивната жалба подадено от името на ответника и баща на малолетните деца – С.Н.Ю., ЕГН-**********,***. В последният е посочено, че жалбата е неоснователна, а постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че не съществува неяснота в диспозитива на първоинстанционното решение. Намира, че решението на съда в тази му част – за провеждане на личните контакти на децата с техните баба и дядо е продиктувано от „ ... официалния документ епикриза от м. януари 2018 г. на МБАЛ В.П., удостоверяващо продължаващо повече от 30 години психиатрично заболяване на ищцата”, което обективно не и позволявало да полага очакваните дължими грижи за децата по време на контактите и това нейно състояние носело значителен риск за децата. Сочи, че това състояние на ищцата налагало постоянен лекарски контрол, приемане на лекарства, а ищцата имала нежелание за контакти, суицидни мисли. Ищцата правила неуспешен опит за самоубийство чрез натравяне с киселина. Твърди, че ищците прикриват заболяването и не го обсъждали в никое становище по делото, а то имало решаващо значение при постановяване на настоящият акт. Твърди, че поради това съдът ясно е постановил в решението си всички контакти на ищците с децата да се осъществяват в присъствието на бащата. Намира, че е неоснователно възражението в жалбата, че решението не било мотивирано. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени разноски в полза на въззиваемия.
В съдебно заседание не се явява жалбоподателят К.О.И.. Явява се жалбоподателката Ф.Х.Н., а за двамата жалбоподатели се явява и адв. С.Г. ***. В пледоарията си пред съда последната поддържа мотивите си от въззивната жалба. Твърди, че постановеното от ъпрвоинстанционният съд решение е немотивирано, а постановеното в диспозитива неясно. Сочи, че обжалва единствено постановеното личните контакти с децата да се извършват в присъствието на децата и не оспорва тяхната широта – т.е. дати и времетраене. Предвид отговора на въззивната жалба заема становище, че от интерес за децата е да осъществяват контакти със своите баба и дядо. Сочи, че заболяването на ищцата не е пречка за осъществяване на посочените контакти, а е установено, че това не пречи на ищцата да работи, а самото заболяване е отключено от смъртта на майката на децата – дъщеря на ищцата. Твърди също, че дядото няма проблеми от психическо естество. Сочи, че с оглед липсата на преспиване на децата в дома на бабата и дядото, все пак личните контакти е редно да се осъществят в дома на ищците, който е в друго населено място и на това би пречило присъствието на бащата. Моли да бъде уважена така подадената жалба. Въззиваемият С.Н.Ю. се явява лично и с адв. О.. Последната поддържа становището от отговора на въззивната жалба. Сочи, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Намира, че от решаващо значение за това, което постановява съдът е психичното заболяване на ищцата, което дори и е налагало влизане в психиатрична болница. Намира, че постановеното от съда за лични контакти на ищците в присъствието на бащата е компромис с фактите по делото. Намира, че средата за срещи трябва да е безопасна за децата.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и отговарят на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.
След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното от фактическа страна:
По делото се установява, че ищците К.О.И. и Ф.Х.Н. са родители на М.К.И., ЕГН-**********. За последната се установява, че е починала на 02.02.2017 г. – препис-извлечение по акт за смърт №170 от 02.02.2017 г. на Община Ш.. Последната от своя страна била майка на малолетните деца Е.С.Н., ЕГН-**********, род. на *** г. и М.С.Н., ЕГН-**********, род. на *** г. По този начин безспорно се установява качеството на ищците като баба и дядо на малолетните деца. Установено е, че ответникът С.Н.Ю., ЕГН-********** е баща на децата – Удостоверения за раждане №********** по акт за раждане №*г. на Община Ш. за М.Н. и №********** по акт за раждане №*г. на Община Ш. за Е.Н..
Не се спори между страните, а и се установява от свидетелите и представените по делото социални доклади, че децата след смъртта на майка си живеят заедно с баща си в жилище в гр. Ш.... Установява се, че по-голямото дете Е.Н. има заболяване – „Глухота. Глухонемота” За него се полагат специални грижи. Направена е операция и е закупен слухов апарат. Осъществяват се срещи с лекар специалист, който да подпомогне преодоляването на потенциалните говорни проблеми за детето, поради глухотата. Между страните не е спорна останалата фактическа обстановка касаеща осигуряваните и налични при страните и най-вече при ищците битови условия. В тази насока няма нужда от преповтаряне на изложените от първоинстанционният съд мотиви, с оглед на което съдът препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
По делото от страна на ответника в първоинстанционното и въззиваем във въззивното производство са отправени твърдения за налично психично заболяване на ищцата Ф.Н.. В рамките на производството се установява от представена по делото Епикриза ИЗ №87/2018 г. за престой в психиатрично отделение на МБАЛ – В.П., че последната е с Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод умерено тежък. Описано е, че състоянието се придружава и от смесено тревожно депресивно разстройство, а при изписване лицето е с подобрение. Анамнестичните данни записани в епикризата сочат, че заболяването датира от преди 30 години след смъртта на съпруга и с водеща депресивна симптоматика. От тоганва има поддържаща терапия, а през 2017 г. е приета в МБАЛ В.П. поради нова психотравма – смъртта на дъщеря и. Налице били силно главоболие, световъртеж, безсъние, отпадналост и кризи със стягане в гърдите и схващане на крайниците. Налице били тежки мисли, без желание за работа и контакти. Често е плачлива с желание за смърт поради безизходност. Като обективно състояние е отбелязано, че ищцата е леко напрегната, тревожна, емоционално лабилна и с прояви от депресивния регистър. Контактна е и с правилен мисловен процес. Водеща е депресивна симптоматика с прояви на инсомния, упорита цефалагия до суицидални мисли. Ориентирана. Памет и интелект болестно затормозени. Посочено е, че по време на лечението емоционално и волево се стабилизира, добре е понесла терапията.
В рамките на производството са разпитани свидетели. Свидетелката С.Д. сочи, че живее в с. Т., откъдето познава ищците. Била е учителка на дъщеря им. Преди последната да почине децата често гостували при баба си и дядо си и дори ги оставяли, когато се налагало родителите да пътуват. Когато по-голямото дете било на лечение в Т.за около месец бабата и дядото се грижели за по-малкото. Сочи, че условията в дома на бабата и дядото били добри. Свидетелката Х.Х. освен, че свидетелства, че познава ищцата не дава други свидетелски показания относими към спора. Не свидетелства за децата и отношенията между бабата и дядото. Свидетелката М.И.в качеството си на рехабилитатор на глухонеми дава показания относно полаганите грижи за детето Е.. Сочи, че същото през работни дни следва да бъде на едночасова ежедневна терапия. Детето има слухов апарат, на който следва да се сменят батериите на два – два и половина дена. Свидетелката сочи, че не е наясно дали децата и по-специално Е., от която има впечатления, имат представа кои са баба им и дядо им. Сочи, че за деца в състоянието на Е.пълноценните контакти с разширения семеен кръг – по-специално с бабата и дядото са от голямо значение, защото могат да помогнат за преодоляване на последствията от вроденото заболяване. Свидетелят Н.Б.сочи, че не познава ищците, а ответника от пет години, от когато са колеги. Той също не дава значими показания по отношение на спорният предмет на делото. Свидетелства за грижите на ответника за децата и грижите му за домакинството.
С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: В настоящото производство се претендира определяне на режим на лични контакти на бабата и дядото с техните внуци – иск с правно основание чл.128, ал.1 от СК. Пред първоинстанционният съд е поискан значително разширен режим на лични контакти на бабата и дядото с децата, както следва – всука нечетна седмица от 18.00 ч. вепътк до 18.00 ч. в неделя с преспиване, на религиозните празници с преспиване от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден, на Курбан Байрам – първите 3 дни на четни и последните 4 дни на нечетни години, на Шекер Байрам – първият ден на четните и последните два дни на нечетните години, по четири часа на всеки рожден ден на всяко от децата – .. и 29.12 от 17.00 ч. до 21.00 ч., на четна година от 31.12 от 12.00 ч. до 01.01 – 12.00 ч. с преспиване в дома на бабата и дядото, на рожденият ден на дядото и на рожденият ден на бабата от 17.00 ч. на рожденият ден до 8.30 ч. на следващият ден, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск. Въпреки поисканият твърде широк режим на лични контакти първоинстанционният съд е разрешил твърде стеснен режим на лични контакти, както бе посочено по-горе първата събота на месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., третата неделя на месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и на рожденият ден а децата, от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието и на място определено от бащата. Защо е толкова стеснен режимът на лични контакти на бабата и дядото с децата е трудно да се установи от мотивите на първоинстанционният съд. В мотивите е посочено: „При определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан с поискания режим в исковата молба и преценява, че същият с оглед на установените обстоятелства по делото не е в интерес на децата.” Това е написано след като по-нагоре съдът е приел: „Според настоящият съдебен състав определянето на ражима на лични отношения на ищците с техните внук (внучки) няма да възпрепятства нормалното им физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие. Напротив при контактите с ищците децата ще имат възможност да получава(т) приемане и подкрепа, да придобиват опит и знания в различни житейски ситуации, също така да изградят чувството за родова принадлежност и семейни традиции – всяко дете, за да се формира като пълноценна личност, следва да общува и получава грижи не само от родителите си, но и от своите баба и дядо ... Освен това по делото са налице данни, че битовите условия в дома на ищците са подходящи за отглеждане на дете, че ищците са пенсионери, но са със знания и опит, които ще допринесат за правилното развитие и възпитание на децата.” Неясно е защо след като не приема и не коментира обстоятелства, които да са в противоречие на интереса децата да общуват с ищците първоинстанционният съд е приел един значително рестриктивен режим на лични контакти с децата.
Според ищците и жалбоподатели в настоящото производство, а и според съдът налице е и неяснота по отношение на въпроса както защо личните контакти с децата трябва да стават на място определено от бащата и в негово присъствие, така и по отношение на това кои от контактите следва да се извършват по този ред – в присъствието на бащата и на място посочено от него, както и дали това се отнася само за рождените дни на децата или за всички контакти между ищците и децата.
Съдът споделя само изложените от първоинстанционният съд мотиви относно това, че от голямо значение за правилното развитие на децата е контактът на последните с техните баба и дядо. Както се установява в процесният случай става въпрос за родителите на починалата майка на децата. Самият закон – чл.128, ал.3 от СК („Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.”) третира възможността, когато единият от родителите не може пряко да осъществи определени в негова полза лични отношения с детето, че този режим може да се осъществява от бабата и дядото, имайки предвид бащата и майката на съответният родител. Явно е, че дори законодателят взема предвид значението което имат за децата контактите с бабата и дядото, като при невъзможност те да бъдат осъществени от родителят, е прието, че неговите баща и майка следва да имат възможност за подобен контакт и тук е видно, че нормата на чл.128, ал.3 от СК защитава не толкова интересите на бабата и дядото, колкото интересите на детето и необходимостта му от пълноценна грижа от най-близките му роднини. Предвид обстоятелството, че майката на децата в процесният казус е починала на по-силно основание следва да се даде възможност на децата да имат пълноценен и непрекъснат контакт със своите възходящи от втора степен по майчина линия. В този смисъл въззивният съд не споделя виждането на първоинстанционният съд за толкова тесен режим на лични контакти на децата с баба си и дядо си и то при определяне на мястото на срещите от бащата и извършването им в негово присъствие. Като единствен мотив за това представителят на въззиваемият тълкува вложеното психично здраве на бабата на децата – ищца и жалбоподателка в настоящото производство - Ф.Х.Н.. В отговора на въззивната жалба това е представено и като основен мотив на първоинстанционният съд да ограничи контактите на децата с баба им и дядо им. Дали това е така въззивният съд не се наема да предполага, предвид обстоятелството, че психичните проблеми на ищцата не са дори упоменати в мотивите на ШРС. Все пак доколкото подобни твърдения съществуват и за тях има представено доказателство – Епикриза от амбулаторно лечение през текущата година, същите следва да бъдат обсъдени. Налице е твърдение на ответника, че ищцата е опасна за децата, както и че е правила опит за самоубийство. Това обаче са голи твърдения – същите не са подкрепени от доказателства. Няма доказателство ищцата да е правила опит за самоубийство. Дори това обстоятелство да е установено не се установява пряката връзка за вреда за децата от контакта с баба им. Представената епикриза с водеща диагноза Рецидивиращо депресивно разстройство не води до извода, че страданието на ищцата може да е във вреда за децата. Както е описано в епикризата страданието се изразява в прояви на инсомния (безсъние), упорита цефалагия (главоболие) до суицидални (самоубийствени) мисли. Същевременно лицето е определено като „ориентирана”, а лечението е довело до емоционално и волево стабилизиране. Депресията е страдание засягащо психиката, но то не е психиатрично заболяване водещо до психическа непълноценност на страдащото лице. Ищцата не е невменяема – напротив. Още по-различна става картината като се разбере какви са водещите причини за отключване на страданието – смъртта на вторият съпруг на ищцата преди 30 години, след което е имало стабилизиране, както и ново отключване на страданието след скорошната смърт на дъщеря и. За каквито и да се психически проблеми не свидетелства никой от разпитаните свидетели, нито водените от ищците, нито водените от ответника. Напротив ищцовите свидетели, които познават ищцата сочат, че и е било тежко след смъртта на дъщеря и, но не споделят за каквито и да са отклонения от нормалното. С оглед на изложеното възраженията в тази насока не следва да бъдат взети предвид, както и съдът не споделя виждането, че психологическите страдания на ищцата изразяващи се в проявилата се след смъртта на дъщеря и депресия могат да са опасни за нейните внучки.
Други обстоятелства за вреда от контактите на децата със своите баба и дядо нито се твърдят, нито се установяват. Не само това дори медицинското лице, осъществяващо рехабилитация по отношение на по-голямата внучка – глухонямата Е., призовано като свидетел на ответника сочи, че поради недъга на детето за него е от много голямо значение да контактува с по-голям кръг от лица, включително със своите баба и дядо, което може само да повлияе положително както психиката и развитието и, така и резултатите от лечението. Ето защо съдът намира, че може да бъде постановен режим на по-широки лични контакти на бабата и дядото с децата. Същевременно обаче даването на подобен по-широк кръг от контакти е под въпрос, доколкото такъв с въззивната жалба не е поискан. И в жалбата и в пледоарията си пред въззивният съд – представителката на бабата и дядото сочи, че не желае по-широк кръг от контакти, а само премахване на намесата на ответника при режима – т.е. последният да определя местата за срещи, както и същите да стават в негово присъствие. Подобно искане преценявано в светлината на чл.269, изр.2 от ГПК би означавало преценка само на основателността на намесата на бащата при режима на лични контакти и дали е основателно същият даопределя местата за срещи, както и същите да стават в негово присъствие. Въпреки това тълкуването на закона и практиката признават по-широки правомощия на съдът при произнасянето му - „Производството за определяне на режим на лични отношения по чл. 70, ал. 2 СК (отм.) (еквивалентен на нормата на чл.128, ал.1 от настоящият СК – бел. авт.) е спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност. Съответно, съдът не е обвързан с конкретно претендирания от ищеца режим. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между дядото и бабата от една страна и внука - от друга, с посочен примерен режим, сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане. В този смисъл, постановявайки различен от поискания режим, съдът не постановява нещо извън петитума на исковата молба. Последният трябва да е съобразен на първо място с интересите на детето, което в случая е проявление на принципното положение, че при този вид производства съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес.” – Р №412/07.07.2008 г. по гр. д. №1948/2008 г. на ІІ ГО на ВКС. Т.е. доколкото производството цели защита на интересите на детето, то съдът е свободен да излезе извън пределите на поисканото и да определи режим на контакти, който най-пълноценно би удовлетворил тези интереси. В настоящият случай съдът намира, че контактите на бабата и дядото с децата следва да стават в тяхното жилище находящо се в с. Т. без присъствието на бащата на децата. Предвид това е неудобно и за децата и за бабата и дядото това да става два пъти в месеца за една събота и една неделя (и то различни) за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч. на съответният ден. Следва да се даде възможност личните контакти да се осъществяват в първата събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, като бабата и дядото вземат и връщат децата у дома. Така контакта отново е за два дни месечно, но може да бъде по-пълноценен и не толкова затормозяващ от организационна гледна точка, както за бабата и дядото, така и за децата. По отношение на рождените дни предвид обстоятелството, че детето Е.има рожден ден на ..., то съдът намира неудобен режима за лични контакти с това дете да е на самата дата за два часа от 10.00 ч. до 12.00 ч., тъй като на датата може да е учебен ден и макар детето да е в предучилищна възраст може да възникнат проблеми при осъществяване на контактите, ето защо намира, че за това дете срещата с бабата и дядото по повод рожденият ден следва да е в първата събота след 18 декември от 10.00 ч. до 15.00 ч. По отношение на по-малкото дете М., чиито рожден ден е на 29.12.2018 г.- намира, че, тъй като 29 декември е неучебен ден то срещата може да се осъществи на деня – 29.12, отново от 10.00 ч. до 15.00 ч. намира, че срещите за рождените дни следва да се извършват не само с детето рожденик, но и с другото предвид близката възраст на двете деца и с оглед на осигуряване на по-голям психологически комфорт за самите деца.
Неразширяването на режима на контакти от въззивният съд в сравнение с постановеното от първоинстанционния е във връзка с това, че в жалбата е изрично посочено, че не се иска разширяване на контактите. Само титуляра на правата може да прецени в какъв обем желае да упражнява същите. Корекциите и промяната касаят само провеждането на контактите в присъствието на бащата и осигуряването на по-оптимален режим с оглед комфорта и интересите на децата. При изменение на обстоятелствата страните могат да поискат определяне на друг режим на лични контакти чрез завеждане на ново дело.
С оглед изложеното постановеното от първоинстанционният съд решение следва да бъде отменено частично в частта в която е постановено контактите между бабата и дядото и децата да стават в присъствието на бащата и на посочено от него място. В останалата част режима на лични контакти следва да бъде изменен, като вместо постановеното от първоинстанционният съд бъде определено личните контакти между жалбоподателите и децата да се осъществяват в жилището на първите в с. Т. веднъж месечно в първата събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с преспиване, както и за рождените дни на децата, както следва на 18 декември, ако денят е събота или в първата събота след 18 декември, от 10. 00 ч. до 15.00 ч., както и на 29 декември от 10. 00 ч. до 15.00 ч., като контактите за рождените дни касаят и двете деца.
Жалбоподателите не са претендирали разноски за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №371/23.04.2018 г. постановено по гр. д. №3894/2017 г. на ШРС, само в частта, в която е постановено личните контакти между ищците К.О.И., ЕГН и Ф.Х.Н., ЕГН*** с техните внучки Е.С.Н., ЕГНрод. на *** г. и М.С.Н., ЕГН*** род. на *г. да се извършват в присъствието на бащата на децата С.Н.Ю., ЕГН и на място посочено от него.
ИЗМЕНЯ Решение №371/23.04.2018 г. по гр. д. №3894/2017 г. на ШРС, като вместо постановеното от първоинстанционният съд на основание чл.128, ал.1 от СК определя следният режим на лични контакти между ищците К.О.И., ЕГН*** и Ф.Х.Н., ЕГН***, в качеството им на баба и дядо от една страна и внучките им Е.С.Н., ЕГНи М.С.Н., ЕГН*** от друга: всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, веднъж в годината на 18 декември, ако денят е събота, ако не е в първата събота след 18 декември, за времето от 10.00 ч. до 15.00 ч., както и веднъж в годината на 29 декември от 10.00 ч. до 15.00 ч. Всички посочени лични контакти да се осъществяват в семейното жилище на ищците в с. Т., общ. В.П., обл. Ш., като децата бъдат вземани от и връщани на адреса на бащата. Посоченият режим на лични контакти касае едновременно и двете деца, включително и относно датите за рождени дни на всяко от тях.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.