Р
Е Ш Е
Н И Е № 260645
гр.
Пловдив, 13.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, XIV-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
при участието на секретаря Валентина
Василева,
като разгледа докладваното от съдия
Калпачка въззивно гражданско дело № 607
по описа за 2021 г. на Окръжен съд
Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С
Решение № 261018 от 26.10.2020 г., по гр.дело № 13110 по описа на РС Пловдив за
2019 г. е признато за установено, че А.М.М., ЕГН **********,***, дължи на „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д.
Хаджикоцев“ № 52-54, по договор № **********, следните суми: 1142,79 лв.
главница, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението 01.03.2018 г., до окончателното
заплащане на сумата, и обезщетение за забава в размер на 41,88 лв. за периода
25.08.2017 г. до 13.02.2018 г., като е отхвърлен иска за установяване на вземане
за договорно възнаграждение от 203.68 лв. за периода 25.08.2017 г. до
25.03.2019 г., като неоснователен.
Рапределена
е и отговорността за разноските в исковото и заповедното производство по
ч.гр.дело № 3263/2018 г. на РС Пловдив, като е осъдена е А.М.М. да заплати на „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД, сумата от 320,44 лева разноски по двете производства, осъден е
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на адвокат Д. Г.
Б., личен номер **********, сумата от 48 лева хонорар по делото ,
на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата, както и на А.М.М. разноски по делото в размер от 20,63 лева.
Недоволен
от решението е останал ответника, който обжалва решението в частта му, в която
е уважена претенцията над сумата от 918,29 лв. до пълния уважен размер от 1142,79
лв., представляваща главница, както и в частта, в която е установено за дължимо
обезщетение за забава в размер на 41,88 лв. за периода 25.08.2017 год. до
13.02.2018 год. Счита постановеното решение неправилно в обжалваната част,
поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че
доколкото договорът за кредит, който е основанието на задължението, е признат
за недействителен, то се дължи единствено чистата стойност на кредита, която,
след приспадане на заплатените суми от жалбоподателката, е в размер на 918,29
лв., съгласно заключението на вещото лице. Счита, че неправилно е приложен
материалния закон при признаване на дължимост на обезщетение за забава, тъй
като при недействителност на договора е налице уреждане на отношенията между
страните на плоскостта на неоснователното обогатяване, поради което забавата
настъпва след покана за изпълнение.
Моли
да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението в обжалваната
част и постановено друго, с което да се отхвърлят претенциите. Претендира
разноски и определяне на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, на осн. чл. 38 от ЗА в размер на 300 лв.
Подаден
е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр.
София, чрез юрисконсулт С., в който се излагат подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Счита постановеното решение правилно,
законосъобразно и обосновано, а размерът на задълженията съобразен с
неоспореното заключение на вещото лице. Моли да бъде отхвърлена жалбата и да
бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, включително и в
частта му за присъдените разноски. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
страна, която има право и интерес да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Налице са и
специалните предпоставки за допустимост на установителен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК – искът е предявен в едномесечен срок от получаване на
указанията за това, с оглед постъпилото възражение от длъжника. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по
правния спор между страните.
Не е спорно между страните, че на 23.03.2017
година между тях е бил сключен договор за потребителски кредит № ***. Не се
оспорва и обстоятелството, че по силата на този договор размерът на получения
от жалбоподателя кредит е бил 1188,00 лв., като са били уговорени еднократна
такса за оценка на риска и лихви на разсрочено плащане на 24 равни месечни
вноски.
Банката се снабдила със Заповед №
1950/02.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, по ч. гр. дело № 3263/ 2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІ състав. Длъжникът възразил срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК, поради което е заведен иск за установяване на дължимост на сумата от 1142,79
лв. главница по договора за стоков кредит, сумата от 203,68 лв. договорна лихва
за периода 25.08.2017 г. до 25.03.2019 г., сумата от 41,88 лв. обезщетение за
забава върху главницата за периода 25.08.2017 г. до 13.02.2018 г. и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението, 01.03.2018 г., до
окончателното заплащане на сумата.
Не се оспорва, че шрифтът, на който е
бил изписан договорът за потребителски стоков кредит е бил изписан с шрифт с
размер 10,4 пункта, установено с неоспореното заключение на вещото лице по
приетата от съда СТЕ. Не се оспорва и факта, че по договора е била платена
сумата от 269,71 лв., което е посочено в заключението на вещото лице по
приетата ССЕ, неоспорена от страните.
При така установените факти сключения
договор за потребителски кредит се явява недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК,
във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по
него. Предвид горното въззиваемото дружество има право да получи чистата
стойност на кредита в размер на 1188,00 лв., намалена с направените плащания от
страна на жалбоподателя, които не се оспорват, установяват се с приетото
заключение на ССЕ и са общо в размер на 269,71 лв., или задължението е в размер
на сумата от 918,29 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното плащане. Не се дължи и заплащане на обезщетение за забава върху
тази сума, от датата на възникване на задължението за заплащане на вноските за
главница по кредита, по аргумент на текста на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
според който кредитополучателя не дължи други суми, освен чистата стойност на
кредита, както и с оглед настъпване на падежа на извъндоговорното задължение за
заплащане на чистата стойност на кредита от поискването му, в случая датата на
която е предявено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в
съда.
По така изложените съображения решението
в обжалваната част, в която е била уважена претенцията на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, спрямо
жалбоподателя А.М., за установяване на дължимост на сумата над 918,29 лв. главница,
както и за дължимост на сумата от 41,88 лв. обезщетение за забава върху
главницата за периода от 25.08.2017 г. до 13.02.2018 г.,
следва да бъде отменено.
В останалата му част, с която са били
отхвърлени претенциите за договорна лихва – договорно възнаграждение, решението
не е било обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78 от ГПК на ответника, жалбоподател в настоящото производство, следва да
бъдат присъдени направените в първоинстанционното производство разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, а във въззивното производство изцяло, с оглед
изцяло уважената жалба срещу обжалваната част от решението. В заповедното
производство на длъжника не се дължат разноски, то е с едностранен характер,
като в конкретния случай е приключило с издаване на заповед за изпълнение, а в
крайния акт съдът се е произнесъл по дължимите разноски, съобразно разпоредбата
на чл. 81 от ГПК, чиято основателност се преценя от съда по съразмерност с
уважените претенции по същество на спора. Подаване на възражение е последващо
действие, което не изисква обосноваване, а само подписване на готов формуляр,
при положение, че се оспорва дължимостта на вземането, поради което и не е
необходима правна помощ, като не е предвидено и изрично възнаграждение и в
Наредба № 1/2004 г. за определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради това следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА на ответника в
първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от иска и минималното
възнаграждение по посочената наредба – за първоинстанционното производство в
размер на 101,57 лв. и изцяло във въззивното производство, в размер на 300 лв.,
в какъвто размер е поискано във въззивната жалба. Доколкото представения по
делото договор за правна защита и съдействие е сключен с адвокатско дружество,
следва на същото да бъде определено да се заплати адвокатското възнаграждение
за осъществена безплатна правна помощ. На
жалбоподателя се дължат и направените разноски в първоинстанционното
производство, съразмерно на отхвърлената част от иска. Такива са направени за
СТЕ и се дължат в размер на 33,86 лв.
На ищеца, въззиваем в настоящото
производство, се дължат разноски съразмерно уважената част от иска в
заповедното и първоинстанционно производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Във
въззивното производство не му се дължат разноски. По заповедното производство в
полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 27,77 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., по първоинстанционното
производство е направил разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, редуцирано до 150 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на
120 лв., или общо в двете производства разноските са в общ размер на 375,54
лв., приети от съда, поради което му се дължат по съразмерност в размер на 248,39
лв., които следва да му бъдат присъдени. За яснота следва да бъде отменено
решението в частта за разноските, като такива да бъдат присъдени в горния
смисъл.
Решението на въззивния съд не подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 261018 от 26.10.2020 г. постановено по гр.д. № 13110/2019
г. по описа на РС Пловдив, ХII гр. състав,
в частта, в която признава за установено по
отношение на А.М.М., ЕГН **********,***, в отношенията между страните, че дължи
на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, по
договор № **********, сумата над 918,29 лв. (деветстотин и осемнадесет лева и
двадесет и девет стотинки) главница, до присъдената сума от 1142,79 лв.
главница, и обезщетение за забава в размер на 41,88 лв. за периода 25.08.2017
г. до 13.02.2018 г., както и в частта за присъдените разноски, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д.
Хаджикоцев“ № 52-54, за признаване за установено, че А.М.М., ЕГН **********,***,
му дължи по договор № ***, сумата над 918,29 лв. (деветстотин и осемнадесет
лева и двадесет и девет стотинки) главница, до пълния предявен размер от
1142,79 лв., както и сума в размер на 41,88 лв. (четиридесет и един лева и
осемдесет и осем стотинки) обезщетение за забава за периода от 25.08.2017 г. до
13.02.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 1950/02.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по
ч. гр. дело № 3263 по описа на ПРС за 2018 г.
В необжалваната част решението е влязло
в законна сила.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН **********,***, да
заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, сумата от 248,39 лв.
(двеста четиридесет и осем лева и тридесет и девет стотинки) направени разноски
по съразмерност в първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, да
заплати на А.М.М., ЕГН **********,***, сумата от 33,86 лв. (тридесет и три лева
и осемдесет и шест стотинки) направени разноски по съразмерност в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ №
52-54, да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, Булстат *********, с адрес
гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ № 1, представлявано от адв. С. А. Г., сумата
от 401,57 лв. (четиристотин и един лева и петдесет и седем стотинки)
представляващи възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в
първоинстанционното и въззивно производство, на осн. чл. 38, ал. 1 от ЗА, на А.М.М.,
ЕГН **********, по Договор за правна защита и съдействие и упълномощаване от
11.09.2019 г.
Решението е окончателно, на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.