Р Е Ш Е Н И
Е № 110
гр. Враца, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.гр. дело № 153 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.
2, т. 7 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 01937/04.02.2020 г., подадена от длъжника „П. Стоун Дизайн“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Слънчево, местност Кабите,
складова база № 000302, представлявано
от Й.С.П., чрез адв. Н.В., против Постановление от 23.01.2020 г. на ЧСИ Ц.Д., с рег. № 900 и район на действие Окръжен съд –
Враца, по изпълнително дело №
20209000400032 по описа на ЧСИ Ц.Д., с което са определени и приети разноски в изпълнителното
производство за сметка на длъжника за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя в размер на 1 980,00 лв. и с което е определен
размер на такси и разноски по делото, изчислени върху първоначално определения
размер на дълга, подлежащ на принудително изпълнение.
В жалбата се излагат съображения, че на 15.04.2019 г. и на 20.12.2019
г., преди издаването на изпълнителен лист, длъжникът по изпълнителното дело е
платил по сметка на взискателя В.П.П. общо сума в размер на 66 236,11 лв.,
като главницата по издадения изпълнителен лист е намаляла с тези плащания.
Навеждат се доводи, че предвид заплатените суми от длъжника на взискателя, към
момента на образуване на изпълнителното производство последният не може да се
счита за „материално затруднено лице” по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Сочи се, че са приложими общите правила на закона за присъждане на разноски в
гражданския процес, като взискателят има право на заплащане на разходите, които
е платил за производството, в това число и за адвокатска защита. Оспорва се и
определеното адвокатско възнаграждение в полза на взискателя над размера му по
Наредба № 1 от 09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като посоченият в постановлението на ЧСИ размер на разноските
за адвокат и останалите суми – такси към ЧСИ, следва да бъде намален с оглед
разпоредбите на Наредбата, Тарифата към ЗЧСИ и съразмерно на намаления размер
на дълга по изпълнителното дело. Твърди се и че изпълнението на съдебното
решение по в.гр.д. № 406/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца е спряно с
Определение № 14/10.01.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 114/2020 г., като гаранция в
размер на 80 390,00 лв. е внесена от длъжника по реда на ГПК по сметка на
ВКС. Посочва се, че съдебният изпълнител следва да насочи изпълнението към
предоставената от длъжника съдебна гаранция, а към други негови активи – само
за горницата над тази сума, като наложеният запор, посочен в поканата за
доброволно изпълнение, се явява несъразмерно и прекомерно по размер
принудително изпълнение. Иска се от съда да бъде отменено като
незаконосъобразно Постановление от 23.01.2020 г. на ЧСИ Ц.Д. по изпълнително дело № 20209000400032 в частта му
относно определените и приети по делото разноски на взискателя за адвокат,
както и да бъдат отменени всички актове на ЧСИ за определяне на размер на такси
и други разноски по делото, изчислени върху незаконосъобразно определения
размер на дълга, подлежащ на принудително изпълнение.
По делото е подадена и
допълнителна жалба с вх. № 03266/26.02.2020 г. от длъжника „П. Стоун Дизайн“ ЕООД против Постановление от 18.02.2020 г. на ЧСИ Ц.Д., с рег. № 900 и район на действие Окръжен съд –
Враца, по изпълнително
дело № 20209000400032 по описа на ЧСИ Ц.Д., с което е намален приетия като разноски за сметка на длъжника
адвокатски хонорар на представляващия взискателя адвокат от 1 980,00 лв. с
ДДС на 1 015,80 лв. с ДДС.
В допълнителната жалба се
поддържа, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като с него се
приемат разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело на
взискателя, което той не е заплатил и доказал, а това е предпоставка за
събирането им от ЧСИ съгласно чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК. На
следващо място се твърди, че в случаите по чл. 38, ал. 2 ЗА, в които адвокат
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на взискател по изпълнително
дело, който е материално затруднено лице, в закона е предвидено изрично, че
съдът определя това възнаграждение, а съдебният изпълнител няма такова
правомощие. Посочва се, че взискателят не е материално затруднено лице по
смисъла на 38, ал. 1, т. 2 ЗА, тъй като по изпълнителното дело е доказано и
прието от ЧСИ, че в изпълнение на процесното съдебно решение взискателят е
получил от длъжника преди започване на изпълнителното дело сумата от над
66 200,00 лв., поради което разпоредбата на чл. 38 ЗА е неприложима и
взискателят няма право на разноски за адвокат. Иска се от съда да отмени
обжалваното постановление.
Препис от жалбите е връчен на насрещната страна В.П.П., ЕГН: **********,
действаща лично и
със съгласието на своята майка и законен представител В.Р.Г., чрез пълномощника ѝ адв. Н. Д., като в срок е подадено становище само по първоначалната жалба, в което същата се
оспорва, като се поддържа, че определеното в Постановление от 23.01.2020 г. на
ЧСИ Ц.Д. адвокатско възнаграждение е в размер на законоустановения минимум
съгласно чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва се, че при
основателност на релевирано от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК разноските
за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер, не по-нисък от предвидения
съобразно чл. 36, ал. 2 ЗА минимум. Твърди се, че не е налице прекомерност на
определеното адвокатско възнаграждение и правилно съдебният изпълнител го е
признал в пълен размер. Посочва се, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото
се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено преди
започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда, като нито една от тези хипотези
не е налице в конкретния случай. Иска се от съда да остави жалбата на длъжника
без уважение.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които
поддържа, че подадените от длъжника жалби
са процесуално допустими, но неоснователни. Сочи, че първоначално по делото е
прието адвокатско възнаграждение в размер от 1 980,00 лв., както е
претендирано от взискателя в молбата за образуване на изпълнително дело, като
след представянето от длъжника на доказателства за частично извънсъдебно
плащане е направено изчисление на остатъка от дълга и е намалено приетото
адвокатско възнаграждение до 1 015,80 лв., което съответства на минимално
предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Посочва, че не споделя становището на длъжника, че в рамките на изпълнителното
производство съдебният изпълнител не разполага с правомощия да приеме като
разноска за сметка на длъжника договорено възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. Поддържа
становището, че е въпрос на договорна свобода между клиент и адвокат дали
адвокатът ще го представлява безплатно и нито една от страните по договора за
правна защита и съдействие не следва да доказва, че лицето, на което се оказва
помощта, е материално затруднено.
Врачанският окръжен
съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбите,
становището на насрещната страна и доказателствата
в изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20209000400032
по описа на ЧСИ Ц.Д., рег. № 900 с район на действие Окръжен съд - Враца, е образувано по
молба на В.П.П., ЕГН: **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител В.Р.Г., ЕГН: **********,
чрез адв. Н. Д., въз основа на изпълнителен лист № 10/13.01.2020 г., издаден
въз основа на невлязло в законна сила съдебно решение № 315/25.10.2019 г. по
в.гр.д. №406/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с който „П. Стоун Дизайн“
ЕООД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на В.П.П., ЕГН: **********, сумата
от 78 957,53 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на настъпила на 12.01.2018 г. смърт на П.В.П.,
причинена от трудова злополука, ведно със законната лихва от 12.01.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане. В молбата за образуване на изпълнително дело
като изпълнителен способ е посочено налагане на запор на банкови сметки на
длъжника. Към молбата за образуване е представен договор за правна защита и
съдействие между адв. Н. Д. и взискателя с договорено възнаграждение по чл. 38,
ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, като в молбата се претендира приемане на
разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 1 980,00 лв. с ДДС за
сметка на длъжника.
С молба с вх. №
01215/23.01.2020 г. взискателят, чрез адв. Н. Д., е поискал налагане на запор
на всички банкови сметки на дружеството-длъжник, като запорни съобщения са
изпратени до „Банка ДСК” ЕАД, „Експресбанк” АД и „Уникредит Булбанк” АД
едновременно с изпращането на покана за доброволно изпълнение до последното на
23.01.2020 г.
С Постановление от
23.01.2020 г. съдебният изпълнител е приел разноски по делото към същата дата в
общ размер на 2 101,60 лв., от които 24,00 лв. с ДДС – такса по т. 1
ТТРЗЧСИ за образуване на дело, 12,00 лв. с ДДС – такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за
призоваване на длъжник, 12,00 лв. с ДДС – 2 бр. такси по т. 3 ТТРЗЧСИ за
справки БНБ и ЦРОЗ, 54,00 лв. с ДДС – 3 бр. такси по т. 9 ТТРЗЧСИ за налагане
на запор на банкови сметки, заплатени авансово от взискателя, без таксата за
справка ЦРОЗ, 11,20 лв. – разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ /от които 1,20 лв. – държавна
такса за справка БНБ и 10,00 лв. – държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ/,
незаплатени от взискателя и начислени за сметка на длъжника, както и
1 980,00 лв. с ДДС – адвокатски хонорар на представляващия взикателя
адвокат на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, във вр. с чл. 10,
т. 1, във вр. с т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Поканата за доброволно
изпълнение, с която дружеството-длъжник е уведомено за наложените запори, и
постановлението за разноски са получени от представител на дружеството-длъжник
на 29.01.2020 г.
На същата дата
пълномощникът на длъжника – адв. Н.В. е изпратил молба на служебния имейл на
съдебния изпълнител, към която е приложен препис от Определение № 14/10.01.2020
г. на ВКС по ч.гр.д. № 114/2020 г., с което изпълнението на Решение №
315/25.10.2019 г. по в.гр.д. № 406/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца е
спряно в частта, с която „П. Стоун Дизайн” ЕООД е осъдено да заплати на основание
чл. 200, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди на В.П.П.
до размер на сумата 23 524,20 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 12.01.2018 г. до окончателното ѝ погасяване. С молбата
се иска изпълнителните действия, предприети за събиране на сума над размера на
сумата, за която ВКС е спрял изпълнението, да бъдат отменени.
На същата дата
пълномощникът на длъжника – адв. Н.В. е изпратил втора молба на служебния имейл
на съдебния изпълнител, с която е уведомил последния, че преди и след
постановяване на въззивното съдебно решение длъжникът е направил частични
плащания по сметка на взискателя, както и е внесъл гаранция по сметка на ВКС.
Към молбата са приложени: преводно нареждане № OB61504190018555/15.04.2019 г. за сумата от
56 236,11 лв. с наредител „П. Стоун Дизайн” ЕООД и получател В.П.П., с
основание за превод: „Обезщетение труд. злополука по дело 1470/2018 РС Враца с
лихви”; преводно нареждане № 757B1O0193540032/20.12.2019 г. за сумата от 10 000,00 лв. с наредител „П.
Стоун Дизайн” ЕООД и получател В.П.П., с основание за превод: „Обезщетение
труд. злополука в.гр.д. 406/2019 ОС Враца” и преводно нареждане № 757B1O0193540035/20.12.2019 г. за
сумата от 80 390,00 лв. с наредител „П. Стоун Дизайн” ЕООД и получател
ВКС, с основание за превод: „Обезпечение – чл. 282, ал. 2 ГПК в.гр.д. 406/2019
ОС Враца спиране на изпълнение”. Сумите по преводните нареждания с получател В.П.П.
са преведени по банкова сметка, *** № 511/06.06.2019 г. по гр.д. № 1470/2018 г.
по описа на Районен съд – Враца.
На 29.01.2020 г. съдебният
изпълнител е изпратил за запознаване на пълномощника на взискателя представените
от длъжника доказателства, като е изискал в 3-дневен срок да бъде заявен
актуален размер на претендирания дълг по изпълнителното дело. На същата дата са
уведомени банките, в които е наложен запор на банковите сметки на длъжника,
последният да не бъде изпълняван до следващо нареждане. В указания от съдебния
изпълнител срок становище от взискателя не е постъпило.
На 04.02.2020 г. е
депозирана молба с вх. № 01936 от пълномощника на длъжника, с която е поискано
частично прекратяване на производството по отношение на извънсъдебно платената
сума, спиране на производството в съответствие с представеното Определение №
14/10.01.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 114/2020 г., частично вдигане на запорите
поради явна несъразмерност на изпълнението и намаляване на приетите разноски за
сметка на длъжника, включително хонорар на представляващия взискателя адвокат.
Със съобщение с изх. № 1733/06.02.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил за
становище на представителя на взискателя в 3-дневен срок от получаване на
съобщението молбата на длъжника, като същото е получено на 10.02.2020 г. и в
указания срок становище не е депозирано.
Съдебният изпълнител е
направил преизчисление на дълга по изпълнителното дело, отчитайки направените
извънсъдебни плащания, и е установил, че към дата 18.02.2020 г. размерът на
непогасената част от задължението е 25 433,49 лв., включващ остатък от
главница и непогасена лихва.
С Постановление от
18.02.2020 г. на ЧСИ Ц.Д. е намален размера на приетото за събиране в хода на
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение на адвоката на взискателя
от 1 980,00 лв. с ДДС на 1 015,80 лв. с ДДС, съобразно актуалния
размер на дълга, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, във вр.
с чл. 10, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Постановлението за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение е връчено със съобщение с изх. №
2201/18.02.2020 г. на 20.02.2020 г. на представител на взискателя и изпратено
със съобщение с изх. № 2200/18.02.2020 г. на представител на длъжника.
С Разпореждане от
18.02.2020 г. на ЧСИ Ц.Д. е разпоредено наложените запори на банкови сметки на
длъжника да бъдат вдигнати до размера на платените извънсъдебно суми, разликата
в намаления адвокатски хонорар и първоначално приетия такъв и сумата, по
отношение на която изпълнението на съдебното решение е спряно от ВКС поради
внесена гаранция. Разпореждането е връчено със съобщение с изх. № 2190/18.02.2020
г. на 20.02.2020 г. на представител на взискателя и изпратено със съобщение с
изх. № 2199/18.02.2020 г. на представител на длъжника. За частичното вдигане на
запорите банките са уведомени с нарочни съобщения от 18.02.2020 г.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Жалбите са подадени от длъжник – лице, което е активно легитимирано да обжалва действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу актове от изчерпателно изброените в чл.
435, ал. 2 ГПК, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника в изпълнителното производство - постановления,
с които съдебният изпълнител се е произнесъл по разноските по изпълнението /чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което същите са процесуално допустими. Съгласно
задължителните тълкувателни разрешения, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение №
3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи
всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението
на длъжника за разноските по изпълнението.
Разгледани по същество,
жалбите са неоснователни, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на случаите, в които:
делото
се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; разноските, направени от взискателя са за
изпълнителни способи, които не са приложени. Според ал. 2 на чл. 79 ГПК когато таксите по
изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника.
По отношение на
приетите с Постановление от 23.01.2020 г. на ЧСИ Ц.Д. по изпълнително дело № 20209000400032
прости такси в общ размер на 102,00 лв., от които 24,00 лв. с ДДС – такса по т.
1 ТТРЗЧСИ за образуване на дело, 12,00 лв. с ДДС – такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за
призоваване на длъжник, 12,00 лв. с ДДС – 2 бр. такси по т. 3 ТТРЗЧСИ за
справки БНБ и ЦРОЗ, 54,00 лв. с ДДС – 3 бр. такси по т. 9 ТТРЗЧСИ за налагане
на запор на банкови сметки, настоящият съдебен състав намира, че същите са
заплатени авансово от взискателя, без таксата за справка ЦРОЗ, която е
задължителна с оглед преценката за наличие на заложни кредитори и
присъединяването им в производството, в случай че са налице условия за това,
като са определени в предвидения в ТТРЗЧСИ размер и са заплатени за извършени
по делото действия. Разноските в размер на 11,20 лв. по т. 31 ТТРЗЧСИ /от които
1,20 лв. – държавна такса за справка БНБ и 10,00 лв. – държавна такса за
удостоверение от ЦРОЗ/ са начислени за сметка на длъжника, като последните също
са в установен от нормативен акт размер и са за извършени по изпълнителното
дело действия. Предвид гореизложеното, правилно съдебният изпълнител ги е приел
като такси и разноски по изпълнението, дължими от длъжника в посочения в
постановлението размер.
По отношение на
определеното с Постановление от 23.01.2020 г. на ЧСИ Ц.Д. адвокатско
възнаграждение на представляващия взикателя адвокат в размер на 1 980,00
лв. с ДДС, прието на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, във вр.
с чл. 10, т. 1, във вр. с т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се посочи, че то
също е законосъобразно начислено. Предпоставка
за уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК
винаги е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски.
Такова може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /в този
смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая
обаче процесуалното представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело е било осъществено на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.
2 ЗА, безплатно, по отношение на материално
затруднено лице. В този случай адвокатът също има право на разноски. Възраженията на жалбоподателя за необходимост от доказване
действителното понасяне на разноски, са в пълно несъответствие с принципа на
договарянето по чл. 38 ЗА – за безплатно процесуално представителство, и с предпоставките за възмездяване на адвокатската
помощ по реда на ал. 2 на същата разпоредба. Тя не изисква и събиране на
доказателства относно материалното състояние на доверителя, като взаимно
формираната между същия и довереника воля за процесуално представителство по
този ред е достатъчна.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че в рамките на изпълнителното производство
съдебният изпълнител не разполага с правомощие да приеме като разноски по
делото договорено възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. В разпоредбата на чл.
38, ал. 2 ЗА е предвидено, че възнаграждението се определя от съда, но това се
прилага доколкото се касае за производство, развиващо се пред съд. В рамките на
изпълнителното производство органът, който ръководи и решава последното, е
съдебният изпълнител, като той има правомощие да се произнася по въпросите за
дължимите в изпълнителното производство разноски, като определи такива в
разглежданата хипотеза в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и възложи заплащането им на
длъжника, аналогично на предвиденото такова правомощие за съда в чл. 38, ал. 2
ЗА.
По отношение на
размера на приетото адвокатско възнаграждение следва да се отбележи, че същото
е било претендирано при образуване на изпълнителното дело от взискателя в размер
от 1 980,00 лв., като той съответства на минимално предвидения съгласно чл.
38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, във вр. с чл. 10, т. 1, във вр. с т. 2,
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като се вземе предвид дължимата главница, посочена
в изпълнителния лист – 78 957,53 лв. /200 лв. за образуване + ½ от
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата или 200 + ½ * (830+ 3% от горницата над 10 000,00 лв. – 68 957,53) или 200 + 1/2 * (830+2 068,73) или 1 649,37 лв. без ДДС или 1 979,24 лв. с
ДДС/. В хода на изпълнителното производство
освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя
е направил искане за извършване на изпълнителни действия – запор на банкови
сметки, поради което се дължат разноски, както за образуване, така и за водене
на изпълнителното производство. С Постановлението за разноски от 23.01.2020 г.
съдебният изпълнител се е произнесъл след извършаване на тези изпълнителни
действия, като към този момент пред него не са били представени доказателства
за извършените извънсъдебни плащания от страна на длъжника в полза на
всискателя, поради което той е взел предвид размера на дълга, посочен в
изпълнителния лист, като правилно е определил и приел размера на адвокатското
възнаграждение и е възложил заплащането му на длъжника с обжалваното
постановление.
След представянето от
длъжника на доказателства за направени частични извънсъдебни плащания на
взискателя в общ размер на 66 236,11 лв. преди образуване на
изпълнителното дело и след направени изчисления от съдебния изпълнител,
последният правилно е приел, че към дата 18.02.2020 г. размерът на непогасената
част от задължението е 25 433,49 лв., включващ остатък от главница и
непогасена лихва. С второто обжалвано Постановление от 18.02.2020 г. на ЧСИ Ц.Д. по
изпълнително дело № 20209000400032, съобразявайки остатъчния размер на дълга,
съдебният изпълнител е намалил приетия като разноски за сметка на длъжника
адвокатски хонорар на представляващия взискателя адвокат от 1 980,00 лв. с
ДДС на 1 015,80 лв. с ДДС. Настоящата съдебна инстанция намира, че така
намаленият размер съответства на минимално предвидения съгласно чл. 38, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, във вр. с чл. 10, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като
се вземе предвид непогасената част от дълга – 25 433,49 лв. /200 лв. за
образуване + ½ от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
или 200 + ½ * (830+ 3% от
горницата над 10 000,00 лв. – 15 433,49) или 200 + 1/2 *
(830+463) или 846,50 лв.
без ДДС или 1 015,80 лв. с ДДС/, като съдебният
изпълнител правилно е определил и намалил размера на адвокатското
възнаграждение и е възложил заплащането му на длъжника с обжалваното
постановление.
Законосъобразно и с
Разпореждане от 18.02.2020 г. на ЧСИ Ц.Д. е разпоредено наложените запори на
банкови сметки на длъжника да бъдат вдигнати до размера на платените
извънсъдебно суми, разликата в намаления адвокатски хонорар и първоначално
приетия такъв и сумата, по отношение на която изпълнението на съдебното решение
е спряно от ВКС поради внесена гаранция, като запорите са вдигнати и по
отношение на следващата се т. 26 от ТТРЗЧСИ на сумата, за която не следва да се
считат наложени.
Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че взискателят не е
материално затруднено лице по смисъла на 38, ал. 1, т. 2 ЗА, тъй като по
изпълнителното дело е доказано и прието от ЧСИ, че в изпълнение на процесното
съдебно решение взискателят е получил от длъжника преди започване на
изпълнителното дело сумата от над 66 200,00 лв., поради което разпоредбата
на чл. 38 ЗА е неприложима и взискателят няма право на разноски за адвокат. Съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение за оказваната от него правна помощ и съдействие в
случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗА, когато насрещната страна е осъдена
за разноски, като съдът /в случая
съдебния изпълнител/ определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Следователно, за да възникне
правото на адвоката на възнаграждение в тази хипотеза, предпоставките са две: да е оказана безплатна
адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и в съответното
производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Нито адвокатът,
оказващ правната помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да
доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва
помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица.
Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ и в него да е
отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗА, какъвто
е и настоящият случай. Преценката дали
да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се
извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между него и клиента. В този
смисъл е и константната практика на ВКС, в това число: Определение № 135 от 17.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2016 г.; Определение
№ 262 от 5.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 867/2018 г.; Определение
№ 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г.; Определение
№ 442 от 28.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 502/2019 г. Следователно въпросът дали
взискателят е материално затруднено лице не подлежи на преценка в изпълнителния
процес от съдебния изпълнител, а от значение за приемането на адвокатско
възнаграждение на адвоката на взискателя при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА е
само волята на страните, изложена в договора за правна защита и съдействие.
С оглед изложените съображения обжалваните постановления на
съдебния изпълнител следва да
бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.
Мотивиран от
гореизложеното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление от 23.01.2020 г. на ЧСИ Ц.Д., с рег. № 900 и район на действие Окръжен съд –
Враца, по изпълнително дело №
20209000400032 по описа на ЧСИ Ц.Д., с което са определени и приети разноски в изпълнителното
производство за сметка на длъжника „П. Стоун
Дизайн“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: с. Слънчево, местност Кабите, складова база № 000302, за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в размер
на 1 980,00 лв. и с което е определен размер на такси и разноски по
делото, изчислени върху първоначално определения размер на дълга, подлежащ на
принудително изпълнение, както и Постановление от 18.02.2020 г. на ЧСИ Ц.Д., с рег. № 900 и район на
действие Окръжен съд – Враца,
по изпълнително дело № 20209000400032 по описа
на ЧСИ Ц.Д., с което е намален приетият като разноски за сметка на
длъжника „П. Стоун Дизайн“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Слънчево, местност Кабите,
складова база № 000302, адвокатски хонорар на представляващия взискателя
адвокат от 1 980,00 лв. с ДДС на 1 015,80 лв. с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.