О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 21.04.2020 год.
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело №
2092 по
описа за 2020 год., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по подадена жалба вх. №1663/14.01.2020 г., по описа на ЧСИ М. Б.,
рег. № 838 при КЧСИ, от „П.“ АД срещу наложен запор на банковите сметки на дружеството
в „Ю.Б.“ АД, по и.д. №20198380406824, с доводи за неговата
незаконосъобразност.
Поддържа, че на 09.01.2020
г. е получил съобщение за налагане на обезпечителна мярка относно образуваното
при ЧСИ М.Б.изпълнително дело № 20198380406824 по молба на „М.Г.Б.“ ЕООД, като
е посочено, че се налага запор върху банковите сметки на „П.“ АД до размер на
сумата от 22 493,62 лв. Излага, че на 10.01.2020 г. е получил удостоверение от „Обединена
Българска Банка“ АД, с което е потвърдено, че по сметката на дружеството е
запорирана процесната сума. Въпреки наложения запор жалбоподателят е получил
ново известие за запор от „Ю.Б.“ АД, съгласно което отново ще бъде запорирана
сумата от 22 493,62лв., като до този момент в банката била запорирала сума в
размер на 19 105,15 лв. Счита, че съдебният изпълнител извършва нарушение
на закона, налагайки обезпечителна мярка „запор“ в двукратен размер над
допуснатата, съгласно обезпечителната заповед, сума. Предвид изложеното, моли
съда да отмени всички действия на съдебния изпълнител, с които се налагат
запори на банковите сметки на „П.“ АД, освен вече наложения такъв по сметката в
ОББ, както и да бъде указано на съдебния изпълнител да не предприема други
действия, респ. да бъдат отменени всички вече предприети действия по
обезпечение на процесната сума, тъй като това обезпечение е вече налично.
Ответникът по
молбата „М.Г.Б.“ ЕООД счита жалбата за недопустима, тъй като се обжалва
действие на съдебния изпълнител, което не е от изрично посочените в чл. 435 от ГПК. При условията на евентуалност излага, че по сметките и в двете банки в
тяхна полза са учредени особени залози, поради което ако запорът в едната банка
бъде отменен, това би застрашило сериозно правата му. Моли жалбата да бъде
оставена без разглеждане или да бъде отхвърлена като неоснователна.
В постъпилите от ЧСИ
М. Б., рег. № 838 при КЧСИ, мотиви се поддържа, че жабата е недопустима, тъй
като не се обжалват действия от изрично предвидените в 435, ал. 2 ГПК. Излага,
че съдебният изпълнител, при издадена обезпечителна заповед, е длъжен да
извърши действията, респективно запорите, изрично посочени в нея, като тяхното
вдигане е възможно само с отмяна на обезпечителните мерки от съда, който ги е
постановил и въз основа на влязло в сила определение. Счита, че дори и да има
компетентността да вдигне наложените запори, подобно действие не следва да бъде
извършвано, тъй като върху банковите сметки и в двете банки, в които са налице
блокирани суми по обезпечителната заповед, са учредени залози по сметките,
ползващи се с привилегия пред вземането на взискателя.
Съдът като обсъди
доводите на страните и приложените по делото доказателства, намира подадената
жалба за процесуално недопустима, като съображенията за това са следните:
Налагането на
запор (в случая върху банкови сметки) като допусната от съда по реда на чл. 390 ГПК обезпечителна мярка, се извършва от съдебния изпълнител при образувано
изпълнително дело. В него не се извършват същински изпълнителни действия за осребряване
имуществото на длъжника с цел удовлетворяване на притезанието, а единствено за
обезпечаване възможността на взискателя същото да бъде удовлетворено в един
по-късен момент, при евентуално позитивно съдебно решение. Независимо от това,
на длъжника в изпълнителното производство не може да бъде отказана възможността
да се защитава срещу незаконосъобразни действия, тъй като такова право е
предвидено за длъжник, срещу когото е налице съдебно признато вземане и на още
по-силно основание право на жалба срещу процесуално незаконосъобразни действия
на съдебния изпълнител следва да притежава лице, за което при допускане на
обезпечителната мярка по бъдещ иск само съществува вероятност да е длъжник
спрямо взискателя - кредитор. При липса отклонение от общите правила, следва да
се приеме, че упражняването на право на жалба от длъжника се подчинява на същия
ред и основания, предвидени за производството по провеждане на индивидуално
принудително изпълнение за удовлетворяване на съдебно признато вземане.
Нормата на чл. 435 от ГПК очертава лимитативно
кръга на лицата, легитимирани да обжалват лимитативно изброените действия и
актове на съдебния изпълнител и на лимитативно предвидените за това основания,
като всякакво разширително тълкуване е недопустимо (в този смисъл и мотивите
към т. 8 от ТР №2 от 26.06.2015 г., по тълк. дело №2/2013 г., на ОСГТК на ВКС).
Предвид изложеното
настоящият състав намира, че подадената от „П.“ АД жалба с твърдения за
незаконосъобразно наложен запор върху банковите му в „Ю.Б.“ АД от съдебния
изпълнител, поради причина че сумата, предмет на допуснатото обезпечение, е
била вече веднъж запорирана в друга банка, не попада в кръга на действията по
член 435, ла. 2 от ГПК, които длъжникът има право да обжалва. Ето защо и
подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
Следва да се
отбележи, че ако в резултат на наложения запор са настъпили вреди за настоящия
жалбоподател, пътят му за защита е чрез ангажиране отговорността на съдебния
изпълнител по реда на чл. 441 ГПК или тази на взискателя по чл. 403 ГПК.
По изложените
съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.
№1663/14.01.2020 г., по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 при КЧСИ, подадена от „П.“
АД срещу наложен запор на банковите сметки на дружеството в „Ю.Б.“ АД, по и.д.
№20198380406824.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: