O
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 507 / 09.10.2018 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, четвърти
състав в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател: Мария Н***
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 и чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по искане за спиране от адв.А*** .М., процесуален представител на В.Ц.П., с посочен съдебен адрес ***, Т*** комплекс “С*** М*** “, офис 18, адвокатска кантора „Ал.М. и М.М.“, във връзка с жалба вх.№ 3875/04.10.2018 г. , с което е оспорена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0996-000424/ 26.06.2018 г. по чл.171, т.1, б“б“ от ЗДвП, на административния орган - началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Монтана, с която е разпоредено на основание чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП временно отнемане на СУМПС на П. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. По тази жалба е образувано адм. д. № 985/2018 г. по описа на Административен съд София- област. Настоящото съдебно производство е образувано по искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, изпратено по подсъдност на Административен съд Монтана.
Съобразно нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от с.к. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС. В процесния случай нормата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на оспорваната заповед.
Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт и при наличие на висящо административно дело, образувано по жалбата срещу законосъобразността на същия, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай спрямо В.П. е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността" за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се от фактическа страна в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно.
В процесния случай жалбоподателят сочи като мотив за исканото спиране на предварителното изпълнение на наложената му ПАМ – временно отнемане на СУМПС, че т.к. е назначен като шофьор по трудов договор, то това би довело до прекратяване на трудовия му договор, което би го лишило от възможността да се издържа, т.к. единствените му доходи са от трудова дейност.
Със специалната норма на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Законът за движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което в случай е приложима нормата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и то такава, която е противопоставима като интензитет на заложената в чл. 60, ал. 1 от АПК. .
За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.
В настоящият случай в жалбата се сочат основания, които касаят негови права и интереси, но видно от представените доказателства, същият е назначен на непълно работно време - 4 часа/съгласно представен трудов договор/, а и видно от депозираните заявления, същият не работи от 12.06.2018г., ползва платен и неплатен отпуск, т.е. не са представени достатъчно доказателства за твърдението, че това би го лишило от издръжка, както и че това са единствените му доходи от трудова дейност. В този смисъл предпоставките за защита на неговите права и интереси, респ. баланса между тях и интересите, предмет на защита с оглед предварителното изпълнение на административният акт, очевидно не биха довели до настъпване на значителни и трудно поправими вреди. Именно обстоятелството, че лицето работи като шофьор на 4 часа е определящо за характера на вредата, която би произтекла от предварителното изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ, като процесната. Същата е пряко свързана с изпълнение на трудовите му задължения, респ. с конституционно признатото му право на труд. Но предварителното изпълнение на заповедта не засяга изначално възможността лицето да полага труд, като общо понятие, срещу възнаграждение. Нещо повече, очевидно същото разполага с достатъчно време, в което може да упражнява това свое право. В процесния казус предварителното изпълнение на заповедта пряко засяга онзи аспект от правото му на труд, свързан с обективната невъзможност да изпълнява конкретните си трудови задължения, респ. да доведе до наличие на предпоставки за прекратяване на трудовият му договор за 4 часа- непълен работен ден, но това не може да се противопостави на охраняемия от закона значителен обществен интерес.
Текста на чл. 166, ал.2 АПК предполага своевременност на защитата, при преценка на баланс между охраняемия обществен и засегнатият частен интерес, през призмата на възможността за настъпване на значима или трудно поправима вреда.
В тази връзка, след настъпване на вредата и след установяване евентуалната незаконосъобразност на нейния източник, за лицето остава отворена възможността да търси обезщетение на причинените му вреди.
Тези вреди не се предполагат и не могат да бъдат изведени само от характера на заповедта, защото по силата на закона е презумиран обществения интерес за допускане на предварителното й изпълнение. Оспорващият следва да обоснове вероятността от настъпването на вредите, техният вид и размер, с оглед преценката за значимостта на същите. В разглеждания случай настъпването на вредите се извежда само от лишаването на оспорващия от правоспособност за управление на МПС, което би го лишило от право на труд, но предвид представените доказателства за непълен работен ден – 4 часа, по разбиране на настоящия състав това не обосновава наличие на основания за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Респективно същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането и жалбоподателят не е ангажирал достатъчно и значими доказателства в подкрепа на доводите си в тази насока, искането за спиране на предварителното изпълнение на акта се явява неоснователно. В процесния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което като неоснователно искането за спиране следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения съдът приема, че не са налице основанията за спиране предварителното изпълнение на заповедта.
С оглед заявеното искане за спиране изпълнението на обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0996-000424/26.06.2018 г. на началник група към ОД на МВР, сектор "Пътна полиция" – Монтана и образуването на същото в бързо производство, настоящото дело се движи по реда на чл. 166, ал. 3 от АПК. Искането се разглежда в закрито заседание като съдът се произнася незабавно, предвид което липсва процесуална възможност за прилагане нормата на чл. 158, във вр. с чл. 151, т. 3 от АПК. Изложеното налага събирането на държавна такса за разглеждане на искането да се извърши с настоящия съдебен акт като В.Ц.П. бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 10/десет/ лева по сметка на Административен съд Монтана.
Предвид гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането от адв.А*** .М., процесуален представител на В.Ц.П., с посочен съдебен адрес ***, Т*** комплекс “С*** М*** “, офис 18, адвокатска кантора „Ал.М. и М.М.“, за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0996-000424/26.06.2018г. на началник група към ОД на МВР, сектор "Пътна полиция" – Монтана, с която е постановено на основание чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА В.Ц.П. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Административен съд Монтана държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 10/десет/ лева.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: