Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи
наказателен състав,
на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 107 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 51-00-3/10.01.2019 г. на Кмета на О.К. на Ч.Д.Д., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание
на основание чл.36 ал.1 т.5 от Наредбата за поддържане и опазване на
обществения ред на територията на О.К. /НПООРОК/-
глоба в размер на 150 лв., за нарушение на чл.16 ал.1 т.5 от същата наредба.
Недоволен
от наказателното постановление е останал жалбоподателя Д., който го обжалва,
като излага доводи за незаконосъобразност на действията на длъжностните лица по
връчване на атакуваното наказателно постановление, като прави искане за
отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършване на нарушението,
като счита същото за недоказано.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, лично взема
становище по жалбата като я поддържа, оспорва нарушението и твърди, че не е
доказано процесните животни да са негови.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Г., която счита атакуваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, намери за установено
следното:
Обжалваното
наказателно постановление след неговото издаване от Кмета на О.К. е било
изпратено за връчване на наказаното лице чрез Община С., където е
местоживеенето на жалбоподателя. Оправомощеното
длъжностно лице по връчване на съдебни книжа в Община С.- св. М.Ц. отишъл до
адреса на жалбоподателя на 22.01.2019 г. и след като не установил никого там
върнал наказателното постановление невръчено с отбелязване, че адресатът не се
прибира на адреса, работи и живее на хижа „Д.“, което разбрал от случайни хора
на улицата. От събраните по делото доказателства- показанията на св. М.Ц. и св.
И.И., с която жалбоподателят живее на семейни начала
се установява, че на известния адрес по местоживеене на жалбоподателя, а именно
в гр. С., ул. „Ф.П.“ № **, лицето обичайно пребивава, но също така пребивава и
на хижа „Д.“, където работи. На посочения адрес обаче живее постоянно в
работните дни от седмицата жената, с която Д. живее на семейни начала- св.
Илиева, заедно с детето им, което посещава редовно училище. Установи се също
така, че обикновено при връчване на книжа, каквито жалбоподателя редовно
получавал от всякакви институции във връзка с дейността му като стопанисващ
хижа „Д.“ бил търсен по телефона от длъжностното лице- връчител-
св. Ц. и получавал лично или чрез св. Илиева книжата си. Т.е. следва извода, че
връчителят към Община С. е бил наясно по какъв начин
може да намери адресата на процесното наказателно
постановление и да му го връчи. Не се установи длъжностното лице- връчител да е извършило всички възможни действия във връзка
с връчване на наказателното постановление. Заявената от него причина за това,
че не бил наясно с правилата за връчване на наказателни постановление, каквито
връчвал едва два- три пъти преди разглеждания случай не се приема от съда за
основателна такава, която да обоснове влизане в сила на наказателното
постановление, поради отклонение на наказаното лице от посочения адрес. Поради
това, съдът приема, че атакуваното наказателно постановление не е връчено по
реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН и не е влязло в сила, като поради липсата на
надлежно връчване подлежи на обжалване. Доколкото липсват надлежни
доказателства по делото, кога жалбоподателят е узнал за наличието на
обжалваното от него наказателно постановление, то следва жалбата му да се
приеме за подадена в законоустановения седмодневен
срок срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели полицейски служител Павлов като актосъставител и А. като свидетел по акта, както и
свидетелите Ц. и Илиева, както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № 51-00-3/10.01.2019 г., разписка за връчването му, АУАН серия F, бл.№ 436608 от 20.09.2018 г., известие за доставяне, писмо за връчване
на наказателно постановление, справка за въведените изпълнителни основания за О.К. за 12.11.2019 г., обяснение от
длъжностното лице- връчител на книжа при Община С.,
съдът намира за установено следното:
С
АУАН от 20.09.2018 г. св. П.- полицейски инспектор при РУ- Карлово приел, че
жалбоподателят Д. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.16 ал.1 т.5 от
НПООРОК, тъй като на 26.06.2018 г., около 18 часа, в землището на с.
Каравелово, обл. Пловдив, местността „С.“, като
собственик на животни- коне, не е положил необходимите грижи и е допуснал 25
бр. от животните да навлязат и пашуват в чужди
земеделски имоти с №№ 026153; 026154; 026155, с обща площ 15 дка и да нанесат
поражения на ливадите, собственост на Ю.М.А..
Така
съставения АУАН бил връчен на жалбоподателя на 08.10.2018 г., който
собственоръчно вписал в него възражение, че конете не били негови.
На
10.01.2019 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушението на жалбоподателя било наложено
административно наказание на основание чл.36 ал.1 т.5 от НПООРОК- глоба в
размер на 150 лв., за нарушение на чл.16 ал.1 т.5 от същата наредба.
Събраните
по делото гласни и писмени доказателства съдът ползва при постановявяне
на решението си, тъй като намира същите за безпротиворечиви
помежду си, последователни и пряко относими към
предмета на доказване по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление страдат от пороци, касаещи
задължителното им съдържание, представляващи съществено нарушение на
процесуалните правила по тяхното издаване.
На
първо място, разпоредбата, приета за нарушена, а именно на чл.16 ал.1 т.5 от
НПООРОК гласи „Забранява се пашата на животни извън
определението за това места със заповед на кметовете на населени места на
територията на Общината“. Видно е, че посочената разпоредба включва като част
от фактическия състав на нарушението по чл.16 ал.1 т.5 от НПООРОК наличие на
заповед на кмета на съответното населено място, която да определя местата,
предназначени за паша на животни. В съдържанието на процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление изобщо липса посочен този елемент от фактическия състав на
нарушението. Т.е. изложените в АУАН и атакуваното наказателно постановление
обстоятелства по извършване на нарушение не съответстват на дадената правна
квалификация. Посочената по- горе липса на правнозначими
обстоятелства, касаещи фактическия състав на вмененото във вина на
жалбоподателя деяние се явява съществено нарушение на процесуалните правила на
чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, водещи до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
На
следващо място, съдът намира, че в съдържанието на процесния
АУАН е извършено дописване на елементи от императивното му съдържание, а именно
датата на съставяне и дата на връчване на акта без да е отбелязано кое е лицето
извършило тези добавяния /видно с просто око същите са изписани с различен
почерк и химикална паста от останалото съдържание на
акта/ и дали същото притежава необходимите правомощия за това. Посочените
атрибути на АУАН имат съществено значение за установяване сроковете на чл.34 от ЗАНН, доколкото в конкретния случай става въпрос за акт, съставен на 20.09.2018
г., т.е. шест дни преди да изтече тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН при
известен извършител, какъвто е жалбоподателят /посочен от свидетеля по акта А.
още на 26.06.2018 г.- датата на извършване на нарушението/ и връчен му на
08.10.2018 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. В тази
връзка съдът намира, че съществува основателно съмнение, че дописването на
посочените реквизити в акта е станало от лице, различно сочения за актосъставител без данни за правомощията му, както и
съмнение относно спазване на преклузивните срокове по
чл.34 от ЗАНН.
Във
връзка с гореизложеното, съдът намира, че не е спазено и изискването на чл.40
ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Става ясно от показанията на актосъставителя,
че процесния акт е съставен в отсъствие на
жалбоподателя, но поканен ли е същия да се яви за това действие и по какъв
начин същият не си спомня. Липсват по делото събрани доказателства това изобщо
да е направено.
Извън
горепосоченото, съдът намира, че недоказано се явява в конкретния случай и
твърдението в АУАН и обжалваното наказателно постановление, че посочените 25
броя коне са собственост на Ч.Д.. Обичайно, надлежно регистрираните в БАБХ
животни, в случая коне се индивидуализират чрез инжектируеми
транспондери /чипове/. В случай, че липсват такива би
следвало животните да се индивидуализират посредством други техни
индивидуализиращи белези, каквито липсват описани. Индивидуализацията на
животните в съдържанието на АУАН и процесното
наказателно постановление касае пряко обстоятелствата от предмета на доказване
по делото, а именно индивидуализиране на нарушителя и неговото качество-
собственик или пастир на животните.
С
оглед изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, издадено при неспазване на императивните изисквания за
задължителното му съдържание, поради което същото следва да бъде отменено само
на формално основание.
Ето
защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 51-00-3/10.01.2019 г. на Кмета на О.К. с което на Ч.Д.Д., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание
на основание чл.36 ал.1 т.5 от Наредбата за поддържане и опазване на
обществения ред на територията на О.К. глоба в размер на 150 лв., за нарушение
на чл.16 ал.1 т.5 от същата наредба.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ