Определение по дело №33/2020 на Окръжен съд - Ловеч

                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

 

                              гр. ЛОВЕЧ, 3.02.2020 г.

 

Окръжен съд - Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                 КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Павлова в.ч.гр.д. № 33 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

                   Производството е по чл.274 и сл. от ГПК във  вр. с чл. 415 ал.2 от ГПК

                   С разпореждане №2972/23.08.2019 г. постановено по ч.гр.д.№1552/11 г. ЛРС е констатирал, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, указал е на заявителя, че на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата ДТ, указал му е, че следва да представи копие от исковата молба със съответен щемпел, отразяващ завеждане на иска пред съответния съд и последиците от това и е спрял изпълнението по ИД №20189030400375/2018 г. на ЧСИ Лаловска на основание чл.415 ал.2 от ГПК във вр. с чл.418 от ГПК във вр. с чл.417 ал.1 т.2 от ГПК.

                   Постъпила е частна жалба от ОТП”Факторинг България” ЕАД-София против разпореждане №2972/23.08.2019 г. постановено по ч.гр.д.№11552/11 г. по описа на ЛРС в частта, с която е спряно изпълнението  по ИД №20189030400375/18 на ЧСИ Лаловска на осн. чл.415 ал.2 от ГПК във вр. с чл.418 от ГПК във вр. с чл.417 ал.1 т.2 от ГПК, с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Излага, че е придобил процесното вземане срещу длъжниците въз основа на договор за цесия от „Банка ДСК” ЕАД-цедент ведно със всичките му привилеги, обезпечения и др.принадлежности, като това се потвърждава и от приложеното извлечение от примео-предавателен протокол към договора за цесия от 2.07.12 г. и на база на изрично пълномощно е удевомил с писмо за цесията двамата длъжници по договора за кредит. Сочи, че на 19.09.18 г. е подадена молба до ЧСИ Ивилина лаловска за събиране на вземанията против двамата длъжници и е било образувано изпъл.д.№375/18 г.. Заявява, че на 2.12.2018 г. заповедта за изпълнение ведно с поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника М.М.А. от ЧСИ и тя е влязла в законоустановения срок по чл.414 ал.2 от ГПК, за което представя доказателства. Заявява, че в този случая неправилно ЛРС е спрял производството по отношение на тази длъжница, тъй като не са налице предпоставките на чл.415 т.2 от ГПК, след като на лицето е била връчена лично заповедта и поканата за доброволно изпълнение на 3.12.2018 г.. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане в частта, с която е постановено спиране на изпълнението по изпъл.д. №20189030400375/2018 г. на ЧСИ Лаловска на основание чл.415 ал.2 от ГПК във вр. с чл.418 от ГПК във вр. с чл.417 ал.1 т.2 от ГПК по отношение на М.М.А.. Прилага към жалбата и писмени доказателства.

           След администриране на частната жалба не са постъпили отговори от ответната страна в законоустановения срок.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е получено от заявителя на 30.08.2019 г., а жалбата е подадена на 9.09.2019 г. /п.кл/, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата, приложените към нея писмени доказателства и приложеното ч.гр.д. № 1552/11 г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:

                 Издадена е заповед №1051/9.09.2011 г. по ч.гр.д.№1551/11 г. по описа на ЛРС, с която е разпоредено длъжниците А.С.А. и М.М.А. двамата с адрес ***, да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК” ЕАД-София сумата 9 489,03 лв. главница, 1 263,30 лв. договорна лихва за периода 17.10.10 г. до 7.09.11 г, 606,01 лв. мораторна лихва за периода 24.10.2010 г. до 7.09.11 г. 35 лв. заемна такса, както и законна лихва, начиная от 9.09.2011 г. до окончателното изплащане на вземането по извлечение от счетоводните книги към заявителя към 8.09.2011 г.- както и сумата от 704,87 лв. разноски по делото. Издаден е изпълнителен лист за тези суми на 9.09.2011 г. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпъл.д. изпъл.д.№20189030400375/2018 г. на ЧСИ Лаловска. От представената по делото на л.8 покана за доброволно изпълнение съдът установява, че тя ведно с изпъл.лист, заповед за изпълнение, и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение е връчена лично на 3.12.2018 г. на длъжника М.М.А. срещу подпис по изпъл.д.№20189030400375/2018 г. на ЧСИ Лаловска.

                 С придружително писмо вх.№9175/19.08.2019 г. ЧСИ Лаловска е уведомила ЛРС, че поканата за доброволно изпълнение ведно с изпъл.лист, заповед за изпълнение, и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение са връчени на длъжника А.С.А. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на 26.12.2018 г.

                 С разпореждане №2972/23.08.2019 г. постановено по ч.гр.д.№1552/11 г. ЛРС е констатирал, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, указал е на заявителя, че на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата ДТ, указал му е, че следва да представи копие от исковата молба със съответен щемпел, отразяващ завеждане на иска пред съответния съд и последиците от това и е спрял изпълнението по ИД № 20189030400375/ 2018 г. на ЧСИ Лаловска на основание чл.415 ал.2 от ГПК във вр. с чл.418 от ГПК във вр. с чл.417 ал.1 т.2 от ГПК.

                Настоящата инстанция си счита, че неправилно ЛРС е спрял изпълнението по ИД №20189030400375/2018 г. на ЧСИ Лаловска на основание чл.415 ал.2 от ГПК във вр. с чл.418 от ГПК във вр. с чл.417 ал.1 т.2 от ГПК спрямо длъжницата М.М.А., тъй като видно от представените по делото писмени доказателства, спрямо нея не са били налице условията на чл.415 ал.2 от ГПК след като заповедта за изпълнение е била връчена на същата лично срещу подпис на 3.12.2018 г.

            При това положение атакуваното разпореждане №2972/23.08.2019 г. постановено по ч.гр.д.№1552/11 г. ЛРС следва да бъде отменено в частта, с която е спряно изпълнението по ИД №20189030400375/2018 г. на ЧСИ Лаловска на основание чл.415 ал.2 от ГПК във вр. с чл.418 от ГПК във вр. с чл.417 ал.1 т.2 от ГПК като неправилно по отношение на длъжницата М.М.А..

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                          

            

            ОТМЕНЯ като неправилно разпореждане №2972/23.08.2019 г. постановено по ч.гр.д.№1552/11 г. ЛРС в частта, с която е спряно изпълнението по ИД №20189030400375/2018 г. на ЧСИ Лаловска на основание чл.415 ал.2 от ГПК във вр. с чл.418 от ГПК във вр. с чл.417 ал.1 т.2 от ГПК по отношение на длъжницата М.М.А. ЕГН ********** с адрес ***.

            Определението не подлежи на касационен контрол.

                                                                                                      

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

      

                                                                                                    

                                                                                                           2.