Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……………/…………………, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1871 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д.С.К. ***, ЕГН **********, против НП № 18-0442-000195 от
20.03.2018год. на ВПД началник на ІV РУМВР Варна, с което за нарушаване нормата
на чл. 140, ал.1 от ЗДП са й били наложени адм.
наказание глоба в размер на 250лв. и адм. наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6м. на основание чл. 175, ал.3,
пр.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивницата
твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати
съществени нарушения на процес. правила, заявява че оспорва фактическата
обстановка изложена в него и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивницата поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва фактите
изложени в НП, а във фазата по същество моли същото да бъде отменено с основен
аргумент нарушението било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
Жалбата е подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Св. К. бил собственик на л.а.
„Мерцедес 250ТД“ с рег.№ В 0655КН и номер на рама WDB2021281F457525. На
05.08.2016год. свидетелят подал пред сектор ПП при ОД на МВР Варна заявление за
прекратяване на регистрацията на автомобила и същата била прекратена от тази
дата като рег. табели на МПС-то били предадени в сектор ПП и на същата дата
05.08.2016год. били унищожени. На същата дата св. К. подал и декларация, че ще
съхранява автомобила в частен имот в с. Рудник. За прекратената регистрация на
МПС знаела и въззивницата, която била съпруга на св. К..
На 23.02.2018год. въззивницата
управлявайки посоченото по-горе МПС се движела по централната улица в с.Рудник,
когато около 13:25ч. била спряна за проверка от екип от автоконтрольори
от ІV РУП при ОД на МВР Варна. Повода за проверката била липсата на поставени
на рег. Табели на автомобила. В хода на проверката въззивницата обяснила, че
автомобила е с прекратена регистрация (бракуван), но го ползвали само в селото,
както и че собственик на МПС-то бил съпругът й. Казала, че документите за
автомобила се намират у тях. Тримата (двамата полицейски служители) и
въззивницата отишли до дома на последната където тя им предоставила документите
за бракуването на колата. Докато все още били там пристигнал и св. К. (съпругът
на въззивницата). На същата дата, в ПУ Долни Чифлик срещу въззивницата бил
съставен АУАН бл. № 508865/23.02.2018год. в който било посочено, че е нарушила
разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП тъй като управлява МПС с прекратена
регистрация
Актът бил надлежно предявен за
подпис на въззивницата, която го подписала вписвайки вътре, че няма възражения.
Препис от акта бил връчен на въззивницата. На същата дата било образувано б.п.
№ 3056/2018год. по о писа на ІV РУП при ОД на МВР Варна с оглед престъпление по
чл. 345, ал.2 от НК.
С постановление на прокурор от
ВРП от 06.03.2018год. наказателното производство било прекратено като било
прието, че деянието е с явно незначителна опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и въззивницата следва да понесе за него адм.наказателна
отговорност.
На 20.03.2018год. въз основа на
акта АНО издал атакуваното НП № 18-0442-000195 като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в него, приел е че въззивницата е нарушила разпоредбата на
чл. 140, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП й наложил адм. наказание глоба в размер на 250лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца.
В съдебно заседание като
свидетели са разпитани Ф.А. и Д.Л., които в показанията си потвърждават
констатациите отразени в акта. Същите възпроизвеждат възприятията си във връзка
с констатираното нарушение с нужната конкретика,
показанията им са последователни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи
със събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, поради което
и се кредитират от съда изцяло.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие по искане на
защитата показания е дал и св. К. – съпруг на въззивницата. Същият потвърждава,
че на датата посочена в НП въззивницата е управлявала автомобила който е бил
спрян от движение, както и че е била спряна за проверка от контролните органи
като заявява, че него ден той бил отишъл в стопанския двор на селото, където
имал обект, но му прилошало и се бил обадил на жена си да дойде да го вземе за
да го заведе до болницата. Заявява, че когато се прибрал в дома си заведен там
от сина му видял полицаите там както и че въззивницата вече им била
предоставила документите във връзка с бракуването на автомобила.
Съдът кредитира показанията и на
този свидетел изключая частта в която заявява, че му
било прилошало и се бил обадил на въззивницата да отиде да го вземе за да го
заведе в болницата, доколкото счете, че в тази им част показанията му са
депозирани единствено с оглед обслужване защитната версия, в противоречие са с
показанията на другите двама разпитани по делото свидетели, а и са нелогични.
На първо място подобни
възражение за едва ли не крайна необходимост от ползване (управление) на
нерегистрираното МПС не са били направени от въззивницата в нито един етап от адм. наказателното производство. Нито по време на
проверката (тогава според показанията на двамата полицейски служители въззивницата
е заявила, че автомобилът е бил спрян от движение за да не се плащат данъци и
нямало да спрат да го карат), нито по време на съставяне акта (там въззивницата
е посочила, че няма възражения. Нещо повече, подобни твърдения не се съдържат и
във въззивната жалба, а се правят от защитата едва в края на съдебното
следствие след разпита двамата полицейски служители. На следващо място
показанията на св. К. в коментираната по-горе част са и нелогични. При
положение, че св. К. твърди, че преди обяд му било прилошало и се обадил на
въззивницата да дойде да го вземе да отидат на лекар, то против всякаква логика
е тя (при наличие на такава екстремна ситуация изискваща спешна намеса) да
тръгне към него едва в ранния след обяд около 13:30ч. и то при положение, че
самия св. К. заявява, че разстоянието от стопанския двор до дома му е около
1км., даже няма и толкова. При това
положение за съда няма никакво съмнение, че към момента на спиране на
въззивницата за проверка ситуация изискваща спешно използване на
нерегистрираното МПС не е била налична, поради което и не кредитира показанията
на св. К. в коментираната по-горе част като приема същите единствено като
обслужващи наведената от защитата в края на съдебното следствие защитна версия.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени справка за нарушител, заповед № 8121з-952/20.07.2017год. на
министъра на вътрешните работи, постановление за прекратяване на наказателното
производство по б.п. №3056/2018год.
В хода на съдебното следствие
като писмени доказателства са приети 4бр. епикризи
досежно здравословното състояние на св. К.,
справка от инф. Масив на сектор ПП при ОД на МВР Варна досежно собствеността на
л.а. Мерцедес с ДК№ В0655КН, заявление за прекратяване на регистрацията на
същия автомобил и съпътстващите същата документи – декларация от Пламен Димов К.,
свидетелство за регистрация част 1, протокол за унищожаване на регистрационни
табели, справка от инф. Масив на сектор ПП при ОД на МВР Варна.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства както писмени, така и гласни с изключение показанията
на св.К. в коментираната по-горе част.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно наказателното производство
установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвиден в нормите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствените части както на акта така и на НП
са налице факти, които в достатъчна степен описват нарушението както от
обективна, така и от субективна страна – посочено е кога и къде е извършено
нарушението, описано е и самото изпълнително деяние – управление на нерегистрирано
МПС – МПС с прекратена регистрация, посочена ясно и нарушената законова
разпоредба – чл. 140, ал.1, пр.2 от ЗДП. Допуснати в хода адм.наказателното
производство съществени нарушения на процес. Правила съдът не констатира и в
тази връзка не споделя направеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът прецени, че в тази част НП е издадено в съответствие
с материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
140, ал.1 от ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места
В конкретния случай по делото няма спор, а безспорно от събраните
в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства бе установено, че
към момента на проверката въззивницата е управлявала л.а. „Мерцедес” който не е бил регистриран. В
тази насока са както показанията на разпитаните по делото свидетели Л. и А.,
така и всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства
досежно прекратяване регистрацията на автомобила. Видно от същите регистрацията
на МПС-то е била прекратена на 05.08.2016год. по заявление на неговия
собственик като на същата рег. Табели на МПС-то са били предадени в сектор ПП и
са били унищожени. На следващо място видно всички събрани в хода на съдебното
следствие гласни доказателства в това число и показанията на св.К. въззивницата
е знаела, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Същата е заявила
горното на контролните органи още в момента когато е била спряна за проверка
предвид липсата на рег. табели, казала, че документите във връзка с горното са
в дома й, а след отиването там сама ги е предоставила на контролните органи
докато съпругът й е отсъствал от дама им.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 140, ал.1
от ЗДП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДП.
АНО е дал правилна квалификация
на извършеното нарушение и е наложил на въззивницата предвидените в
санкционната норма две кумулативни наказания в пределите предвидени в закона, а
именно глоба в размер на 250лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6
месеца. Като отчете че наказанието глоба е наложено в размер над минималния без
липсата на каквито и да било мотиви в тази насока от една страна и от друга
предвид на това, че въззивницата е водач на МПС от 1979година и в последните
десет години не е била санкционирана за нарушения по ЗДП съдът счете, че така
наложеното наказание глоба се явява прекомерно. Прецени че наказание глоба
наложено в минимален размер наред с наложеното в минимален размер кумулативно
наказание лишаване от правоуправление ще постигнат в пълна степен целите както
на генералната и най-вече на специалната превенция предвидени в нормата на
чл.12 от ЗАНН, поради което и счете, че следва да измени НП като намали размера
на наказанието глоба от 250лв. На 200лв.Що се касае до изложеното във фазата по
същество от защитата становище, че случаят попадал в хипотезата на чл.28 от ЗАНН то не се споделя от съда доколкото защитата акцентира на наличието на неотложен
какъв не бе приет за наличен от настоящия съд по мотивите изложени по-горе. В
случаят съдът намира за нужно да отбележи, че ангажираните от страна на защита
писмени доказателства досежно здравословното състояние на св.К. се кредитират,
но същите не установяват наличие на крайна необходимост от ползване на
автомобила към датата и часа на нарушението. Според настоящия съд нарушението е
типично и не се отличава по никакъв начин от всички случаи на подобни нарушения
които основно се реализират /осъществяват/ в по-малките населени места.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0442-000195
от 20.03.2018 год. на ВПД началник на ІV РУП при ОД на МВР Варна, с което на Д.С.К.
ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 250лв., както и адм.
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца като
намалява размера на наказанието глоба на 200лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: